Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми гл ас д-р Теодор Седларски1, Стопански факултет на су „Св. Климент Охридски”

Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, катедра Икономика

E-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg
Резюме²

В статията е направен кратък обзор на най-важните характеристики на сравнително модерната област на интердисциплинарни изследвания, наречена „икономика и право” или икономически анализ на правото. Представени са и са илюстрирани с примери основни концепции от трудовете на водещи автори като Р. Коуз, Р. Познър и Г. Калабрези. Въпреки очевидните предимства, които икономическата перспектива към действието на юридическите актове предлага в период на обществено-икономически преход, достиженията от граничната област между икономиката и правото остават и до днес слабо познати и у нас. Настоящото изследване се явява ранен опит да се очертаят възможностите за приложение на икономическия анализ на правото в българската действителност, както и ограниченията на използвания подход.

Sofia University St. Kliment Ohridski, Faculty of Economics and Business Administration

This article gives an overview of the main topics in the Law and economics research agenda. A brief summary of the major concepts developed in the works of Coase, Posner and Calabresi is presented. Introductory examples are used to illustrate the neoclassical approach to law and the most basic conclusions from its efficiency paradigm. Despite the obvious advantages that the economic analysis of law can offer in times of economic transition the insights from this interdisciplinary field of study are very little known in Bulgaria. Here an early attempt is made to outline possible applications of Law and economics to the Bulgarian economy. Limitations of the approach are discussed as well.

Тъй като правните норми биват дефинирани в институционалната икономика като формални (писани) институции, то и самото научно направление „икономика и право” понякога бива причислявано към по-широката научна област на новата институционална икономика (Blum/Dudley/Leibbrand/Weiske, 2005, с.63; Richter, 1998, с.323)⁹. В икономическия анализ на правото, както и в новата институционална икономика като цяло, понятието за рационалност бива отслабено в сравнение със силната форма на допускането в неокласическата теория¹⁰. Под рационалност тук се има предвид преди всичко, че икономическите субекти действат за задоволяване на своите потребности (това може да включва и благото на трети лица – алтруизъм), а не в противоположна посока, както и непротиворечивост (транзитивност) на предпочитанията. Ако индивидът предпочита благото А пред Б, а Б пред В, то той би следвало със сигурност да предпочита А пред В. Ако това условие е изпълнено и предпочитанията са известни, икономиката позволява формулирането на прогнози за поведението на идивидите при изменения в ограниченията на средата. От такава изходна позиция икономистите се заемат с изследването на възникването и последиците от правните норми, макар с риск да бъдат обвинени в научен империализъм¹¹. Поведението в контекста на правните рамки бива моделирано в съответствие с основните принципи на икономическата методология в широк смисъл – принципа за алтернативните разходи (opportunity costs) и оптимизацията (Coleman, 1984; Kirstein, 2004; Posner, 2007, с.3-15; Grembi, 2007). Мотивите за действие се определят, от една страна, от преследваните цели (задоволяване на непроменливи предпочитания), а от друга – от външните ограничения (в случая – правните норми). Макар горните принципи да не могат да предскажат с точност поведението на всеки конкретен индивид в дадена ситуация (поради влиянието на множество странични фактори – емоции, специфична социализация и пр.), то средното поведение на множеството стопански субекти при въвеждането на дадена правна норма може да бъде изведено с достатъчна надеждност.

Главната практическа задача в рамките на направлението „икономика и право” е предвиждането доколко даден нормативен акт ще доведе до желаните от нормотвореца последици чрез съответна промяна в поведението на адресата на правната норма. Често резултатите от въвеждането на определен закон противоречат на намерението на създателите му. В действителност един закон не може да съдържа волята на законодателя в буквален вид, а е необходимо да зададе специфични рестрикции, които да насочат поведението на индивидите в желаната посока. Като класически пример в литературата се посочва въвеждането от Европейската комисия в хармонизираното законодателство на ЕС на правото на процент от приходите от препродажба на произведения на изкуството. С тази мярка се цели да се повишат материалните стимули за младите творци. В действителност ефектът е точно обратен, понеже не е взета под внимание рационалната реакция на търговците на произведения на изкуството. Ако търговец на картини на млади и неизвестни художници реши да инвестира в портфолио от петдесет картини – по една на автор – с надеждата, че поне един от художниците ще придобие световна слава в бъдеще и картината му ще може да бъде продадена за 50 000 лв. (за опростяване се приема, че останалите картини ще имат цена от 0 лв.), то горната граница на първоначалната инвестиция ще бъде също 50 000 лв. – т.е. средно по 1000 лв. на картина. В случай обаче, че при препродажбата да произведението търговецът дължи на автора процент от прихода, то очакваната възвращаемост за първия намалява, а с това и размерът на максималната инвестиция, която търговецът е готов да направи в началния момент. Т.е. младите художници ще получат вече по-ниска цена за своите картини (срв. с Kirstein, 2004).

Множество примери за разминаване между желан и действителен резултат могат да бъдат дадени от американската система на прецедентно право. В два от цитираните от Едлин (Edlin, 2000) случаи съдът обявява договорите за покупка на разсрочено плащане на бяла техника от социално слаби лица за нищожни поради твърде високата цена, на която никой добре информиран средно заможен гражданин не би се съгласил да сключи подобен договор. Макар намерението на съда очевидно е в посока на намаляването на цената, която може да бъде изисквана в такива случаи, в дългосрочен план то може да откаже търговците да продават стоките си на социално слаби клиенти, ако договорите биват оборвани пред съда на основание на високата цена или големия изискван залог (социално слабите ще останат без възможност да ги закупуват въобще). Няма как да бъде сигурно, че купувачите действително не са били адекватно информирани за наличните възможности на пазара (дори в този случай решението може да доведе до бъдещи негативни последици под формата на недостатъчна грижа за набавяне на информация преди покупка). Възможно е те да са били добре информирани, но да са приели условията по договорите, защото - поради лошата си кредитна история - не са имали друга възможност да закупят стоките на по-ниска цена. Друг пример от американската юридическа практика е свързан с изискването на минимални битови условия в отдаваните под наем жилищни помещения. Много жилища с ниско качество (в непредпочитани градски райони) биха били отдавани на символични цени на бездомни или социално слаби, но поради изискването за „гарантирана обитаемост” такива сделки стават невъзможни. Тук намерението на нормотвореца е било да защити социално слабите наематели, но е постигнал обратния ефект, лишавайки ги от възможност за достъпен дом.

Тези примери онагледяват обстоятелството, подчертано по-горе, че при прогнозирането на влиянието на дадена норма върху решенията, които субектите в едно общество вземат, законодателят попада по необходимост в домейна на икономическия анализ. В този смисъл икономическият анализ на правните норми е позитивен. Той оценява реалните очаквани последствия от въвеждането на един или друг закон, а не намерението на законодателя. Препоръките по линия на икономическия анализ на правото са базирани на съпоставяне на ефективността на различните предлагани решения в някакъв конкретен случай (т.нар. от Демсец „сравнителен институционален подход”). Този критерий намира основание в убеждението, че едно общество ще бъде в по-добра позиция, ако произведеният пай е по-голям, незвисимо как е разпределен впоследствие между членовете на социума, отколкото, ако е по-малък в резултат на съображения за справедливост, които са довели до неефективност. Ефективността е въздигната до принцип на правото (Kirstein, 2004; Coleman, 1984). Тук се намира едно от главните отличия на духа на икономическия анализ на правото от традиционните, възприемани като водещи принципи в юриспруденцията, даващо основание на критиците на отправят обвинения в идеологическа обремененост на икономическия подход¹².

От времето на Адам Смит ефективността в общественото възпроизводство се приписва на феномените на разделението на труда и специализацията¹³. Смит обвързва разделението на труда, а оттам и големината на пазара, с условията за размяна. Колкото са по-лоши те, толкова и търгуваните количества ще са по-малки и обратно. Фактори, определящи условията за размяна, са - според Смит - транспортните разходи, утвърждаването на всеобщ еквивалент и географските дадености. Тук още икономистите от ранната немска историческа школа добавят качеството на правната уредба. По-късно тази традиция е продължена в икономическия анализ на американските институционалисти и съвременните новоинституционални автори (Р. Коуз, Д. Норт, А. Ачемоглу, А. Грайф). Причината - правната уредба да играе централна роля за засилване на разделението на труда - се крие в обстоятелството, че разделението и специализацията, освен че носят редица предимства, водят до зависимост. Наред с увеличената производителност (чрез развитие на „сръчността”, изобретяването на машини, заместващи еднотипните, стандартизирани действия) специализацията не оставя друг избор на индивидите, освен да разчитат за набавянето на всички останали блага, които сами не произвеждат, на другите участници на пазара. За специализацията следователно е необходима сигурност при размяната на продуктите на собствения труд с тези на останалите индивиди. Дефинирането и опазването на имуществените права, както и принудителното налагане на изпълнението на поети чрез договори ангажименти, се превръщат в първо условие за функционирането на общество, основано на размяната.

Според теоремата на Коуз външните ефекти биват интернализирани при свободна размяна на права на собственост и отсъствие на транзакционни разходи. Началното структуриране и разпределение на правата върху икономическите блага е без значение, тъй като при липсата на ТР интересите на индивидите ще доведат до Парето-оптималната им алокация. Като условие Коуз посочва: „Необходимо е да се знае дали нанасящият вреда […] носи отговорност или не за причинените щети, тъй като без установяването на това първоначално разпределение на правата не може да има пазарни сделки за прехвърлянето и рекомбинирането им. Но крайният резултат (който максимизира стойността на продукцията) е независим от правната норма, ако се допусне, че ценовата система работи без разходи.” (Coase, 1960, p.8). С други думи - при ниски транзакционни разходи дали определени имуществени права ще бъдат предоставени от законодателя на един или друг правен субект няма да повлияе върху ефективността от икономическа гледна точка, а само върху разпределението на благосъстояние в обществото.

Теоремата на Коуз може да бъде представена нагледно със следния пример (срв. с Kirstein, 2004)¹⁶. Фабрика замърсява преминаващата в близост река като причинява загуби в размер на 30 000 лева на всяка от стоте рибни ферми (развъдници) по долното течение на реката. Вредите могат да бъдат избегнати чрез изграждане на пречиствателна станция в предприятието, струваща 2 млн. лв., или чрез закупуване на специални филтри от фермите, всеки на цена от 14 000 лева (за опростяване се приема, че щетите са единствено под формата на загуби за развъдниците). Независимо коя от страните поеме разходите по отстраняването на негативния външен ефект, премахването му ще е ефективно действие за обществото като цяло, тъй като причинените щети (общо 3 млн. лв. за стоте развъдника) са по-големи от разходите за избягването им и в двата случая. Според Теоремата на Коуз при липса на разходи по договарянето (транзакционни разходи) отстраняването на външния ефект ще бъде заплатено от страната, която може да го направи на по-ниска цена в сравнение с другата. В разглеждания пример това са развъдниците (общо 1,4 млн. за сто филтри вместо 2 млн. лв. за пречиствателна станция). Държавата може да разпредели имуществените права по два начина – да предостави правото на ползване на реката на рибните ферми, т.е. да забрани изхвърлянето на отпадни води или обратно, да го предостави на предприятието, т.е. да разреши замърсяването.

В случай че правото бъде дадено на фабриката, договаряне не е необходимо, тъй като това е ефективното (с най-ниски разходи) от икономическа гледна точка решение – фермите закупуват филтри на обща стойност 1,4 млн. лв., с които премахват вредните последици от производството на фабриката. Ако държавата обаче даде правата на развъдниците (т.е. следва принципа щетите да се поемат от причинителя) пред фабриката стои изборът да построи пречиствателна станция на стойност 2 млн. лева или да плати на фермите стойността на филтрите – общо 1,4 млн. лева. Разбира се 1,4 млн. лева е минималната сума, която рибопроизводителите ще поискат в замяна от отказа си от правото да ползват чистите води на реката – те могат да настояват за обезщетение, надвишаващо цената на филтрите. Горната граница на техните искания обаче ще е 2 млн. лева, тъй като толкова ще струва на предприятието спазването на правото им чрез изграждане на пречиствателна станция. До сделка ще се стигне при съвкупни разходи между 1,4 и 2 млн. лева. При всичи положения обаче страната с най-малки разходи по избягването на вредните последици ще предприеме действията по премахване на външния ефект. Ето защо съобразяването с икономическата ефективност изисква правото да бъде дадено още в началото на страната с по-големи разходи по отстраняване на негативния ефект, т.е. на тази, която цени имущественото право по-високо и би го придобила по пазарен път при пренебрежимо малки транзакционни разходи („принцип на Познър”, вж. Veljanovski, 2006, с.37; Coleman, 1984; Edlin, 2000). Правилото вредите да се заплащат от причинителя, противно на ежедневната логика, изглежда икономически неефективно.

Макар ефективното решение в крайна сметка да се налага винаги поради описания механизъм, различното първоначално регламентиране на имуществените права ще има преразпределителни последици. Ако правата са предоставени на предприятието, то няма да заплати нищо на развъдниците, които ще понесат цената на противозамърсителните мерки. При обратния сценарий благосъстоянието на рибопроизводителите ще бъде увеличено с платената им от предприятието сума за придобиване на правото на ползване (замърсяване) на реката, която ще надвишава разходите за филтри¹⁷. Логично е тогава, законовата алокация на имуществените права да концентрира лобистки усилия в полза на едната или другата страна, тъй като дори и да не увеличава съвкупното обществено богатство, то разпределя дяловете от това богатство по различен начин¹⁸.

При наличие на транзакционни разходи обаче договарянето между страните за интернализиране на съответните външни ефекти ще да бъде възпрепятствано: „След като се вземат предвид разходите за извършване на пазарни сделки става ясно, че такова предоговаряне на права ще бъде предприето само ако увеличението на стойността на продукцията в резултат на предоговарянето е по-голямо от разходите за предоговаряне” (Coase, 1960, p.15). Тъй като в разглеждания пример се приема като изходно условие, че стойността на продукцията (както и размерът на щетите) не се променя с различното разпределение на правата, то допускането за наличие на транзакционни разходи – например общо 600 000 лева за договаряне със стоте засегнати рибни ферми (разходи за намиране на потенциалните засегнати, административни такси за регистриране договорите и т.н.) – ще доведе до невъзможност за предоговаряне в посока на икономически ефективното разпределение на имуществените права. Ако правата бъдат предоставени първоначално на фермерите, предприятието ще бъде изправено пред избора да плати: а) 2 млн. лева за пречиствателна станция или б) поне 14 001 лв. на развъдник (х 100 развъдника) за отстъпване на правото на ползване върху водата плюс общо 600 000 лв. транзакционни разходи. Вариант а) е по-евтин и следователно ще бъде предпочетен, което на свой ред означава, че от гледна точка на обществото повече ресурси от необходимото ще бъдат употребени за интернализиране на негативния външен ефект.

В литературата може да бъде открита аргументация по линия на теория на игрите, която представя ефективния резултат, предвиждан от теоремата на Коуз като малко вероятен, дори при допускане на нулеви транзакционни разходи (за намиране на потенциалните контрагенти, последващ контрол и евентуално принудително налагане на изпълнението). При положение че предприятието е успяло да сключи 99 договора за придобиване на правото да замърсява реката за средно 16 000 лв. на развъдник, то последният фермер би могъл да възприеме стратегическо поведение и да поиска цена от максимално 416 000 лв. (= 2 000 000 - 99 х 16 000). Очевидно ролята на последния рибопроизводител носи стретегически изгоди и други фермери също ще се опитат да заемат тази позиция, т.е. да забавят сключването на договор. Ако всички сто фермери възприемат това поведение, няма да се сключи нито един договор (вж. Kirstein, 2004; срв. с Coleman, 1984).

Тъй като в стопанската действителност разходите за договаряне, както и стратегическото поведение на партьорите рядко могат да бъдат пренебрегнати, се оказва, че теоремата на Коуз има преди всичко евристично значение, а началното структуриране на имуществените права от държавата има реално отражение върху икономическата ефективност¹⁹.