Има 2 становища за отрасъла на фп

ВЪПРОС №34

Създадена в 1875г. първоначално действа като търг.банка, от1885г. емитира паричн изнаци.

З за БНБ от 1997

БНБ - ЮЛ със седалище София. Независима банка.Основният ий капитал е 20 милиона лева.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ:

• 
  действа като държавен орган, но
  
• 
  има и статут на и на търговска банка;
  

УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКАТА:

1. 
   Управител;
   
2. 
   Управителен съвет (7 души);
   

Има три основни направления, които се ръководят от подуправителите:

1. 
   емисионно - поддържа покритие НОУ общата сума на парите / задължения – чл.20 от ЗБНБ;
   
2. 
   банково;
   
3. 
   банков надзор;
   

ОСНОВНА ДЕЙНОСТ на БНБ освен търговската е емисионната дейност. БНБ действа като емисионнен център. Тези свой правомощия банката нае може да делегира. Всички решения в това отношение се обнародват в Държавен вестник.

Като държавен орган в сферата на банковата система, БНБ участва в позицията на власт. БНБ:

1. 
   определя правилата, по който се осъществява банковагта дейност;
   
2. 
   въвежда лимити по отношение на банковата дейност;
   
3. 
   регулира паричното обръщение –
   

• 
  чрез издаване на подзаконови нормативни актове;
  
• 
  чрез индивидуални административни актове, касаещи отделни банки;
  

4. 
   издава и отнема лицензи за банкова дейност;
   
5. 
   лихвена политика –
   

• 
  Управителния съвет определя основния лихвен процент;
  
• 
  Определя валутния курс ежедневно;
  

6. 
   представлява държавата пред международните финансови институции;
   
7. 
   грижи се за касовото изпълнение на бюджета (обикновенно чрез търговските банки).
   

Чл. 1. (1) БНБ е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице.

(2) БНБ се отчита за своята дейност пред Народното събрание.

Чл. 2. (1) Основна задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в този закон, и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.

(2) БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.

(3) БНБ регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

Чл. 3. При определяне на общите насоки на паричната и кредитната политика БНБ и Министерският съвет се информират взаимно за своите намерения и действия.

Чл. 4. (1) БНБ във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) БНБ не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 5. БНБ може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато Република България има интерес.

Чл. 6. (1) Седалището на БНБ е град София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина.

(2) БНБ има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.

Чл. 7. Основният капитал на БНБ е 20 милиона лева.

Чл. 8. (1) За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания БНБ формира провизии в определен от управителния съвет размер, които са елемент на счетоводните разходи и коректив на активите по баланса.

(2) Фонд "Резервен" се образува от отчисления в размер 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката.

(3) След отчисляване на сумата за фонд "Резервен" от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет.

(4) Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година.

Чл. 9. (1) Когато в баланса на БНБ сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите предоставя на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от Министерския съвет, на сума, необходима за покриване на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката преди отчисляването на суми за фонд "Резервен".

(2) Редът по ал. 1 за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд "Резервен" и по специалната резервна сметка по чл. 36, ал. 1 на банката.

Чл. 10. Органи за управление на БНБ са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления по чл. 19.

Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители и трима други членове.

(2) Членове на управителния съвет са български граждани.

(3) За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и по отношение на тях не са налице обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

Чл. 12. (1) Управителят на БНБ се избира от Народното събрание.(Чл.84, т.9 от Конституцията)

(2) Народното събрание избира подуправителите - ръководители на основните управления по чл. 19, по предложение на управителя.

(3) Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката.

(4) Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Управителят и подуправителите не могат да извършват друга платена дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие или на международни организации във връзка с дейността й.

(6) Другите трима членове на управителния съвет не могат да извършват друга дейност в БНБ, както и да работят за банки или в изпълнителната власт.

(7) При встъпването си в длъжност, както и в края на всяка година всеки член на управителния съвет представя пред съвета декларация за своето и на членовете на неговото семейство имуществено състояние и други делови интереси. Декларациите се съхраняват в специална книга при БНБ.

Чл. 13. (1) При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и другите трима членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции и да пазят банковата и търговската тайна.

(2) Управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима членове на управителния съвет - пред президента.

Чл. 14. (1) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно от компетентния орган по чл. 12, когато:

1. е подал оставка;

2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. с влязла в сила присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество;

5. е бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност.

(2) Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно мандата на член на управителния съвет при установено:

1. нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 5 и 6;

2. неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на управителния съвет;

3. съществено нарушение на служебните задължения;

4. действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на БНБ.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на негово място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата.

Чл. 15. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.

(2) Заседанията на управителния съвет се ръководят от управителя на банката, а в негово отсъствие - от определен от него подуправител.

1. обсъжда и приема основни насоки на дейността си;

2. приема нормативни актове по дейността на банката;

3. определя лихвените проценти по операциите на банката;

4. определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;

5. определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;

6. приема правилник за дейността си;

7. взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;

8. открива и закрива клонове и представителства на банката;

9. приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени;

10. обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;

11. определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;

12. приема решения за участие на БНБ в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации;

13. приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчета по чл. 51;

14. разглежда и решава и други въпроси от дейността на банката.

Чл. 17. (1) Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа.

(3) Въздържане при гласуването не се допуска освен в случаите по ал. 4.

(4) Членовете на управителния съвет не участват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани. Те са длъжни предварително да уведомят управителния съвет за наличието на такива интереси.

Чл. 18. (1) Управителят на БНБ организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица.

(2) Управителят може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции.

Чл. 19. (1) В БНБ се обособяват три основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор", всяко от които се ръководи пряко от подуправител, определен от Народното събрание.

(2) По решение на управителния съвет могат да се създават и други управления и служби.

(3) В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от управителния съвет нормативен акт подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.

(4) По предложение на подуправителя управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие.

Чл. 20. (1) Основната функция на управление "Емисионно" е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.

(2) При възникването на системен риск за стабилността на банковата система управление "Банково" осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в този закон и в приетите от управителния съвет нормативни актове.

(3) Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на разрешение (лицензия) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.

Чл. 21. Управителният съвет определя с правилник структурата и конкретните функции и отговорности на управленията и службите в банката, реда за осъществяване на взаимоотношенията между тях и компетентността на ръководните длъжностни лица.

Чл. 22. (1) Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.

(2) Главният ревизор:

1. оценява качеството на системите за вътрешен контрол, проверява функционирането на тези системи, тяхната надеждност и пълнотата на информацията;

2. проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите на банката и при необходимост - тяхното наличие;

3. проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие със законите и другите нормативни актове и с актовете на органите за управление на банката;

4. оценява ефективността от използването на средствата на банката и при необходимост прави препоръки до управителния съвет;

5. извършва други проверки по искане на управителния съвет;

6. координира дейността си с външния одитор на БНБ.

Чл. 23. (1) Служителите на БНБ при встъпване в длъжност подписват декларация, че ще спазват законите, ще осъществяват възложените им функции, свързани с дейността на банката, и ще пазят банковата и търговската тайна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Служителите на банката са длъжни да пазят в тайна преговорите, сключваните сделки, размера на депозитите и операциите на клиентите, сведенията, получавани от банката, както и всички обстоятелства по работата на банката и нейните клиенти, която е класифицирана информация, представляваща служебна тайна или търговска тайна.

(3) Трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответни функции в други банки в страната.

Чл. 24. Паричната единица на Република България е левът, разделен на 100 стотинки.

Чл. 25. (1) БНБ има изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети.

(2) Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

(3) БНБ осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение банкноти и монети и опазването и унищожаването на изтеглени от обращение банкноти и монети.

(4) Номиналната стойност, съдържанието, формата и дизайнът на банкнотите и монетите, пускани в обращение от банката, се определят от управителния съвет.

(5) Преди да пусне в обращение нова банкнота или монета, банката обнародва в "Държавен вестник" и в други средства за масова информация точното й описание.

Чл. 26. БНБ, след като съобщи чрез "Държавен вестник" и чрез средствата за масово осведомяване, може да извади от обращение пуснати от нея банкноти и монети при заплащане на номиналната им стойност. Такива банкноти и монети след изтичане на определения от банката срок се смятат за излезли от обращение и престават да бъдат законно платежно средство.

Чл. 27. (1) Условията, при които могат да бъдат обменяни повредени банкноти по частична или пълна номинална стойност, се определят от банката.

(2) Монети, които са перфорирани, рязани, деформирани или на които е поставен частен знак, или чийто дизайн е неразличим, се обменят от банката по нейна преценка.

Чл. 28. (В сила от 1.07.1997 г.) (1) Общата сума на паричните задължения на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 29.

(2) Общата сума на паричните задължения на БНБ включва:

1. всички банкноти и монети в обращение, емитирани от БНБ;

2. салдата по сметки, притежавани от други лица в БНБ, с изключение на сметките на Международния валутен фонд.

(3) Брутният международен валутен резерв на БНБ е равен на пазарната стойност на следните активи на банката:

1. притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута;

2. средства в свободно конвертируема валута, притежавани от БНБ по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг;

3. притежаваните от БНБ специални права на тираж на Международния валутен фонд;

4. притежаваните от БНБ дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение;

5. салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на БНБ, сключени със или гарантирани от чуждестранни централни банки или публични международни финансови организации, както и фючърси и опции на БНБ, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута;

6. притежаваното монетарно злато, оценено по 500 германски марки за една трой унция или по пазарната му цена, ако тя е по-ниска.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от БНБ.

Чл. 30. (В сила от 1.07.1997 г.) При поискване БНБ е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната германски марки срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0,5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента.

Чл. 31. (В сила от 1.07.1997 г.) (1) БНБ може да предприема всички необходими действия, свързани с придобиване, притежаване и продажба на международни валутни активи по чл. 28, ал. 3.

(2) БНБ инвестира своите международни валутни активи в съответствие с разумните инвестиционни принципи и практика, като инвестициите в ценни книжа могат да бъдат само в ликвидни дългови инструменти в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 4.

(3) Пазарната стойност на включените в брутните международни валутни резерви активи, деноминирани в различна от германската марка чуждестранна валута, не може да надхвърля с 2 на сто общата сума на паричните задължения на БНБ, деноминирани в тази валута, съответно да е по-ниска с 2 на сто от тези задължения.

(4) Общата сума на задълженията по заеми, ползвани от БНБ, които са деноминирани и платими в чуждестранна валута, не може да бъде увеличавана, ако в резултат от това увеличение техният размер надвишава 10 на сто от активите на БНБ към момента на последния обнародван баланс.

(5) Ограничението по ал. 4 не се отнася за изменението на сумата на задълженията на БНБ към Международния валутен фонд.

1. кредитни операции срещу обезпечение;

2. сделки с благородни метали;

3. сделки с чуждестранни валути;

4. сделки с депозити и финансови инвестиции;

5. операции, свързани с платежния оборот;

6. комисионни сделки;

7. банкови сделки с чужбина.

Чл. 33. (1) БНБ не може да предоставя кредити на банки освен в случаите по ал. 2.

(2) При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, БНБ може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на БНБ.

(3) Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на БНБ.

Чл. 34. Ако кредитът срещу обезпечение не бъде върнат в срок, БНБ има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя.

Чл. 35. БНБ обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от управителния съвет методика и го обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 36. (1) Всички нереализирани печалби на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или в чуждестранни валути в резултат от промяна в цената или в обменните курсове на златото или чуждестранната валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка. Освен за целите по ал. 2 сумите по тази сметка могат да се използват и за покриване на други загуби на банката.

(2) Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства по специалната резервна сметка, а ако те и тези по фонд "Резервен" не са достатъчни за покриване на такива загуби, Министерският съвет предоставя на банката олихвяеми и прехвърляеми ценни книжа в размер на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите на банката.

Чл. 37. БНБ може:

1. да купува и продава златни монети, кюлчета или други благородни метали;

2. да купува, продава или сключва сделки в чуждестранна валута, като използва за тази цел всички средства, обичайно ползвани за такива сделки;

3. да открива и поддържа сметки при международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната;

4. да открива и поддържа сметки и да действа като представител или кореспондент на международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната.

Чл. 38. БНБ приема за съхранение при условия, определени от управителния съвет, благородни метали, ценни книжа и други ценности. Тя има право да прекрати едностранно задълженията си на депозитар, като уведоми с писмено предизвестие от 14 работни дни депонента, след което може да прехвърли за негова сметка и риск неизтеглените от съхранение ценности в общите публични складове.

Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 1998 г.) БНБ приема от банките, от Министерския съвет, от министерства и други ведомства, от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от международни финансови институции, както и от общини парични депозити по текущи или срочни сметки при условия, обявени от управителния съвет.

(2) Банката може да отклони искане за откриване на текуща или депозитна сметка, както и да закрие такава сметка след писмено предизвестие до титуляра със срок 14 работни дни, без да обяснява причините за своите действия.

(3) При определени от нея условия БНБ може да открие сметки на инвестиционни посредници по смисъла на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества за извършване на сделки с държавни ценни книжа.

Чл. 40. (1) С цел да улесни безналичните плащания БНБ може да организира и управлява платежни системи и клирингови служби, както и да издава наредби, уреждащи създаването и функционирането на такива системи и служби.

(2) Банката има право като комисионер да извършва инкасови сделки.

Глава шеста ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИТЕ

Чл. 41. (1) БНБ:

1. определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях;

2. утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система.

(2) Банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на БНБ.

Чл. 42. БНБ съставя платежния баланс на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да предоставят на БНБ информация по определен от нея ред.

Глава седма ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БНБ И ДЪРЖАВАТА

Чл. 43. (1) БНБ е официален депозитар на държавата.

(2) Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки. Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно.

(3) Банката при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавни дългове или по дългове, гарантирани от държавата.

(4) Банката може да действа като представител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет.

Чл. 44. Банката е независима от указания на Министерския съвет и на други държавни органи при изпълнение на дейността си.

Чл. 45. (1) БНБ не може да предоставя кредити под каквато и да било форма на държавата или на държавни институции освен кредити за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от управителния съвет при следните условия:

1. решението на управителния съвет да е взето не по-късно от 7 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;

2. срокът за ползване на заема от държавата е до 90 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;

3. плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършат съответните плащания от БНБ към Международния валутен фонд, и в необходимите за плащанията размери.

(2) След изтичането на срока по ал. 1, т. 2 правото на държавата върху неизползваната част от разрешения кредит се погасява.

Глава осма ОТЧЕТНОСТ И БАЛАНС

Чл. 46. БНБ води счетоводство по Закона за счетоводството и в съответствие с утвърдените международни стандарти.

Чл. 47. Финансовата година на БНБ започва на 1 януари и завършва на 31 декември.

Чл. 48. (1) Разходите на БНБ се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание.

(2) Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или на упълномощен от него подуправител.

(3) Отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните разходи на банката се представя в Народното събрание едновременно с годишния й отчет.

Чл. 49. (В сила от 1.07.1997 г.) (1) БНБ:

1. публикува всяка седмица баланса на управление "Емисионно", който отразява състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв по чл. 28, ал. 3 и общата сума на паричните задължения по чл. 28, ал. 2;

2. обнародва в "Държавен вестник" състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец, като се представят и обособените баланси на управление "Емисионно" и управление "Банково", годишния счетоводен баланс и сметката "Печалби и загуби" на банката.

(2) Формата и съдържанието на консолидирания баланс на БНБ, както и на обособените баланси на управление "Емисионно" и управление "Банково" се определят в издадена от нея наредба и трябва да съответстват на изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.

(3) Годишният счетоводен отчет на банката се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.

(4) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок три години въз основа на проведен публичен търг.

Чл. 50. БНБ представя на Народното събрание два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува.

Чл. 51. БНБ представя на Народното събрание годишния отчет за своята дейност, годишния си счетоводен отчет заедно с одиторския доклад по чл. 49, ал. 3 и отчета за изпълнението на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година.

Глава девета ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 52. Налагането на запор, извършването на принудителни действия и учредяването на залог върху съхраняваните в БНБ пари и ценни книжа се допускат само ако не засягат права на банката, свързани с това имущество.

Чл. 53. (1) БНБ може да извършва прихващания на задълженията си със свои вземания, срокът на които не е настъпил, когато банка е започнала ликвидиране на своята дейност или е прекратила плащанията по задълженията си, както и в случаите, когато БНБ има право да събира предсрочно вземанията си.

(2) БНБ има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви.

Чл. 54. (1) БНБ не може да придобива недвижими имоти и вещни права освен за:

1. задоволяване на служебните си нужди и за ведомствени жилища за своя персонал;

2. предпазване от загуби във връзка с кредитни сделки.

(2) Банката е длъжна да се освободи от собствеността върху недвижимите имоти по ал. 1, т. 2 в срок 3 години от придобиването им.

Чл. 55. (1) БНБ има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.

(2) Придобиването на недвижими и движими вещи и разпоредителните действия с тях се извършват от управителя на БНБ или от упълномощено от него длъжностно лице по определен от управителния съвет ред, съответстващ на установения в Закона за държавната собственост.

Чл. 56. Освен в предвидените в този закон случаи БНБ не може:

1. да отпуска кредити или да купува ценни книжа или други прехвърляеми инструменти;

2. да поддържа депозити, деноминирани или платими в левове;

3. да поддържа каквито и да е депозити при местни лица.

Чл. 57. БНБ може да учредява или да участва в дружества във връзка с осъществяваната от нея дейност. Тя не може да участва в дружества като неограничено отговорен съдружник.

Чл. 58. При БНБ се създава специализиран банков архив с постоянен състав на документите. Редът за обслужване на потребителите му се определя от управителния съвет на банката.

Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59, доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) БНБ се освобождава от заплащане на държавни данъци и такси, както и от мита по вноса и износа само във връзка с основната си дейност и въз основа на план-сметка, утвърдена от министъра на финансите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Изискването по ал. 1 не се прилага при внос и износ на ценни книги, банкноти и ценни метали.

Чл. 60. БНБ приема наредби за прилагането на този закон.

Глава десета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 61. Лице, извършило нарушение по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 6 до 35 минимални месечни работни заплати, определени от Министерския съвет, към датата на извършване на нарушението.

Чл. 62. (1) Актът за констатирано нарушение по чл. 61 се съставя от оправомощено от управителя на БНБ лице, а наказателното постановление се издава от управителя на БНБ или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ВЪПРОС №33

Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.
1.Основни контролни правомощия-контрол в/у дейността на Т.Банки;създаване на правила и контрол в/у спазването им-властн. дейност. Цели:-да поддържа стабилността на банковата система;-да се защитят интересите на вложителите.

2.Банков надзор-функции:-установителна-да установи нарушения;-мерки за въздействие, за да се преодолеят наруш. ида се избегнат такива.

Няколко вида: -текущ;-предверителен - лицензиране (органите на БНБ действат при оперативна самостоятелност, макар обвързани със закона, отказите не подлежат на обжалване) -условия-в БНБ и в Наредба №2;-последващ.

3.Лицензите биват:

- пълни - дават право да се извършва всякакви дейности по Чл.1 ал. 2 от З за Банките
(2) Банката може да извършва и следните търговски сделки:

1. покупка на менителници и записи на заповеди;

2. сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

3. приемане на ценности на депозит;

4. (изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.) сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

5. гаранционни сделки;

6. извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;

7. (отм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.);

8. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);

9. финансов лизинг;

10. издаване и управление на банкови карти;

11. сделки със:

а) финансови фючърси и опции;

б) инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;

12. предоставяне на банкови касетки;

13. придобиване и управление на дялови участия;

14. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;

15. консултации относно портфейлни инвестиции;

16. други сделки, определени от Българската народна банка, наричана по-нататък "Централната банка".

- частични - само някои сделки, или под условие.

Издават се от управителя по предложение на подуправителя, който ръководи банковия надзор. Същата процедура при отнемане на лиценз. Решението не се обжалва.

4.Текущ контрол-върху дейността на всички банки и небанкови институции.

Банките подават месечни и тримесечни аналитични отчети-имат превантивен характер-яснота в развитието на банковия сектор-за конкретна банка и като цяло. Пет степенна система за определяне рейтингите на банките. Контрол върху капиталовата адекватност на банките (наредба №8), за поддържане на резерви, за големите експозиции и кредитни ограничения.

Когато се констатира нарушение, органите на БНБ могат да предприемат мерки: писмено предупреждение;свикване на Общото събрание на банката; писмено разпореждане за преустановяване на допуснатите нарушения или да се предприемат оздравителни мерки; промени в лихвената политика; може да влияе върху оперативната дейност на банката; да забрани извършването на определена дейност Чл.62-67 от ЗБ

Чл. 62. (1) Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Централната банка и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено.

(3) Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място.

(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) При упражняване на надзорните си функции Централната банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорни органи за обмяна на информация на реципрочна основа и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна.

Чл. 63. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

Чл. 64. (1) (Предишен текст на чл. 64 - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:

1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност;

2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

3. да назначават експерти;

4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката;

5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети;

6. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2001 г.) Проверките по ал. 1, т. 4, свързани с мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари, могат да се извършват съвместно с агенция "Бюро за финансово разузнаване".

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Централната банка може да приложи мерките и санкциите по ал. 2 на този член, когато установи, че банката или нейни администратори или акционери с над 10 на сто от акциите с право на глас са извършили посочени нарушения, изразяващи се във:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписания на Централната банка;

2. нарушаване изискванията за доверителност;

3. сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;

4. нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;

5. извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка;

6. (нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) възпрепятстване упражняването на банков надзор;

7. (нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) застрашаване интересите на вложителите;

8. (нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) извършване на сделки и операции, представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете за неговото прилагане.

(2) В случаите на ал. 1 Централната банка може:

1. да отправи писмено предупреждение до банката;

2. да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите) за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

3. да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;

4. да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране;

5. да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;

6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) да ограничи дейността на банката, като й забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;

7. да задължи писмено банката да увеличи капитала си;

8. да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал;

9. (доп. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) да назначи съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите);

10. да назначи външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;

11. да разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката;

12. да нареди писмено на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;

13. да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност;

14. да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;

15. да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.

(3) При налагането на принудителни административни мерки по ал. 2 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

(4) Актовете за налагане на принудителни административни мерки по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.

(5) Съдът по искане на Централната банка вписва в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 2 и ги обнародва в "Държавен вестник".

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Ако мярката по ал. 2, т. 12 не бъде изпълнена в срока, притежателят на акциите не може да упражнява правото на глас до тяхното прехвърляне.

Чл. 66. Длъжностните лица, предоставили кредити в нарушение на чл. 29 и 47, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) За издаването на разрешения, документи, както и за извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзор, банките и другите лица заплащат на Централната банка такси в размер и по ред, определени от управителния съвет на Централната банка.

5.Последващ надзор-само върху търговските банки, които са обявени в несъстоятелност или по отношение на тях е открито производство по обявяване в ликвидация. Следи дали банковата дейност се извършва в рамките на лицензите или дали небанковите институции извършват банкова дейност (не трябва да я извършват).

Глава седемнадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от 370 до 2200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба до 5 хил. лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е в размер от 5 хил. до 20 хил. лв.

(4) В случаите на ал. 1 на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 20 хил. до 100 хил. лв., а по ал. 3 - от 50 хил. до 200 хил. лв.

Чл. 100. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 99 се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

6.Контрол върху големите и вътрешни кредити – Чл.29 и Чл.47

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) (1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка.

(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.

(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.

(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал.

(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал. 3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6.

(8) Ограниченията по ал. 5 и 6 не се прилагат за:

1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;

2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;

3. експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, Централната банка или от правителства, централни банки и международни банки, определени от Централната банка;

4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута.

Глава седма КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 47. (1) Банката може да предоставя само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол кредити на:

1. администратори на банката;

2. съпрузи и роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т. 1;

3. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;

4. акционер, чийто представител е член на управителен или надзорен орган на банката;

5. юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1, 2, 3 и 4;

6. търговски дружества, в които банката или лице по т. 1, 2, 3 и 4 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие;

7. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;

8. ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на банката;

9. (отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.).

(2) В случаите на ал. 1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:

1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното им възнаграждение;

2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.

(4) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се във:

1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал. 1;

2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да нахвърля 10 на сто за лицата по ал. 1 и 3 на сто - за кредитите по ал. 5.

Кредитни ограничения - Чл.29

Разрешение за голямаекспозиция-над 10% от УС, а когато е над 15%-единодушие.

Експозицията към едно или свързани лица не може да надхвърля 25% от собствениякапитал. Общият размер на всички големи експозиции не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката. Чл29ал8-кога не се прилагат тези ограничения. Има ограничения и върху това каква част от вложенията могат даса в недвижими имоти или МДА-не повече от 50% от собствения капитал. Банката не може да е неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

С единодушно решение на колективния управителен орган се отпускат кредити в случаи на Чл.47, ал.1 от ЗБ. Размерът на тези кредити – по-малък от 1% от внесения капитал. Сумарния им размер не надхвърля 10% за кредитите по ал.1 и 3% по ал.5.