Органи с обща компетентност

ВЪПРОС №6

Субект на финансово правоотношение е по-тясно понятие – става дума за носител на конкретни права и задължения.

Принципът е, че финансовата правосубекност има вторичен характер и едно лице става субект на финансовото право, когато стане субект на гражданското - физическите лица стават субекти на правото с раждането си и от този момент могат да бъдат носители на финансови права и задължения. Юридическите лица от деня на регистрацията или обнародването на регистрацията /в зависимост от режима за регистриране/.

Изключение от принципа за вторичния характер са образувания, които нямат качеството юридическо лице според гражданското право – данъчни субекти могат да бъдат гражданските дружества /чл. 357 ЗЗД/ , които чрез фикция са приравнени на юридически лица.

Финансовото право допълнително характеризира субектите като местни и чуждестранни лица.

Финансовите органи могат да участват във финансови правоотношения от момента, от който придобият качеството държавен орган /учредяването им/ - финансовата правосубектност следва административната. Тук не се говори за права и задължения, а за правомощия и компетентност. Титуляр в правоотношението е държавата, а не органът, който я представлява. Възможно е държавата да преотстъпи свое право в полза на общините / местните данъци и такси напр. /.

Особеност - всички правоотношения възникват между два субекта, но във финансовото право се говори и за тристранна субектна структура, като тук не става дума за множество субекти от едната страна на правоотношението, а че във финансовото правоотношение се включва и трети субект, който не е на ничия страна /наблюдава се при разходването на бюджетни средства – един субект нарежда да се отпуснат средствата (министъра на финансите), втори субект ги получава, но разходването и контролът стават чрез трети субект (БНБ)/.

Субектите се делят на активни и пасивни. В гражданското право – активните са носители на права, а пасивните на задължения, във финансовото право активен е този, който упражнява властнически правомощия / винаги това е държавният орган. Между два държавни органа критерият е кой има по-широки правомощия.

Тези актове са финансови, защото уреждат финансова материя, но по своята същност са индивидуални административни актове /ИАА/, за това те трябва да отговарят на чл.2 ЗАП /я, да видим, кой помни административното право /.

Спецификата на финансовата материя дава отражение върху ИФА.

• 
  те са юридически актове и са волеизявление на държавен финансов орган, от което се пораждат права и задължения. Има разлика между самото волеизявление и материалнотехническите действия, които следват волеизявлението.
  
• 
  Волеизявлението се прави от държавен орган / ИФА се отличава от ИАА, защото в областта на административното право ИАА може да се издаде и от орган на обществена организация/.
  
• 
  Формата винаги е писмена. Във административното право е допустима устна форма или чрез конклудентни действия, а във финансовото право само писмена форма.за повечето ИФА са изготвени образци и липсата на някои реквизит се преценява с оглед на конкретния случай. За устна форма може да се говори при отказ за издаване, когато държавният орган не прави това изрично. В този случай мълчаливият отказ се приравнява на валиден акт и подлежи на обжалване по реда на ЗАП.
  
• 
  ИФА е властнически акт, т.к. се издава от държавен орган от името на държавата в качеството и на власт, следователно представлява едностранно издаден акт без да има съгласуване на волите между автор и адресат на акта. Когато е предвидена молба за издаване на акта също няма съгласуване на воли, а сезиране на орган да упражни правомощията си. Вместо молби се подават декларации. Декларацията е израз на задължението на лицето, а неподаването й е скрепено със санкция. Обикновено в декларацията се сочат факти, неизгодни за лицето. От юридическа гледна точка декларацията представлява извънсъдебно признание. Държавният орган обаче не е обвързан с данните посочени в нея и може да направи самостоятелна проверка.
  
• 
  ИФА се издават в изпълнение на закона, такъв акт може да се издаде когато е предвиден в правна норма. Финансовият орган действа при обвързана компетентност – не само има право да издаде акт, а и задължение да го издаде.
  
• 
  ИФА имат декларативно действие когато се издават по повод същинските финансови отношения, те не създават парични права и задължения, а само ги признават, индивидуализират ги - правят ги ликвидни и изискуеми.
  
• 
  Доколкото ИФА е властнически акт изпълнението е скрепено с държавна принуда:
  
• 
  Във връзка с обжалването има разлика от ИАА. Някои ИФА се обжалват по реда на ЗАП, за други е предвиден специален режим – ДПК /задължителна е административната фаза /, други актове не се обжалват /актове на БНБ/. Важен принцип на финансовото право – жалбата срещу акта не спира изпълнението.
  
• 
  Изискванията за законосъобразност са предвидените в 41(3) ЗАП. Всеки порок може да доведе до нищожност или унищожаемост, в зависимост от степента на порока. Липсата на форма и компетентност е винаги нищожност.
  

За да възникне правоотношение, са нужни правна норма, юридически факт и поне два правни субекта.

1. 
   усложнения свързани със субектите на финансовото право;
   
2. 
   усложнения свързани с фактическите състави;
   

1. 
   УСЛОЖНЕНИЯ СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТИТЕ НА ФИНАНСОВОТО ПРАВО - става дума за усложнения по отношение на физическите и юридическите лица в едно правоотношение. Те са три вида.
   
   1. 
      отговорност за чужд финансов дълг – има едно финансово правоотношение, при което държавата е носител на субективното право да получи, а другата страна е физическо или юридическо лице, което има един финансов дълг и едно трето лице, което на някакво правно основание ще бъде привлечено да отговаря за чуждия финансов дълг на мястото на титуляра по силата на закона /ex lege/. Заместване в дълг има когато вместо титуляра за дълга носи отговорност друго лице.
      

• 
  при неправомерно поведение от страна на третото лице
  
• 
  когато третото лице само се постави в положение на длъжник /поръчителство/.
  

2. 
   солидарност / пасивна / - две или повече лица отговарят за един дълг. Финансовите задължения в по-голямата си част са лични. Във финансовото право договорната солидарност е недопустима. Държавата може да избере към кой от длъжниците да насочи изпълнението. Когато един от длъжниците изпълни задължението отговорността на другите отпада. Възниква гражданска отговорност – възможност за регресен иск спрямо другите. Институтът на солидарната отговорност се прилага само при същинските финансови правоотношения. Институтът на солидарната отговорност е приложим само по силата на закона и с цел защита на интересите на държавата. /при встъпването в дълг солидарността настъпва post factum/.
   
3. 
   правоприемство – преди да е приключило правоотношението пасивният субект се заменя с друг. Институтът е приложим и при организационните финансови правоотношения. Познат е и при физическите лица / универсално и частно правоприемство / и при юридическите лица / в резултат на преобразуване /.
   

2. 
   УСЛОЖНЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ФАКТИЧЕСКИТЕ СЪСТАВИ:
   
   1. 
      отпадане на юридическия факт или промяна в правното му качество –в резултат на юридически факт е възникнало финансово правоотношение, но се оказва, че фактът или не е настъпил, или не е годен да породи финансово правоотношение / напр. сключена е сделка, по нея е платено ДДС, но в последствие сделката се оказва нищожна/. Ако недължимото плащане е по вина на пасивния субект, недължимо платеното се връща без лихва.
      
   2. 
      промяна в обема на юридическия факт /трябва да има цифров израз/ – тук при всички случаи се дължи лихва – това е гражданска отговорност за възстановяване на вредите от забавата.
      
   3. 
      заобикаляне на финансовия закон или симулативна сделка - заобикаляне означава с правно позволени средства да се постигне забранен от закона финансов правен резултат.
      

Особености на симулативните сделки:

• 
  разкриването не е скрепено с давност;
  
• 
  доказването може да стане и само със свидетелски показания;
  

Държавата е намерила вариант за борба със симулативните сделки -

ВЪПРОС №10

Санкции налагани за нарушения на финансовите правни норми.

Особености.Видове санкции.ПАМ.

Санкцията е третата съставка на правната норма. Доколкото финансовите отношения са властнически изпълнението им е скрепено със санкция. Носи се юридическа отговорност за неспазване-финасова отговорност. ФП не разполага със собствена финансова отговорност и затова се свързва с другите четири вида юридическа отговорност-наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна. Те могат да бъдат кумулирани с едно изключение- без административна и наказателна, защото е невъзможно едно и също деяние да представлява едновременно административно нарушение и престъпление. За едно също финансово нарушение могат да бъдат налагани освен санкции и ПАМ като те могат да се намират в самата финансово правна норма (рядко срещано), в края на нормативния акт, в рамките на финансовото законодателство както и в нормативен акт от друг правен отрасъл.

I. Четири вида санкции:

• 
  Наказателна отговорност - когато финансовото нарушение е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в престъпление. В Особената част на НК има петнадесет разпоредби с наказателни състави за финансови престъпления. Финансовият орган притежава компетентност да констатира финансови престъпления в резултат на финансов одит. Той няма право да налага санкциите от НК. Наказателната отговорност се налага само от съд по реда на НПК. Ролята на финансовия орган е ако намери данни, да уведоми съдебните органи.
  
• 
  Гражданска отговорност - среща се с различни имена в ГП -имуществена, материална и др. Има обезщетителен характер. Целта и е да възстанови причинените вреди. Гражданска отговорност ще се носи само в случаите, в които има причинени вреди. Тази отговорност е последица от упражнен финансов контрол (одит). Касае се за гражданска отговорност, която не се покрива изцяло с отговорността от самото ГП. Доколкото вреди се причиняват на държавата тази отговорност може да се налага само в случаите на имуществени вреди, защото българското право не познава причиняването на неимуществени вреди на юридическо лице. Гражданската отговорност във ФП е само деликтна. Възниква само по силата на закона. При носенето на гражданска отговорност се начисляват лихви от момента, в който лицето е в забава. Във ФП те се начисляват от момента на причиняването на вредите, ако не е известна датата-от момента на откриването на вредата. В ГП гражданската отговорност включва действително причинените вреди + пропуснатите ползи + неимуществените вреди. Във ФП вредата включва само действително причинената вреда.
  
• 
  Административна отговорност - има най-широко проложно поле при извършване на финансови нарушения. Основно под формата на глоба. Специфики в начина на определяне на санкцията-най-често цифрово изражение на нарушението и служи за налагане на санкцията (глобата). Относителна определеност за определяне на санкцията. Неудобство е, че за едно и също нарушение извършено от две различни лица има различна отговорност. Възможност за преценка на санкциониращия орган.Често санкцията се определя в размера на глоба в двоен размер на укрития данък, например. Отчита се степента на обществена опасност. Недостатък-размерът е фиксиран предварително. Глоба не може да бъде наложена на юридическо лице. В определени случаи финансови нарушения се извършват в съучастие. Солидарна отговорност на съучастниците. При глоба не може да има солидарна отговорност, тя е строго индивидуална отговорност. По-висока давност при глобите, когато става дума за финансови нарушения- в ЗАНН - 3 месеца от откриването и 1 година от извършването, в ДПК 1 година от откриването и 5 години от извършването.
  
• 
  Дисциплинарна отговорност - установена е от КТ. Налага се, когато нарушителят се намира в трудово-правни отношения и по повод извършването на тези си функции е извършил нарушение.Санкции-забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
  

II. Принудителните административни мерки е друг вид принуда - ЗАНН чл.22 и 23. Служат за предотвратяване и преустановяване на нарушението. Спира се възможността за нарушителя да продължава да вреди. Прилагат се едновременно със санкциите.

Видове:

• 
  Превантивни - срещат се много рядко, само един случай Указ №10/1974г.
  
• 
  Преустановителни
  
• 
  Възстановителни
  

ПАМ могат да се прилагат при констатирано финансово закононарушение, когато се констатират незаконосъобразни(само когато е налице незаконосъобразност) и нецелесъобразни (причинена е вредата в рамките на оперативната самостоятелност, но само в рамките на закона) действия. В бюджета ПАМ - ограничаване или спиране на финансирането, също блокиране на банкови сметки, отнемане на лиценз или ценз, отнемане на предмета на нарушението.

Въпрос №11

Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика.

Публични вземания. Системи за определяне на размера на публични вземания. Производство по определяне на размера на публичните вземания.
Всяко една финансово правоотношение поражда права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските финансови правоотношения пораждащи права и задължения. Тук се говори за финансови вземания. С термина се обозначават на първо място финансовите вземания, с финансов произход вземания и всички субективни права с финансов произход без значение носителя на правото. Под вземания се обозначават и публичните финансови вземания. Тук носител е държавата - данъци и такси, но не пенсии и стипендии. Публично вземане в по-широк смисъл - и вземанията с нефинансов произход, например глоби, конфискации, приходи от приватизация. В ДПК се говори за публични вземания (чл.13):

~публични държавни вземания:

-вземания с финансов произход

-вземания със санкционен произход

~частни държавни вземания:

-вземания с гражданско правен произход

-други държавни вземания

1.Вземания с финансов произход - неточно е, че става дума за публични вземания. Това са най-важните вземания - с данъчен произход освен същинските-митата и таксите. Последните имат данъчен характер, защото се определят от държавата едностранно. Тези вземания формират основните бюджетни приходи на държавата и могат да бъдат планирани и прогнозирани. Постъпват перманентно в бюджета и са скрепени със срокове. Колкото е по-голямо задължението-толкова е по-къс срокът.

2.Вземания със санкционен произход - наказателен или административно наказателен произход. Санкциите имат двуяка функция-превъзпитание и приход в бюджета. Имат сравнително малък дял в бюджета и не подлежат на планиране. Усилията са държавата да въздейства в посока спазване на реда.

3. 
   Вземания с гражданско правен произход - тук държавата не участва в качеството си на власт, а като равноправен субект:
   

-с договорен характер - държавният орган няма пълна свобода да договаря;

-на деликтно основание (непозволено увреждане) - репариране на вредите, няма приход в бюджета.

Други държавни вземания - приходи от приватизация, от непотърсени награди и печалби от лотарии, приходи от неизправни стипендианти.

Начини за определяне на размера на публичните вземания:

~постоянни (твърд размер) - размерът не зависи от имущественото състояние, от печелбата на субекта. Финансовата администрация не извършва никакви действия по определяне на размера, той е определен от закона. Най-често при таксите, по-рядко при данъците;

~променливи (подвижни) - варират, зависят от нещо. Трябва да бъде извършена дейност. Два критерия - данъчната основа - доход, печалба и ставката-отнася се към облагаемата основа - тарифна или данъчна.

Два вида системи:

~пропорционална - вземането не е определено в абсолютна стойност, но ставката е константна величина, например ДДС;

~прогресивна - два варианта:

- етажна прогресия-облагаемата основа се определя на групи;

- обикновена прогресия-не се прилага у нас.

Пропорционалната е по-подходяща за облагане доходите на юридически лица, а прогресивната-при физически лица.

Производство за определяне на размера на публичното вземане - има такива, за които няма процедура (при таксите и др.);

 от санкционен характер - производство по ЗАНН и НПК;

 без разгърната процедура - финансов автоматизъм - при работната заплата;

 технически и юридически действия - най-често започва с подаването на декларация. Неизпълнението на подаване на декларация е скрепено със санкция. Данъчният или финансов орган не се обвързва с данните в декларацията.

Въз основа на това се издава индивидуален финансов акт с декларативен характер. Оспорването на ИФА не е задължително. Оспорване се прави само когато и от който има правен интерес от това. Обжалването е относно основанието или размера. Има актове, които се обжалват по ЗАП. Съществува и смесена процедура (например по ДПК). За изпълнение по ДПК и ГПК.

ВЪПРОС №12

Прекратяване на финансовите правоотношения.Изпълнение на публичните вземания.Видове изпълнения.Срокове при изпълнението.Гаранции за изпълнение.Привилегии.

Финансовите правоотношения възникват и се развиват, за да бъдат определени правата и задълженията и се прекратяват с изпълнението. Между погасяване и изпълнение има разлика. Първото е по-широко понятие и обхваща всички законодопустими способи за заличаване на един финансов дълг. Изпълнението е най-често срещаният способ и представлява вид погасяване на финансов дълг. Съществуват още финансова амнистия, опрощаване, компенсация, погасителна давност. При изпълнението има постъпления на средства в бюджета, докато при останалите четири, въпреки погасяването на задължението, такива средства в бюджета не постъпват.

Видове изпълнения:

~доброволно - по волята на длъжника - ДПК и субсидиарно към ГПК и в отделни разпоредби във финансовите закони;

~принудително - по волята на държавата - задължението е погасено и има постъпления в бюджета.

Предпоставки за изпълнение:

~да има едно изпълняемо право, което да е определено по основание, да е определено по размер и да е станало изискуемо. В някои случаи е необходим ИФА, в други и без него. ИФА не е основание за изпълнение;

~публичното вземане да е безспорно - да има силата на присъдено нещо, да са изчерпани всички възможности за оспорване.

Принципът е да първо да се плати и после се дава възможност за обжалване (Плащаш и обжалваш!) - чл.110 ДПК. Жалбата не спира изпълнението!

~държавното вземане да не е отсрочено или разсрочено.

В ДПК няма легално определение на финансов длъжник. Субект на изпълнение може да бъде и всяко едно трето лице, което може да плати. Плащането не е с оглед на личността. Третото лице ако желае може да уреди отношенията си с длъжника. Финансовите задължения са непрехвърляеми! Всички уговорки между длъжниците не са задължителни за държавата.

Начини на изпълнение:

Дължи се изцяло и в срок!

Има и изключения: могат и на части, тъй като са парични задължения. Отсрочване(нов падеж!) и разсрочване(на части!)- чл.147-155 ДПК.

Във ФП няма безсрочни задължения. Колкото по-голямо задължение, толкова по-кратки срокове. По отношение на сроковете финансовата администрация действа при условията на обвързана компетентност. Забавата може да повлече и приемането на ПАМ. Забавата дава възможност за принудително изпълнение. Държавата е създала гаранции за вземанията си. Те са уредени в полза на държавата и едностранно от нея.

Гаранции в широк смисъл са способи, които обхващат всички видове гаранции въведени в цялото законодателство - финансов автоматизъм, компенсации - когато има надвнесени държавни вземания, отговорност за чужд финансов дълг-отговорност на трето лице, което е действало неправомерно, поръчителство-гаранции от трета страна или длъжник (ЗМДТ например) , отстъпка при своевременно внасяне на данък, пет годишна погасителна давност, която може да бъде продължена до десет години, спирана и прекъсвана, принудително изпълнение-с настъпване на падежа длъжникът дължи, изпада в забава, предварително плащане, подаване на декларации-данъчно задълженото лице декларира негативни за него факти и обстоятелства.

Гаранции в тесен смисъл (същински гаранции) - предвидени в производството по принудително изпълнение. Общи и специални (по отношение на изпълнителния процес - присъединил се кредитор) привилегии - чл.136 ЗЗД. Държавата винаги се удовлетворява с предпочитание.

Ред за погасяване - започва от разноските, минава през лихвите и най-накрая до главницата (за стимулиране на погасяването).

Хипотези:

~при две или повече задължения-погасява се първо по-старото задължение, по-рано станало изискуемо;

~при еднакъв падеж-съразмерно.Не по равно!

Лихва върху лихва не тече!Само при влогове-капитализиране на лихва.

~в случай на преизпълнение-задължението се връща по определен ред.

НПК се прилага субсидиарно.

Изтегляне 0.87 Mb.

Сподели с приятели: