Посочете най-подходящото определение за всяко от изброените по-горе понятия:
-
Аспект, при който обществените отношения, се интерпретират от гледна точка действията на индивидите и групите, начина на вземане на стопански решения от производители, потребители и държава, осъществявани в обществена среда, която задава едновременно ограниченията, възможностите и външните критерии за оценка на тяхната ефективност;
-
Наука, чиято задача е разкриване процесите и механизмите на вземане на решения за използването на ограничените ресурси за задоволяване на безграничните човешки отношения;
-
Направляващата сила на “Икономическият човек” (Нomo economicus), съгласно концепцията на Адам Смит.
-
Понятие, с което се обозначава приобщения човек към дадена система от социално-културни ценности в процеса на образованието, трудовата дейност, обществено-политическата дейност;
-
Наука, която според Алфред Маршал, освен въпросите на материалните основи на благосъстоянието (и във връзка с тях), изследва нормалната жизнена дейност на човешкото общество и в това си качество е част от изследването на човека;
-
Рационално действащ субект, който взема своите решения като се ръководи от целта за максимизация на полезния ефект (производителите – печалбата, потребителите – полезността);
-
Oбществено-икономическа структура, при която се постига идеално съчетание на интересите на всички субекти, според класиците и неокласиците;
-
Избор, определен от следните групи фактори: (потребности), (доходи) и (цени и поведение на другите участници), при който се максимизира целевата функция на човешкото поведение, т.е. когато крайната цел е постигната с възможно най-ниски алтернативни разходи;
-
Макс Вебер обосновава различни типове рационалност в поведението на стопанските субекти – такава, при която те си поставят цели, свързани единствено с ползата и стремежа към ефективност и друга рационалност, чрез която действащото лице се опитва да остане в съгласие със своите идеали;
-
Система от осъзнати морални принципи, които ръководят или влияят на човешкото поведение;
-
Термин, с който се означават процесите на взаимна обвързаност и зависимост на държавите, нациите и регионите.
-
Процес, съставляващ единство от многостранни процеси на създаване, разпространяване и интензифициране на връзките и взаимозависимостите между икономиките и другите сфери на обществения живот на отделните държави;
-
Развитие, което удовлетворява потребностите на настоящото време, но не поставя под заплаха способността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности;
-
Основополагащ елемент на обществената система, в която създаването, прилагането и разпространяването на нови знания е доминиращ фактор на развитието;
-
Процес на създаване, подобряване, адаптиране и реализиране на пазара и в обществото на ново знание.
Тестови въпроси
1. Знанието може да се представи в три големи групи. Посочете ги:
а) научни, предприемачески и управленски знания;
б) технологично, предприемаческо и научно знание;
в) управленско, технологично и научно знание;
г) научни, технологично, предприемачески и управленски знания;
д) предприемаческо, управленско и технологично знание.
2. Концепцията за „устойчивото развитие” е основана на следните принципи („стълба”):
а) икономически и екологичен;
б) социален, икономически и екологичен;
в) единствено екологичен, а останалите възможни са производни на този;
г) обществен и екологичен;
д) технологичен, екологичен и обществен.
3. Стълбовете (принципите), върху които се изгражда „икономиката на знанието”, са:
а) устойчиво развитие, обществен прогрес и информационни технологии;
б) интернет, университетите и научните изследователски центрове
в) преди всичко бюджета отделян от правителствата за финансиране на общественото образование;
г) бюджета отделян от правителствата за финансиране на общественото образование, както и средствата, които „бизнеса” отделя за дарения на университети и изследователски центрове;
д) иновационната система, институциите, образование и обучение, информационните и комуникационните технологии.
4. Посочете основните характеристики на „иновационната икономика”:
а) целенасочени разходи на фирмено и държавно равнище за научно-изследователска и развойна дейност;
б) гарантиране на правата и доходите на самостоятелните изобретатели и иноватори чрез върховенството на закона и развит пазар на технологии;
в) възможност за формиране на мрежи за иновационно взаимодействие между различни икономически субекти, чрез съвременна информационна и комуникационна инфраструктура, образование и култура;
г) всички посочени по-горе;
д) „иновационната икономика” има съдържание далеч надхвърлящо изброените по-горе характеристики и е съизмерима (друг израз на) с икономика на знанието.
5. Създаването и поддържането на национална иновационна система зависи от:
а) развитието на патентното право и наличието на съответната административна институция, която да защитава авторите и притежателите на патенти;
б) създаването на ефективна защита от промишления шпионаж;
в) от потенциала за възприемане на чуждестранни иновации;
г) всичко изброено по-горе;
д) от създаването на местни иновационни продукти и посоченото с отг. в).
6. Вярно ли е, че:
а) знанието е неотделимо от своя носител – работната сила;
б) знанието е отделимо от своя носител – то се „изземва” с оповестяването му в книги, статии, изобретения, интернет и други разнообразни форми на съхранение и разпространение на знанието;
в) възможността знанието да се „изземва”, позволява то да се натрупва и с това нарушава един от критериите, по които се определят производствените фактори, а именно – ограничеността (т.е. знанието е неограничено, респективно е неограничен ресурс);
г) знанието е неотделимо от своя от своя носител, но същевременно може да се разглежда и като материализация в съответен технологичен или научен продукт – това заедно с посоченото в отговор а);
д) верни са твърденията в отговори б) и в).
7. За формирането на глобалното стопанство, основна роля имат следните фактори:
а) „постиндустриалната революция” (технологичният прогрес);
б) появата и развитието на транснационалните корпорации (ТНК);
в) създаването на международни икономически институции;
г) всичко изброено в отговорите по-горе;
д) нито едно от посочените, тъй като формирането на глобално стопанство означава интензифициране на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони, а тези процеси се развиват в зависимост от степента, в която отделните държави са склонни да се разделят със суверенитета си.
8. Питър Дракър определя следните основни характеристики на транснационалното стопанство:
а) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, и те заемат все по-малко място (като относителен дял сред производствените фактори в структурата на производството);
б) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, като по този начин се повишава ролята им и специално значението на капиталовия производствен фактор;
в) транснационалната динамика на финансовите потоци е отражение на търговията със стоки и в този смисъл капиталовите потоци са функция на инвестициите, с което значението на капитала, като призводствен фактор неимоверно нараства, по сравнение с информацията и управлението;
г) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, и те заемат все по-малко място (като относителен дял сред производствените фактори в структурата на производството), за сметка на нарастващото значение (дял) на информацията и управлението, като нови производствени фактори;
д) сред посочените твърдения няма такова, което да определя основните (според П. Дракър) характеристики на транснационалното стопанство.
9. Относимо ли е понятието „социално отговорно поведение” към стопанската дейност:
а) да, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност са всъщност форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, а именно – съставена от хора, те следва да съблюдават обществения морал и да се придържат към обществените ценности;
б) не, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност са всъщност форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, а именно – съставена от хора, те следва да съблюдават обществения морал и да се придържат към обществените ценности, но това е относимо към тях не като бизнес образование, а като личности в определено общество;
в) да, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност, въпреки че в същността си са форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, те (хората) съблюдават обществения морал и в поведението си се придържат към обществените ценности, тази организационна форма е натоварена и с определена социална цел, а не съществува само за да извлича полза от фунционирането си за собствениците (организаторите);
г) не, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност, въпреки че в същността си са форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, те (хората) съблюдават обществения морал и в поведението си се придържат към обществените ценности, тази организационна форма съществува само за да извлича полза от фунционирането си за собствениците (организаторите), а не е натоварена и с някаква определена социална цел;
д) не, тъй като определянето на поведението като социално е лишено от смисъл.
10. От наученото по темата – как бихте определили понятието „обществен консенсус”:
а) целите, които са общи за всички;
б) това са целите, които изпълняват обществените организации;
в) консенсуса относно общностните ценности и формулираните (като тяхно отражение) основни правила, въз основа на които се регламентират отношенията по разпределение и преразпределение на благата, както и онези установяващи режима на собствеността и характера на политическата система;
г) съгласието за официалните празници и респективно – почивните дни;
д) отговори а), в) и г), като конкретно проявление на твърдението във в).
11. С понятията „икономика” и „общество” се означават:
а) различни понятия относими към един и същ обект;
б) различни понятия, относими към различни обекти;
в) това са термини с идентично съдържание;
г) идентични понятия, относими към различен предмет на един и същ обект на изследване от икономическата наука.
д) идентични понятия, имащи един и същ предмет на изследване, но интерпретиращ различни обекти.
12. Използването на икономически анализ:
а) изменя вътрешната логика на теорията или модела;
б) облекчава решаването на проблема без да изменя вътрешната логика на теорията или модела;
в) облекчава решаването на проблема като изменя вътрешната логика на теорията или модела;
г) според конкретния изследователски проблем са възможни и трите посочени отговора по-горе.
д) сред посочените отговори няма верни твърдения.
13. Според Вас, потребностите единствено икономическа категория ли са:
а) да, потребностите са единствено икономическа категория, тъй като от тях се извеждат индивидуалните интереси и респективно – целенасочените действия по удовлетворяването им, интерпретирани в икономическата теория като търсене;
б) не, потребностите не са единствено икономическа категория, въпреки че от тях се извеждат индивидуалните интереси и респективно – целенасочените действия по удовлетворяването им, интерпретирани в икономическата теория като търсене;
в) потребностите не са единствено икономическа категория – те обективно съществуващо явление, проявено както на индивидуално, така и на групово (общностно) равнище, чрез целенасочените действия предприети за тяхното удовлетворяване;
г) в зависимост от характера на конкретната потребност, някои от тях са чисто икономически по същността си, докато други имат друг не-икономически характер;
д) твърденията в отговори б) и в) са верни, както сами за себе си, така и в съвкупност.
14. Кой икономически критерий бихте избрали за класификацията на потребностите:
а) според характера на потребяваното благо;
б) според размера на дохода необходим за удовлетворяването им;
в) според степента, в която модела за удовлетворяването им (поведението), е познато;
г) всеки един от критериите посочени с отговорите по-горе, може да служи за класификационен критерий;
д) всеки един от критериите посочени с отговорите по-горе, може да служи за класификационен критерий, с изключение на посоченото с отговор в).
