Икономическото партньорство ес – сащ: честна и прозрачна бизнес среда в българия



Дата29.09.2017
Размер119.47 Kb.
#31282


ИКОНОМИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО ЕС – САЩ:

ЧЕСТНА И ПРОЗРАЧНА БИЗНЕС СРЕДА В БЪЛГАРИЯ
Панел: „Еврочленството на България и трансатлантическото сътрудничество: силен и конкурентен бизнес чрез прозрачен достъп до финансиране”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
(Slide 1)

Приветствам всички участници в Конференцията „Икономическото партньорство ЕС – САЩ: честна и прозрачна бизнес среда в България” като им пожелавам ползотворни дискусии в рамките на предвидените дискусионни панели. Искам да благодаря на съорганизаторите на днешното мероприятие – Американската търговска камара в България и Германо-Българската индустриално-търговска камара, за отправената покана да участвам в конференцията в Панел: „Еврочленството на България и трансатлантическо сътрудничество: силен и конкурентен бизнес чрез прозрачен достъп до финансиране”. Приех с удоволствие поканата Ви, тъй като считам, че конференцията ще стимулира обмяната на мнения и генерирането на нови идеи по актуални за българската бизнес среда теми, като усвояване на средствата от еврофондовете, достъп до финансиране, конкурентоспособност и инвестиции и др.


(Slide 2)

Ключов фактор за развитието на транспортния сектор в Република България е



стратегическото географско положение на страната ни,

предоставящо изключителна възможност за превръщането й в свързваща транспортна връзка между страните от Западна и Централна Европа, Близкия Изток, Западна и Средна Азия.


(Slide 3)

Пет транспортни коридори преминават през България (ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х). Те са определени от Общоевропейските конференции на транспортните министри в Крит (1994 г.) и Хелзинки (1997 г.). Този факт е колкото положителен, толкова и задължаващ, тъй като изисква огромни инвестиции най-вече за подобряване и поддържане на съществуващата инфраструктура и за доизграждане на липсваща такава.

От обособяването на така изброените транспортни коридори до настоящия момент, в който акцентът се измества върху т.нар. осов подход, процесът на планиране на развитието на Трансевропейската транспортна мрежа е преминал през няколко етапа, от които най-важни и водещи за нас са:


  • осъвременяването на насоките за развитие на TEN-T, и

  • продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на ЕС държави и региони


(Slide 4)

Осъвременяването на насоките за развитие на TEN-T се извърши през 2003 г. в рамките на Групата на високо равнище на Ван Мирт. Преразгледаха се критериите за избор на приоритетни проекти за развитие на транспортната инфраструктура на ЕС и на тази база се подготви списък от 30 приоритетни проекта, които да бъдат завършени до 2020 година. Три от тези проекти, касаят България: Модернизиране на железопътната линия Видин – София – Кулата, Подобряване на навигацията по река Дунав и Строителство на магистрала “Струма”.

Концепцията за продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на ЕС държави и региони е въведена през 2005 г. от Групата на високо равнище II, председателствана от г-жа Лойола де Паласио. Одобрени са пет главни транспортни оси: Северна, Централна, Югоизточна и Югозападна, както и т.нар. морски магистрали. През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. Основните мултимодални връзки, преминаващи през наша територия са:



  • Общоевропейски транспортен коридор X – клон С, свързващ Белград-Ниш-София, и от там по трасето на Общоевропейски транспортен коридор IV – Истанбул – ТРАСЕКА;

  • Общоевропейски транспортен коридор VIII, започващ от италианските пристанища Бари/Бриндизи и преминаващ през Дурес/Влора – Тирана-Скопие – София – Бургас /Варна;

  • Река Дунав – река Сава.

Като основни морски магистрали са включени магистралите в Черно море и връзката му със Средиземно море. Те включват връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.
(Slide 5)

Интегрирането на националната транспортна инфраструктура на Република България в Европейската транспортна мрежа и подобряването на състоянието й по основните европейски направления са първостепенни ангажименти на Министерството на транспорта, изпълнението на които е свързано както с покриването на високи стандарти за качество и ангажираност на много и различни институции, така и с необходимост от



значителни инвестиции,

които не могат да бъдат осигурени без помощта на европейските фондове и които следва да бъдат прецизно и професионално планирани. Два базови стратегически документи бяха разработени през последните две години в Министерството на транспорта:



  • Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 г. съвместно с подробен Оперативен план за действие. Общата стойност на планираните в стратегията публични инвестиции в транспортния сектор е € 4,712 млрд. (в т.ч. и средствата от европейските фондове).

  • Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г., подписана през ноември, 2007 г. Общата стойност на договорените в оперативната програма средства възлиза на € 2,003 млрд., което дава възможност на страната ни да ползва един значителен финансов ресурс в текущия програмен период.

Изпълнението на тези стратегически документи ще подпомогне развитието на устойчива транспортна система и ще предостави възможност за бързо и безопасно движение на хора и товари по протежение на европейските транспортни коридори в страната.

Накратко бих искал да отбележа основните акценти на



Оперативна програма “Транспорт”,

която включва интервенции, съгласно Приоритет 1 от Националната стратегическа референтна рамка (НСРР): „Подобряване на базисната инфраструктура”. Програмата се фокусира върху пълното интегриране на националната транспортна система в европейската транспортна мрежа и подобряване на качеството и сигурността на транспортните услуги. Завършването на транс-европейската транспортна мрежа е важно за подобряване на териториалното сближаване и подобряване на конкурентоспособността и потенциала на растеж на България и на разширения Европейски съюз.


(Slide 6)

ОП „Транспорт” концентрира определените средства в четири приоритета извън техническата помощ. Повече от 80% от средствата покриват първите два приоритета – развитие на пътната и железопътната инфраструктура по основните национални и транс-европейски транспортни оси. Третият приоритет се отнася към подобряването на интер-модалността за пътници и товари, а четвъртият допълва развитието на сектора чрез осигуряване на подкрепа за морските и вътрешно-водните пътища.

Основна цел на Програмата е постигането на оптимален баланс между отделните видове транспорт чрез „съживяването” на железопътния сектор, насърчаването на морския и вътрешно водния транспорт и развитието на метрополитена в столицата.
(Slide 7)

Бенефициенти по ОП „Транспорт” са:


  • НК “Железопътна инфраструктура”

  • Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”

  • ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав”

  • ИА “Морска администрация”

  • „Метрополитен” ЕАД

Броят на бенефициентите е сравнително малък, но за сметка на това предвидените инфраструктурни проекти са широко мащабни, свързани с голям финансов ресурс и с преки ползи за всички български граждани.

Към настоящия момент Управляващият орган на ОП „Транспорт” все още не е одобрил формуляри за кандидатстване за финансиране на инфраструктурни проекти и респективно усвоени средства от ОПТ. Това се дължи на факта, че проектите са за големи и сложни за изпълнение обекти и за бенефициентите е необходимо по-продължително време за подготовката им, включваща прединвестиционни проучвания, ОВОС, изготвяне на идейни/технически/работни проекти, отчуждения на земи, анализ за разходите и ползите и т.н.

С цел гарантиране коректността на исканите средства за финансиране на проектите в съответните формуляри за кандидатстване и респективно анализите за разходите и ползите УО на ОПТ постигна договореност с Министерство на финансите и инициативата на ЕК и ЕИБ JASPERS всички формуляри за кандидатстване за финансиране на проекти да бъдат преглеждани и консултирани от експерти на JASPERS.

Като цяло програмата е стартирана и всички дейности по прилагането й са в ход. Основна грижа на Министерството на транспорта в момента е ускоряването на процедурите по подготовката на големите инфраструктурни проекти. Приетите от Управляващия орган и съгласувани с ЕК мерки за по-ефективна подготовка на проектите позволяват провеждането на търгове за избор на изпълнители да се осъществява преди финализирането на съответните Формуляри за кандидатстване.


(Slide 8)

Пример за това е проектаРазширение на метрото в София по отсечката пътен възел Надежда - Централна ж.п. гара – пл. “Св. Неделя” – бул. “Черни връх”. Процедурата за избор на строителен надзор успешно приключи и вече има сключен договор, а до края на 2008 г. се очаква сключване на договора за строителство. Предвидената индикативна стойност на инвестиционния проект възлиза на € 185,2 млн.

Следва да поясня, че всички търгове за избор на изпълнители за строителство и строителен надзор по проектите от ОП „Транспорт” се провеждат от бенефициентите.

Отчитайки напредъка по подготовката на проектните документации, проектите за които предстои до края на 2008 г. да бъдат проведени тръжни процедури за избор на изпълнители за строителство и строителен надзор, са следните:



  • Проект „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Свиленград – Турска граница” с предвидена индикативна стойност € 35 млн.

  • Проект „Кърджали - Подкова” с предвидена индикативна стойност € 32 млн.

  • Проект „Връзка на автомагистрала Хемус – с околовръстен път София” с предвидена индикативна стойност € 32 млн.

  • Проект „Доизграждане на АМ Марица от км 5 до км 72” с предвидената индикативна стойност € 208,6 млн.

  • Проект „Строителство на Интермодален терминал в София” с предвидената индикативна стойност € 25,9 млн.

Когато говорим за тръжни процедури, трябва да подчертая, че основните принципи, които следваме при възлагането на обществените поръчки са: Публичност и прозрачност, Свободна и лоялна конкуренция, Равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
(Slide 9)

Друг приложим инструмент за усъвършенстване на транспортната система на страната, осигуряване на възможности за свободно движение на пътници и стоки и свободен достъп на оператори и потребители до транспортните пазари, в условията на ограничени финансови ресурси, е



публично частното партньорство.

Понастоящем концесията като форма на публично-частно партньорство е основно средство за реконструкция, модернизация и строителство на обекти от националната транспортна инфраструктура, каквито са гражданските летища за обществено ползване и пристанищата за обществен транспорт с национално значение.


Концесията запазва принципите за публична собственост върху инфраструктурата и за държавно регулиране и контрол в сектора, като в същото време, чрез привличането на финансово стабилни и опитни инвеститори, създава предпоставки за подобряване качеството на обслужване, повишаване ефективността на предоставяните услуги, увеличаване пътнико- и товаропотока, осигуряване трансфер на управленско ноу-хау, ползите от които са за цялата икономика на страната.

Нещо повече, концесията осигурява всичко това в условията на минимален риск и максимална полза за собственика, т.е. държавата. Следва да се отбележи, че държавата не само запазва собствеността върху концесионния обект през целия период на концесията и след нейното прекратяване (без риск собствеността да се трансформира), но и през целия срок на концесията, без да споделя финансовите рискове на концесионера, получава концесионни плащания, а в края на концесията – не само обекта на концесията, но и всички подобрения върху него.


(Slide 10)

Модернизирането на гражданските летища за обществено ползване и пристанищата за обществен транспорт с национално значение има голямо значение за развитието на икономиката и пряко рефлектира върху репутацията на България като дестинация за туризъм и отдих. Състоянието на транспортната инфраструктура и качеството на предлаганите услуги формират първите и последни впечатления на туристите от нашата страна и често оказват пряко влияние върху повторния избор на България като туристическа дестинация.

Министерството на транспорта възнамерява също така да приложи форми на публично-чатно партньорство по отношение на бъдещото развитие и модернизиране на жп гари и други обекти на железопътната инфраструктура в Република България.

Към момента е в ход процедура по изменение и допълнение на Закона за концесиите, като една от насоките за изменение на закона е свързана със създаване на нормативна основа за прилагане на добилото популярност в държавите – членки на ЕС институализирано публично-частно партньорство (ИПЧП), което представлява създаването на смесени (между публичния и частния сектор) капиталови единици – търговски дружества, които изпълняват концесии. Очакванията са чрез участието на публичния сектор да се стимулира интереса на частния сектор към предоставянето на концесиите и развитието на транспортната инфраструктура. Чрез партньорството силните страни на двата сектора – публичен и частен, взаимно се допълват, а това е от особено значение, когато става въпрос за предоставянето на услуга или осигуряване на обществено ползване на обект в полза на обществото.
(Slide 11)

Предстоящи концесионни процедури

Министерството на транспорта извършва подготвителни действия за започване на следните концесионни процедури:



  • Пристанищен терминал Сомовит, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе.

Прогнозираният срок за приемане на решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия на терминала е до края на м. юни 2008 г. При успешно проведена процедура, решението на МС за определяне на концесионер се очаква бъде прието до края на м. януари 2009 г., а концесионният договор да бъде сключен до края на м. март 2009 г.

  • Пристанищен терминал Созопол, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас.

Прогнозираният срок за приемане на решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия на терминала е до края на м. юли 2008 г. При успешно проведена процедура, решението на МС за определяне на концесионер се очаква бъде прието до края на м. януари 2009 г., а концесионният договор да бъде сключен до края на м. март 2009 г.

  • Пътнически терминал Силистра, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе

Прогнозираният срок за приемане на решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия на терминала е до края на м. октомври 2008 г. При успешно проведена процедура, решението на МС за определяне на концесионер се очаква да бъде прието до края на м. юни 2009 г., а концесионният договор да бъде сключен до края на м. август 2009 г.

  • Гражданско летище за обществено ползване Горна Оряховица.

Прогнозираният срок за приемане на решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия на терминала е до края на м. септември 2008 г. При успешно проведена процедура, решението на МС за определяне на концесионер се очаква да бъде прието до края на м. май 2009 г., а концесионният договор да бъде сключен до края на м. юли 2009 г.

  • Гражданско летище за обществено ползване Русе.

Прогнозираният срок за приемане на решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия на терминала е до края на м. юли 2008 г. При успешно проведена процедура, решението на МС за определяне на концесионер се очаква да бъде прието до края на м. декември 2008 г., а концесионният договор да бъде сключен до края на м. януари 2009 г.
(Slide 12)

В заключение бих искал да отбележа, че през следващите години, целта която стриктно трябва да следваме и към която имаме интерес да насочим голяма част от капацитета си е



ефективното усвояване на фондове на ЕС.

Договорените инвестиции следва да бъдат усвоени в максимална възможна степен и по най-ефективния начин, за да имаме възможността в края на програмния период 2007-2013 г. да отчетем ползите от изпълнението на планираните проекти и да си поставим още по-високи цели за следващия период на договаряне.



Eфективното усвояване на европейските средства изисква сериозни усилия и последователни действия за: ускорено изпълнение на планираните проекти, изграждане на административен капацитет и утвърждаване на ефективна координация и сътрудничество между институциите, ангажирани с реализирането на проектите.
Благодаря за вниманието!


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница