Отговорност по ЗЗД Специална отговорност /ИОО/

Отговорност по ЗЗД

• 
  субекти, причинили вредата /отчетник / - да са причинили вредата в това си качество;
  
• 
  трети лица, които не са причинили вреда, не е необходимо и да са отчетници, но са се възползвали от причинената от отчетника вреда /неоснователно са се обогатили /;
  

Видове отчетници:

Всички отчетници са физически лица. Отговорността е деликтна – за непозволено увреждане /действали са виновно/.

Материално отговорно лице /МОЛ/ е по-тясно понятие – това е пряк отчетник, на когото материалните ценности са връчени лично и лично на него му се водят.

Важно е качеството отчетник, а не МОЛ.

ТРЕТИ ЛИЦА - те отговарят когато са получили нещо без основание или на отпаднало основание или са получили нещо в дарение от отчетник. Причинителят на вредата е отчетникът, неговото поведение е виновно и дава възможност на третото лице да се облагодетелства. Отговорността е солидарна, но на различни основания:

 отчетника – за деликт;

 третото лице – за неоснователно обогатяване:

солидарността за третото лице е до размера на неоснователното обогатяване. Няма значение дали третото лице е действало добросъвестно или не.

Отговорността за третите лица се реализира по два пътя:

1/ по начетното производство /третото лице се включва в акта за начет/ и

2/ когато отчетникът не носи имуществена, а административна отговорност /в този случай акт за начет не се съставя/.

Той се състои се от четири елемента, първите три се доказват, а четвъртият /вината/ се презумира:

• 
  вреда;
  
• 
  противоправно поведение;
  
• 
  причинна връзка;
  
• 
  вина;
  

• 
  отрицателна разлика в имуществото, състои се в разлика в полученото, отчетеното и намереното;
  
• 
  вреда с неустановен произход;
  

• 
  причиняване на вредата;
  
• 
  откриването на вредата;
  
• 
  възстановяването;
  

• 
  стоките да се водят стойностно, а не количествено;
  
• 
  причинна връзка м/у излишъка и липсата /да са настъпили от един и същ фактически състав /.
  

• 
  заповедта да издадена от длъжностно лице, което има право да издава такава заповед;
  
• 
  да издадена писмена заповед;
  
• 
  да има писмено възражение на отчетника с/у тази заповед;
  
• 
  да последва потвърждение на тази заповед;
  

Става дума в случая за една и съща отговорност по същество гражданска, чието предназначение е да възстанови причинените вреди. И трите вида са все пълна отговорност. По предишни закони – има ограничена отговорност.

1. 
   Когато вредата е в резултат на престъпление. В този случай лицето носи наказателна отговорност за извършено престъпление и имуществената отговорност. Съществува различие от останалите случаи. Компетентен да се произнесе по имуществената отговорност е наказателния съд. В останалите случаи компетентен е гражданския съд.
   
2. 
   Когато вредата е причинена умишлено. Критерият тук е формата на вината. Според теорията това включва прекия и евентуалния (косвен) умисъл. Но болшинството случаи се свързват с прекия умисъл. Отчетническата дейност е такава, че трудно се прави разлика дали вредата е умисъл или по непредпазливост.
   
3. 
   Когато вредата е причинена от липси. Това е най-често срещаната хипотеза – дефицит, недостиг, недоимък. Липсата е разликата между повереното, отчетното и намереното в наличност. Липсата е вреда с неизвестен произход.
   
4. 
   Когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на служебни задължения. При солидарната и бригадната отговорност се среща в същите случаи, но от повече от едно лице. Чл.29, ал.2 – пълна отговорност се носи и от длъжностни лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят отговорност за това , което са получили в резултат на тези плащания.
   

• 
  длъжностни лица, а не трети лица;
  
• 
  са разпоредили и допуснали, т.е. са ръководители;
  
• 
  незаконни плащания, а не и при други увреждания;носят отговорност за това , което са получили – не за цялата вреда, а само за частта, с която те са облагодетелствани.