Илинденска драма

Впро­чем, по­ве­де­ни­е­то на по­ли­ти­ци­те в Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния ни­то е из­не­на­д­ва­що, ни­то е не­о­ча­к­ва­но. Ма­кар че след мно­го­б­рой­ни­те же­с­то­ве на до­б­ра во­ля от бъл­гар­с­ка стра­на, след шум­но про­к­ла­ми­ра­на­та от Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния ев­ро­а­т­лан­ти­че­с­ка ори­ен­та­ция, ко­я­то пре­д­по­ла­га ин­те­г­ра­ция най-на­пред в ре­ги­о­на­лен план, мо­ж­еше да се оча­к­ва от ма­ке­дон­с­ка стра­на по­не опит за пре­о­до­ля­ва­не на ис­то­ри­че­с­ка­та ре­в­ност и на съ­пер­ни­че­с­т­вото ка­то част от на­ци­о­нал­ни­те Ј ком­п­ле­к­си. Сто го­ди­ни след Или­н­ден дър­жа­в­ни­ци­те в Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ват да не же­ла­ят да раз­бе­рат, или по-ско­ро да при­з­на­ят, че на­ци­о­на­лен иден­ти­тет не се съ­з­да­ва по при­н­ци­па на по­в­та­ря­на­та сто пъ­ти лъ­жа, ко­я­то на­к­рая евен­ту­ал­но се въз­при­е­ма ка­то ис­ти­на. Ни­то пък чрез пре­мъл­ча­ва­не­то на ис­ти­на­та ка­то по-ма­лък грях.

Жур­на­ли­с­ти­те от за­па­д­на­та ни съ­се­д­ка из­б­ра­ха да спо­де­лят от­го­вор­но­ст­та на по­ли­ти­ци­те и ис­то­ри­ци­те. В ду­ха на “ма­ке­дон­с­кия ко­с­мо­по­ли­ти­зъм” те ин­фор­ми­ра­ха, че в Ню Йорк, То­рон­то, Мел­бърн и Си­д­ни е от­бе­ля­за­на 100-го­ди­ш­ни­на­та от Илин­ден­с­ко­то въ­с­та­ние. За че­с­т­ва­ни­я­та в Бъл­га­рия – ни­то ду­ма. По все­о­б­що из­ве­с­т­ни при­чи­ни един­с­т­ве­но сбир­ка­та на ОМО “Илин­ден” на Са­му­и­ло­ва­та кре­пост до Пе­т­рич бе­ше удо­с­то­е­на с вни­ма­ни­е­то на ма­ке­дон­с­ки­те ме­дии. (В ин­те­рес на ис­ти­на­та – и бъл­гар­с­ки­те ме­дии не се пре­сил­ват с от­ра­зя­ва­не на съ­би­тия, свър­за­ни с та­зи сла­в­на го­ди­ш­ни­на. По­ра­ди ли­п­са на до­с­та­тъ­ч­но та­ки­ва или за­ра­ди не­що дру­го – то­ва е от­дел­на те­ма.).

Иг­но­ри­ра­не­то на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на и на на­с­то­я­ще­то в ре­чи­те и пу­б­ли­ка­ци­и­те за 100-го­ди­ш­ни­на­та на Илин­ден­с­ка­та епо­пея оба­че не мо­жа да до­при­не­се за ут­вър­ж­да­ва­не иден­ти­те­та на “ма­ке­дон­с­ка­та на­ция”. За­що­то то бе са­бо­ти­ра­но от­въ­т­ре. Най-на­пред с от­но­ше­ни­е­то на гра­ж­да­ни­те на Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния към пра­з­ни­ка. В на­се­ле­ни­те ме­с­та с пре­об­ла­да­ва­що ал­бан­с­ко на­се­ле­ние ре­с­пект към ма­ке­дон­с­ка­та дър­жа­в­ност ли­п­с­ва, а за съ­п­ри­ча­с­тност към до­ка­з­ва­не на­ли­чи­е­то на ма­ке­дон­с­ка на­ция изо­б­що не мо­же да се го­во­ри. За­то­ва и де­мон­с­т­ра­ти­в­но­то не­за­чи­та­не на на­ци­о­нал­ния пра­з­ник не учу­ди ни­ко­го. По-ин­те­ре­с­но е от­но­ше­ни­е­то на ма­ке­дон­ци­те, ко­и­то се ока­за­ха ли­ше­ни от пра­з­ни­ч­но на­с­т­ро­е­ние и дър­жа­в­но­т­вор­че­с­ки ен­ту­си­а­зъм са­мо де­се­ти­ле­тие след сбъ­д­ва­не­то на дъл­го ле­ле­я­на­та ме­ч­та – са­мо­с­то­я­тел­на дър­жа­ва. За­по­з­на­тите с пси­хо­а­на­ли­зата мо­гат да по­тър­сят в то­зи факт още ед­но по­т­вър­ж­де­ние за ко­ле­к­ти­в­но­то несъ­з­на­ние, а ис­то­ри­ци­те – до­ка­за­тел­с­т­во, че ко­ле­к­ти­в­на­та съ­вест за ис­то­ри­че­с­ка при­на­д­ле­ж­ност на на­ро­да е по­­ти­с­на­та, но не и из­т­ри­та.

Ед­но­в­ре­мен­но със 100-го­ди­ш­ни­на­та, ма­ке­дон­с­ка­та дър­жа­в­ност тря­б­ва­ше да бъ­де че­с­т­ва­на и с още две го­ди­ш­ни­ни: 59 го­ди­ни от пър­во­то за­се­да­ние на АС­НОМ в ма­на­с­ти­ра “Св. Про­хор Пчин­с­ки” и две­го­ди­ш­ни­на­та от по­д­пи­с­ва­не­то на рам­ко­вия до­го­вор в Ох­рид.

Без да на­в­ли­за­ме в де­б­ри­те на цър­ко­в­ни­те спо­ро­ве в пра­во­с­ла­в­ния свят, мо­жем да от­бе­ле­жим без­с­пор­ния факт за са­к­рал­но­то зна­че­ние (най-на­пред за бъл­гар­с­кия на­род) на ма­на­с­ти­ра “Св. Про­хор Пчин­с­ки”, кой­то днес е на дър­жа­в­на­та те­ри­то­рия на Сър­бия. Ма­на­с­ти­рът е от осо­бе­на ва­ж­ност и за Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния в про­це­са на иден­ти­фи­ци­ра­не­то Ј ка­то дър­жа­ва. Та­зи го­ди­на оба­че стра­на­та тря­бв­аше да по­не­се те­жък удар вър­ху ав­то­ри­те­та си, ко­е­то съ­що до­при­не­се за по­ни­жа­ва­не на са­мо­чу­в­с­т­ви­е­то и пра­з­ни­ч­но­то на­с­т­ро­е­ние на гра­ж­да­ни­те Ј. Въ­п­ре­ки ди­п­ло­ма­ти­ч­ес­ка­та на­ме­са, сръ­б­с­ки­те цър­ко­в­ни вла­с­ти не до­пу­с­на­ха ма­ке­дон­с­ка­та офи­ци­ал­на де­ле­га­ция да при­па­ри до ма­на­с­ти­ра, в чи­и­то пра­ш­ни из­би от 13 го­ди­ни са за­х­вър­ле­ни па­ме­т­ни­те пло­чи от ис­то­ри­че­с­ко­то за Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния пър­во за­се­да­ние на АС­НОМ.

Ед­ва ли по­д­пи­са­ни­ят пре­ди две го­ди­ни Ох­ри­д­с­ки до­го­вор бе в съ­с­то­я­ние да по­д­х­ра­ни гор­до­ст­та на ма­ке­дон­ци­те ка­то го­с­по­да­ри на дър­жа­ва­та Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния. За­то­ва и на­п­ра­ве­на­та от пре­зи­ден­та Бо­рис Трай­ко­в­с­ки връ­з­ка ме­ж­ду Кру­ше­в­с­кия ма­ни­фест и Ох­ри­д­с­кия до­го­вор бе при­е­та не­га­ти­в­но. “Ох­ри­д­с­ки­ят до­го­вор по сво­я­та съ­щ­ност е ев­ро­пей­с­ки до­го­вор, кой­то със сво­я­та идея за ав­тен­ти­ч­на и ре­ал­на ин­те­г­ра­ция сле­д­ва су­б­тил­на­та ни­ш­ка на Кру­ше­в­с­кия ма­ни­фест”, за­я­ви Трай­ко­в­с­ки и обя­ви за за­дъл­же­ние на стра­на­та “да афир­ми­ра пред све­та Ох­ри­д­с­кия до­го­вор ка­то ав­тен­ти­чен ма­ке­дон­с­ки мо­дел на жи­вот и да по­ка­же на дру­ги­те ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на за ма­ке­дон­с­кия ко­с­мо­по­ли­ти­зъм”.

До­кол­ко­то има­ше пра­з­ни­ч­на еу­фо­рия в Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния, тя бър­зо от­шу­мя. По­с­ле­д­ни­те съ­би­тия там отно­во по­с­та­вят стра­на­та в си­ту­а­ция, в ко­я­то ми­рът и ста­бил­но­ст­та Ј са под се­ри­о­з­на за­п­ла­ха. Съ­ще­с­т­ву­ва­не­то Ј - съ­що.

Ма­ке­дон­с­ки­те по­ли­ти­ци мо­же би ще осъ­з­на­ят, че ис­то­ри­я­та на ед­на дър­жа­ва се пра­ви в на­с­то­я­ще­то, а не със за­д­на да­та.

Ка­ли­на БОЕВА

Бра­то­у­бий­с­т­ве­на раз­в­ръ­з­ка или из­ми­с­лен ге­но­цид
Ан­ти­бъл­гар­с­ка­та де­мон­с­т­ра­ция в об­ла­с­т­ния цен­тър през ми­на­лия се­п­тем­в­рий­с­ки пе­тък е на­т­ра­п­чи­во по­в­та­ря­ща се част от ко­ло­ри­т­ния по­ли­ти­че­с­ки де­кор след 1989 г. Ав­то­ри­те на за­д­г­ра­ни­ч­ния сце­на­рий и ту­ка­ш­ни­те не­ве­жи бра­то­в­че­ди на Але­к­сан­дър Ма­ке­дон­с­ки (353-336 г. пр. н. е.) ня­мат оба­че ни­ка­к­ви на­у­ч­но-ис­то­ри­че­с­ки ар­гу­мен­ти "за со­фий­с­ка дър­жа­в­на аси­ми­ла­ция" на т. н. пи­рин­с­ки ма­ке­дон­ци, а още по мал­ко за "бу­гар­с­ки ге­но­цид вър­ху ма­ке­дон­ци­те".

Це­ле­на­со­че­но по­со­че­на­та в Ско­пие да­та - 12 се­п­тем­в­ри, всъ­щ­ност бе­ле­жи тъ­ж­на стра­ни­ца от но­ва­та ни ис­то­рия, за­що­то е свър­за­на с го­ля­ма­та и сло­ж­на те­ма за ма­ке­дон­с­ко­то на­п­ра­в­ле­ние в бъл­гар­с­ко­то по­ли­ти­че­с­ко на­си­лие през пе­ри­о­да 1919-1934 г. Ми­с­те­ри­о­з­но­то убий­с­т­во на Т. Але­к­сан­д­ров на 31.08.1924 г. в Пи­рин пла­ни­на над се­ло Су­га­ре­во, очер­та­ва дъл­бо­ка раз­де­ли­тел­на ли­ния в ре­во­лю­ци­он­но­то дви­же­ние, ко­я­то сле­д­ва­щи­те го­ди­ни не ус­пя­ват да из­т­ри­ят. За­що­то на­ро­дът го е ка­зал мъ­д­ро: “Кръв с кръв не се из­ми­ва”.

Пла­нът за оно­ва, ко­е­то не­из­бе­ж­но тря­б­ва­ло да се слу­чи след убий­с­т­во­то, е на­чер­тан от Иван Ми­хай­лов и ос­та­на­ли­те мла­ди сле­до­в­ни­ци на Т. Але­к­сан­д­ров в Мел­ни­ш­ко още на че­т­вър­ти се­п­тем­в­ри. Ал. Про­то­ге­ров от гр. Ох­рид, о. з. ге­не­рал, и два­ма­та ръ­ко­во­ди­те­ли на ВМРО в то­га­ва­ш­ния Пе­т­ри­ч­ки ок­ръг - Але­ко Ва­си­лев, бивш ек­зар­хий­с­ки учи­тел, бъл­га­ри­зи­ран влах от гр. До­л­на (Ба­ра­к­ли) Джу­мая и Г. Ата­на­сов, за­е­д­но оп­ре­де­лят де­ня и мя­с­то­то на сре­ща­та, ко­я­то тря­б­ва да от­го­во­ри на въ­п­ро­са: на­къ­де след го­ля­ма­та за­гу­ба на во­да­ча на ВМРО - пе­тък, 12 се­п­тем­в­ри, Гор­на Джу­мая. Одо­б­ре­но е мне­ни­е­то на Але­ко Па­ша, Ми­хай­лов да бъ­де об­ви­ни­те­лят сре­щу не­ло­ял­на­та спря­мо ВМРО Илин­ден­с­ка ор­га­ни­за­ция. С об­що съ­г­ла­сие е при­ет и съ­с­та­вът на ор­га­ни­за­ци­он­ния съд: Йор­дан Гюр­ков, П. Ми­хай­лов и П. Шан­да­нов.

Ус­пе­хът на скро­е­ния план е пре­до­пре­де­лен и от оси­гу­ре­ния чрез Г. Ба­ж­да­ров и К. Пър­ли­чев бла­го­с­к­ло­нен не­у­т­ра­ли­тет на офи­ци­ал­на­та власт в гра­ни­ч­ния Пе­т­ри­ч­ки ок­ръг. Тай­но го­т­ве­ни­ят удар е на­не­сен на 12 се­п­тем­в­ри ве­чер­та. Кър­ва­ва­та дра­ма се ра­зи­г­ра­ва в къ­ща­та на Па­на­йот Рай­нов, къ­де­то не­о­ча­к­ва­но па­да убит Але­ко Ва­си­лев, за­с­т­ре­лян от Ки­рил Дран­гов, си­н на по­кой­ния Бо­рис Дран­гов от гр. Ско­пие. Убий­с­т­во­то на Т. Але­к­сан­д­ров ве­че 79 г. ос­та­ва за­бу­ле­но и по­ра­ди по­с­ле­д­ва­ла­та све­т­ка­ви­ч­на раз­п­ра­ва с идей­ни­те про­ти­в­ни­ци на ВМРО. Още на дру­гия ден е убит о. з. подп. Г. Ата­на­сов от Ве­ли­ко Тър­но­во. Съ­що на 13 се­п­тем­в­ри в Со­фия Мир­чо Ки­ки­ри­т­ков от Щип за­с­т­рел­ва своя съ­г­ра­ж­да­нин, съ­ди­я­та Вла­ди­с­лав (Сла­в­чо Ко­ва­чев), иде­о­лог на Ма­ке­дон­с­ка­та еми­г­ран­т­с­ка фе­де­ра­ти­в­на ор­га­ни­за­ция, а де­пу­та­тът Д. Ха­джи­ди­мов е по­ко­сен от кур­шу­ми­те на Вла­до Чер­но­зем­с­ки. В окол­но­с­ти­те на с. Со­по­во, Ду­п­ни­ш­ко, е за­ло­вен и убит Ар­се­ни Йо­в­ков, а Ге­ор­ги За­н­ков ус­пя­ва да се спа­си.

Про­ва­лът на опи­ти­те за съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во с Ко­мин­тер­на и за­ра­ж­да­щи­ят се в ре­до­ве­те на ВМРО ан­ти­ко­му­ни­зъм, обо­с­но­ва­ват дам­го­с­ва­щи­те по­ли­ти­че­с­ки ети­ке­ти, с ко­и­то се съ­п­ро­во­ж­дат убий­с­т­ва­та: "ко­му­ни­с­т­ва­щи сан­да­ни­с­ти и ма­ке­дон­с­т­ва­щи ко­му­ни­с­ти". Ето за­що до 19 май 1934 г. би­в­ши­те сер­ча­ни и дей­ци на БКП в Пе­т­ри­ч­ки ок­ръг са за­ве­де­ни на та­ен от­чет, а все­ки те­хен за­ми­съл и де­ло про­тив ВМРО за­дъл­жи­тел­но са обект на оби­чай­но­то стро­го на­ка­за­ние. През 1924-1925 г. са уби­ти ос­та­на­ли­те жи­ви чле­но­ве на ня­ко­га­ш­ния Сер­с­ки ок­ръ­жен ко­ми­тет: Ч. Ка­т­ран­джи­ев, Ал. Буй­нов, Г. Скри­жо­в­с­ки, Ст. Ха­джи­ев, Т. Па­ни­ца, чле­но­ве­те на БКП - М. Але­к­си­ев и Ат. Ми­хо­в­с­ки и др.

В Ско­пие все още про­дъл­жа­ват упо­ри­то да кри­ят ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на под до­б­ре по­з­на­тия ни ма­ке­до­ни­с­т­ки иде­о­ло­ги­че­с­ки по­х­лу­пак. Там със зла уми­съл не са­мо пре­у­ве­ли­ча­ват броя на уби­ти­те (160 ду­ши), но и вну­ша­ват лъ­жа­та за ет­ни­че­с­ка мо­ти­ви­ро­в­ка на убий­с­т­ва­та. Най-до­б­ри­те уче­ни­ци на дър­жа­в­ния ско­п­с­ки ма­ке­до­ни­зъм пре­ди де­сет го­ди­ни по­со­чи­ха фан­та­с­ти­чен брой на уби­ти­те "ма­ке­дон­ци" - 22 000! То­зи ко­щун­с­т­вен акт, от­ра­зен в но­вия ма­ке­до­ни­с­т­ки по­ли­ти­че­с­ки ка­лен­дар, е гру­бо по­се­га­тел­с­т­во към ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на и ро­до­ва­та па­мет. За­ги­на­ли­те през есен­та на 1924 г. и про­лет­та на 1925 г. не са "ма­ке­дон­ци", уби­ти от ло­ши­те "бу­га­ри", а око­ло 35 ду­ши, жер­т­ви на бра­то­у­бий­с­т­ве­на­та кър­ва­ва раз­п­ра в ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние на ма­ке­дон­с­ки­те бъл­га­ри. Да се пре­об­ръ­ща за­ра­ди съ­в­ре­мен­ни по­ли­ти­че­с­ки це­ли ро­до­во­то ис­то­ри­че­с­ко съ­з­на­ние, ко­е­то па­зи спо­ме­на за на­сил­с­т­ве­на смърт, за по­г­ре­бе­ния без опе­ло и све­щи, за без­к­ръ­с­т­ни гро­бо­ве и ом­ра­за към яв­ни­те или на­бе­де­ни бра­то­у­бий­ци, е ци­ни­чен при­мер на аг­ре­си­вен ду­хо­вен те­ро­ри­зъм сре­щу ве­ч­ния по­кой на над 340 бъл­гар­с­ки че­да на Ма­ке­до­ния, за­ги­на­ли до 19 май 1934 г. То­ва е из­с­т­ра­дан и дра­ма­ти­чен факт, чи­и­то от­ри­ца­тел­ни по­с­ле­ди­ци при­до­би­ват и дру­ги зло­ве­щи из­ме­ре­ния в раз­ви­ти­е­то на по­ли­ти­че­с­ко­то на­си­лие, осо­бе­но след 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. Но то­ва е дру­га, не по-мал­ко зна­чи­ма и от­го­вор­на те­ма за на­у­ч­но тъл­ку­ва­ние.

Съ­в­ре­мен­ни­те де­мо­к­ра­ти­ч­ни пре­д­с­та­ви и ме­ж­ду­на­ро­д­но­п­ра­в­на­та обу­с­ло­ве­ност на оте­че­с­т­ве­ни­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни сво­бо­ди мо­же би из­к­лю­ч­ват мно­же­с­т­во­то до­во­ди на ис­то­ри­ка. Но ед­но е яс­но - на­ро­д­ни­те из­б­ра­ни­ци е ре­д­но, ко­га­то вла­гат ли­ч­ни­те си уси­лия в трай­ния гра­деж на обе­к­ти­в­ни­те де­мо­к­ра­ти­ч­ни про­ме­ни, за­дъл­жи­тел­но да по­л­зу­ват ло­с­то­ве­те на сво­бо­да­та и ис­ти­на­та. Две­те по­ня­тия ни­ко­га не ви­сят във въз­ду­ха, за­що­то са плод от уси­ли­я­та на мно­же­с­т­во на­ши до­с­той­ни пре­д­хо­д­ни­ци. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо ви­на­ги да се уп­ра­в­ля­ва като се от­чи­та за­ко­нът, осъ­з­на­вай­ки на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си и по­з­на­вай­ки ис­то­ри­че­с­ко­то би­тие на со­б­с­т­ве­ния си на­род.
Д-р по история

Ди­ми­тър Л. Тю­ле­ков

Големият проблем на малката държава
Спо­ред спе­ци­а­ли­с­та по те­ро­ри­зъм Брус Хо­ф­ман, под тер­ми­на бун­то­в­ни­ци оби­к­но­ве­но се по­д­ра­з­би­ра го­ля­ма гру­па от въ­о­ръ­же­ни ли­ца, ко­и­то дей­с­т­ват ка­то во­ен­на еди­ни­ца, на­па­дат не­при­я­тел­с­ки­те во­ен­ни си­ли, за­в­зе­мат и кон­т­ро­ли­рат те­ри­то­рия (до­ри и са­мо през оп­ре­де­ле­ни ча­с­ти от де­но­но­щи­е­то), имат ня­ка­къв вид су­ве­ре­ни­тет или кон­т­рол в оп­ре­де­лен ге­о­г­ра­ф­с­ки ра­йон и над на­се­ле­ни­е­то. Те­ро­ри­с­ти­те, за раз­ли­ка от тях, не дей­с­т­ват от­к­ри­то ка­то въ­о­ръ­же­ни еди­ни­ци, оби­к­но­ве­но не се стре­мят да за­в­зе­мат или кон­т­ро­ли­рат те­ри­то­рия, из­бя­г­ват сблъ­съ­ци с не­при­я­тел­с­ки­те во­ен­ни си­ли и ря­д­ко уп­ра­ж­ня­ват ди­ре­к­тен кон­т­рол вър­ху те­ри­то­рии и над на­се­ле­ни­е­то.

Хо­ф­ман смя­та, че е ва­ж­но да се пра­ви раз­ли­ка ме­ж­ду те­ро­ри­с­та и оби­к­но­ве­ния пре­с­тъ­п­ник. Те­ро­ри­с­тът има иде­а­ли, оби­к­но­ве­но по­ли­ти­че­с­ки, а пре­с­тъ­п­ни­кът дей­с­т­ва от се­би­ч­ни, ли­ч­ни мо­ти­ви, ма­кар че те­х­ни­те дей­с­т­вия са ед­на­к­ви: от­в­ли­ча­ния, стрел­би,пре­ди­з­ви­к­ва­не на опа­с­ност и на­пре­же­ние.

Мал­ка­та дър­жа­ва Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния има го­ле­ми про­б­ле­ми. Един от тях се на­ри­ча Ал­бан­с­ка на­ци­о­нал­на ар­мия.

В про­дъл­же­ние на две го­ди­ни след по­д­пи­с­ва­не на про­ти­во­ре­чи­вия Ох­ри­д­с­ки до­го­вор, с кой­то уж бе­ше сло­жен край на во­ен­ния ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ки кон­ф­ликт от 2001 год. и по­с­та­ве­но но­во на­ча­ло в кон­с­ти­ту­ци­он­но­то ус­т­рой­с­т­во, про­б­ле­мът бе­ше ома­ло­ва­жа­ван и по­д­ми­тан ка­то бо­к­лук под ки­ли­ма. До­ка­то през то­ва вре­ме об­с­та­но­в­ка­та в РМ не­пре­къ­с­на­то се "ста­би­ли­зи­ра­ше" и "ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ко­то до­ве­рие се въз­с­та­но­вя­ва­ше и ук­ре­п­ва­ше", той ра­с­те­ше и на­би­ра­ше си­ла. До­ка­то в по­с­ле­д­ни­те дни на­ра­с­на до сте­пен, в ко­я­то не мо­же да бъ­де иг­но­ри­ран.

Про­б­ле­мът "АНА" има мно­го из­ме­ре­ния. Пър­во­то, без раз­чи­с­т­ва­не­то на ко­е­то не мо­же да се пре­ми­не към ос­та­на­ли­те, е, че АНА все още не е де­фи­ни­ра­на. Пър­во­на­чал­но ма­ке­дон­с­ки­те слу­ж­би за си­гур­ност, ка­к­то и ня­кои ме­ж­ду­на­ро­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли, твър­дя­ха че то­ва е вир­ту­ал­на су­б­с­тан­ция, ко­я­то се из­по­л­з­ва от ра­ди­кал­ни ек­с­т­ре­ми­с­ти от Ко­со­в­с­кия за­щи­тен кор­пус /КЗК/ и от раз­фор­ми­ра­на­та след во­ен­ния кон­ф­ликт в РМ Ар­мия за на­ци­о­нал­но ос­во­бо­ж­де­ние /АНО/. По­с­те­пен­но оба­че АНА за­по­ч­на да до­би­ва все по-ре­ал­ни и твър­де бо­ле­з­не­ни и уни­зи­тел­ни за дър­жа­ва­та РМ из­ме­ре­ния - убий­с­т­ва, бом­бе­ни на­па­де­ния, па­ле­жи, оби­ри, от­в­ли­ча­ния, ул­ти­ма­ту­ми… Да­ли по­ра­ди не­с­по­со­б­ност, да­ли по­ра­ди не­въз­мо­ж­ност или и за­ра­ди две­те, но до то­зи мо­мент вла­ст­та в РМ не ус­пя­ва да ква­ли­фи­ци­ра съ­щ­но­ст­та на то­ва па­ра­во­ен­но об­ра­зу­ва­ние и да пре­д­п­ри­е­ме съ­о­т­ве­т­ни­те мер­ки за ели­ми­ни­ра­не­то му. Ед­но от обя­с­не­ни­я­та за кон­фу­з­но­то по­ло­же­ние на ма­ке­дон­с­ка­та власт и ли­п­са­та на аде­к­ва­т­ни дей­с­т­вия е, че ня­ма по­зи­ция кой стои на­с­ре­ща й - те­ро­ри­с­ти, бун­то­в­ни­ци или кри­ми­нал­ни пре­с­тъ­п­ни­ци, ме­с­т­ни или ин­фил­т­ри­ра­ни от съ­се­д­ни стра­ни, стру­к­ту­ри­ра­на ор­га­ни­за­ция ли е или са от­дел­ни бан­ди.

Ме­ж­ду дру­го­то, то­зи въ­п­рос сто­е­ше и пре­ди две го­ди­ни. И то­га­ва не бе­ше яс­но с ко­го во­ю­ват ма­ке­дон­с­ки­те си­ли за си­гур­ност - с ця­ла ет­ни­че­с­ка об­щ­ност, вди­г­на­та на въ­с­та­ние, с вне­се­ни от съ­се­д­на стра­на въ­о­ръ­же­ни гру­пи, с ор­га­ни­зи­ра­на пре­с­тъ­п­ност, ко­я­то има по­ли­ти­че­с­ки це­ли или с кри­ми­на­ли­зи­ра­ни кар­те­ли за кон­т­ра­бан­да с дро­га, оръ­жие и хо­ра. Ди­ле­ма­та бе­ше ре­ше­на от ме­ж­ду­на­ро­д­ния фа­к­тор, кой­то ле­ги­ти­ми­ра те­ро­ри­с­ти­те от АНО ка­то бор­ци за чо­ве­ш­ки и мал­цин­с­т­ве­ни пра­ва на ал­бан­ци­те и при­ну­ди дър­жа­ва­та да па­д­не на ко­ле­не пред тях.

След 11 се­п­тем­в­ри от­но­ше­ни­е­то на съ­щия ме­ж­ду­на­ро­ден фа­к­тор към те­ро­ри­з­ма ве­че е раз­ли­ч­но. Ве­ли­ки­те си­ли оба­че имат сво­и­те ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те и за­то­ва от­но­ше­ни­е­то им към пре­с­тъ­п­ни­те де­я­ния, на­со­че­ни сре­щу дър­жа­ва­та в ед­на или дру­га фор­ма, е раз­ли­ч­но. Тя­х­но­то вну­ше­ние се­га, при­е­ма­но ап­ри­о­ри от ма­ке­дон­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, е че въ­о­ръ­же­ни­те гру­пи, дей­с­т­ва­щи в се­ве­ро­за­па­д­на­та част на РМ, са кри­ми­нал­ни бан­ди, ко­и­то се за­ни­ма­ват с кон­т­ра­бан­да. Пре­ди ня­кол­ко дни ге­не­рал­ни­ят се­к­ре­тар на НА­ТО Джордж Ро­бър­т­сън пре­по­ръ­ча об­ща ре­ши­тел­ност на ма­ке­дон­с­ки­те вла­с­ти и вси­ч­ки по­ли­ти­че­с­ки пар­тии в стра­на­та "да се спра­вят с оне­зи, ко­и­то из­по­л­з­ват ет­ни­че­с­кото на­си­лие ка­то па­ра­ван за кон­т­ра­бан­да­та и вся­ка­къв вид кри­ми­нал­ни дей­с­т­вия". Та­ко­ва оп­ре­де­ле­ние на про­б­ле­ма със си­гур­но­ст­та в РМ е удо­б­но за уп­ра­в­ля­ва­ща­та пар­тия СДСМ, за­що­то я ос­во­бо­ж­да­ва от от­го­вор­ност за не­у­с­пе­ш­на­та въ­т­ре­ш­на по­ли­ти­ка. Из­го­д­но е и за пар­т­ньо­ри­те във вла­ст­та от ДУИ - пар­ти­я­та, в ко­я­то се пре­об­ра­зу­ва АНО, най-мал­ко­то за­що­то по­т­вър­ж­да­ва ле­ген­да­та, че те, ви­ди­те ли, са дей­с­т­ва­ли сре­щу дър­жа­ва­та от по-ви­с­ши по­д­бу­ди.

Ако ме­ж­ду­на­ро­д­ни­ят фа­к­тор при­з­нае, че въ­о­ръ­же­ни­те бан­ди са те­ро­ри­с­ти­ч­ни или бун­то­в­ни­че­с­ки, то­ва оз­на­ча­ва да при­з­нае и фи­а­с­ко­то си в РМ. Ос­вен то­ва, ед­но та­ко­ва при­з­на­ние пре­д­по­ла­га и съ­о­т­ве­т­ни дей­с­т­вия, ко­и­то САЩ и ЕС са длъ­ж­ни да пре­д­п­ри­е­мат, след ка­то на пра­к­ти­ка пре­вър­на­ха РМ в ме­ж­ду­на­ро­ден про­те­к­то­рат, ма­кар и в ме­ка фор­ма. Все още ня­ма окон­ча­тел­но ре­ше­ние и на ка­зу­са Ко­со­во. За­то­ва за­се­га въ­о­ръ­же­ни­те бан­ди, щъ­ка­щи в Ко­со­во и РМ, ос­та­ват в гра­фа "кри­ми­нал­на пре­с­тъ­п­ност". А на­б­лю­да­те­ли­те, ко­и­то го­во­рят за "кон­т­ро­ли­ра­на не­с­та­бил­ност" се при­чи­с­ля­ват към чер­но­г­ле­д­ци­те.
Ка­ли­на Бо­е­ва

Що е Бранко свършил?
Ед­на го­ди­на от уп­ра­в­ле­ни­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Бран­ко Цър­вен­ко­в­с­ки в Ре­пу­б­ли­ка (все още) Ма­ке­до­ния
Го­ди­на уп­ра­в­ле­ние на ед­на дър­жа­ва е и мно­го, и мал­ко вре­ме, но във вси­ч­ки слу­чаи до­с­та­тъ­ч­но, за да се пре­це­ни кол­ко стру­ват об­ле­че­ни­те с до­ве­ри­е­то на из­би­ра­те­ли­те по­ли­ти­ци. За Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния, съ­ще­с­т­ву­ва­ща в ек­с­т­рем­на, т.е. не­нор­мал­на об­с­та­но­в­ка, то­ва вре­ме е пре­до­с­та­тъ­ч­но да се на­п­ра­ви из­вод, че вси­ч­ко е в ха­ос, ор­га­ни­зи­ра­на е са­мо пре­с­тъ­п­но­ст­та.

Ка­к­ви са ар­гу­мен­ти­те за по­до­б­но твър­де­ние? За съ­жа­ле­ние, бро­ят им е тол­ко­ва го­лям, че е не­въз­мо­ж­но да бъ­дат из­ло­же­ни в ед­на ве­с­т­ни­кар­с­ка пу­б­ли­ка­ция. Из­ра­зе­но­то съ­жа­ле­ние в по-те­сен план е на­со­че­но към оби­к­но­ве­ни­те гра­ж­да­ни в на­ша­та съ­се­д­ка, а в по-ши­рок се от­на­ся за це­лия ре­ги­он, в то­ва чи­с­ло и за на­ша­та стра­на.

Оче­ва­д­ни­ят и най-ва­жен ар­гу­мент е ли­п­са­та на си­гур­ност и ста­бил­ност. Ето ня­кол­ко кон­к­ре­т­ни при­ме­ра са­мо от по­с­ле­д­ни­те се­д­ми­ци - от­в­ле­че­ни по­ли­цаи, стрел­би в Те­то­во и окол­но­с­ти­те му, об­с­т­рел­ван ка­ра­ул на АРМ, бло­ка­да на пъ­тя към но­вия гра­ни­чен пункт при Та­ну­ше­в­ци, не­кол­ко­к­ра­т­но спи­ра­не на ме­ж­ду­на­ро­д­ни вла­ко­ве към Сър­бия, ми­ни­ра­не на жп-ли­ния, об­с­т­рел­ва­ни с ра­ке­ти сгра­ди - на съ­да и на пра­ви­тел­с­т­во­то, в цен­тъ­ра на сто­ли­ца­та, ка­к­то и най-го­ля­ма­та ка­зар­ма на АРМ, въ­о­ръ­же­ни стъл­к­но­ве­ния на ма­ке­дон­с­ки­те си­ли за си­гур­ност с ал­бан­с­ки ек­с­т­ре­ми­с­ти при Брест… Дър­жа­ва­та е доведена до по­ло­же­ние да по­лу­ча­ва и да из­пъл­ня­ва по­с­та­ве­ни­те Ј от пре­с­тъ­п­ни­ци ул­ти­ма­ту­ми, вме­с­то да при­ла­га за­ко­ни­те.

На 15 се­п­тем­в­ри 2002 г. ко­а­ли­ци­я­та на со­ци­а­ли­с­ти­те от СДСМ с още ня­кол­ко мал­ки пар­тии спе­че­ли из­бо­ри­те с лай­т­мо­тив - мир, де­мо­к­ра­ти­ч­но и спо­кой­но ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ко съ­жи­тел­с­т­во. Дне­ш­на­та сним­ка на об­с­та­но­в­ка­та в РМ е не­га­ти­вен об­раз на обе­ща­но­то. И ко­е­то е още по-ло­шо - ня­ма из­г­ле­ди за про­мя­на. Вла­ст­та е без­сил­на пред пре­с­тъ­п­ни­ци­те, ко­и­то те­ро­ри­зи­рат ма­ке­дон­с­ко­то, но и ал­бан­с­ко­то на­се­ле­ние и пре­в­ръ­щат дър­жа­ва­та в за­ло­ж­ник на ал­бан­с­кия ек­с­т­ре­ми­зъм. От ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­кия мир ня­ма и по­мен. Ал­бан­с­ка­та ек­с­пан­зия, от­да­в­на пре­ми­на­ла ме­ка­та си фор­ма на де­мо­г­ра­ф­с­ко ус­во­я­ва­не на про­с­т­ран­с­т­во, през та­зи го­ди­на за­в­ла­дя­ва те­ри­то­рии с да­леч по дра­с­ти­ч­ни ме­то­ди, чи­я­то об­ща ос­но­ва е стра­хът за жи­во­та. Дър­жа­ва­та е на ко­ле­не пред ек­с­т­рем­но­то мал­цин­с­т­во и в съ­з­да­ва­не­то, и в при­ла­га­не­то на за­ко­ни­те.

От­с­тъ­п­ле­ни­я­та от пре­ди­з­бор­ни­те обе­ща­ния са мно­го­с­т­ран­ни. Още при съ­с­та­вя­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то, ли­де­рът на СДСМ Бран­ко Цър­вен­ко­в­с­ки се от­ре­че от кле­т­ви­те си, че ня­ма да вли­за в ко­а­ли­ция с "ли­ца, ко­и­то са за­ме­се­ни във во­ен­ния кон­ф­ликт от 2001 г." Пра­ви­тел­с­т­во­то му оба­че бе­ше съ­з­да­де­но в пар­т­ньор­с­т­во с тран­с­фор­ми­ра­на­та от АНО в по­ли­ти­че­с­ка пар­тия ДУИ на Али Ах­ме­ти, а до­в­че­ра­ш­ни­те ко­ман­ди­ри от те­ро­ри­с­ти­ч­на­та па­ра­во­ен­на фор­ма­ция, съ­с­та­ве­на най-ве­че от кри­ми­нал­ни пре­с­тъ­п­ни­ци и кон­т­ра­бан­ди­с­ти, за­е­ха раз­ли­ч­ни длъ­ж­но­с­ти във вла­ст­та или сме­ни­ха уни­фор­ми­те на УЧК с по­ли­цей­с­ки и ар­мей­с­ки. Гро­те­с­к­ният об­раз на вла­ст­та ре­ф­ле­к­ти­ра и в не­й­ни­те дей­с­т­вия.

По­до­б­но е по­ве­де­ни­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то в ли­це­то на Бр. Цър­вен­ко­в­с­ки и по от­но­ше­ние на за­я­ве­на­та при­н­ци­п­ност към тру­до­ви­те на­з­на­че­ния и ос­во­бо­ж­да­ва­не от ра­бо­та. Са­мо в здра­ве­о­па­з­ва­не­то и енер­го­с­то­пан­с­т­во­то ре­ван­ши­с­т­ки мо­ти­ви­ра­ни­те увол­не­ния са над 2000. Съ­ще­в­ре­мен­но ши­ро­ко про­к­ла­ми­ра­ният "Бран­ков" за­кон за уве­ли­ча­ва­не на за­е­то­ст­та с но­ви 150-200 хи­ля­ди ра­бо­т­ни ме­с­та за­се­га не по­ка­з­ва ни­ка­к­ви ре­зул­та­ти. Не­що по­ве­че, в сра­в­не­ние с ок­том­в­ри ми­на­ла­та го­ди­на, без­ра­бо­т­ни­те са с 10 хил. по­ве­че, а об­щи­ят им про­цент ско­чи на ре­кор­д­ни­те 36.5%, ка­то в не­го не са вклю­че­ни ос­во­бо­де­ни­те от ЕСМ, здра­ве­о­па­з­ва­не­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то и дър­жа­в­на­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция.

"Пра­ви­тел­с­т­во­то има из­к­лю­чи­тел­но ло­шо от­но­ше­ние към чу­ж­ди­те ин­ве­с­ти­то­ри, а в от­дел­ни слу­чаи се от­на­ся към тях до­ри бру­тал­но. То­ва е гла­в­на при­чи­на през пър­ви­те пет ме­се­ца на го­ди­на­та чу­ж­ди­те ди­ре­к­т­ни ин­ве­с­ти­ции да въз­ли­зат са­мо на 14 млн.до­ла­ра, ко­е­то е мно­го по-мал­ко до­ри от 2001 г., ко­га­то стра­на­та бе­ше във во­ен­на кри­за" - за­я­ви ли­де­рът на ВМРО-ДПМНЕ Ни­ко­ла Гру­е­в­с­ки пред пре­д­с­та­ви­те­ли­те на Аме­ри­кан­с­ка­та сто­пан­с­ка ка­ма­ра в РМ. Спо­ред не­го, то­ва е ед­на от най-го­ле­ми­те гре­ш­ки на се­га­ш­но­то уп­ра­в­ле­ние, ко­и­то са до­ве­ли стра­на­та до ло­шо­то ико­но­ми­че­с­ко по­ло­же­ние в мо­мен­та. До­ри да се при­е­ме, че опо­зи­ци­он­ни­ят ли­дер има сво­и­те по­ли­ти­че­с­ки ос­но­ва­ния да бъ­де ос­т­ро кри­ти­чен към пра­ви­тел­с­т­во­то на Цър­вен­ко­в­с­ки, ня­ма как в та­къв грях да бъ­де об­ви­нен на­при­мер френ­с­кият по­с­ла­ник в РМ Фран­соа Те­рал, още по­ве­че, че то­ва пра­ви­тел­с­т­во е кре­а­ту­ра имен­но на т.н. ме­ж­ду­на­ро­ден фа­к­тор, къ­де­то Фран­ция има своя ре­ша­ващ глас. "Про­це­сът на раз­ви­тие на ико­но­ми­ка­та изи­с­к­ва вре­ме, но мал­ко ве­ро­я­т­но е ня­коя чу­ж­да фир­ма да ин­ве­с­ти­ра в стра­на, чи­е­то по­ли­ти­че­с­ко бъ­де­ще не е си­гур­но. Дру­га при­чи­на е, че дър­жа­ва­та е пре­ка­ле­но сла­ба" - ка­за френ­с­ки­ят ди­п­ло­мат в прав текст.

Спо­ред ана­ли­зи­те на ико­но­ми­с­ти, пре­д­ви­де­ни­ят и без дру­го ни­сък ръст на БВП от 2.75% за 2003 г. ще ос­та­не не­по­с­ти­жим за ре­а­ли­зи­ра­не и твър­де да­леч от обе­ща­но­то уве­ли­че­ние от над 6% го­ди­ш­но.

Те­зи ико­но­ми­че­с­ки дан­ни плюс ли­п­са­та на си­гур­ност и ста­бил­ност очер­та­ват до­с­та не­б­ла­го­на­де­ж­д­ни пер­с­пе­к­ти­ви за бъ­де­ще­то на стра­на­та. Ка­то се до­ба­ви и ка­зу­сът Ко­со­во, кой­то във все­ки ва­ри­ант на ре­ша­ва­не или за­па­з­ва­не на ста­ту­к­во­то да­ва сво­е­то не­га­ти­в­но от­ра­же­ние вър­ху РМ, кар­ти­на­та ста­ва още по-мра­ч­на.

Оби­к­но­ве­но по­ли­ти­ци­те по на­ши­те ши­ри­ни тър­сят оп­ра­в­да­ние за не­у­с­пе­ш­но­то си уп­ра­в­ле­ние в "те­ж­ко­то на­с­ле­д­с­т­во от ми­на­ло­то". Бран­ко Цър­вен­ко­в­с­ки не пра­ви из­к­лю­че­ние от пра­ви­ло­то, въ­п­ре­ки че той са­ми­ят е част от то­ва на­с­ле­д­с­т­во. Ос­вен с то­зи из­тър­кан при­йом, Цър­вен­ко­в­с­ки би мо­гъл с пъл­но ос­но­ва­ние да се опи­та да си из­мие ръ­це­те и с ме­ж­ду­на­ро­д­на­та об­щ­ност, ко­я­то фа­к­ти­че­с­ки пре­вър­на РМ в ме­ж­ду­на­ро­ден про­те­к­то­рат. Ев­ро­пей­с­ки­те и аме­ри­кан­с­ки­те по­ли­ти­че­с­ки ек­с­пе­ри­мен­та­то­ри оба­че ня­мат на­ви­ка да спо­де­лят от­го­вор­но­с­ти­те за при­чи­не­ни по тя­х­на идея и с тя­х­на по­мощ про­ва­ли и ка­та­с­т­ро­фи.

На гра­ж­да­ни­те на РМ не им ос­та­ва ни­що дру­го, ос­вен да бъ­дат по­тър­пе­в­ши.
Ка­ли­на Бо­е­ва

Жертвен връх на българското свободолюбие
Бъл­гар­с­ки­ят на­род с пра­во се гор­дее не са­мо с ве­ли­чи­е­то и тра­ги­з­ма на сво­я­та ис­то­рия, не са­мо и един­с­т­ве­но със своя при­нос в об­що­чо­ве­ш­ка­та ци­ви­ли­за­ция, но и за­ра­ди не­що дру­го, ко­е­то е ча­с­ти­ца от не­го­ва­та ду­ше­в­ност, нра­в­с­т­ве­на съ­щ­ност и тра­ди­ци­он­на кул­ту­ра - до­с­то­ле­п­на­та му по­чит, при­з­на­тел­ност и сми­ре­ние към па­мет­та на сво­и­те ге­рои, мъ­че­ни­ци и по­бор­ни­ци, да­ли жи­во­та си за сво­бо­да­та, един­с­т­во­то и не­за­ви­си­мо­ст­та на на­ше­то Оте­че­с­т­во - май­ка Бъл­га­рия, и за тър­же­с­т­во­то на из­ве­ч­ни­те иде­а­ли за до­с­то­ен и спра­ве­д­лив чо­ве­ш­ки жи­вот.

В ду­ха на та­зи ста­ро­да­в­на и кра­си­ва бъл­гар­с­ка тра­ди­ция, в пре­д­д­ве­ри­е­то на Бла­го­е­в­г­ра­д­с­кия уни­вер­си­тет "Не­о­фит Рил­с­ки", е от­к­рита па­ме­т­на пло­ча на ге­ро­и­те от Гор­но­джу­май­с­ко­то въ­с­та­ние през 1902 го­ди­на - един дра­ма­ти­чен и жер­т­вен по­д­виг в ос­во­бо­ди­тел­ни­те бор­би на ма­ке­дон­с­ки­те и тра­кий­с­ки­те бъл­га­ри след зло­по­лу­ч­ния Бер­лин­с­ки до­го­вор от 1878 г.

Гор­но­джу­май­с­ко­то въ­с­та­ние, ор­га­ни­зи­ра­но и осъ­ще­с­т­ве­но с ед­на ря­д­ка ре­ши­тел­ност, дър­зост и ен­ту­си­а­зъм от Вър­хо­в­ния Ма­ке­до­но-Од­рин­с­ки ко­ми­тет, при­до­би не са­мо ме­с­т­но, но и ме­ж­ду­на­ро­д­но зна­че­ние и по­с­та­ви с ця­ла­та му ос­т­ро­та въ­п­ро­са за по­ли­ти­че­с­ка­та съ­д­ба на Ма­ке­до­ния и Од­рин­с­ко, въ­п­ро­са за бъ­де­ще­то на бъл­га­ри­те от те­зи об­ла­с­ти.

В про­дъл­же­ние на бли­зо два ме­се­ца, през есен­та на 1902 г. че­ти­те на Вър­хо­в­ния ко­ми­тет, пре­д­во­ж­да­ни от из­ве­с­т­ни вой­во­ди и от офи­це­ри на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия, за­е­д­но с въ­с­та­на­ло­то на­се­ле­ние, во­дят в Гор­но­джу­май­с­ка око­лия, в Мел­ни­ш­ко, Пе­т­ри­ч­ко, Стру­ми­ш­ко, Малeше­в­с­ко и Раз­ло­ж­ко, оже­с­то­че­ни и не­ра­в­ни сра­же­ния сре­щу 15 000 тур­с­ка вой­с­ка, ко­я­то по­д­ла­га се­ли­ща­та на смърт и ра­зо­ре­ние, а бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние - на ужа­с­ни на­си­лия, гра­бе­жи и ре­п­ре­сии.

Но и то­зи път ге­ро­и­з­мът, хра­б­ро­ст­та и са­мо­жер­т­ва­та не мо­жа­ха да от­х­вър­лят ро­б­с­кия ярем - по­ле­тът на бор­ци­те бе же­с­то­ко пре­кър­шен.

Ала жер­т­ви­те не бя­ха на­п­ра­з­ни, за­що­то още ве­д­нъж с кръ­в­та на за­ги­на­ли­те бя­ха очер­та­ни ко­ор­ди­на­ти­те на бъл­гар­с­ка­та на­ция и раз­к­ри­ти и по­т­вър­де­ни ис­кон­ни ис­то­ри­че­с­ки въ­ж­де­ле­ния.

Съ­би­ти­я­та от 1902 го­ди­на имат и дру­ги по­ли­ти­че­с­ки из­ме­ре­ния - те оте­к­ват ши­ро­ко в ев­ро­пей­с­ка­та де­мо­к­ра­ти­ч­на об­ще­с­т­ве­ност, ак­ти­ви­зи­рат ди­п­ло­ма­ци­я­та за въ­ве­ж­да­не на ре­фор­ми, за­с­та­вят ос­ман­с­ка­та власт да ам­ни­с­ти­ра по­ли­ти­че­с­ки­те за­т­вор­ни­ци и да ос­во­бо­ди за­то­че­ни­те чле­но­ве на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет на Въ­т­ре­ш­на­та Ма­ке­до­но-Од­рин­с­ка ре­во­лю­ци­он­на ор­га­ни­за­ция.

Вси­ч­ко то­ва от­ре­ж­да на въ­с­та­ни­е­то ва­ж­но мя­с­то в ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние и го пра­ви свър­з­ва­що зве­но и пре­лю­дия към ве­ли­ча­ва­та на­ро­д­на епо­пея на бъл­га­ри­те в Ма­ке­до­ния и Од­рин­с­ка Тра­кия - Илин­ден­с­ко-Пре­об­ра­жен­с­ко­то въ­с­та­ние от 1903 г., епо­пея, ос­та­ви­ла без­с­мър­т­на сле­да в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, в на­ро­д­на­та па­мет и на­ци­о­нал­на­та пси­хо­ло­гия, епо­пея, пре­вър­на­ла се в без­це­нен нра­в­с­т­вен ка­пи­тал, кой­то тря­б­ва да па­зим и из­ви­ся­ва­ме в бъ­де­ще­то.

Наш дълг е да въз­ро­дим в ед­на де­мо­к­ра­ти­ч­на Бъл­га­рия с но­ви цен­но­с­ти на­ци­о­нал­но­то си са­мо­чу­в­с­т­вие, да съ­х­ра­ним и обо­га­тя­ва­ме в ду­ха на съ­в­ре­мен­на­та ци­ви­ли­за­ция на­ша­та са­мо­би­т­на кул­тур­на са­мо­ли­ч­ност, да въз­с­та­но­вим обе­к­ти­в­ния об­раз на со­б­с­т­ве­на­та си ис­то­рия, да по­ка­жем ця­ла­та ис­ти­на за бъл­га­ри­те в Ма­ке­до­ния - ка­к­то в ми­на­ло­то, та­ка и днес, да пре­вър­нем оте­че­с­т­во­то ни в гри­жо­в­на май­ка за вси­ч­ки, ко­и­то жи­ве­ят в не­го, и за бъл­га­ри­те, из­вън не­го­ви­те гра­ни­ци.

Наш све­щен дълг е да на­зо­вем в бъл­гар­с­кия Пан­те­он вси­ч­ки ро­до­лю­б­ци, мъ­че­ни­ци и ге­рои за бъл­гар­щи­на, за сво­бо­да, род и оте­че­с­т­во, за да ос­та­не ве­ч­но жи­во бъл­гар­с­ко­то име, а Бъл­га­рия, ка­к­то ме­ч­та­е­ше Апо­с­то­лът Ле­в­с­ки, "да све­ти бля­с­ка­во и да бъ­де ра­в­на с дру­ги­те ев­ро­пей­с­ки на­ро­ди и дър­жа­ви".

Когато децата плащат греховете на бащите си

То­ва не са са­мо ча­с­т­ни слу­чаи. Мно­го пъ­ти то­ва е по­ли­ти­ка.

Че­та и слу­шам за уче­ни­че­с­ки­те про­те­с­ти в Ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния и се се­щам за кръ­с­то­но­с­ни­те по­хо­ди. Ка­к­то за за­по­ч­ва­не­то на по­ч­ти вся­ка вой­на, та­ка и за тя­х­но­то обя­вя­ва­не е би­ла не­об­хо­ди­ма иде­о­ло­ги­че­с­ка мо­ти­ва­ция и оп­ра­в­да­ние за ис­тин­с­ки­те при­чи­ни - по­ли­ти­че­с­ки, ико­но­ми­че­с­ки и со­ци­ал­ни. Ре­ли­ги­я­та и то­га­ва, и се­га, про­дъл­жа­ва да бъ­де от­зи­в­чи­ва на та­зи те­ма. През 1096 г. па­па Ур­бан ІІ при­зо­ва­ва на бор­ба с Из­то­ка: "О, вие, ко­и­то гре­хо­в­но про­ли­ва­те кръ­в­та на сво­и­те бра­тя, на­со­че­те оръ­жи­е­то си про­тив не­при­я­те­ли­те на име­то Хри­с­то­во!" Над 200 хи­ля­ди се­ля­ни с же­ни­те и де­ца­та си, въ­о­ръ­же­ни с бо­з­ду­га­ни и ко­си, тръ­г­ват към Све­ти­те зе­ми, во­де­ни от бла­го­ро­д­ни ри­ца­ри и от­к­ро­ве­ни раз­бой­ни­ци. От ис­то­ри­я­та зна­ем кол­ко "до­б­ро" са до­не­с­ли те по на­ши­те зе­ми, зна­ем и кол­ко са би­ли ус­пе­ш­ни - са­мо пър­ви­те три от об­що осем и то от­но­си­тел­но по мно­го по­ка­за­те­ли. Към об­щия брой на кръ­с­то­но­с­ни­те по­хо­ди оба­че тря­б­ва да се при­ба­вят още два "кръ­с­то­но­с­ни по­хо­ди на де­ца". След не­у­с­пе­ха на че­т­вър­тия по­ход, мо­на­си­те раз­про­с­т­ра­ня­ват лу­да­та идея, че ка­к­во­то не мо­гат да из­вър­шат гре­ш­ни­те въз­ра­с­т­ни, ще го по­с­ти­г­нат не­вин­ни­те де­ца. През 1212 г. 15 хи­ля­ди та­ки­ва де­ца без оръ­жие и хра­на, пре­д­во­ж­да­ни от два­на­де­се­т­го­ди­ш­но мом­че, от­п­ла­ват от Мар­си­лия за Све­ти­те зе­ми. Част от тях за­ги­ват в мор­с­ка бу­ря, ос­та­на­ли­те би­ват про­да­де­ни ка­то ро­би от ка­пи­та­ни­те на ко­ра­би­те. Та­ка свър­ш­ва и по­хо­дът на 20 хи­ля­ди де­ца, во­де­ни от 10-го­ди­шен "па­с­тир".

Из­ри­ч­но по­д­чер­та­вам, че гор­на­та ис­то­ри­че­с­ка от­п­ра­в­ка не це­ли ни­ка­к­ви ре­ли­ги­о­з­ни вну­ше­ния. Един­с­т­ве­на­та при­чи­на за ре­т­ро­с­пе­к­ци­я­та е, за да по­т­вър­ди (уви!) за по­ре­ден път ма­к­си­ма­та, че де­ца­та пла­щат гре­ш­ки­те на ба­щи­те си и се пре­в­ръ­щат в те­х­ни из­ку­пи­тел­ни жер­т­ви. Най-тъ­ж­но­то и стра­ш­но­то е, че ро­ди­те­ли­те съ­з­на­тел­но да­ват не­вин­но­ст­та им за кур­бан на сво­е­то ску­до­у­мие.

Не знам на ко­го при­ли­чат по­ве­че дне­ш­ни­те уп­ра­в­ни­ци на РМ - на мо­на­си­те с бол­ни мо­зъ­ци, из­п­ра­ти­ли на си­гур­на ги­бел де­се­т­ки хи­ля­ди де­ца, или на ка­пи­та­ни­те, из­в­ле­к­ли ке­ле­пи­ра от то­ва бе­зу­мие. Знам оба­че, че в иде­я­та за сре­д­но­ш­кол­с­ки­те про­те­с­ти в юго­за­па­д­на­та ни съ­се­д­ка, от ка­к­ви­то и по­д­бу­ди да е въз­ни­к­на­ла, от ко­го­то и да е ро­де­на, ня­ма ра­зум, ня­ма мо­рал, ня­ма чо­ве­щи­на. Има стра­ш­на пер­с­пе­к­ти­ва. Ка­к­во мо­же да се оча­к­ва от ут­ре­ш­ни­те пъл­но­ле­т­ни гра­ж­да­ни на та­зи стра­на, ако днес те ве­че са с про­ми­ти мо­зъ­ци и оз­ло­бе­ни към дру­гия, за­що­то не е от не­го­ва­та ет­ни­че­с­ка гру­па и е про­го­во­рил на раз­ли­чен от не­го­вия май­чин език? До­в­че­ра те са иг­ра­ли за­е­д­но и са учи­ли един до друг в кла­с­ни­те стаи, има­ли са ед­ни и съ­щи "су­пер яки" тий­ней­джър­с­ки емо­ции и про­б­ле­ми. Днес имат на­т­ра­пе­ни ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ки про­б­ле­ми и са раз­де­ле­ни от сте­на, ко­я­то е по-со­ли­д­на от ки­тай­с­ка­та.

Ка­к­во мо­же да бъ­де бъ­де­ще­то на ед­на вче­ра­ш­на дър­жа­ва с от­к­ра­д­на­та от съ­се­ди­те ис­то­рия и ут­ре­шен ден, от­ро­вен от по­до­з­ре­ния и ом­ра­за? Мо­же би за ед­ни от по­д­с­т­ре­ка­те­ли­те на дне­ш­ни­те уче­ни­че­с­ки сблъ­съ­ци хи­ме­ра­та е "Го­ля­ма Ал­ба­ния", а за дру­ги - "Ма­ке­до­ния со си­те де­ло­ви"… Но ка­к­во стру­ват те пред оса­ка­те­но­то де­т­с­т­во и пред смърт­та? Ед­ва ли има мно­зи­на хо­ра във вла­ст­та в РМ, ко­и­то се тер­за­ят от по­до­б­ни скру­пу­ли. За съ­жа­ле­ние, към ви­но­в­ни­те тря­б­ва да при­чи­с­лим твър­де го­ле­ми­я брой ро­ди­те­ли, ко­и­то по­д­к­ре­пят уче­ни­че­с­ки­те про­те­с­ти. Ня­как си из­г­ле­ж­да жал­ко и уни­зи­тел­но да из­по­л­з­ваш ка­то жив щит де­ца­та, ко­га­то си не­с­по­со­бен да вла­де­еш и уп­ра­в­ля­ваш си­ту­а­ци­я­та.

Не съм пряк на­б­лю­да­тел на "не­пре­до­ли­ми­те раз­ли­чия" ме­ж­ду уче­ни­ци­те ал­бан­ци и ма­ке­дон­ци, но ми­с­ля, че не то­ва е при­чи­на­та да не мо­га да ги про­у­мея ка­то нор­ма­лен и оби­к­но­вен тре­з­во­ми­с­лещ сре­д­но­с­та­ти­с­ти­че­с­ки гра­ж­да­нин (на­дя­вам се ско­ро да мо­га да ка­жа - на обе­ди­не­на Ев­ро­па) на мал­ка стра­на в един гло­ба­ли­зи­ращ се свят. Още по-не­по­ня­т­но ми е в ка­че­с­т­во­то ми на май­ка. Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, то­га­ва пе­т­го­ди­ш­ни­ят ми син и не­гов връ­с­т­ник от Па­риж в про­дъл­же­ние на ед­на се­д­ми­ца си иг­ра­ха до са­мо­за­б­ра­ва, все­ки го­во­рей­ки на май­чи­ния си език. Учу­д­ва­не­то на окол­ни­те бе­ше все­о­б­що, ко­га­то ус­та­но­ви­х­ме, че хла­пе­та­та во­дят на­пъл­но сми­с­лен ди­а­лог.

Всъ­щ­ност, ня­ма за ка­к­во да се ди­вим. Вси­ч­ко е тол­ко­ва про­с­то - де­ца­та ви­б­ри­рат на ед­на­к­ви че­с­то­ти … до­ка­то не се на­ме­сят въз­ра­с­т­ни­те.

Ед­но от на­п­ра­ве­ни­те на фо­ру­ма за­к­лю­че­ния е, че мла­ди­те ма­ке­дон­ци и ал­бан­ци не се по­з­на­ват вза­им­но, а осо­бе­но­с­ти­те и раз­ли­чи­я­та в кул­ту­ра­та на дру­гия въз­при­е­мат ка­то не­що чу­ж­до. То­ва по­ло­же­ние е ос­но­ва за де­с­т­ру­к­ти­в­но­то от­но­ше­ние към кул­тур­ни­те цен­но­с­ти на две­те ет­ни­че­с­ки об­щ­но­с­ти, ка­к­ви­то са ре­ли­ги­о­з­ни­те обе­к­ти.

"Ин­с­пи­ри­ра­ни от уни­що­жа­ва­не­то на са­к­рал­ни обе­к­ти" - цър­к­ви, ма­на­с­ти­ри и джа­мии, на две­те ос­но­в­ни ет­ни­че­с­ки об­щ­но­с­ти по вре­ме на во­ен­ния кон­ф­ликт през 2001 г., но и след не­го­вия край, из­с­ле­до­ва­те­ли­те ус­та­но­вя­ват, че то­ва е в ре­зул­тат на не­до­с­та­тъ­ч­но­то по­з­на­ва­не на цен­но­с­ти­те на кул­ту­ра­та и из­ку­с­т­во­то на со­б­с­т­ве­ни­те и на све­ще­ни­те обе­к­ти "на дру­гия". Ако с то­ва за­к­лю­че­ние не се кон­с­та­ти­ра ни­що не­из­ве­с­т­но, то не­при­я­т­на­та из­не­на­да за ав­то­ри­те на про­у­ч­ва­не­то ид­ва от фа­к­та, че има дра­с­ти­ч­на раз­ли­ка в съ­о­т­но­ше­ни­е­то на до­б­ро­то по­з­на­ва­не на со­б­с­т­ве­на­та кул­ту­ра ме­ж­ду ма­ке­дон­ци и ал­бан­ци, съ­о­т­ве­т­но 1% и 31%. Не вдъ­х­ват оп­ти­ми­зъм за про­цъ­ф­тя­ва­не на ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ко­то съ­жи­тел­с­т­во и още два ре­зул­та­та - 7% от ма­ке­дон­ци­те зна­ят все пак не­що "за дру­ги­те", до­ка­то при ал­бан­ци­те той е 0%. За­е­д­но пък и ед­ни­те, и дру­ги­те, мно­го мал­ко зна­ят за све­то­в­ни­те по­с­ти­же­ния в кул­ту­ра­та и из­ку­с­т­во­то - над 43%. В не­з­на­ни­е­то, спо­ред ан­ке­та­та, во­дят ма­ке­дон­ци­те.

Не би тря­б­ва­ло да има дър­жа­ва по све­та и осо­бе­но в Ев­ро­па, чи­я­то власт да не се за­с­ра­ми от по­до­б­ни ре­зул­та­ти. Ня­ма ра­зум­но обя­с­не­ние за по­до­б­на не­г­ра­мо­т­ност и ни­с­ка об­ща кул­ту­ра …ос­вен ако дър­жа­ва­та уми­ш­ле­но не по­д­дър­жа то­ва ра­в­ни­ще. По­до­б­но пре­д­по­ло­же­ние мо­же да про­з­ву­чи ко­щун­с­т­ве­но за мно­зи­на в РМ, но ос­но­ва­ни­я­та за не­го са твър­де мно­го. Оче­ви­ден е ин­те­ре­сът на оп­ре­де­ле­ни, при то­ва ши­ро­ки, кръ­го­ве и в ма­ке­дон­с­ка­та и в ал­бан­с­ка­та ет­ни­че­с­ки об­щ­но­с­ти от пре­д­на­ме­ре­но­то дър­жа­не на гра­ж­да­ни­те в не­ве­де­ние за ис­то­ри­че­с­ки­те, об­ще­с­т­ве­ни­те и кул­тур­ни­те фа­к­ти. Ма­кар и да е из­к­лю­чи­тел­но не­дал­но­ви­д­на по­ли­ти­ка, по­д­дър­жа­не­то на ни­с­ко ни­во на зна­ни­е­то, ко­нюн­к­тур­ни­те и ня­кои по-да­ле­ч­ни це­ли на те­зи кръ­го­ве го на­ла­гат. За­що­то не­з­на­ни­е­то е най-кра­т­ки­ят път към ус­пе­ш­на­та ма­ни­пу­ла­ция. Раз­с­то­я­ни­е­то от нея до ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ки­те сблъ­съ­ци, при ну­ж­да, е по-мал­ко от кра­ч­ка.

Осо­бе­но обе­з­по­ко­и­тел­но за нас е не­ве­де­ни­е­то на ма­ке­дон­ци­те. И най-ве­че от то­ва за со­б­с­т­ве­но­то им ми­на­ло и кул­ту­ра. Кол­ко­то и да се стря­с­ка­ме от 99-те % не до­б­ре по­з­на­ва­щи со­б­с­т­ве­но­то си ми­на­ло и кул­ту­ра, още по­ве­че не би­ва да ос­та­ва­ме бе­зу­ча­с­т­ни към слу­ча­и­те, в ко­и­то на зна­е­щи­те им се по­ка­з­ва с груб на­тиск, че тря­б­ва да се при­чи­с­лят към то­зи про­цент.

Взе­мам за при­мер по­с­ле­д­ния слу­чай на уп­ра­ж­не­но на­си­лие сре­щу гра­ж­да­ни­на на РМ и на Бъл­га­рия Ми­т­ко Ге­ор­ги­ев. Го­ле­ми­ят му грях е, че е ин­те­ли­ген­тен и об­ра­зо­ван, но въ­п­ре­ки то­ва има бъл­гар­с­ко са­мо­съ­з­на­ние. Пра­вил­ни­ят из­раз е "то­ч­но за­ра­ди то­ва има бъл­гар­с­ко са­мо­съ­з­на­ние", но не и в юго­за­па­д­на­та ни съ­се­д­ка, в ко­я­то по­ли­ти­ци­те се би­ят до из­не­мо­га в гър­ди­те, че стра­на­та им е би­ла и пак ще ста­не мо­дел за ет­ни­че­с­ка то­ле­ран­т­ност и ме­ж­ду­е­т­ни­че­с­ко съ­жи­тел­с­т­во. Дай Бо­же да ста­не. Се­га оба­че не е, ни­то пък ня­кой мо­же да си спом­ни през по­с­ле­д­ни­те 50-60 го­ди­ни да е би­ло бе­зо­па­с­но да за­я­виш на глас, че си бъл­га­рин. Не че за то­ва е не­об­хо­ди­ма ет­ни­че­с­ка то­ле­ран­т­ност…

До­ри хи­по­те­ти­ч­но да до­пу­с­нем, че на те­ри­то­ри­я­та на РМ е въз­мо­ж­но ня­ко­га да се офор­ми ма­ке­дон­с­ка на­ция, то­ва не ели­ми­ни­ра пра­во­то на не­й­ни­те гра­ж­да­ни да зна­ят ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на и въз ос­но­ва на то­ва сво­бо­д­но да се са­мо­о­п­ре­де­лят. Ма­ке­дон­с­ка­та на­ция мо­же да е иде­ал или уто­пия за ня­кои, но пра­во­то да зна­еш ис­ти­на­та е ви­с­ше чо­ве­ш­ко пра­во. В ге­не­зи­са на един на­род обо­со­бя­ва­не­то на част от не­го в от­дел­на на­ция не е не­що не­чу­ва­но и не­ви­ж­да­но. При­чи­ни­те за то­ва мо­гат да бъ­дат раз­ли­ч­ни - не ви­на­ги ес­те­с­т­ве­ни, ло­ги­ч­ни и оп­ра­в­да­ни. Най-мал­ко пък мо­же да се оп­ра­в­дае по­ве­де­ни­е­то на на­си­лие сре­щу оне­зи, ко­и­то не ис­кат да бъ­дат част от то­зи про­цес. Ако апо­ло­ге­ти­те на въ­п­ро­с­на­та хи­по­те­ти­ч­на на­ция упор­с­т­ват в офор­мя­не­то й, те не би­ва да за­б­ра­вят, че ве­че е 21-ви век и Бал­ка­ни­те, все пак, са в Ев­ро­па, а ди­с­к­ри­ми­на­ци­я­та не е на мо­да.

В за­к­лю­че­ние се из­ку­ша­вам да по­пи­там: бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва до­ко­га ще про­дъл­жа­ва да бъ­де то­ле­ран­т­на към из­де­ва­тел­с­т­ва­та сре­щу съ­на­ро­д­ни­ци­те ни в РМ?