15. Според Кенет Гълбрайт „..глобализацията сама по себе си не е нито лоша, нито добра..”. Кой от посочените ефекти бихте определили като отрицателни:
а) либерализацията на пазарите;
б) внедряване на принципите на свободните пазарни механизми в икономиката, търговията, държавните финанси, дори в здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и опазването на околната среда, въпреки липсата на адекватна институционална среда;
в) приобщаването на по-неразвитите страни към ценностите на отвореното либерално стопанство;
г) интензифицирането на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони;
д) въвеждането на световни стандарти за потреблението (производството).
Посочете верни или неверни са следните твърдения
1.
Потенциала за възприемане на чуждестранни иновации представлява съвкупността от създадените възможности за усвояване и адаптиране на знания, технологии и иновации.
2. Иновациите нямат отношение към производствения потенциал на дадена икономика.
3. „Индекс на икономика на знанието” измерва потенциала на дадена страна да създава, прилага и разпространява знания.
4. „Индекс на знанието” показва степента, в която общата среда в дадена страна стимулира ефективното използване на знанието за целите на икономическото развитие.
5. Ролята на знанието е недостатъчна, за да се определи то като главен фактор на прогреса и като обуславящо конкурентоспособността на отделните производители и нации, възможностите им за извличане на изгода от глобализацията и повишаване на благосъстоянието на населението.
6. Основната пречка пред възприемането на знанието като производствен фактор е, че то практически само нараства, а не се изчерпва с потреблението му – така както е характерно за останалите производствени фактори.
7. Най-фундаменталната промяна, чието осъществяване е наложително, ако искаме глобализацията да се превърне в полезен процес, е промяната в начина на управление.
8. Стопанство има и тогава, когато няма (не е възникнала) икономика.
9. Формирането на глобално стопанство означава интензифициране на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони.
10. В съвременния етап на развитие на транснационалното стопанство, определящи за икономическата политика и отношенията между националните и регионалните стопанства, вече не са свободната търговия или протекционизма, а принципа на реципрочността.
Казуси и въпроси за дискусия
1. „Потребление”-то е определено в икономическата наука като процес на удовлетворяване на потребностите, при който за потребителя възникват определени ползи (изгоди). Различава ли се това „потребление” от потреблението, с което се занимават другите социални науки: социология, психология, право, политология?
2. Присъединяването на Р България към ЕС е факт, който има своите политически и стопански измерения. Опишете ги и ги съпоставете с ефекта върху обществото (обществените отношения) в Р България.
3. Има ли връзка между индивидуалните и груповите интереси? Към кое се съотнасят те – към икономиката или към обществото? Ако е вярно, че икономическите субекти се водят единствено от собствени егоистични интереси, възможно ли е въобще да се говори за общи (групови) интереси?
4.Бизнес единиците (корпорациите) само икономически измерими цели ли имат? Ако според Вас, корпорациите преследват и други неикономически цели, то може ли поведението им да се определи като „рационално”, в смисъла на икономическия аспект на понятието?
5. Интерпретирайте следната мисъл: „Глобализацията – сама по себе си, не е нито добра, нито лоша”.
Отговори
Основни понятия
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
а
|
д
|
б
|
г
|
д
|
в
|
е
|
н
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
15
|
|
ж, з
|
и
|
й
|
й
|
к
|
л
|
м
|
|
Тестови въпроси
По въпр.1: Както “Общество”-то, така и “Знание”-то, са фундаментални категории и работата с тях изисква операционализирането им – т.е. същите да се определят спрямо даден функционален критерий. Така “Икономика”-та може да се определи, както като част от “знание”-то за “общество”-то, така и като самостоятелно знание (наука). От своя страна “Знание”-то, според начина, по който се развива и прилага, може да се подраздели в три обобщаващи направления: научно знание, технологично знание и управленски и предприемачески знания. В този смисъл верния отговор е “г”.
По въпр.2: “Устойчивото развитие” е възприетия български смислов еквивалент на налаганата концепция за “sustainable development”, което в буквален превод звучи като “поддържано развитие”. В този смисъл фундамент на този тип развитие е виждането, че то трябва да произтича по начин, който не ограничава възможностите на идните поколения. Доразвитието на горното виждане, води до формирането на трите важни (основни) области на въздействие, без които поддържаното развитие е невъзможно, а именно – икономически растеж (икономически стълб), предприемане на необходими и резултатни мерки в областта на възпроизводството и възобновимостта на ресурсната база на икономиката (екологичен стълб), като това развитие трябва да създава условия за изграждане на хармонично общество (социален стълб), което е предпоставка за успешното приложение на цялата концепция за устойчиво развитие. Въз основа на казаното верният отговор е “б”.
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
г
|
б
|
д
|
в
|
д
|
г
|
г
|
г
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
15
|
|
в
|
д
|
г
|
б
|
д
|
г
|
б
|
|
Посочете верни или неверни са следните твърдения
Верни твърдения - 1, 7, 8, 9, 10.
Неверни твърдения – 2, 3, 4, 5, 6.