1.Героичната тема в „Старопланински легенди” а/ обект на изображение в цикъла не е съвремието, а легендарното минало – края на 18 век до 70-те години на 19 век, кърджалийските набези, хайдутството и т.н. 2. Мотивът за нравственото прераждане – ядро на разказа „Индже” а/ драмата на героя е разкрита като сложен психологически процес б/ катализатор на промяната не е внезапно пламнало чувство, както е в ”Шибил”, а мъчително пробуждащата се съвест в/ сблъсъкът е у героя – той води борба със себе си. Индже е образ, който търпи трансформация.
3. Композиция - 8 части; първите 4разкриват настоящето на героя, в което той е обичан, възхваляван от народа, за когото е като „крило”, чиято съдба му е свидна; чрезретроспекция авторът разкрива Индже в миналото –тогава е бил грабител, убиец, опиващ се от кръвта, труповете, пожарите, ужасените писъци…; чрез тази постройка се внушава идеята за прераждането на героя, за възвръщането на човешкия му облик и дори в превръщането му в пример за околните; природните картини са в унисон с преживяванията на Индже. 3. Фази в живота на героя: а/ първи период
в миналото живее в нравствен хаос /както и Шибил/, не прави разлика между добро и зло, не мисли за стореното, не го съпоставя с утвърдените от обществото морални норми и правила;
давайки безконтролна воля на себичните си инстинкти, героят стига до разруха, до греха;
Индже – най-грешният сред грешниците в целия цикъл, защото извършва кръвен грях /съсича детето си/, любовен и семеен грях /отблъсква от себе си Пауна/, съгрешава и към приятеля си /посяга на този, който му е спасявал живота/, а наред с това – има грях и към своя народ – превърнал се е в негов мъчител;
сцената на срещата на Индже с дядо Гуди от Чукурово е повратен момент в прозрението на героя за безсмисления му живот /старецът му подсказва истинското предназначение, за което е призван – внушава му, че за неговото юначество, красота и сила подхожда да бъде народен закрилник/;.ЦИТАТ….
б/втори период - Индже влиза в ролята на духовен закрилник, утвърдил се в народното съзнание като пример за юначество и доброта /народните песни акцентират върху този период/ 4.Пътят на Индже към себе си
анатемосването на Индже – означава, че той не различава доброто от злото /убиването на попаговори за угризения/;
изживяването на Индже при срещата с жените, когато е изоставен от дружината си /срещата е на нивата – завръщането на Индже към земята, към корена/; добрата дума и доверието – първата усмивка на лицето на Индже;
първата сълза, пролята от Индже в живота му /когато чува песента за себе си/ - актът на прераждането е завършен; Индже достига до идеята, че делата на човек трябва да бъдат за другите;
5.Смъртта на героя – внушава идеята за злото и неговото максимално изкупление а/ Йовковият хуманизъм не е християнско всеопрощение и милосърдие – Йовков разбира своя герой, но не му прощава б/ мотивът за възмездието, разработен чрез идеята за човешкия самосъд
- Пауна прощава на Индже, но Индже сам не прощава на себе си: „Много майки съм разплакал... дойде и моят ред”
