Икономика на предприятието



Дата25.10.2018
Размер63.32 Kb.
#98737
Икономика на предприятието

18.04.2011


10.3. Интелектуална собственост на предприятието
(учебник 197 страница)
Из „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост“
„Защитата на интелектуалната собственост е ключово условие за реализиране на иновации, стимулиране на инвестициите в научно-изледователската и развойна дейност и преноса на знания от лабораторията към пазара. Наличието на ясен режим за правна закрила на ителектуалната собственост е условие със съществено значение за единия пазар и за превръщането в реалност на „петата свобода“ – свобосното движение на знания“
Обекти на интелектуалната собственост:

  1. Научно откритие

  2. Ноу-хау

  3. Обекти на авторското право

  4. Обекти на индустриалната собственост

    • Патенти за изобретения и ползни модели

    • Промишлен дизайн

    • Марки и географски означения

Законът за авторското право и сродните му определя като обекти на авторското право:

  • Литературни произведения

  • Музикални произведения

  • Сценични произведения

  • Фотографски произведения

  • Компютърни програми

  • Филми

  • Произведения на архитектурата

  • Произведения на изборазителносто изкуство

Авторското право се закриля от закона докато авторът е жив и 70 години след смъртта му.
Ноу-хоу (стр.198)
Патенти (стр. 199)
Полезни модели:

„промишлено приложими усъвършенствания или нови изобретения на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите или техните части материали или други с производствени или битово предназначение“

Срок на действие на ползения модел – 4 години от датата на подаване на заявката в патентното ведомство, може да бъде удължаван, но за не повече от 10 години.
Промишлен дизайн (стр. 200)

Видимият външен вид на продукт или на част от него. Той е предназначен на служи като образец при производството на конкретно промишлено изделие. Закон за промишления дизайн. Патентното ведомство регистрира дизайн, който: е нов и оригинален и не противоречи на добрите нрави.


Марки и географски означения:

„Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.“

Срок на действие – 10 години от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от по 10 години. Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на марките. Той е публичен и е достъпен през сайта му.

„Под географско означение се разбира:



  • Наименование за произход

  • Географско указание“

Закон за марките и географските означения, чл.51

Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки ресурси.

Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
Закрилата от недобросъвестна конкуренция е насочена срещу действията на конкуренти, които са в разрез с бизнес етиката и добрата практика. Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883 г) определя като недобросъвестна конкуренция следните три области:


  1. Всички действия от страна на конкурент, предназначени да предизвикат объркване с предприятието, негова продукция, производствената или търговската му дейност.

  2. Неверни твърдения от страна на конкурент, насочени към дискредитиране на предприятието, неговата продукция, производствената или търгосвската му дейност.

  3. Индикации или твърдения, чието използване има вероатност да заблуди обществото относно естеството на продукцията на предприятието, нейните характеристики и приложение, както и самия производствен процес.

4. Качество на продукцията на предприятието. (стр. 200)
Качеството е съвкупност от свойства и характеристики на продукта или услугата, свързани със способността им да задоволяват установени или предполагаеми потребности на потребителите.

Акценти в понятието:



  1. Качестовото е свързано с потребителната стойност на продуктите/услугите. Качеството е степен на задоволяване на определени потребности. Извън задоволяването на потребителите не може да се говори за качество, а само за обективни свойства, които не са изключено да са безполезни.

  2. При предлагане на материален продукт, процесите на формиране и проявление на качестовото са разделени по място и време. Това носи опасност от неразбиране между производители и потребители, ако между тях липсва единно разбиране за качество.

  3. Качеството като степен на задоволяване на потребност, се проявява при определени условия на потребление, които са твърде динамични, което от своя страна налага необходимостта...

Показатели за качество:



  1. Геометрични, физични, механични и химически свойства

  2. Естетични свойства

  3. Показатели за употреба

  4. Търговски показатели

  5. Етични показатели

  6. Показатели за стандартизация.

Управлението на качеството е целенасочено и планомерно въздействие върху процесите на формиране, поддържане и повишаване на качеството на продукцията на предприятието, с активното участие на целия персонал.


Изграждането на система за управление на качеството в предприятието се свързва с основните постановки на научния мениджмънт още през 1905 г. Фредерик Тейлър заявява, че предприятието е длъжно да се придържа към определени норми и стандарти, тейлър въвежда като длъжност първият инспектор по качеството. 1924 г. Уолтър Шухарт въвежда статистически методи за контрол на качеството. През 50те години на 20 век е въведен подходът за цялостен контрол върху качеството, чиято основна цел е превенцията (недопускането на некачествени процеси, продукти, услуги). През 80те години на 20 век се извършва преход към т.нар. цялостно управление на качеството (Total Quality Management – TQM). Това е цялостен подход за подобряване конкурентноспособността, ефективността и гъвкавостта на предприятието чрез стремеж не само към високо качество на продукцията, но и към високо качество на организацията като цяло, включително и на работата на персонала.
Стандартизация
Стандартизацията е процес на разработване и въвеждане на стандарти за качество. Разработват се и се утвърждават обществено полезни единни правила, изисквание и норми по отношение на продукти, процеси и дейност. (стр. 202)
International Organization for Standardization (ISO)
Между организация по стандартизация – световно обединение на национални органи по стандартизация. Основана е през 1947 г. със седалище в Женева. Цел: съдейства за развитието на стандартизацията на свързаните с нея области с цел подпомагане на търгосвския обмен със стоки и услуги, както и за укрепяване на сътрудничество в сферата на интелектуалната, научната, техническата и икономическата дейност. Български интитут по стандартизация (национален орган по стандартизация в България) е член на ISO от 1995 г.

Стандарти:



  1. ISO 9000 – внедряване на система за управление на качеството (СУК)

  2. ISO 14000 – система за управление на околната среда (СУОС) – устойчиво развитие

  3. ISO 22000 – система за управление на безопасността на храните

  4. БДС – български държавен стандарт

  5. Нормали – вътрешни стандарти в предприятието

Практическа полза от стандартите за качество:



  1. Повишават конкурентноспособността на предприятието

  2. Създават условия за съвместимост на продуктите на различни производители

  3. Осигуряват стабилни характеристики на продуктите, процесите и услугите

  4. Подпомагат яснотата и взаимното разбирателство между безнес партньори

  5. Повишават безопасността на продуктите/услугите

  6. Допринасят за поддържането на екологичното равновесие и опазването на околната среда и други.

Екологизация на производството


Жан-Батист Ламарк 1820 г

„Предназначението на човека като че ли се заключава в това да унищожи рода си, предварително правейки земното кълбо непригодно за обитаване.“

Въздействието на човека върху природата:


  1. Замърсяване на околната среда

  2. Интензивно изразходване на природните ресурси

  3. Заплаха за равновесието на екосистемите и за биоразнообразието на планетата

  4. Силно влошаване на качеството на жизнената среда на човека

Екологични ограничения в производството вследствие от (темата е подробно разгледана в учебника):



  1. Непрекъснато увелиаване на броя на дефицитните природни производствени ресурси, водещо до оскъпяване на произвежданите стоки и услуги

  2. Значително влошаване на състоянието на околната среда.....

Рационално използване на производствени ресурси



  1. По-широко използване на вторични материални и енергийни ресурси

  2. Снижаване на материалните разходи за единица продукция

  3. Намаляване емисиите на вредни вещества

  4. Използване на енергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) и други

Обща характеристика на производствено-стопанския процес (тази тема е разгледана в точка 4.3 стр. 96 в учебника)





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница