Има 2 становища за отрасъла на фп


ОДИТ и СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА



страница5/13
Дата27.10.2018
Размер0.87 Mb.
#101291
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



ОДИТ и СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА

  • различават се по правното приложение на проверяващите и различните цели;




1.

ИНСТИТУТ НА ФП

ИНСТИТУТ НА ПРОЦЕСА


2.

ФОРМА НА ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

НАЗНАЧАВА СЕ КОГАТО СЪДЪТ ИМА НУЖДА ОТ ПОЗНАНИЯ В ОПРЕДЕЛЕНА ОБЛАСТ



3.

ЦЕЛТА Е ДА СЕ ПРОКОНТРОЛИРА ДЕЙНОСТТА

ДА ОТГОВОРИ НА КОНКРЕТЕН ВЪПРОС, СВЪРЗАН С ИЗВЪРШЕН ПРЕДИ ТОВА ОДИТ


4.

Експертът е подчинен на съда или на следователя, който го назначава

Съдът преценява дали да се съобрази със заключението


ВЪПРОС №17

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВО КОНТОРЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Финансово контролното производство преминава през 4 етапа:



  1. ПОДГОТВИТЕЛЕН ЕТАП: той съдържа следните дейности:

изготвяне на годишния план (чл.19 от Правилника за приложение на ЗДВФК);

уведомяване на ръководителя на обекта (3 дни преди одита);

заповед за възлагане на одит (кой е обекта, ред, времетраене, кой период ще обхване);

проучване на обекта (чл.23 от Правилника за приложение на ЗДВФК);



  1. ПРОВЕРОВЪЧНА ДЕЙНОСТ (ОДИТ) – действия по събиране и анализиране на данни;

  2. СЪСТАВЯНЕ НА СЪОТВЕТНИЯ АКТ

  3. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОДИТА

Всяко финансово-контролно производство завършва с определен акт.

ОДИТНИ ДОКУМЕНТИ:

  1. одитен доклад (предварителен и окончателен);

  2. акт за начетпродължение на доклада, но описва само фактическия състав, пораждащ имуществена отговорност;

  3. актове за установяване на административни нарушения;

Одитните доклади и актовете за установяване на административни нарушения са актове за констатация.

Одитният доклад е основния документ, с който приключва проверката. В доклада се описват:

  • констатираното нарушение;

  • вредите;

  • лицата, които са ги причинили;

  • причини и условия, способствали за причиняването на вредите;

В резултат на извършения одит се съставя доклад, към който се прилагат и съответните доказателства. Докладът има две части:

1. Предварителен доклад – той има следната структура –



  • въведение – въз основа на каква заповед, кой, кога, за какъв период се прави проверката;

  • фактическа констатация – обхваща всички пунктове от работната програма и отразява обективно установените факти, нарушените разпоредби и ако има причинени вреди те се посочват по вид и размер, ако има акт за начет също се посочва. Фактическите констатации задължително се подкрепят с доказателства (относими и достатъчни). Достатъчни са тези доказателства, въз основа на които може да се направи обективно заключение относно проверените факти. Относими са доказателствата, които подкрепят конкретни факти, изложени в констатацията.

  • изводи – да са обосновани и да включват оценка на функционалността на системата за финансово управление и контрол, анализ на причините за допуснатите нарушения;

  • препоръки – не са задължителен елемент;

Предварителният доклад се връчва на ръководителя на обекта, който в четиринадесет дневен срок трябва да даде становище. След това се изготвя окончателния доклад.

2. Окончателен доклад – той има същата структура като тази на предварителния доклад, но съдържа и описание на промените, който одиторът прави в резултат на становището и отношението му по становището. Окончателният доклад се изготвя в два екземпляра. Единият екземпляр е за Централно управление на Териториалната дирекция за ДВФК, а вторият – за входящия регистър на одитиния обект. След завеждането му, заедно със становището, той се изпраща на Директора на Агенцията за ДВФК.



АКТ ЗА НАЧЕТ (втори задължителен документ) – описва само фактическия състав, пораждащ имуществено отчетническа отговорност (правопораждащото действие, вредата, причинната връзка, вината). Съставя се за противоправно причинените вреди на одитирания обект при финансовия одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Виновните лица носят имуществена отговорност по ЗДВФК, когато вредата е причинена умишлено , когато е от липси и е причинена не при или по повод изпълнението на служебни задължения.

Актът са начет съдържа:

  • данни за одитирания обект;

  • данни за одита;

  • дата и място на съставяне;

  • данни за лицата, които са причинили вредите;

  • констатации за противоправните действия или бездействия;

  • причини за тях;

  • нормативните актове, които са нарушени;

  • причинна връзка между вредите и противоправното поведение;

  • размера на вредата;

По акта за начет виновните лица дават писмени показания. След това одиторът се произнася по това дали ги приема или не. Актът за начет се подкрепя с писмени доказателства. След това констатациите се считат за истински до доказване на противното. Актът за начет се изготвя в четири екземпляра:

  • за съда;

  • за одитирания обект;

  • за Централното управление на Териториалната дирекция за ДВФК;

  • за начетеното лице (когато то е юридическо лице се изготвя и екземпляр за принципала);

АКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ


При него се дава възможност за зашита от страна на нарушителя. След това се издава наказателно постановление.

ОБЩИ БЕЛ3ЕЗИ на трите акта

  1. те са официални документи;

  2. могат да бъдат констативни и установителни;

  3. това не са индивидуални финансови актове, защото не отговарят на чл.2 от ЗАП;сами по себе си не пораждат права и задължения, те са така наречените подготвящи актове;формата им е писмена;

  4. съдържанието им условно се дели на две части – екзистенц минимум и допълнително съдържание;

ФУНКЦИИ:

  1. сезираща (имуществената отговорност се налага от съда или административния орган);

  2. доказателствена (само акта за начет) – чл.30, ал.4 ЗДВФК, чл.301 ГПК;

  3. ревизионните документи НЯМАТ обвинителна функция;

МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

  1. мерки спрямо проверяваната дейност – писмени указания със задължителен характер. Цели се отстраняване на нарушенията или намаляване и заличаване на техния противоправен резултат. Адресират се до ръководителите на обекта или висшестоящия орган. Дават се от контролния орган или ръководителя му. Указанията трябва да са разбираеми, изпълними, скрепени със срок и конкретни. Те не подлежат на обжалване по съдебен и административен ред. Освен писмени указания, съществуват и вътрешни заповеди за отстраняване на вредите и санкциониране на виновните. Обсъждат се предложения за спиране на действия, които причиняват вреди, за отмяна на незаконосъобразни актове, за изготвяне на обобщителни доклади и предложения до ръководителя за налагане на дисциплинарни наказания.

  2. мерки по отношение на лицата – четирите вида отговорност (дисциплинарна, гражданска, наказателна и административна);


ВЪПРОС №16

ИМУЩТЕСТВЕНА ОТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ /ИОО/

ИОО е вид гражданска отговорност, последица от финансовия контрол и не се покрива с тази по ЗЗД.



Правна същност на ИОО

Има 4 теории:



  1. договорна - /старо разбиране – отхвърля се/

  2. деликтна - /ново разбиране – приема се вж. по-долу/

  3. смесен характер - /тъпотия/

  4. финансова - / според законодателството ни няма такава отговорност/

ИОО е деликтен вид отговорност, защото фактическият състав е същият, който поражда и гражданската деликтна отговорност /вреда, противоправно поведение, причинни връзки, вина/.



ЗЗД Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
ЗДВФК Чл. 29. (1) За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата:

1. е причинена умишлено;

2. е от липси;

3. е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

Задължение за опазване на имуществото съществува не само за лицата които са на трудов договор, а всички на които се поверява държавно или общинско имущество. Трудовият договор очертава кръга от субекти, които носят отговорност, но не е част от фактическият състав.


Приложно поле на ИОО - във всички сфери, в които се борави с държавно или общинско имущество. Достатъчно е в юридическото лице държавата да има блокираща квота или задължения, които са гарантирани с държавно или общинско имущество.
Във финансовото право е позната само пълната ИОО.
Разграничения на ИОО от отговорността по ЗЗД


Критерии


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница