Има 2 становища за отрасъла на фп



страница4/13
Дата27.10.2018
Размер0.87 Mb.
#101291
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

ВЪПРОС №13


Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.
Принудителното изпълнение е другият вид изпълнение освен и след доброволното изпълнение. Има постъпления в бюджета. Извършва се по волята на държавата. Доколкото се касае за изпълнение, предпоставките са почти идентични с доброволното, но се добавят и допълнителни. Трябва задължително длъжникът да е изпаднал в забава и държавният изпълнителен орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение (без нея е налице сериозно процесуално нарушение-предвидено е висшестоящият орган или съдът да спре изпълнението). Ако не се изпълни определен план за изпълнение, цялото задължение става предсрочно изискуемо.

Компетентни органи-публични изпълнители-служители в Агенцията за държавни вземания (ДПК е нормативният акт). Става дума за всички държавни вземания, които се събират по принудителен ред.



Страни в производството:

-данъчната администрация с нейните органи, също Агенцията за държавни вземания;

-данъчните субекти.

Изпълнителен титул-процесуален термин.Документ, в който е материализирано субективното право на държавата да получи определено държавно вземане. Посочва се основанието и размера на вземането.За да се пристъпи към изпълнение трябва да има такъв титул.

Видове:

-всички възможни финансови актове-най-често срещаните титули.ИФА възоснова на финансовите закони. Не е необходимо да се издава изпълнителен лист и да се образува изпълнително производство. Финансовият орган издава акта и започва изпълнението;



-съдебни актове-държавни вземания със съдебен произход;

-наказателно постановление - държавни вземания със санкционен произход. Тук друг кредитор не може да се присъедини, с изключение на такива които имат обезпечение, ипотека или залог;

-данъчна декларация, по която е изтекъл законно установеният срок за плащане;

-ДПК е предвидил и данъчно съобщение (чл.172,ал.2,т.3) - съобщава се размерът на данъка ако срокът за плащане е изтекъл.



Данъчният орган е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение. Това е част от изпълнителните действия. Няма строго определена форма. При неизпращане на такава се санкционира органът, който не го е направил.

Основания за спиране:

-спира се без да се начисляват лихви при поставяне длъжника под запрещение;

-при отбиване на редовна военна служба;

-при повикване на учебен сбор;

ВЪПРОС №14

ПРОИЗВОДСТВО ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ
Установява се по реда на ДПК.

  1. Изпълнителен запор – първо се установява какви вземания и от кого имо длъжника:

  • от трети лица;

  • от банки;

  • от ценни книжа;

  • по изпълнителни листове;

  1. Кои вземания да запорира?

  2. Покана.

Длъжникът отговаря с цялото си имущество. В чл.176 от ДПК се съдържат изключенията. По чл. 222 от ДПК се уреждат отношенията при граждански брак и условията на съществуване на семейна имуществена общност. За влог, ако е открит по време на брака се запорира само половината ( ½ ). При принудително изпълнение върху вещи при семейна имуществена общност се дава възможност на другия съпруг да изкупи дяла.

Запор – изпълнителен – данъчният орган изпраща писмо до третото лице, което не може да го обжалва.


Действия на запора и възбраната

Чл. 168 от ДПК

Чл. 168. (1) Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на

вземането, произвежда действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. В случая се прилагат чл. 332, ал. 2 и чл. 336 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

(3) Съдът по регистрацията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.

(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.


Глава осемнадесета

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Раздел I

Общи разпоредби

Изпълнителни основания

Чл. 172. (1) Принудително изпълнение за публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт.

(2) Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз

основа на:

1. данъчен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл;

2. данъчна декларация, по която е изтекъл законоустановеният срок за

плащането на задължението;

3. данъчно съобщение за определяне на данък, срокът за плащане по

което е изтекъл;

4. влязло в сила наказателно постановление на данъчен орган;

5. случаите на чл. 63, ал. 3.

Участници в производството

за принудително изпълнение

Чл. 173. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

1. органът по принудително изпълнение;

2. публичният взискател;

3. длъжниците или техните наследници, както и третите лица, за които е

предвидена отговорност за плащането на данъчно задължение на длъжника;

4. трети лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

5. обезпечените кредитори.

(2) Обезпечението и принудителното събиране на публичните вземания се

извършват от публичния изпълнител към Агенцията за държавни вземания,

доколкото друго не е установено в този кодекс.

(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да

ползват вещи лица, пазачи, преводачи и други лица.
ГПК – чл. 345 – 347 чл. 354 чл. 391-397

Ред на погасяване – разноски, лихва, главница – чл.183 от ДПК

175 191- неотложни плащания при запор



Опис – по отношение на движими и недвижими вещи. Проверка в данъчните служби за физическите лица. От юридическите лица - ежегоден баланс. Доказателства могат да са свидетелски показания и проучвания. Описът обикновено предхожда възбраната. Несъквестируеми вещи 194 195-219

Ако събраната сума е по-голяма от задължението, остатъка се връща на собственика.

198-222


ВЪПРОС № 15

ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ
При изпълнение има реално постъпление на средства в бюджета, при останалите способи задължението е погасено но без да постъпват средства.

  1. Финансова амнистия

  2. Опрощаване

  3. Прихващане (компенсация)

  4. Погасителна давност

Други способи не са допустими. Финансовата амнистия и опрощаването са институти преди всичко на финансовото право и се използват за погасяване на публично правни държавни вземания. Прихващането по принцип е институт на гражданското право , но си използва и във финансовото право.Погасителната давност е общ институт.

Тези способи са крайна мярка, когато изпълнението е неприложимо. Правомощия за погасяване чрез тези способи имат определени органи. Това също е властническа дейност, недопустимо е договаряне.



  1. ФИНАНСОВА АМНИСТИЯ

Конституцията в чл.84, т.13 предоставя това право на НС.

Има два вида амнистия:

 финансова и

 наказателна;

Единствено предоставя действаща нормативна уредба свързана с амнистията. След обявяване на амнистията се приема самостоятелен закон – влиза в сила в деня на обнародването. Този закон има еднократно действие. С него се амнистират вземания , които отдавна са станали изискуеми и е ясно , че длъжниците няма да платят изобщо. Става дума за закон, които обхваща неограничен брои адресати, които не се изброяват поименно , но все пак в подбор по определени критерии


  • данъчен – задължава всички данъчни лица;

  • падеж – всички вземания към определен падеж;

  • размер – амнистират се всички вземания над или под определена граница.

Законодателят е свободен да преценява какво и кога да амнистира. С този закон не се отменя фактическия състав , породил вземанията. НС дава амнистията служебно. Не е необходимо да има някакво сезиране. Амнистията може да бъде пълна, частична или под условие.

  1. Опрощаване - К (чл.98, т.12) – президентът Правомощието за опрощаване не може да бъде делегирано. Постоянно действащ акт – Указ 2773 на ДС от 1980г. – вземания, които са отдавна изискуеми , длъжниците са изпаднали в забава, задължението не може да бъде събрано. Става дума за конкретни, персонални задължения. Президентът – за бъде сезиран с молба от длъжника. Деветчленна комисия обсъжда молбата, прави проучване и се произнася със становище. Президентът издава указ. Отказът за опрощаване не подлежи на обжалване. Указът на президента е индивидуален акт с конститутивно действие. Когато се отхвърли жалбата , лицето се уведомява с писмо.

  2. Компенсация (прихващане)- претенцията на държавата е удовлетворена, но не получава сумите, не ги и изплаща на лицето, на което ги дължи. Компенсацията е насрещно удовлетворяване на вземанията. То е уредено в чл. 103-105 от ЗЗД. Има два вида режим:

  • общ режим – всеки от страната може да направи изявление за прихващане;

  • специален режим – изявление може да направи само данъчен орган;

ПРЕДПОСТАВКИ:

  • две насрещни, еднородни, заместими вземания;

  • между едни и същи правни субекти;

  • и двете задължения да са изискуеми;

  • волеизявления за прихващане;

Правните последици от прихващането възникват от момент а, в който компенсацията е била възможна. Ако длъжника има две или повече задължения – редът на погасяването е от по-старите към по-новите. При отказ да се извърши компенсация (данъчна дирекция) подлежи на обжалване пред висшестоящ орган (регионална данъчна дирекция). Жалбата се разглежда по отношение на законосъобразността й. Данъкоплатецът не може едностранно да извърши прихващане.



  1. Погасителна давност – ЗЗД, чл.110-112. ПД е сравнително нов институт в ФП от 1989г. Чрез погасителната давност се погасява правото на съдебна защита или принудително изпълнение. Обективният елемент е източник на определен от закона срок. Субективен е елементът когато длъжникът да се позове под форма на възражение за изтекла давност. Самото право обаче не се погасява. Допустим е отказ от изтекла давност. Може да бъде спирана или прекъсвана. Във финансовото право общата погасителна давност е 5 годишна. Давността в ДПК е различна.



ВЪПРОС №14

ДЪРЖАВЕН ВЪТРЕШНО ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Понятието включва няколко основни елемента. Вътрешно финансовия контрол е правно нормирана дейност на щатни финансово-контролни органи, изразява се в съпоставяне на извършената от отчетниците и отразената от документацията с действащото законодателство с цел да се открият факти въз основа на които ще се предприемат от финансово-контролните органи мерки (за въздействие и отговорности.

Дейност на точно определени органи, чието задължение по трудово правоотношение е да осъществява финансов контрол.

Този контрол се прави с оглед набиране на право-пораждащи и право-погасяващи факти:

1.правопораждащи;

2.правопогасяващи;

Отчита се каква е собствеността, степента на посегателство, вида и размера на щетата, субекта, коя е причината, причинно-следствена връзка между вредата и поведението на отчетника, вена на отчетника и мерки на въздействие.

Говори се за ВФК, защото финансовата дейност е управленска, а контрол се осъществява от органите към изпълнителната власт. Външният финансов контрол се осъществява от Сметната палата. Тя не е част от изпълнителната власт. Превантивен контрол – в Закона за ВФК – понятието ОДИТ – Законът възлага на ФК предотвратяване , разкриване и възстановяване на вредите. Обхватът на ФК е посочен в чл.1 от Правилника за прилагане на ЗВФК.



Глава първа

ОБХВАТ И ЗАДАЧИ НА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН

ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

Чл. 1. Държавният вътрешен финансов контрол, осъществяван от Агенцията

за държавен вътрешен финансов контрол, наричана по-нататък "агенцията", е

контрол върху финансовата дейност на:

1. разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет;

2. разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз;

3. органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;

4. разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове съгласно закона за

държавния бюджет на Република България за съответната година;

5. разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;

6. Държавното обществено осигуряване, фонд "Професионална квалификация

и безработица" и Националната здравноосигурителна каса;

7. юридическите лица с блокираща квота на държавата или общината в

капитала, включително когато са в производство по несъстоятелност, както и на

техните клонове и поделения;

8. юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или

общинско имущество;

9. физическите и юридическите лица, финансирани със средства от

републиканския бюджет и от общинските бюджети, както и по програми на

Европейския съюз, по отношение на тези средства.
Разпореждане с бюджетни кредити с републиканския бюджет – плюс органите администриращи приходите по републиканския бюджет.

ДВФК е контрол върху финансовата дейност на посочените по-горе лица с цел да се осигури законосъобразност и спазване на принципа за ефективност, ефикасност, икономичност. Освен подлежащите на контрол юридически лица, подлежат на контрол и националното обществено осигуряване, професионално квалифицираните и безработните, НЗОК, частни юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно и обществено имущество, юридически и физически лица, финансирани със средства от републиканския и общинския бюджет или ЕС. Подлежат на контрол и лицата с блокираща квота в държавните и общинските дружества.

АГЕНЦИЯ ЗА ДВФК – на подчинението на министъра на финансите. Към нея има органи, които са на централно ниво. Тя изпълнява контролираща дейност и възлага одити. На териториално ниво се създават Дирекции за ДВФК – чл. 5 от Правилника за приложението на закона. Трето ниво – вътрешни одитори – извършват дейността по финансовия контрол. Те имат достъп до служебната документация.

Разлики между ФК и други сходни институции.

ФК и ФИНАНСИВА ПОРВЕРКА – Основният начин за извършване на ФК е финансовия одит. Той може да бъде – предварителен – под формата на финансова проверка и инвентаризация. Одитът проверява цялостната дейност. Проверката е само част от тази дейност.

ОДИТ и ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ




ОДИТ

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ


1.

ЗДВФК

ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСВОТО



2.

ПОСЛЕДВАЩ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

ТЕКУЩ КОНТРОЛ (3, 6 ИЛИ 12 МЕСЕЦА)

3.

ПРОВЕРЯВА СЕ ВСИЧКО

ОГРАНИЧЕНО ПРИЛОЖЕНИЕ (проверява се наличието на финансови средства и ценности и в какво състояние са те)

4.

ИЗВЪРШВА СЕ ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, назначени на финансово-контролна длъжност трайно притежаващи качеството одитор

КОНТРОЛЕН ОРГАН

АD HOC, колективен орган



5.

Приключва с АКТОВЕ, имащи особена доказателствена сила – АКТ ЗА НАЧЕТ

приключва с обикновен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ

6.

ОТГОВОРНОСТТА се реализира в съда в особено исково производство – НАЧЕТНО ПРОИЗВОДСТВО

ОБЩО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО или след инвентаризацията се извършва финансов одит


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница