Или Пътят на един алкохолик



Дата09.01.2018
Размер28.87 Kb.
#42164
Моята зависимост към алкохола

или

Пътят на един алкохолик
Казвам се Теодора. Сега съм на 29. Започнах да пия, когато бях на 14-15 години – сравнително късно според днешните стандарти. След това заболяването от алкохолизъм ме удари с такава сила, че бързо наваксах загубеното време.
Когато открих алкохола, всичко се промени. За първи път се напих в училищното кафене. Не си спомням колко изпих, а и спомените ми бяха мъгляви. Помня много добре обаче, че когато пиех, всичко беше наред. Всичко имаше смисъл. Сякаш бях недовършен пъзел, на който липсваше една-единствена част. Щом започнех да пия, тази част моментално и без усилия си отиваше на мястото.
Забоикаляна съм винаги от хора, които като мен обичаха чашката. Алкохолът ми помагаше. Или по-скоро аз си мислех, че ми помага. Когато пиех обаче, не спирах докато около мен имаше алкохол. В интерес на истината, вкусът не ми допадаше особено. Харесваше ми обаче начинът, по който неусетно оживявах, ставах разговорчива. Исках да се чувствам стабилна и силна, но всъщност бях жалка, малка и безпомощна. Продължавах с моето фантазиране и алкохолът изпълняваше мечтите ми. Започнаха пиенето до забрава и белите петна в моя живот, когато ми се губеха часове и нямах спомен какво се е случило.
Започнах да посещавам най-долнопробните и мизерни кръчми, с най-изпадналите хора в тях. Това стана и моята среда. Ужасът започваше да нараства. Започнах да лъжа. Започнах да крада от майка ми, от приятели, за да мога да пия. Започнах да губя работа след работа – може би 4 или 5 досега. Всички разбираха, че съм алкохоличка. Започнах да водя безразборен полов живот, с всякакви мъже – пияниците от квартала, женени, разведени. Понякога се прибирах (не знам как) с обърната наопаки блуза, без бельо... Дори не спомнях нищо от секса, който съм правила. Вече нямах и приятели, нито един... Започнах да посягам и на живота си – много пъти. Имах връзки с жени – омъжени, разведени, свободни... Започнах да се предлагам на непознати заради алкохола.
Заради алкохола дори се сгодих и отидох да живея в мизерия. Заради алкохола посягах и на мъжа си, псувах го, ругаех майка му, баща му. Заради алкохола се и разделихме. Заради алкохола се озовах във Варна и бях закопчана в полицията за 48 часа.
Заради алкохола започнах да се изпускам физически и то пред хора, в заведения, по улицата, лежейки, лазейки и въргаляйки се. Майка ми ме е спасявала посред зима (- 20°С), през нощта – напикана, измръзнала, лежейки в най-големия сняг.
Благодарение на алкохола съм пребивана от мъже, алкохолици като мен, многократно. Последният път щях да остана сляпа, с хематоми на очите. И това не ме спря да пия. Нищо казано дотук не ме спря да пия. Благодарение на алкохола започнах да посягам физически на майка си, посягах ѝ, а после я прескачах на земята. Запчонах да треперя сутрин, не можех да държа вилица или чаша с кафе докато не изпия поне малко алкохол.
Не можех да живея без алкохол. Бях зависима. Мисълта да изтрезнея ме ужасяваше. А инцидентите и нараняванията ставаха безброй. Дори започнах да чувам и гласове. Три пъти се лекувах в клиниката в Суходол. Само след първия път имах ремисия. Следващите два пъти – не.
На последната си работа ходех пила, мръсна, неизкъпана от 2-3 дни, хората избягваха да се доближават до мен. Гледаха ме сякаш не бях човек, а може би наистина не бях. В този период вече дължах на три банки около 5000-6000 лв., с които бях купувала алкохол. Влизах в десетдневни запои, не изтрезнявах. Не можех повече да продължавам. Губех шанса си да живея. Лошото е, че гласовете в главата ми ставаха все по-гневни – „Виждаш ли, отново се провали! Аз съм неудачница и не мога без да пия. Никога няма да се пребориш с това! Защо опитваш? Пий докато умреш!”
Надявам се сега, когато пети месец съм трезва и съм в рехабилитационна програма, да си върна всичко, което съм изгубила. Сега се обичам, обличам се добре, забавлявам се без алкохол, смея се, уважавам майка си, рисувам, чета, пиша и още, и още неща. Това са само няколко от подаръците, които ми даде програмата. Започнах да се радвам на малките неща. Записах да уча, защото съм приета в университета. Добри и лоши дни – действителността е сурова. Но аз не искам да загубя и миг от нея. Не се питам как работи точно тази програма. Не зная кое точно ме съхранява трезва и не мисля да опитвам да открия. Просто всеки ден го прилагам. Утре отново смятам да го приложа.
Теодора от София,

август 2009г.


NB: Разказах тази съвременна, българска, отблъскваща история, защото тя е поука и размисъл, но и път за изцеление и надежда за един по-добър и чист живот без алкохол.
Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница