Раздел III (Нов - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

ВЪПРОС №31

По смисъла на §1 т.7 от Допълнителната разпоредба от ЗМ, митническото задължение е задължението на едно лице да заплати вносни и износни митни сборове.

§1 т.7 "Митническо задължение" е задължението на дадено лице да заплати вносните митни сборове - вносно митническо задължение, или износните митни сборове - износно митническо задължение, с които се облагат определени стоки съгласно действащото законодателство.
2. КОГА ВЪЗНИКВА?

2.1. Вносното митническо задължение за стоки подлежащи на облагане

а/ възниква при:

-оформянето на режим внос,

-при режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове,

-както и при неправомерно въвеждане на стоките на митн. територия или стоката е отклонена от митн. надзор, когато е не е спазен митн. режим

-при…

Чл. 199. (1) Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:

2. поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;

3. неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите на чл. 45 - 48;

4. неправомерно въвеждане от свободна зона или от свободен склад в останалата част на митническата територия на страната в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2;

1. изнесени или реекспортирани извън митническата територия на Република България; или

2. въведени в останалата част от митническата територия на Република България.)

5. отклоняване от митнически надзор;

6. неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;

7. неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответен митнически режим или за облагане с намалени или нулеви вносни митни сборове във връзка с използване на стоката за специфични цели;

8. употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад;

9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 6 и 7 се прилагат в случаи, различни от посочените в т. 5 на същата алинея, ако установените пропуски са довели до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим.
б/ момента-ал3 на Чл.199
(3) Вносното митническо задължение възниква във:

1. момента на приемане на митническата декларация за случаите по ал. 1, т. 1 и 2;

2. момента на неправомерното въвеждане за случаите по ал. 1, т. 3 и 4;

3. момента на отклоняване от митнически надзор, за случаите по ал. 1, т. 5;

4. момента, когато престава да бъде изпълнявано изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение по случаите по ал. 1, т. 6;

5. момента на поставяне на стоката под съответния режим за случаите по ал. 1, т. 7;

6. момента на първоначалното употребяване или на изразходването на стоката при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби, за случаите по ал. 1, т. 8;

7. момента на приемане на митническата декларация за износ на стоките, за които се издават документи за ползване на преференциално тарифно третиране, за случаите по ал. 1, т. 9.

(4) Специфични случаи на възникване на митническо задължение, неуредени в ал. 1, както и случаите, когато не възниква митническо задължение, се определят в правилника.
2.1.Износното митническо задължение

а/ възниква при износ на стоката, когато подлежи на облагане с износни сборове (поначало не се облага). В случаите, когато се изнася стока, чието производство е субсидирано и размера на износното мито е в рамките на държавната субсидия

Чл. 200. (1) Износно митническо задължение възниква при:

1. износ с митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;

2. изнасяне без митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;

3. неспазване на условията за изнасяне извън митническата територия на Република България на стока с пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.

б/момента – митническото задължение възниква в момента на приемане на митническа декларация. Митнически задължения не възникват при неправомерно въвеждане на неистински или подправени парични знаци, наркотични вещества, за които се носи наказателна отговорност (чл.200, ал.2).
(2) Износното митническо задължение възниква във:

1. момента на приемане на митническата декларация за износ за случаите по ал. 1, т. 1;

2. момента, когато стоката действително е изнесена извън територията на страната, за случаите по ал. 1, т. 2;

3. момента, когато стоката е достигнала местопредназначение, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частично освобождаване от митни сборове, или при невъзможност митническите органи да определят този момент - в момента, в който изтича срокът, определен за представяне на доказателство за изпълнение на предвидените условия за случаите по ал. 1, т. 3.

Чл. 201. (1) Митническите задължения по чл. 199, ал. 1 и по чл. 200, ал. 1 възникват и когато се отнасят за стока - обект на мярка за забрана или ограничение при вноса или износа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1999 г.) Митническо задължение не възниква при неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България на неистински или подправени парични знаци, наркотични вещества, за които се носи отговорност по Наказателния кодекс.

1. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1, 2 и 9 и чл. 200, ал. 1, т. 1 и 3 - деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация;

2. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4:

а) лицето или лицата, извършили неправомерното въвеждане на стоките или участвали в него;

б) лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са неправомерно въведени;

3. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 5:

а) лицето или лицата, отклонили стоки от митнически надзор или участвали в отклонението;

б) лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са отклонени от митнически надзор;

в) (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени;

4. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 - лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или при ползване на митнически режим, или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим;

5. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 8 - лицето, употребило или изразходвало стоките при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби;

6. в случаите по чл. 200, ал. 1, т. 2 - лицето, изнесло без митническа декларация стоки, подлежащи на облагане с митни сборове, и лицето или лицата, които са участвали в износа и са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че за стоките трябва да бъде представена митническа декларация.

Когато за едно зад. има повече от един длъжник, отговорността за заплащането е солидарна

(2) Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.

Чл. 203. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение.

(2) Изключения от разпоредбите на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаи, определени в правилника, при възникване на вносно митническо задължение, свързано с режими с отложено плащане, длъжникът заплаща лихва в размер на законната лихва върху размера на вносните митни сборове поради отлагане на датата на възникването или вземането му под отчет.

Чл. 204. (1) Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до неговото възникване.

(2) Когато не е възможно да се определи мястото на възникване, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове.

(3) Когато съответният митнически режим за дадена стока не е приключен, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където стоката е била поставена под този режим.

(4) Изключения от разпоредбата на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника.
6.Обезпечаване - когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник.

Глава двадесет и четвърта ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РАЗМЕРА НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Чл. 186. (1) Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник.

Само едно1 обезп. за1 митн.зад.

(2) Митническите органи имат право да изискват учредяване само на едно обезпечение за едно митническо задължение.

(3) Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице вместо от лицето, от което се изисква.

Когато дл. е държ.орган или орган на местната власт, началникът на ЦМУ има право да го освободи от обезпечяване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато длъжникът или лицето, което може да стане длъжник, е държавен орган или орган на местната власт, директорът на Агенция "Митници" има право да го освободи напълно или частично от задължението за учредяване на обезпечение.

(5) Митническите органи могат да не изискват учредяването на обезпечение за незначителни суми, размерът на които се определя в правилника.

Чл. 187. (1) Когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно.

(2) Когато обезпечението по ал. 1 не се изисква, митническите органи могат да поискат от лицето по чл. 186, ал. 1 да поеме писмено отговорността за съществуващите задължения.
Случаите в които се обезпечава - ЗМ:
(3) Обезпечението по ал. 1 може да се изисква:

1. в момента на прилагане на разпоредбите, предвиждащи възможността за изискване на такова обезпечение; или

2. във всеки последващ момент, когато митническите органи констатират, че в предвидените срокове плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което би могло да възникне, не е сигурно.
Чл. 188. По искане на лицето по чл. 186, ал. 1 или 3 митническите органи имат право да разрешат учредяване на общо обезпечение за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение.

Чл. 189. (1) Когато митническите разпоредби предвиждат задължително учредяване на обезпечение, митническите органи определят размера, който е равен на:

1. конкретния размер на митническото задължение или задължения, в случай че този размер може да бъде определен по сигурен начин в момента, в който обезпечението се изисква; или на

2. най-високия определен от митническите органи размер на митническото задължение или задължения, които са възникнали или които биха могли да възникнат за останалите случаи.

Обезпечаването може да бъде 1 и за няколко операции, но размерът трябва да покрива във всеки един момент размера на дължимото задължение.
(2) При учредено общо обезпечение на митнически задължения, чиято сума се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на съответните митнически задължения.
Когато не е задължително митнически органи могат да искат по своя преценка.

(3) Когато митническите разпоредби предвиждат незадължително учредяване на обезпечение и митническите органи го изискват, те определят неговия размер така, че той да не превишава посочените в ал. 1 и 2 размери.

(4) При условия и в случаи, определени в правилника, митническите органи имат право да договарят с длъжника обезпечения с различни от посочените в този член размери.
Депозитите на обезпечаването - само в BGN, USD, SHF, EUR. Банките не могат да гарантират сами за собствени митн.зад. Обезпечаване - депозит в пари или банкова гаранция.
Чл. 190. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари, с банкова гаранция, а в случаи, определени в правилника, и по други начини, осигуряващи плащането на митническото задължение.

Чл. 191. Депозитът в пари трябва да бъде учреден във форми и платежни средства, установени съгласно действащата правна уредба.

За приетите обезпечения не се дължат лихви.

Чл. 192. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви.

Чл. 194. (1) Лицето, което е длъжно да учреди обезпечение, е свободно да избира вида му от предвидените в чл. 190.

(2) Митническите органи имат право по ред, определен в правилника, да откажат приемането на предложеното обезпечение, както и на способа за учредяването му, когато те са несъвместими с правилното функциониране на съответния митнически режим. Митническите органи имат право да определят период от време, в който избраният способ на обезпечаване не може да се променя.
Чл. 195. Митническите органи могат да откажат предложеното от длъжника обезпечение, когато то не осигурява плащането на митническото задължение.

Когато размерът на митническо задължение е погасен, оригиналът на банковата гаранция се връща с обратна разписка на банката, а депозитът - на длъжника.

Когато обезпечението не гарантира безспорно и изцяло заплащане в срок, може да се иска учредяването на допълнително обезпеч. или заместване с друго обезпечение.

Чл. 196. Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изцяло заплащането на митническото задължение в предвидените срокове, те изискват от лицето по чл. 186, ал. 1 допълнително обезпечение или заместването на първоначалното обезпечение с ново.

Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне.

(2) Когато митническото задължение е частично погасено или не може да възникне за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересуваното лице.

Чл. 198. Изключения от прилагане на разпоредбите на тази глава се допускат при изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
7.Заплащане-Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Изчисленият размер се вписва в Регистър за вземане под отчет в съотв. митн. учреждение.

Глава двадесет и шеста

Чл. 205. (1) Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

(2) Случаите, в които ал. 1 не се прилага, както и процедурите и сроковете за вземане под отчет се определят в правилника.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато е възникнало митническо задължение, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 1, и липсват данни за вида на стоките, се счита, че е възникнало задължение:

1. в случаите, когато има данни за определена група стоки - за стоката с най-високата митническа ставка от всички стоки, които се обхващат в тази група;

2. в случаите, когато няма никакви данни за вида на стоките - за най-високооблагаемата стока, като се отчитат всички събирани от митническите органи държавни вземания.

(2) Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по ал. 1 само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи, и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника.

(3) Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Когато поради предварително разследване или съдебно производство митническите органи не са били в състояние да определят точния размер на дължимите митни сборове, уведомяването може да се извърши и след изтичането на този срок.

Раздел II Срокове и начини на плащане

Чл. 207. Митните сборове, за които е извършено уведомяването по чл. 206, трябва да бъдат заплатени от длъжника в срокове, определени в правилника.

Плащането на митн.зад. –в касата или по банков път, може чрез прихв., на недължимо платени суми за митни сборове. Може да се плати и от друго лице.

Чл. 208. (1) Плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово.

(2) По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.

Чл. 209. (1) По искане на заинтересуваното лице митническите органи имат право да отсрочат плащането на митните сборове при условия и в срокове, определени в правилника.

(2) Отсрочване на плащането се разрешава след обезпечаване на митните сборове от длъжника.

(3) За извършените допълнителни услуги във връзка с разрешаване отсрочването на плащането митническите органи събират направените разноски.

Чл. 210. Митните сборове могат да бъдат заплатени и от друго лице, различно от длъжника.

Чл. 211. (1) Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) събират законната лихва върху размера на митните сборове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) По реда на ал. 1 се осигурява плащането заедно със законната лихва и на други държавни вземания, събирани от митническите органи, които не са платени в определените срокове.

1. чрез заплащане на митните сборове;

2. чрез опрощаване на митните сборове;

3. когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митни сборове:

а) митническата декларация е анулирана;

б) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или впоследствие са: отнети в полза на държавата; унищожени по нареждане на митническите органи; унищожени или изоставени по реда на чл. 180; унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства;

4. когато стоки, за които е възникнало митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са отнети в полза на държавата.
Правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на 5г срок, считано от 1 януари на годината, следваща год., през която са възникнали митническите задължения. Не се прилага при откриване на производство по несъстоятелност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановление за принудително събиране.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при откриване от съда на производство по несъстоятелност на длъжника.

Чл. 213. Начините за погасяване на митнически задължения, възникнали при специфични случаи, се определят в правилника.
9.Принудително събиране/ПС/-чл.211а –нач. на митницата в чиито район е възн. митн.зад., издава постановление за ПС.

Издаването на постан. предполага неизплатено в срок задължение. Постановленията за ПС са индивидуални административни актове и като такива трябва да отговарят на изискв. за законосъобразност.

Чл. 211а. Постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания.

Чл. 211б. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп., бр. 110 от 2001 г.) Постановлението се издава в 4 оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата, за компетентната териториална данъчна дирекция и за Агенцията за държавни вземания.
Издава се в писмена форма в три екземпляра – за дл., за митницата, за Агенцията за държавни вземания. Съдържа фактически и правни основания за издаването. Липсата на мотив е основание за отмяна.
Чл. 211в. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. наименование и номер;

3. фактическите и правните основания за издаване;

4. данни за длъжника;

5. размера на дължимите митни сборове и на другите публични вземания;

6. датата на възникване на публичните вземания;

7. срока за доброволно плащане, който не може да бъде по-дълъг от десет дни;

8. евентуални мерки за обезпечаване или предварителното му изпълнение;

9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

10. датата на издаване и подписа на съответния началник на митница.

(2) Връчването на постановлението се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 211г. Когато след връчване на постановлението длъжникът плати задълженията си заедно с лихвите, преписката се приключва служебно от началника на митницата.

Чл. 211д. Когато след влизането в сила на постановлението длъжникът внесе доброволно само част от дължимата сума, това обстоятелство се посочва в придружителното писмо до публичния изпълнител.

Чл. 211е. Постановлението може да се обжалва чрез началника на митницата, който го е издал, пред директора на съответната регионална митническа дирекция в четиринадесетдневен срок от връчването му.

Чл. 211ж. (1) Обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение.

(2) Изпълнението на постановлението се спира по искане на длъжника, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде в паричен депозит или в банкова гаранция.

(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение.

(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Той разглежда жалбата по същество исе произнася в 30 дневен срок-отменя изцяло или отчасти или потвърждава, не изменя. Ако е незаконосъобр.- отменя и връща преписката със задължителни указания. На съделен контрол подлежи не реш. на регионалния директор, а постановл. за принуд. събиране в частта, в която жалбата е отхвърлена. Компетентен е окръжния съд. ОС се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ВАС.

Чл. 211и. (1) Директорът на регионалната митническа дирекция разглежда жалбата по същество и преценява всички обстоятелства по постановлението.

(2) Директорът се произнася в тридесетдневен срок от получаване на жалбата с мотивирано решение, с което потвърждава или отменя изцяло или отчасти постановлението, като в мотивите си излага позициите на страните и основанията за решението си. Той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е било направено.

(3) Когато се установи, че издаденото постановление е незаконосъобразно, вместо него трябва да се издаде друго, директорът на регионалната митническа дирекция отменя обжалваното постановление и връща преписката на съответния началник на митница със задължителни указания.

(4) Решението се издава в 4 оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата, за регионалната митническа дирекция и за Агенцията за държавни вземания, на които се изпращат не по-късно от седем дни след изтичането на срока по ал. 2.

(5) Постановлението, потвърдено с решение на директора на регионалната митническа дирекция, подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението й в четиринадесетдневен срок от получаването на решението по ал. 4. Жалбата се издава чрез съответния началник на митница.

(6) Постановлението не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е било обжалвано по административен ред, или в частта, в която жалбата е изцяло или частично уважена.

Чл. 211к. (1) За производството по съдебното обжалване и за касационното производство се прилагат съответно разпоредбите на чл. 121 - 132 от Данъчния процесуален кодекс, а отменяне на влезли в сила решения може да се иска от заинтересуваната страна при условията и по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) При разглеждането на жалбите в съда се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и данъчната администрация, когато е заинтересувана страна.

Чл. 211л. Постановлението влиза в сила, когато:

1. не е било обжалвано в срок пред съответния директор на регионална митническа дирекция;

2. е било обжалвано в срок пред директора на регионалната митническа дирекция, той не е уважил жалбата и постановлението не е било обжалвано в срок в съда;

3. е било потвърдено от съда.

Чл. 211м. (1) Подлежащото на изпълнение постановление се изпраща с обратна разписка от началника на митницата до Агенцията за държавни вземания за изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.

(2) В придружителното писмо се посочва датата на влизане в сила на постановлението и към него се прилагат решението на директора на регионалната митническа дирекция и решението на съда, когато постановлението е било обжалвано.

(3) Получаването на подлежащото на изпълнение постановление се удостоверява от публичния изпълнител пред митницата, която следи за постъпването на сумите за митните сборове по сметката й. Митницата приключва преписката служебно, след като получи от Агенцията за държавни вземания информация за събраните публични вземания, както и когато постановлението е било отменено.

10.Възстановяване и опрощаване на митни сборове-възстановяването е връщане в пълен или частичен размер, когато се установи, че в момента на плащането не са били дължими или основанието за плащане е отпаднало. След писмено искане пред съотв.митн.учр. преди изтичане на 3 г. от уведом за тези сборове. Митн. орган се произнася с решение ( обж. се по ЗАП)

Глава двадесет и осма ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ

Чл. 214. (1) Възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.

(2) Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало.

Чл. 215. (1) Опрощаване на митни сборове е:

1. решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове; или

2. решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.

(2) Опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало.

Чл. 216. (1) Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

(2) Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове.

Чл. 217. В правилника могат да бъдат определени случаи и условия, различни от посочените в предходните членове, при които може да се разреши възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.

Чл. 218. В правилника може да бъде определен минимален размер на вносните или износните митни сборове, под който не се разрешава възстановяване или опрощаване.

Чл. 219. Когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо.

Чл. 223. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.

Чл. 224. Деянията, които съставляват митнически нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях, се определят с този закон.

Чл. 225. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения на съда се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Административнонаказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България, както и подбудителите, помагачите и укривателите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Лицата по ал. 1 отговарят солидарно за възникналите в резултат на нарушението митни сборове и други публични държавни вземания, с изключение на наказанието глоба.

(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или митницата се отказва от него, лицата по ал. 2 заплащат солидарно сума, равна на стойността на предмета на нарушението.

(4) Когато за нарушението не се предвижда отнемане в полза на държавата, лицето заплаща митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.

Глава тридесета

АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 227. (1) За митнически нарушения се предвиждат следните наказания:

1. глоба;

2. временно лишаване от правото да се осъществява внос и износ на стоки за юридическите лица и за едноличните търговци;

3. имуществена санкция за юридическите лица и за едноличните търговци в размер до 200 на сто върху митническата стойност на стоките.

(2) Лишаването от право да се осъществява внос и износ на стоки е временна забрана на нарушителя да осъществява такава дейност за срок от шест месеца до две години. Това наказание се налага, когато митническата контрабанда представлява тежък случай или при повторно извършване на нарушения по този закон.

Чл. 228. За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 229. (1) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите органи задържат и съхраняват под митнически надзор стоките, които са предмет или средство, или доказателство за извършено престъпление, до извършване на митническите формалности по отношение на тях съобразно действащото законодателство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1999 г., предишна ал. 3, бр. 63 от 2000 г.) За иззетите от митническите органи наркотични вещества се прилагат разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание.

Чл. 230. За всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи.

(2) (Предишен текст на чл. 232, изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

Чл. 233. (1) Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 50 до 150 на сто върху митническата стойност на стоките.

(2) Когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз, или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките.

(3) Стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.

(4) Стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.

(5) Превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 3, 4 и 5.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 3, 4 и 5.

(2) Когато разпореждането по ал. 1 се извършва със стоки - предмет на митнически нарушения по чл. 233 и 234, тези стоки се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

(3) Наложеното наказание не освобождава лицата от заплащане на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, с изключение на случаите по ал. 2.

Чл. 236. С наказанието по чл. 235, ал. 1 се наказват и лицата, които не изпълнят задълженията по чл. 4, ал. 1.

(2) Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.