Икономика и общество Структура на



Дата11.01.2018
Размер169.81 Kb.
#42946
ТипГлава
Дванадесета глава

Икономика и общество
Структура на темата
Човек и икономика. Етика и морал в икономическите отношения. Глобализация: икономика, информация, комуникации. Икономика на знанието.
Резюме
„Икономика” и „общество”. Тема, формулирана по този начин, като че ли априорно въвежда определена алтернативност на двете понятия – според едни, или определена допълняемост – според други. А истината е по-проста: няма икономика без общество. Така че, работейки самостоятелно върху темата за икономиката и обществото, от определящо значение е правилно да бъдат съотнесени двете понятия. В този смисъл икономиката може да се определи като съвкупността от онези обществени отношения, които имат пряко отношение към процесите на производството, размяната, потреблението и разпределението. Тези процеси са самостоятелно обособени в общата съвкупност от сложната палитра на обществените отношения, защото позволяват да бъдат изследвани със специфичния инструментариум на икономическата наука. Последното е както предимството, така и недостатъка на науката за икономиката. Така обособяването им като самостоятелни проблеми, позволява те да бъдат разбрани в чисто икономическото им съдържание и да се изведат правилата (законите), по които се реализират процесите, съставляващи тяхното съдържание. С извеждането на законите за тяхното функциониране и в стремежа това познание да има и практически характер (приложение), започва тяхното моделиране. Последното представлява превъплътяване на отделните принципи в система от взаимообвързани понятия по начин, който да позволи да се предвиди резултат от едно или друго въздействие върху така изградената система. Това може да е източник за творческо удовлетворение за едни, а за други да е проблем. Защото колкото по-надълбоко се изучават тези проблеми, с това те толкова повече звучат като самостоятелни, като стоящи извън отношенията, които реално движат обществените процеси. Последното всъщност представлява основния проблем, който се разрешава с настоящата тема от методическото помагало. Така тя има за задача да представи изучаването на обществото в неговия икономически контекст, като формира ясното усещане за неразривната връзка на общественото с икономическото или ако ни е позволено да перифразираме думите на Алфред Маршал, то можем да обобщим, че икономическата наука, освен с въпросите на материалните основи на благосъстоянието (и във връзка с тях), изследва нормалната жизнена дейност на човешкото общество и в това си качество е част от изследването на човека: „... икономическата наука се занимава с изучаване на това, как хората съществуват, развиват се и за какво мислят в ежедневния си живот...”

Човек и икономика. Етика и морал в икономическите отношения - В тази част на темата се дава представа за съотношението между индивидуалните и груповите интереси, както и проявлението им в емпиричната действителност. Обяснена е разликата в подходите при интерпретирането на последната и е мотивирано отношение на допълняемост между тях.

Глобализация: икономика, информация, комуникации - Темата за „Икономика и общество” донякъде е оправдано да се определи като традиционна в контекста на икономическата парадигма. Но обществото еволюира, а с него и науките, които го изследват. Ново, модерно, направление е „глобализацията”. Това налага традиционните въпроси на икономиката и обществото да се поставят и в контекста на глобализацията.

Икономика на знанието - Темата за „икономика на знанието” е също ново и модерно паралелно направление в съвременните подходи за интерпретация на икономиката и обществото като цяло. Разбиранията на икономистите по този въпрос еволюират непрестанно и в този смисъл представянето на консенсусното разбиране за същността на този процес е логически завършек на темата за „Икономиката и обществото”.
Основни понятия

а) Икономически отношения;

б) егоистични (индивидуални) интереси;

в) “Икономическият човек” (Нomo economicus);

г) Личност;

д) Икономическа наука;

е) Пазарна икономика;

ж) Практическа рационалност;

з) Ценностна рационалност;

и) Етически норми;

й) Глобализация;

к) Устойчиво развитие;

л) Икономика на знанието;

м) Иновационен процес;

н) Рационален избор.







Посочете най-подходящото определение за всяко от изброените по-горе понятия:


  1. Аспект, при който обществените отношения, се интерпретират от гледна точка действията на индивидите и групите, начина на вземане на стопански решения от производители, потребители и държава, осъществявани в обществена среда, която задава едновременно ограниченията, възможностите и външните критерии за оценка на тяхната ефективност;

  2. Наука, чиято задача е разкриване процесите и механизмите на вземане на решения за използването на ограничените ресурси за задоволяване на безграничните човешки отношения;

  3. Направляващата сила на “Икономическият човек” (Нomo economicus), съгласно концепцията на Адам Смит.

  4. Понятие, с което се обозначава приобщения човек към дадена система от социално-културни ценности в процеса на образованието, трудовата дейност, обществено-политическата дейност;

  5. Наука, която според Алфред Маршал, освен въпросите на материалните основи на благосъстоянието (и във връзка с тях), изследва нормалната жизнена дейност на човешкото общество и в това си качество е част от изследването на човека;

  6. Рационално действащ субект, който взема своите решения като се ръководи от целта за максимизация на полезния ефект (производителите – печалбата, потребителите – полезността);

  7. Oбществено-икономическа структура, при която се постига идеално съчетание на интересите на всички субекти, според класиците и неокласиците;

  8. Избор, определен от следните групи фактори: (потребности), (доходи) и (цени и поведение на другите участници), при който се максимизира целевата функция на човешкото поведение, т.е. когато крайната цел е постигната с възможно най-ниски алтернативни разходи;

  9. Макс Вебер обосновава различни типове рационалност в поведението на стопанските субекти – такава, при която те си поставят цели, свързани единствено с ползата и стремежа към ефективност и друга рационалност, чрез която действащото лице се опитва да остане в съгласие със своите идеали;

  10. Система от осъзнати морални принципи, които ръководят или влияят на човешкото поведение;

  11. Термин, с който се означават процесите на взаимна обвързаност и зависимост на държавите, нациите и регионите.

  12. Процес, съставляващ единство от многостранни процеси на създаване, разпространяване и интензифициране на връзките и взаимозависимостите между икономиките и другите сфери на обществения живот на отделните държави;

  13. Развитие, което удовлетворява потребностите на настоящото време, но не поставя под заплаха способността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности;

  14. Основополагащ елемент на обществената система, в която създаването, прилагането и разпространяването на нови знания е доминиращ фактор на развитието;

  15. Процес на създаване, подобряване, адаптиране и реализиране на пазара и в обществото на ново знание.


Тестови въпроси
1. Знанието може да се представи в три големи групи. Посочете ги:

а) научни, предприемачески и управленски знания;

б) технологично, предприемаческо и научно знание;

в) управленско, технологично и научно знание;

г) научни, технологично, предприемачески и управленски знания;

д) предприемаческо, управленско и технологично знание.


2. Концепцията за „устойчивото развитие” е основана на следните принципи („стълба”):

а) икономически и екологичен;

б) социален, икономически и екологичен;

в) единствено екологичен, а останалите възможни са производни на този;

г) обществен и екологичен;

д) технологичен, екологичен и обществен.


3. Стълбовете (принципите), върху които се изгражда „икономиката на знанието”, са:

а) устойчиво развитие, обществен прогрес и информационни технологии;

б) интернет, университетите и научните изследователски центрове

в) преди всичко бюджета отделян от правителствата за финансиране на общественото образование;

г) бюджета отделян от правителствата за финансиране на общественото образование, както и средствата, които „бизнеса” отделя за дарения на университети и изследователски центрове;

д) иновационната система, институциите, образование и обучение, информационните и комуникационните технологии.


4. Посочете основните характеристики на „иновационната икономика”:

а) целенасочени разходи на фирмено и държавно равнище за научно-изследователска и развойна дейност;

б) гарантиране на правата и доходите на самостоятелните изобретатели и иноватори чрез върховенството на закона и развит пазар на технологии;

в) възможност за формиране на мрежи за иновационно взаимодействие между различни икономически субекти, чрез съвременна информационна и комуникационна инфраструктура, образование и култура;

г) всички посочени по-горе;

д) „иновационната икономика” има съдържание далеч надхвърлящо изброените по-горе характеристики и е съизмерима (друг израз на) с икономика на знанието.


5. Създаването и поддържането на национална иновационна система зависи от:

а) развитието на патентното право и наличието на съответната административна институция, която да защитава авторите и притежателите на патенти;

б) създаването на ефективна защита от промишления шпионаж;

в) от потенциала за възприемане на чуждестранни иновации;

г) всичко изброено по-горе;

д) от създаването на местни иновационни продукти и посоченото с отг. в).


6. Вярно ли е, че:

а) знанието е неотделимо от своя носител – работната сила;

б) знанието е отделимо от своя носител – то се „изземва” с оповестяването му в книги, статии, изобретения, интернет и други разнообразни форми на съхранение и разпространение на знанието;

в) възможността знанието да се „изземва”, позволява то да се натрупва и с това нарушава един от критериите, по които се определят производствените фактори, а именно – ограничеността (т.е. знанието е неограничено, респективно е неограничен ресурс);

г) знанието е неотделимо от своя от своя носител, но същевременно може да се разглежда и като материализация в съответен технологичен или научен продукт – това заедно с посоченото в отговор а);

д) верни са твърденията в отговори б) и в).


7. За формирането на глобалното стопанство, основна роля имат следните фактори:

а) „постиндустриалната революция” (технологичният прогрес);

б) появата и развитието на транснационалните корпорации (ТНК);

в) създаването на международни икономически институции;

г) всичко изброено в отговорите по-горе;

д) нито едно от посочените, тъй като формирането на глобално стопанство означава интензифициране на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони, а тези процеси се развиват в зависимост от степента, в която отделните държави са склонни да се разделят със суверенитета си.


8. Питър Дракър определя следните основни характеристики на транснационалното стопанство:

а) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, и те заемат все по-малко място (като относителен дял сред производствените фактори в структурата на производството);

б) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, като по този начин се повишава ролята им и специално значението на капиталовия производствен фактор;

в) транснационалната динамика на финансовите потоци е отражение на търговията със стоки и в този смисъл капиталовите потоци са функция на инвестициите, с което значението на капитала, като призводствен фактор неимоверно нараства, по сравнение с информацията и управлението;

г) търговията се превръща във функция на инвестициите, като основно значение придобиват финансовите потоци, а не самата търговия със стоки. По този начин се изменя и значението на „традиционните” производствени фактори – труд и капитал, и те заемат все по-малко място (като относителен дял сред производствените фактори в структурата на производството), за сметка на нарастващото значение (дял) на информацията и управлението, като нови производствени фактори;

д) сред посочените твърдения няма такова, което да определя основните (според П. Дракър) характеристики на транснационалното стопанство.


9. Относимо ли е понятието „социално отговорно поведение” към стопанската дейност:

а) да, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност са всъщност форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, а именно – съставена от хора, те следва да съблюдават обществения морал и да се придържат към обществените ценности;

б) не, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност са всъщност форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, а именно – съставена от хора, те следва да съблюдават обществения морал и да се придържат към обществените ценности, но това е относимо към тях не като бизнес образование, а като личности в определено общество;

в) да, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност, въпреки че в същността си са форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, те (хората) съблюдават обществения морал и в поведението си се придържат към обществените ценности, тази организационна форма е натоварена и с определена социална цел, а не съществува само за да извлича полза от фунционирането си за собствениците (организаторите);

г) не, тъй като бизнес единиците, които осъществяват стопанска дейност, въпреки че в същността си са форма на организация на хората, според техните интереси и като такава, те (хората) съблюдават обществения морал и в поведението си се придържат към обществените ценности, тази организационна форма съществува само за да извлича полза от фунционирането си за собствениците (организаторите), а не е натоварена и с някаква определена социална цел;

д) не, тъй като определянето на поведението като социално е лишено от смисъл.


10. От наученото по темата – как бихте определили понятието „обществен консенсус”:

а) целите, които са общи за всички;

б) това са целите, които изпълняват обществените организации;

в) консенсуса относно общностните ценности и формулираните (като тяхно отражение) основни правила, въз основа на които се регламентират отношенията по разпределение и преразпределение на благата, както и онези установяващи режима на собствеността и характера на политическата система;

г) съгласието за официалните празници и респективно – почивните дни;

д) отговори а), в) и г), като конкретно проявление на твърдението във в).


11. С понятията „икономика” и „общество” се означават:

а) различни понятия относими към един и същ обект;

б) различни понятия, относими към различни обекти;

в) това са термини с идентично съдържание;

г) идентични понятия, относими към различен предмет на един и същ обект на изследване от икономическата наука.

д) идентични понятия, имащи един и същ предмет на изследване, но интерпретиращ различни обекти.


12. Използването на икономически анализ:

а) изменя вътрешната логика на теорията или модела;

б) облекчава решаването на проблема без да изменя вътрешната логика на теорията или модела;

в) облекчава решаването на проблема като изменя вътрешната логика на теорията или модела;

г) според конкретния изследователски проблем са възможни и трите посочени отговора по-горе.

д) сред посочените отговори няма верни твърдения.


13. Според Вас, потребностите единствено икономическа категория ли са:

а) да, потребностите са единствено икономическа категория, тъй като от тях се извеждат индивидуалните интереси и респективно – целенасочените действия по удовлетворяването им, интерпретирани в икономическата теория като търсене;

б) не, потребностите не са единствено икономическа категория, въпреки че от тях се извеждат индивидуалните интереси и респективно – целенасочените действия по удовлетворяването им, интерпретирани в икономическата теория като търсене;

в) потребностите не са единствено икономическа категория – те обективно съществуващо явление, проявено както на индивидуално, така и на групово (общностно) равнище, чрез целенасочените действия предприети за тяхното удовлетворяване;

г) в зависимост от характера на конкретната потребност, някои от тях са чисто икономически по същността си, докато други имат друг не-икономически характер;

д) твърденията в отговори б) и в) са верни, както сами за себе си, така и в съвкупност.


14. Кой икономически критерий бихте избрали за класификацията на потребностите:

а) според характера на потребяваното благо;

б) според размера на дохода необходим за удовлетворяването им;

в) според степента, в която модела за удовлетворяването им (поведението), е познато;

г) всеки един от критериите посочени с отговорите по-горе, може да служи за класификационен критерий;

д) всеки един от критериите посочени с отговорите по-горе, може да служи за класификационен критерий, с изключение на посоченото с отговор в).


15. Според Кенет Гълбрайт „..глобализацията сама по себе си не е нито лоша, нито добра..”. Кой от посочените ефекти бихте определили като отрицателни:

а) либерализацията на пазарите;

б) внедряване на принципите на свободните пазарни механизми в икономиката, търговията, държавните финанси, дори в здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и опазването на околната среда, въпреки липсата на адекватна институционална среда;

в) приобщаването на по-неразвитите страни към ценностите на отвореното либерално стопанство;

г) интензифицирането на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони;

д) въвеждането на световни стандарти за потреблението (производството).



Посочете верни или неверни са следните твърдения
1. Потенциала за възприемане на чуждестранни иновации представлява съвкупността от създадените възможности за усвояване и адаптиране на знания, технологии и иновации.

2. Иновациите нямат отношение към производствения потенциал на дадена икономика.

3. „Индекс на икономика на знанието” измерва потенциала на дадена страна да създава, прилага и разпространява знания.

4. „Индекс на знанието” показва степента, в която общата среда в дадена страна стимулира ефективното използване на знанието за целите на икономическото развитие.

5. Ролята на знанието е недостатъчна, за да се определи то като главен фактор на прогреса и като обуславящо конкурентоспособността на отделните производители и нации, възможностите им за извличане на изгода от глобализацията и повишаване на благосъстоянието на населението.

6. Основната пречка пред възприемането на знанието като производствен фактор е, че то практически само нараства, а не се изчерпва с потреблението му – така както е характерно за останалите производствени фактори.

7. Най-фундаменталната промяна, чието осъществяване е наложително, ако искаме глобализацията да се превърне в полезен процес, е промяната в начина на управление.

8. Стопанство има и тогава, когато няма (не е възникнала) икономика.

9. Формирането на глобално стопанство означава интензифициране на икономическите връзки и взаимозависимости между отделните държави и региони.

10. В съвременния етап на развитие на транснационалното стопанство, определящи за икономическата политика и отношенията между националните и регионалните стопанства, вече не са свободната търговия или протекционизма, а принципа на реципрочността.


Казуси и въпроси за дискусия
1. „Потребление”-то е определено в икономическата наука като процес на удовлетворяване на потребностите, при който за потребителя възникват определени ползи (изгоди). Различава ли се това „потребление” от потреблението, с което се занимават другите социални науки: социология, психология, право, политология?

2. Присъединяването на Р България към ЕС е факт, който има своите политически и стопански измерения. Опишете ги и ги съпоставете с ефекта върху обществото (обществените отношения) в Р България.

3. Има ли връзка между индивидуалните и груповите интереси? Към кое се съотнасят те – към икономиката или към обществото? Ако е вярно, че икономическите субекти се водят единствено от собствени егоистични интереси, възможно ли е въобще да се говори за общи (групови) интереси?

4.Бизнес единиците (корпорациите) само икономически измерими цели ли имат? Ако според Вас, корпорациите преследват и други неикономически цели, то може ли поведението им да се определи като „рационално”, в смисъла на икономическия аспект на понятието?



5. Интерпретирайте следната мисъл: „Глобализацията – сама по себе си, не е нито добра, нито лоша”.
Отговори

Основни понятия

1

2

3

4

5

6

7

8

а

д

б

г

д

в

е

н

9

10

11

12

13

14

15




ж, з

и

й

й

к

л

м





Тестови въпроси

По въпр.1: Както “Общество”-то, така и “Знание”-то, са фундаментални категории и работата с тях изисква операционализирането им – т.е. същите да се определят спрямо даден функционален критерий. Така “Икономика”-та може да се определи, както като част от “знание”-то за “общество”-то, така и като самостоятелно знание (наука). От своя страна “Знание”-то, според начина, по който се развива и прилага, може да се подраздели в три обобщаващи направления: научно знание, технологично знание и управленски и предприемачески знания. В този смисъл верния отговор е “г”.

По въпр.2: “Устойчивото развитие” е възприетия български смислов еквивалент на налаганата концепция за “sustainable development”, което в буквален превод звучи като “поддържано развитие”. В този смисъл фундамент на този тип развитие е виждането, че то трябва да произтича по начин, който не ограничава възможностите на идните поколения. Доразвитието на горното виждане, води до формирането на трите важни (основни) области на въздействие, без които поддържаното развитие е невъзможно, а именно – икономически растеж (икономически стълб), предприемане на необходими и резултатни мерки в областта на възпроизводството и възобновимостта на ресурсната база на икономиката (екологичен стълб), като това развитие трябва да създава условия за изграждане на хармонично общество (социален стълб), което е предпоставка за успешното приложение на цялата концепция за устойчиво развитие. Въз основа на казаното верният отговор е “б”.


1

2

3

4

5

6

7

8

г

б

д

в

д

г

г

г

9

10

11

12

13

14

15




в

д

г

б

д

г

б





Посочете верни или неверни са следните твърдения

Верни твърдения - 1, 7, 8, 9, 10.

Неверни твърдения – 2, 3, 4, 5, 6.



Каталог: ibeev -> files -> 2013
2013 -> Програма учебна дисциплина: Конституционна основа на стопанския ред
2013 -> Програма учебна дисциплина: конституционна икономика
2013 -> Микроикономика икономическата теория като съвременна научна система от принципи изследва
2013 -> Икономически цикъл структура на
2013 -> Въведение в теорията на данъчното облагане учебни
2013 -> Единадесета: общо пазарно равновесие и благосъстояние структура на
2013 -> Дванадесета: пазарни дефекти и икономическата роля на държавата структура на
2013 -> Фискална децентрализация учебни цели след усвояване на материала в тази глава Вие ще можете


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница