Или те или ние !

“ИЛИ ТЕ - ИЛИ НИЕ !”

- Бунтът в небето – на мястото на Божия Син

- В Едем – Бит.3:10 - Докладът в Писанията е ясен. Отначало Адам и Ева намираха удоволствие да разговарят лице в лице с Бога. На другият ден, след греховното непослушание, те избягаха от Божието лице. Това бе същият Бог, Творец и същите физически Адам и Ева. Промяната бе настанала в мисленето на човека. Основата за тази промяна се намира в софистиката на змията, на която Адам и Ева се довериха. Те повярваха, че ще бъдат като Бога и в това се крият самите корени на греха.

Очевидно няма начин, по който човекът да бъде като Бога, освен ако се отърве от Бога т.е. да го убие. Логиката в това е ясна – предложението на Сатана, на практика означаваше, че предлага на Адам и Ева, перспективата да се отърват от Бога – и те приеха предложението. Адам и Ева едва ли са разбирали дълбините и края на принципа, който са последвали, но това не промени факта, че когато човекът в ума си се съгласи с предложението на злия, човекът стана убиец.

За да разберат ясно последиците на своя избор, Исус слезе при Адам и го помоли да отнеме живота на едно творение – едно агне, със собствената си ръка. Защо, с каква цел?

Адам разбра онова що не разбираше – непослушанието спрямо Бога в крайна сметка е всъщност желанието… да убиеш Бога! Грехът на човека иска смърт – смъртта на Бога.

Днес много малко хора разбират ужасният принцип, който следват в живота си на грях. Имаме доказателства, че и Израилевият народ наистина не разбираше тази истина. Да виждат в смъртта на всяка жертва – корена на първия грях – да бъдат като Бога т.е. да бъдат Бога – това бе далеч над тяхното обичайно мислене.

- Искате да ме убиете – им казва Исус – това е принципът, който следва живота ви!

- Ти имаш бяс – кой иска да те убие?!

Пак минава време и Исус желаейки да проумеят своето собствено състояние, което явно не разбират, им казва притча: Мат.21:33-43,45,46

Сега разбират ясно – тези, които искат да убият Сина на земеделеца – са те – стопаните на лозето Му, Израил. При това откровение – бликва желание за покаяние ли? Не! Ярост, че сами са произнесли присъда над самите себе си! Искат да го хванат и… елиминират – точно както им казва Исус, но ги е страх от народа.

– Идва момент, когато принципът “Или Той или ние” излиза наяве. Възкресението на Лазар. Посред бял ден Исус, пред погледа на стотици очевидци, възкресява и изважда от гроба човек, който от 4^-ри дни е бил мъртъв.

Искате да ме убиете! Вие не осъзнавате даже, че във вас има вражда против Мен, до такава степен, че искате да ме ликвидирате – им каза Исус. Малко по- късно те стигат до решението - Или Той или ние!

Принципът е така дълбоко скрит, че само Бог в Своето провидение може да го предизвика да напусне своето латентно състояние и да се изяви наяве.

Кога този принцип се изявява в живота ни? Лука.11:44-54

Докато не бъдат засегнати личните ни интереси.

- за Ирод – когато му съобщиха, че се е родил Юдейският цар – ами той какъв беше, с толкова кръв – не!

- за свещениците - Лазар, но и други от гроба ще излязат и ще свидетелстват за машинациите им!

- за фарисеите – Светът отиде след него! – народната любов им взема!

- за садукеите – изложи ги, защото те учеха, че не е възможно възкресение на тялото.

- за Юда – когато Исус му каза – Оставете я, (за Мария), защо й досаждате? И след това я похвали. Изобличението спрямо Юда смути сърцето му и той реши да си отмъсти. Отиде и го предаде. Личната му изгода бе съсипана – парите от Марииното скъпо миро нямаше да паднат в ръцете му. Сърцето му завидя, че не той, а Исус получи подаръка, достоен за земен монарх, а на него нищо не дадоха.Затова отиде продаде Исус за пари.

- за Петър – когато Му казаха - и ти беше с Исуса Галилеянина – с две думи и теб сега ще съдим.

- за Пилат – Ж.Ис.гл.77

“Всеки, който прави себе си цар - продължиха те - е противник на кесаря!” Това засягаше слабото място на Пилат. Той не се ползваше с доверието на римската власт и знаеше, че едно такова донесение би го погубило. Бе уверен, че ако осуети плановете на евреите, яростта им ще се излее върху него. Те щяха да опитат всичко, за да си отмъстят. Това се потвърждаваше от настойчивостта, с която изискваха живота на Този, Когото мразеха безпричинно.

След това той каза на Исус: “Прости ми за тази постъпка. Не мога да те избавя.” И след като пак предаде Исус на бичуване, остави Го да бъде разпнат.

Пилат силно желаеше да избави Исус. Но разбра, че не може да стори това и същевременно да запази своята служба и чест. За да не загуби властта си, предпочете да пожертва невинен живот. Колко много хора, за да избягнат загуби или страдания, жертват принципа по същия начин! Съвестта и дългът посочват един път, а личният интерес - друг. Човешката мисъл клони към погрешна посока, така че този, който прави компромиси със злото, бива завлечен в гъстия мрак на виновността.

Пилат отстъпи пред исканията на тълпата. За да не рискува поста си, той предаде Исус да бъде разпънат. Но въпреки всичките си предпазни мерки, по-късно му се случи точно това, от което се плашеше. Впоследствие почестите му бяха отнети и той бе изхвърлен от високия си пост, измъчван от угризенията на съвестта и от наранената си гордост. Не много време след разпятието той завърши своя живот.”

И се стигна до убийството на Христос – разпнаха Го. И когато Го разпъваха – Христос им подсказва, че дори и тогава – не знаят какво правят – убиват Божия Син, убиват Него – Бога на Вселената!

- Каин с/у Авел – Бит.4:8

- с/у верните Божии – Евр.11:36-38

Прочетете гл.5 и 6 от кн. В.Б.– за Уиклиф, Хус и Йероним

“Папистите не успяха да осъществят волята си с Уиклиф през живота му и омразата им остана незадоволена, докато тялото му почиваше спокойно в гроба. Съгласно декрета на Констанския събор след повече от 40 години от смъртта му костите му бяха изровени, изгорени и прахът хвърлен в близкия поток.”

“Когато тялото на Хус бе унищожено напълно, събраха пепелта заедно с пръстта под нея и я хвърлиха в Рейн, и така тя бе занесена далеч в океана”. Така “преследвачите му си въобразяваха, че са изкоренили проповядваните от него истини.”

“Когато огънят довърши делото си, пепелта на мъченика бе събрана заедно с пръстта под нея и като тази на Хус бе хвърлена в Рейн.”

Действието на този принцип никога не е преставал, откакто Адам и Ева съгрешиха!

“Или те или ние!”

- спорта

- търговията

- политиката

- на пътя – както и в живота

Ако принципът оживее – ние само явяваме действието му – отричаме се от Христос.

Ако се възпре – отиваме към загуби, към смърт, заради Христос!

Принцип обратен на любовта – 1Кор.13:5

“Невъзможно е да се обясни произходът и да се посочи причината за съществуването на греха. И все пак, може да се разбере достатъчно както за произхода, така и за крайната му участ, изявяващи напълно справедливостта и добротата на Бога в цялостното Му отношение към злото. В Свещеното писание няма нищо по-ясно от учението, че Бог в никакъв случай не е бил отговорен за навлизането на греха във вселената; че никакво произволно оттегляне на Божествената благодат, никакво несъвършенство на Божественото управление не са дали повод за възникването на бунт. Грехът е натрапен и за него не може да се посочи причина. Той е тайнствен, необясним; да го извиняваме, означава да го защитаваме. Ако бихме могли да оправдаем някак появата или причината за съществуването му, би престанал да бъде грях. Единствената му дефиниция е дадена в Божието слово: той е “престъпване на закона”, действието на принцип, противопоставящ се на великия закон на любовта - основата на Божественото управление.”
3. Принципът изявен и унищожен в края на времето.

- “Север” против “Юг” – Дан.11:40- (от вестник “Монитор”, 9.04.’04)

- Пс.2:1-5 Унищожението на земята е духовно и физическо. И наистина то е резултат от “разгневяване” на народите на Бога - една странна асоциация, внушена вече чрез самата дума “гневен”. Тя е извлечена от Псалм 2, който описва характера на Месия, когато се завръща, за да си възвърне притежанието на Своето царство (Псалм 2:5). От друга страна, нашия пасаж говори за разгневяване на народите. Народите, претендиращи, че земята е тяхна, се излагат на гнева на законния собственик на земята, Бог. Понеже са отхвърлили Бога като Господар на тази земя и са заели Неговото място, народите са унищожили земята. И отново наблюдаваме същата нетолерантност и потисничество, които винаги са характеризирали озурпатора. Хората се избиват един друг понеже са забравили Бога. Отхвърлянето на абсолютния и трансцендентен Бог неизбежно води до кръстоносните походи, до инквизицията и до фашизма на фанатиците и националистите. Ето защо Божият съд (наказание) над народите спасява земята.

- “неделните закони” –

- “смъртният указ” –

“Ви­дях, че че­ти­ри­те ан­ге­ла ще за­дър­жат че­ти­ри­те вет­ро­ве, до­ка­то Исус прик­лю­чи де­ло­то Си в не­бес­но­то све­ти­ли­ще, и пос­ле ще дойдат се­дем­те пос­ле­до­ва­тел­ни яз­ви. Яз­ви­те ще на­със­кат неп­ра­вед­ни­те про­тив пра­вед­ни­те, за­що­то ще мис­лят, че ние сме при­чи­на­та Бо­жи­ите съд­би да дойдат над тях и че ако ни пре­мах­нат от зе­мя­та, яз­ви­те ще спрат” (“Опит­нос­ти и ви­де­ния”).

“Ко­га­то ан­ге­лът на ми­лос­т­та свие кри­ла­та си и се от­тег­ли, Са­та­на ще вър­ши ло­ши­те си де­ла, ко­ито та­ка дъл­го е коп­нял да пра­ви. Бу­ри и ура­га­ни, вой­ни и кръ­воп­ро­ли­тия ­ в то­ва той на­ми­ра нас­ла­да и та­ка съ­би­ра жет­ва­та си. Ще бъ­дат заб­лу­де­ни мно­го хо­ра, ко­ито ще за­явя­ват, че те­зи бед­с­т­вия са ре­зул­тат от не­съб­лю­да­ва­не­то на пър­вия ден на сед­ми­ца­та. От ам­во­ни­те на офи­ци­ал­ни­те цър­к­ви ще се чу­ват из­каз­ва­ния, че све­тът е на­ка­зан, за­що­то не­де­ля­та не е по­чи­та­на та­ка, как­то би тряб­ва­ло” (Ри­вю енд Хе­рълд, 17 ок­том­в­ри 1901 г.)

“Ще се каз­ва, че мал­ци­на­та, ко­ито се про­ти­во­пос­та­вят на цър­ков­на­та ин­с­ти­ту­ция и на дър­жав­ния за­кон, не тряб­ва да бъ­дат тър­пе­ни и че е по-доб­ре те да стра­дат, от­кол­ко­то це­ли на­ро­ди да из­пад­нат в без­ре­дие и без­за­ко­ние. Съ­щи­ят ар­гу­мент бе­ше от­п­ра­вен пре­ди 18 сто­ле­тия към Хрис­тос от “на­чал­ни­ци­те на на­ро­да”. Ар­гу­мен­тът ще бъ­де при­ет за убе­ди­те­лен” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

- атаката с/у Новият Ерусалим – В.Б.

“В последното голямо усилие да детронира Христос, да унищожи народа Му и да завладее Божия град архиизмамникът е демаскиран изцяло. Свързалите се с него виждат пълното поражение на делото му, а Христовите последователи и верните ангели - обхвата, на неговите машинации срещу Божието управление. Сатана става обект на всеобщо отвращение.

“Пос­то­ян­на­та бор­ба про­тив плът­с­кия ум не би­ва да за­ми­ра. Ние тряб­ва да бъ­дем под­к­ре­пя­ни от об­но­вя­ва­що­то вли­яние на Бо­жи­ята бла­го­дат, ко­ято ще на­соч­ва ума ни на­го­ре и ще го учи да раз­миш­ля­ва вър­ху чис­ти и свя­ти не­ща” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т. 2).

“До­то­га­ва, до­ка­то ца­ру­ва Са­та­на, тряб­ва са­ми да се бо­рим и да по­беж­да­ва­ме най-чес­то из­ку­ша­ва­щи­те ни гре­хо­ве. До­ка­то сме жи­ви, не ще има пре­дел, кой­то да мо­жем да дос­тиг­нем и да ка­жем: “Пос­тиг­нах цел­та си”. Ос­ве­ще­ни­ето е ре­зул­тат от пос­лу­ша­ние, про­явя­ва­но през це­лия жи­вот” (“Де­яния на апос­то­ли­те”).

“Ние мо­же да съз­да­дем в мис­ли­те си не­ре­ален свят или да съз­да­дем кар­ти­на­та на иде­ал­на цър­к­ва, къ­де­то Са­та­на не под­буж­да към зло; но съ­вър­шен­с­т­во­то съ­щес­т­ву­ва са­мо в на­ше­то въ­об­ра­же­ние” (Ри­вю енд Хе­рълд, 8 ав­густ 1893 г.).