Икономическо и политическо развитие на България след Освобождението през 1878-1918г

Изтегляне 130.19 Kb.

Дата	15.08.2018
Размер	130.19 Kb.
	#79570

Икономиката на България след Първата световна война. Реформите на БЗНС
Икономическата криза 1929-1934г. и антикризистната политика на Народния Блок

^{Икономическо и политическо развитие на България след Освобождението през 1878-1918г.}
^{След ликвидирането на турския феодализъм през Руско-турската война /1877-1879 г./, зависимият български селянин придобива своята политическа и икономическа независимост. След Освобождението доминирало дребното стоково производство както в градовете, така и в селата. Аграрния преврат извършен след Освобождението в България протекъл много своеобразно.}

^{Този преврат се осъществява по пътя на завладяването от българските селяни на земите на избягалите турски феодали, поради което се издава закон по силата, на който тези земи се разпродават. В началото цената на земята била ниска, но след време се покачила. За закупуване на земя безимотните и малоимотните селяни били принудени да вземат заеми от лихвари, за да си закупят някои къс земя.}

^{Търговците и предприемачите закупували земи и се превръщали в едри поземлени собственици. С член от Санстефанския мирен договор и член от Берлинският конгрес избягалите турци имали право да се върнат в страната и да разполагат с тяхната земя. Докато траело Временното руско управление, турските феодали не посмели да се върнат по земите на страната ни.}

^{След изтеглянето на руските войски, те почнали да се завръщат и да искат възвръщането на заграбените от тях имоти. Една част се завръщала, но вече не се чувствали господари, разпродавали земите си и се заселвали в Турция. Друга част се страхували да се върнат в България и продавали земите си чрез посредници. Те се страхували от отмъщение на българите за причинените от тях жестокости.}

^{Българските селяни успели да си възвърнат ¼ от обработваемата земя. Турското чифликчийство било премахнато. С ликвидирането на турския феодализъм и развитието на капитализма в България бил нанесен удар върху семейно-колективното земеделие и се разпадали на дребни селски стопанства. Разслоението всред българите се засилило.}

^{По богатите закупували повече земя и така забогатявали още повече, а бедните едва успявали да закупят по няколко декара. Селяните, които нямали пари да закупят земя били принудени да вземат от лихварите. И по този начин още от самото началото те били обременени с тежки и непосилни данъци. Упадъка на занаятите продължил и след Освобождението.}

^{Причините за това били по-качествените и по-евтини стоки и съкращаването на пазара. Първите по-модерни фабрики след Освобождението били основани в Габрово и Сливен. През 1885 г. в Габрово била основана текстилна фабрика на Калпазанов, а година по-късно открита и втора текстилна фабрика в Габрово.}

^{През 1880 г. бил издаден Закон за селскостопанските училища, а през1881-1882 г. Закон за уреждане на областно земеделско общинско училище. По време на управлението на Петко Каравелов през 1880 г. се приемат редица закони за подпомагане и насърчаване на промишлеността. През 1883 г. се приема закон за професионалното обучение. През 1894 г. – Закон за насърчаване на индустрията.}

^{През 1885 г. – Закон за митниците. Съединението на Княжество България и Източна Румелия изиграва прогресивна роля – единен национален пазар, създава се единна национална държава, развива се капитализма. През 1897 г.}

^{България сключва търговски договори с някои европейски страни, което се отразило благоприятно върху някои отрасли от промишлеността ни. Изграждането на железопътна мрежа в страната бил съпътстван от две причини: първата-поради липса на средства, а от другата-от външно вмешателство. От Освобождението до 1990 г. били построени или закупени близо 1359 км жп линии. Същата година бил приет Закон за пътищата.}
^{Икономиката на България след Първата световна война. Реформите на БЗНС}
^{България не е подготвена за влизането в първата световна война. Изчерпани са всички видове суровини и хранителни запаси. Най важното което първоначално прави страната с цел стабилизиране на стопанството си е създаването на Комитета за обществена справедливост.}

^{Той изпълнява функциите на регулатор на хранителните запаси и продукти и тяхното разпределение между населението. В крайна сметка комитета не се справя със задачата си и затова е закрит няколко месеца след създаването си през август 15 година.}

^{На негово място след влизането на странта в първата световна е издаването на закон за стопански грижи и обществена предвидливост (18 август 1916) с свой централен комитет в който влизат 18 народни представители от различни политически групи. ЦК на СГОП има много големи правомощия. Той извършва вноса и износа в страната на зърнени храни, упражнява пълен контрол върху вътрешния пазар като определя цените. Корупционната политика която движи ЦК на СГОП водят до истински глад в големите градове и в крайна сметка ЦК е принуден да признае своята невъзможност за справяне със ситуацията и предава властта на военните.}

^{От своя страна министерството на война създава Дирекция за стопански грижи и обществена предвидиливост която по своята същност не се отличава от предходния закон. За своето 30 месечно съществуване тази дирекция не успява да реши продоволствения въпрос. Тази дирекция има същите функции като стария ЦК. Действията на създадената дирекция във всички сфери на стопаснкия живот на страната само показват колко е неспособна тя да се справи с кризата. В областа на земеделското производство дирекцията се опитва да се справи с най належащите проблеми като недостика на работна ръка, на добитък и др. Въпреки това тя не успява да стабилизира производството и реколтата е недостатъчна.}

^{Освен това налага тежки наряди на производителите което всява несигурност между тях. Води и изключително неефективна ценова политика. В областа на промишленоста правомощията на дирекцията са по малки.}

^{Тя трябва да указва съдействие на предприятията да увеличат своето производство но не и да се намесва пряко както при земеделците. Милитаризирани са 141 предприятия и въпреки положените усилия на дирекцията до съществени резултати не се стига. Тук ясно на преден план изпъкват корупционните дейности на дирекцията.}

^{Доказателство за това е ценообразувателната политика на дирекцията която определя цената на дадено изделие не от направените разходи за него, а от интересите на даден индустриалец. Друг факт който показва неспособноста на дирекцията да се справи с кризата е в областа на търговията вътрешна и външна. Въпреки че много и то важни суровини и материали са забранени за износ същата тази дирекция позволява на свои едри търговци да изнасят забраните произведения и по този начин спомага за тяхното бързо забогатяване и увеличава истинския глад по градове и села.}

^{Но в крайна сметка за добро или лошо дирекцията е единствения орган който се намесва активно в производството било то селско или промишлено и също тя е единствената институция която се опитва да спре контрабандния бизнес на немските части и централи. С тези свои а и с други подобни действия тя не се харесва на министерския съвет и малко по малко започва нейното ликвидиране което проключва на 1.4.1921 . След това в НС са внесени още 5 подобни на СГОП закони но те претърпяват неуспех.}

^{Първата Световна война донесе много тежки страдания на българският народ, на стопанството и икономиката. Правителството на д-р Радославов поласкано от временните победи на Тройния съюз, прикачва България към него. Това била една погрешна стъпка, която доведе до национална криза. Заедно с победените страни не понесохме на гърба си всички последици от тази политика. Страната ни загуби много територии и човешки загуби. Осиротели хиляди български семейства. Това се отразило и върху развитието на стопанството и икономиката.}

^{Ньойският договор съсипва напълно икономиката и стопанството ни. Наложени били репарации, които се стоварили на гърба на българското население. Социалното положение в страната ставало все по-тежко с всеки изминат ден – бунтове на армията и жените. Засилена бежанска вълна от Македония, Тракия, Добруджа усложнила още повече социално-икономическото положение в България.}

^{Страната ни била принудена да плати на страните победителки 2.25 млрд. златни франка репарации, които били непосилни за народа ни. Румъния, Гърция и Югославия ограбвали нашето животновъдство, пострадало от войната. Загубите на българските мъже по бойните полета на Гърция и Македония се отразило неблагоприятно на стопанството и икономиката. Чуждите войски окупирали България.}

^{Лишена от плодородните си земи в Добруджа, Западна Тракия и западните покрайнини на страната изнемогват. В развитието на икономиката на страната има 5 периода – І период края на войната 1926 г., ІІ период 1926-1929 г., ІІІ период 1929-1934 г., ІV период до 1939 г., и V период от 1939 до 10 септември 1944 г.}

^{През първият период върху развитието на нашата политика оказва войната. Страната била обхваната от тежка криза. Войната силно разрушила промишлеността. Капиталовложенията намалили 6 пъти. Външнотърговският баланс на страната е неблагоприятен. През 1924-1925 г. се наблюдава известно съживяване на икономиката, а селското стопанството се възстановява по-бавно.}

^{През 1928 г. селското стопанство се стабилизира, също и промишлеността – нараства 3 пъти. Загубата на тютюневите райони, както и плодородните райони се отразили неблагоприятно върху народното стопанство.}

^{Което едва през 1925 г. достига до преди военното си равнище на производство. През 1926 г. има възход на външната търговия. Вътрешната търговия също се стабилизира и нормализира. Постепенно и бавно се освобождава от активната намеса на държавата. Стабилизира се и кредитно-паричната система, която през 1925 г. приключва с повишаване на приходите над разходите. През 1928 г. Народното събрание приема закон за стабилизиране на лева.}

^{За стабилизирането на капитализма в България изиграват определена роля двата външни заема. През 1923 г. е свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез държавен преврат. Последвали трагични за България събития. През 1919-1920 г. биват открити две частни банки с чужди капитали. Създава се акционерно дружество”Гранатоид” и др.}

^{Към края на 1926 г. броя на акционерните дружества с чужди капитали нараства над 106 пъти. Чуждият капитал преобладавал и в застрахователното дело. През 1929 г. България навлиза в икономическа криза, която оставя отпечатък върху развитието на икономиката и селското стопанство. Това води до раздробяване на поземлената собственост и селскостопанското производство. Поради породения от кризата спад на цените на селскостопанските произведения, се влошава и материалното положение на българските селяни.}

^{Ньойски мирен договор 27.XI. 1919г.}

^{● Икономически последици}

^{България гбуи 1/10 от територията си и 1/7 от населението си. С най-голямо значение са следните територии:}

^{Южна Добруджа, защото там се намират най-подходящите земи за отглеждане на зърнени култури.}
^{Западна Тракия - намират се най-подходящите земи за отглеждане на тютюн.}
^{Западните покрайнини /Димитровград, Босилекград, Струмица – днешна Събия – близо до западната ни граница/}

^{●Финансови санкции}

^{Репарации в размер на 2, 250 млрд. Френски франка на съседните ни държави /без Турция/ . Трябва да се изпратят освен това около 700 хил. броя едър добитък и 250 хил. т. въглища.}

^{Реформите на БЗНС}

^{След Първата световна война в България за пръв път идва правителство, което да защитава интересите на мнозинството /90% от населението/. Най-големия проблем бил недостигът на земя, защото от началото на века броя на селското население се увеличил с 30% за 20 години. Имало също голямо количество бежанци.}

^{● Аграрната реформа на БЗНС}

^{Целта на аграрната реформа – земята да се даде на тези, които реално я обработват, защото повечето земеделци, които я обработвали плащали наем на едрите земевладелци. Въведена е със закон за трудовата поземлена собственост от 1921г. Според закона, ако дадено лице е земеделец можа да притежава максимум 300 дка,а ако не е земеделец, т.е. не ги обработва – от 40 до 100 дка взависимост от това дали е семеен. Земите над тези размери се отчуждават от държавата и влизат в специален държавен поземлен фонд, от който те се разпределят към следните лица:}

^{Обезземлените земеделци;}
^{Малоимотните земеделци;}
^{Кооперациите;}
^{Бежанците}

^{● Втора реформа на БЗНС}

^{- Трудовата повинност}

^{1 Цел: да се мобилизират и използват по-ефективно работните сили на по-младата част от населението за възстановяване и развитие на страната.}

^{2.Цел: да се намери заместител на казармата. /Защото според Ньойския договор нямаме право на наборна армия, а само на професионална./}

^{3 Цел: Да се премахнат преградите между градската и селската младеж. / Става въпрос за мъжете над 20 години за 1 година и жените над 16 години за 6 месеца./}

^{● Данъчната реформа}

^{Цел: да се поставят на една основа доходите в градското и селското стопанство. Въведен е за пръв път данък общ доход за физически лица, който бил прогресижен от 2 до 35%. Съществувал необлагаем минимум /от 3 до 5 хил. лв./, отново в зависимост от семейното положение. Още първата година 35% от населението били освободени. За пръв път се въвел ергенски данък +10% към основния данък.}

^{● Консорциум}

^{Кога, къде и защо?}

^{Създаден е, за да подпомага кооперациите и земеделието.Държавнооперативна организация за износ и търговия на зърнени храни. По време на самостоятелното управление на БЗНС от 1920 до 1923г.}

^{Цел: да се намалят възможностите за спекулации от частните фирми износители на зърнени храни.}

^{Стабилизация и криза на българското стопанство (1923-1934г.)}

^{Стабилизация: През 1923-1924 икономическия хаос и социалните конфликти във водещите западноевропейски страни са преодолени. В БГ началото на стабилизацията е съпроведена от атентата през 25 г. и две възстания. Политическата обстановка в страната е овладяна от ляпчевото правителство. В страната ни стабилизацията не приема този вид който е при развитите капиталистически страни, а именно стабилизация най-вече на индустрията.}

^{При нас се извършва в селското стопанство. 80% от хората в БГ са селски стопани. През 26-30 г. засетите площи и добиви от селскотопанските култури са увеличени 5-6 пъти спрямо довоенни години. Увеличени са значително и площите засети със сланчоглед и тютюн. В подем е и скотовъдството. През 25-29 физически обем на земеделското производство не само се доближава но и надминава довоенните си равнища. За съжаление дребните и средни собственици продължават да са основните производители и поради тази причина пазарността на селскостопанското производство не надхвърля 1/3 от общия добив. През 24-29 година в подем е и БГ индустрия. Този подем се явява в 3 насоки: Големи капиталовложения, увеличаване на печалбата, увеличаване на производството. През разглеждания период вложените в индустрията капитали са почти 2 пъти повече в сравнение с петилетието до балканските войни. През разглеждания период увеличаването на промишлената продукция е 2 пъти в сравнение с 24г.}

^{Много важен факт е че през разглеждание период БГ индустрия успява да завземе 2/3 от вътрешния пазар. Като най-голям недостатък за родната индустрия си остава невъзможността да се обнови материалната и техническта база и оттук да се максимизара производството. През разглеждания период селското стопанство е в основата на оживлението във външната търговия. През 26 г. от страната ни са изнесени продукти за 5млрд, през 26 за 6 млрд. Промени настъпват и в държавите за които изнася странта ни като тук за разлика от довоенните години бг изнася за централна европа в най голяма степен. (гер, Авст, Унг, Швейц). В странта ни се внася най-вече продукти на тежката промишленост: автомобили, локомотиви, вагони, ел уреди, химически препарати и др. През 24 г. приключва изграждането на кредитната ни система като в страната ни действат 140 банки. По време на ик. Стабилизация държавните финанси се оказват в зависимост от чуждия капитал.Демократическия сговор в последната голяма политическа партия в междувременния период на страната. Той е образуван след деветоюнския преврат посредством сливането на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата и Радикалната партия. Александър Цанков е мин. Предс. Демократическия сговор е партия която се с напълно противоположни идеи и принципи от БЗСН на Стамболийски.}

^{Те отменят трудовта повинност и трудовата собственот като дават права на едрите собственици да развиват своя бизнес тоест отменят закона на БЗНС и вече едрите търговци могат да имат до 1500 дка земи при положение че ги обработват по модерен капиталистически начин. Цанковото правителство насърчава индустриалците посредством разрешаване на ипотечни заеми в размер на 40% от ст-ст на предприятията им. Въпреки че управлението на Цанков има своите плюсове той не успява да оправдае изцяло надеждите на хората и да премахне пропастта между буржоазия селско и градско население. Второто правителство на народния сговор е оглавено от Андрей Ляпчев.}

^{Икономическата криза 1929-1934г. и антикризистната политика на Народния Блок}

^{В страната първите симптоми на кризата са усетени през 29 г. За разлика от големите индустриални държави кризата в българия не е в индустрията а в селското стопанство.}

^{Това е така поради простата причини че в годините на стабилизация след първата световна война не индустрията а селското стопанство са в основата на икономическия подем на страната ни. Характерно за кризата в бг стопанство е че тя се проявява по твърде своеобразен начин поради раздробеността на селскостопанската собственост и пренасищането на българското село с работна ръка.}

^{През 20-те години раздробяването на бг земи се извършва поради три фактора: - аграрната реформа на Ал. Стамболиййски, политиката на Ляпчевото правителство относно бежанския въпрос и нарастване на естествение прираст на населението. В страната ни само 30% от селските производители произвеждат с пазарна насоченост за това по време на кризата производството се увеличава вместо да се свие.}

^{Българското селско население увеличава обработваемите площи с цел да увеличи приходите си. Кризата засяга и родната индустрия макар и не с такива темпове както селското стопанство. Много важно за отбелязване тук е че кризата не засяга еднакво всички отрасли на индустрията. Отделят се 3 групи: първата група е на Каучуковата, стъкларската, хартиената, текстилната промишленост. В тези сфери производството даже се увеличава и се откриват работни места.}

^{Другата група на най-силно засегнатите е тютюневата, хранително-вкусовата, металната. Другата група на кожухарската, дървообработващата и добивната остават незагнети като цяло и запазват производството си. Кризата оказва неблагоприятно отражение върху търговията, банковото дело и държавните финанси. Износа ни силно се съкращава от 6.36 млрд през 29, на 2.64 през 33г. Вноса се свива от 8 на 2 млрд. В областта на вътрешната търговия стокооборота намалява. Броя на фалиралите търговци се увеличава. Много от малките банки фалират а тези които остават са принудени да се вливат в по големите такива. В държавните финанси бюджетния дефицит достига 1.5 млрд. Лв. През 31г. е сформирана коалиция народен блок от опозиционните на демократическия сговор. В своята преизборна платформа народния блок обещава да регламентира намесата на държавата в производството и в дейността на монополите, да осигури нормален и лесно достъпен кредит на гражданите при намелен лихвен %. Да спре процеса на обезземляване да премахни лихварите, безработицата. Относно създадената от ляпчевото правителство дирекция храноизнос правителството на Малинов утвърждава наредба с която продължава дейността на дирекцията и разширява облекченията за зърнопроизводителите. Със своята дейност дирекцията спомага за спасяването на зърнопроизводителите от фалит но отдруга страна силно обременява държавния бюджет.}

^{Използвана литература:}

^{Беров, Любен Борисов. Стопанска история : Икон. развитие на света от древността до наши дни. - София 1999. - 699 с.}
^{Димитров, Димитър Стефанов и др.Сравнителна стопанска история : Прогр. по Бизнесадминистрация . - [София] : НБУ, 1996. - 328 с.}
^{Сборник документи и материали по стопанска история / Състав. Нинел Иванова Нешева-Кьосева, Димитър Стефанов Димитров. - София : Унив. изд. Стопанство, 1999. - 222 с.}

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 130.19 Kb.

Сподели с приятели: