Има ли моторджииска общност в България



Дата16.11.2017
Размер218.33 Kb.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ


К У Р С О В А Р А Б О Т А


по
Социология на културата

На тема: Има ли моторджииска общност в България

Разработил: Лора Милчева Стоилова Ръководител:_______________

Фак.н 11273 (ас. Мила Минева)


Анотация на курсовата работа:
Тази курсова работа има за цел да представи случващото се в рокерските среди.Да определи дали съществува рокерска общност в българското общество и ако да какво е характерно за него. Курсовата работа е разделена на две части. Първата от тях представлява един неутрален поглед на внедрен социолог в рокерските среди. Представено е изчерпателно наблюдение на техните т.нар. мото събори и са подчертани идеите им за традиции и ритуали.

Втората част на курсовата работа е представена като социологически анализ на неутралния наблюдател – социолог, имащ за цел да анализира, предвид събраните факти, има ли в днешно време рокерска общност в България, с какво се характеризира, какви ценности пропагандира, дали тази субкултура повлияла обществото ни през 80те години е жива и масова.



Съдържание на курсовата работа:
1) Увод……………………………………………………... 3 стр

2) Мото събор Велико Търново 24-26 август 2007........ 4 стр

3) Откриване на мото сезон 22.03.2008.......................... 7 стр

4) Едно моторджийско интервю...................................... 9 стр

5) Социологически поглед................................................ 11 стр

6) Заключение…………………………………………… 13 стр

Като рокерите!

(Има ли моторджийска общност в България)


Увод
Има една специална порода хора - моторджиите, същества за които понятия като  натоварен трафик и задръстване няма! Разбира се, не това е най-характерното за тях, но определено поражда завист у шофьорите на тирове и разни подобни ламаринени кутийки.
Какви други чувства и мисли навява един моторист? Вярно ли е, че всички мотористи са рокери? Задължително ли щом караш мотор трябва да пиеш много бира и да си със шкембе? Смята се, че истинските моторджии са винаги облечени в черно, слушат твърда музика и излъчват определени аромати. Някои хора дори си мислят, че ездачите са като ония лошите момчета дето плашат баби и вдигат минижупите на разни девойки. Има и люде, които са на мнение, че моторджиите са просто хора като тях. Безспорно моторджиите са доста атрактивна и интересна част от съвременното ни общество и субкултурата. Някои им се възхищават, други пък ги е страх от тях. А има и такива, които ги мразят или дори не знаят, че има такова жУвотно. Има ли изобщо мотористка общност в България или това е просто едно обилно ядене на кюфтета и пиене на бира по т.нар. мото-събори?!

За тази цел се внедрих преди година ( по случайност) в моторджийската общност и с голям интерес започнах да изследвам случващото се около мен. Първоначално беше стряскащо – не само возенето на пистов мотор с бясна скорост по магистралата, а и срещата с особени мотористки индивиди в стил Орела ( има негова снимка в Приложението) и бат Боре ( за съжаление нямам в наличност снимка на този колорит, защото той не обича да го снимат и ми конфискува фото-мексикото, когато опитах).

Ще направим една малка ретроспекция към далечната 1885 година, когато жителите на Бад - Канщат изтръпнали от появата на немския инженер Готлиб Даймлер, който излетял от вратата на своята работилница със странно двуколесно, летящо с 12 км/ч, а на следващата година по-случай рождения ден на жена си, превръща един файтон в първия 4-колесен автомобил. Така че, ако някой ви пита, първото возило, задвижвано от двигател с вътрешно горене е именно мотоциклета.

Редом със създаването на мотора се създава и т.н. субкултура. Хората обединени от любовта към високите скорости, скоро основали и първият мотоклуб. Той е основан през 1903 година в град Yonkers, щат New York . Историята ни отвежда в началото на 20 век, в град Yonkers, щата New York, където живял Джордж Елер (George Eller). Джордж бил един от малкото щастливци притежаващи велосипед(Днес притежанието на колело не е нищо особено, но през онези години си е било нещо.).Джордж, заедно със своите приятели, често организирал излети около града и не след дълго основали велосипедно дружество на име Yonkers Bicycle Club. Важното е, че точно тогава и Harley-Davidson започнали производство на мотоциклети. Джордж Елер и членовете на клуба решили да сменят името от Yonkers Bicycle Club на Yonkers Motorcycle Club и така Джордж Елер станал първия президент на първия мотоклуб. И днес Yonkers Motorcycle Club и Harley-Davidson са живи и здрави и действат с пълна газ.

За жалост репутацията на мотористите по света не е особено добра. Мото-клубовете са свързвани със тероризиране на местното население ( особено в по-малките градчета) и са набеждавани за наемни убиици. Пример за това е небезизвестният мото-клуб в Холандия Hell’s Angels, който вършее из цяла Европа и е набеждаван за извършването на едни от най-кървавите убийства на мастити босове в бившия СССР.

Какво е положението тук в България? Българските мотористи наемни убиици ли са или просто пият бира и се припичат върху своето Harley Davidson или Honda CBR 1000 RR?! Възможно ли е съществуването на мото клуб в България и какви са изискванията да станеш негов член?!

Като цяло, не е лесно да станеш член на някакъв клуб, за тази цел трябва да извървиш определен път. С мото клубовете не е по-различно. Започвайки от това, че за да станеш член на някой мотоклуб, са ти нужни препоръките на трима членове (поне в повечето е така) и стигнем до спазването на определен кодекс. След това трябва да „оцелеете” на общото събрание и да съберете гласовете на всички членове във ваша полза. Тогава ставаш "посветен" - "hangaround" и в определен срок, обикновено около година или две, си длъжен да изпълняваш чинно всичко което ти поръчат по-старите членовете на клуба. Обичайно това са задачи свързани с поддръжката да речем на clubhouse’а (седалището на сдружението). Ако издържите след този "изпитателен срок" идва втори такъв. Тогава ще получите нашивки с емблемата на на клуба за гърба и собственото ви име или прякор за гърдите. От този момент вече си т.нар. prospect - "възможен (бъдещ)" и по право в клуба. се явяваш практически равен член. Минете ли успешно и вторият изпитателен срок, вече те считат за пълноправен член на клуба.

Следващото характерно за мото клубовете е организирането на мото събори. Това са сбирки на мотористите, на които се организират състезание с мотори, пие си огромно количество бира и купонът тече до сутринта. Какво се случва точно на тези събори?! Само на алкохола ли се набляга или? За да се даде изчерпателен отговор на тези въпроси се внедрих като страничен наблюдател в моторджииските среди и направих изчерпателно изследване.



Ще наблегна на мото събора във Велико Търново, който е най-големият и най-посещаваният през целия мото сезон, както и на откриването на мото сезон 2008. Това са две от най-ярките събития през целия мото сезон. Там най-добре можем да разберем взаимовръзките, на които почиват моторджииските среди и дали има такова нещо като мотористка общност.


Мото събор Велико Търново

24-26 август 2007


Когато на едно място се съберат хора с нагласа за парти, винаги става яко. Затова и мото съборът във Велико Търново през месец август се превърна в най-значимото събитие за 2007 г. в моторджийското общество. Заразното добро настроение не пропусна никой, а прохладната сянка на парка успя да събере огромно количество палатки. За желаещите комфорт имаше подбрани хотели, които ползваха с отстъпки.

Мото събор без бира и скара е като моторист без мотор! Тук имаше всичко – и студена бира, и превъзходна скара, и мотористи и всякакви, ама буквално всякакви двуколесни, като почнем от горските мотори и стигнем до хромирани чопъри. Нека не пропускаме и живата музика. Тя не спря за двата дни на събора, а сред бандите бяха “Силует”, “Римейн”, “Гранулом” и “Конкурент”. Няма да изреждаме шеметните състезания и забавленията, предвидени за гостите... те са прекалено много. Само ще споменем, че имаше както дърпане на въже от хора и мотори, така и еротично миене на мотор, което направо хвърли в екстаз народа! Проведе се и така нареченото съревнование “Скоростна отсечка”. Благодарение на Фонд ”Републиканска инфраструктура” и Пътна полиция, стана възможно затварянето на едната лента от главния път София-Варна. Беше подсигурена необходимата охрана от страна на полицията и състезанието протече без инциденти. Дърпаха се в категории: 600, 750 и 1000 куб. см на дестинацията от 400 метра, а скоростите надвишаваха 250 км/ч.
Този мото събор се радваше и на солидно чуждестранно присъствие. Събитието провокира интереса на гости от Румъния, Гърция, Сърбия, Полша, Великобритания и др. които дойдоха да го уважат.


Друг интересен акцент е, че за първи път на подобно мероприятие беше осигурена и полева баня с топла вода, а заради липса на течаща вода на хълма, армията подсигури водоноски! Всички са единодушни, че организаторите от МК „Боляри”, МК „Бед Къмпани” и МК „Ескадрон” се бяха постарали. Над 6000 души, обединени от страстта си към моторите станаха част от един от най-добрите мото събори в България. Освен това един щастливец си тръгна с чопър Kawasaki 550 куб. см., а над 10 000 лв. бяха раздадени под формата на награди. Събитието протече под мотото “ПРОТЕКТОР - Запази живот, почни от твоя!”. Инициативата е на организаторите, а целта и е всички мотористи и най-вече начинаещите, да карат със защитно облекло. Затова и на състезанията нямаше компромиси – всички участници бяха екипирани. Победителите получиха защитни якета, ботуши, гръбни протектори и др. на водещи фирми в тази сфера.

Типично по български, в полунощ в събота прозвуча химнът на България, последван от впечатляваща заря! Купонът се вихри до сутринта, затова е безсмислено да разказваме за неделните патила на моторджиите, страдащи от тежък махмурлук. Пък и едва ли някой ще си спомня точно този епизод от съботно-неделната епопея!

Новинарска агенция Нетинфо

Netinfo.bg
Пътуването започва от още с приготовленията в София. Бях предупредена да си взема топли дрешки, защото возенето на мотор дори и в голямата 40 градусова жега може да ме простуди, ако не съм облечена добре. Сборният пункт е в 10 сутринта (петък 24.08.2007) пред храм- паметника „Св.Александър Невски. „Традиция на нас рокерите е преди всеки събор да се събираме на площада пред „Св. Александър Невски” и да почетем паметта на загиналите колеги – рокери по пътищата на България”, сподели Бате Боре, шеф на МК „Дивите вълци”- Кремиковци. За първи път в живота си видях на едно място толкова мотори. Имаше поне 50 – 60 моториста, екипирани в специални протекторни дрешки и лъснали возилата си. По плана на Бате Боре имаше 15 минутно шоу в памет на загиналите рокери в катастрофи. Въртяха се мотори, пилиха се гуми и се вдигаше много шум. Последва минутка мълчание, след което с пълна газ се потегли за мото събора във Велико Търново. За жалост не можах да снимам пътуването ни, нито пък мотошоуто пред Невски, защото това ми беше първото возене на пистов мотор по-дълго от два завоя и половина и реших да не си правя излишни експерименти.

Пътуването отне около два часа, като сметнем и спирането на няколко пъти за по бира (сокче) и кебапче, както и един малък неприятен инцидент. На прохода Витиня движението беше доста натоварено и един ТИР засече момче от моторджииската група. Пистовият му мотор поднесе и мотористът падна и се претъркаля няколко пъти, а моторът му се завлачи по платното и спря в бакета отстрани. Цялата група от около 50 -60 мотористи отби в лентата за аварийно спиране и се притече кой както може на момчето. Помогнаха му да стане, изправиха му мотора, дадоха му да пийне малко вода. Моториста доста се беше изплашил, но за щастие протекторния екип си бе свършил работата и нямаше никакви наранявания. Мотора бе с ожулени спойлери( пластмасовият обков на мотора) и пукната слюда (прозорчето, през което морористът вижда, когато кара много бързо), но „ това не е болка за умиране”, възкликна Бат Боре. За повдигане на настроението на подплашения моторист , рокерите от МК „ Дивите вълци” изпяха химна на България яхнали моторите си и поведоха колоната към Велико Търново.

Останалият път до Велико Търново го минахме без произшествия . Успяхме да стигнем за началото на събора, който по традиция започва с химна на България, с минутка мълчание и мотор шоу в памет на загиналите рокери по пътищата. ( част от мото събора - в Приложение Велико Търново 2007 , любезно предоставено ми от Вальо и Мърфи от МК Лошите Шамшали, София). След тази встъпителна част отец Илиан от църквата „св. 40 Мъченици” във Велико Търново прочете молитва на всички за здраве и безаварийно каране.

В късните следобедни часове започна същинската част на събора. На сцената се появиха рок динозаврите Конкурент и разтърсиха хълма Света гора със страхотните си парчета. Дебютираха и няколко великотърновски рок групи. Организирани бяха няколко състезания с теглене на въже от хора и от мотори. Победителите в състезанието получиха различни видове протектори – налакътници, нагръдници, наколенки и др.

Купонът с водещ Буги Барабата се вихри до сутринта. Някой от моторисите решиха да поспят, за да събират сили за утрешните състезания и туробиколки из града. Въпреки страхотното фиаско, което се разиграваше на сцената, спящите мотористи избраха палатките и моторите си за спални.

На следващия ден предстоеше голяма обиколка из града. Тя включваше посещаване на всички забележителности на Велико Търново и накрая поднасяне на венец на гроба на Григор Митов – Гришата ( известен мото състезател от Велико Търново, починал в катастрофа при проход Витиня). В късния следобед започнаха състезанията по надпиване с бира, дърпане на мотори и хора. Полицаите от великоптърновското РПУ отцепиха 500 метрова отсечка от пътя София – Варна и без инциденти протече 400 метровото драг състезание. Победителят в него се сдоби с чисто нов чопър Кавазаки 550.

Късно вечерта рок музикантите от Силует забиваха рок парчета на сцената на хълма Света гора. „ По традиция всеки мото събор се отличава с нещо от другите. Ние от МК Боляри организираме всяка година еротично шоу. Миналата година ни гостуваха две известни румънски екзотични танцьорки, а тази сме подогтвили мокра изненада на гостите ни – еротично миене на мотор с тази разлика, че ако има дами от публиката, коит искат да се опитат да импровизират лъскане на мотор могат да опитат”, смее се тартора на МК Боляри Анатоли. Вечерта бе изключително гореща не само заради полуголите миячки, но и заради страхотно пиротехническо шоу, което предизвести края на мото събора. Точно в полунощ прозвуча химна на България, а след това всички гости на събора запазиха минутка мълчание в памет на Григор Митев – Гришата и всички останали загинали по пътищата на България.

Въпреки че официалният край на мото събора бе сложен с грандиозната заря, рок дебютантите от Велико Търново продължиха да забиват на сцената и купонът продължи до сутринта.

На следващия ден следобяд с лек махмурлук се събрахме моторджииската група от София и се приготвихме за дълъг път към вкъщи. Членовете на МРК Боляри, МК Бед Къмпъни и МК Ескадрон изпратиха всичките си гости, като им подляха медно канче с вода пред моторите им, осветена от отец Илиан. „ Тази година мото събора беше на ниво. Гостуваха близо 6000 човека, поне така ми каза Буги Барабата, даже имало и гости от други държави – Румъния, Гърция и Сърбия и даже от Англия дошли. Догодина пак сме тук, даже ще е още по-яко.”, сподели Орела,председателят на МК Лошите Шамшали.

На път към София нямаше никакви произшествия. За около 2 часа се прибрахме, като задължително се движехме в гъста колона, заради изморените от двата дни събор ездачи. „Идеята, с която се движим толкова гъсто, е да могат колегите, които не са си доспали добре да следят колоната и да не кривват наляво – надясно по магистралата, че си е опасничко.”, сподели Юри, волен ездач, каращ Yamaha R1. Преди да се разделим до следващия събор групата се събра за последно на площада „св. Александър Невски”. Последва 15 минутно мотор шоу и всички си тръгнаха по живо по-здраво.



Откриване на Мото сезон 2008

22.03. 2008г.

София – Панчарево

На 22 март се проведе официалното откриване на мотосезон 2008. Над 1500 мотоциклетисти се събраха само в София за да отпразнуват първата събота на пролетта. Сборният пункт бе в центъра на столицата – пред храм-паметника Александър Невски. Още от 9:30 сутринта нетърпеливите любители на двуколесните започнаха да се събират за да открият сезона заедно. Час по-късно площадът бе препълнен от мотоциклети от всякакъв клас, възраст и големина. Някои от по-нетърпеливите мотористи потеглиха преди основната група и успяха да се снабдят с храна и напитки без да чакат на опашка.

За съжаление откриването не мина без инциденти. На околовръстното шосе автобус от градския транспорт е изтикал мотоциклет в тревата. Мотористът е успял да запази равновесие е не е паднал, но при последвалия изблик на негативни емоции към автобуса е счупил ръката си. Също така в Панчарево един мотоциклетист е хванал гората, оставяйки 30 метра просека. От мотора не става нищо, но учудващо водачът се е отървал почти без последици.

Новинарска агенция Нетинфо

Netinfo.bg

„Откриването на мото сезона е традиция в моторджииските среди. Това е ежегодно събиране на рокерите на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” специално за София на първата събота от пролетта. В другите градове като Пловдив, Варна, Добрич, Велико Търново и др. откриването също е на първата събота от пролетта. То се състои в шествие на всички дошли мотористи подредени в определен ред – първи са състезателите във всички класове, след тях са мото клубовете от София, подредени по азбучен ред и накрая са мераклиите, които си нямат мото клуб, но обичат моторите и миризмата на бензин.”, сподели пред мен председателя на МК Дивите Вълци – Бат Боре, който е един от организаторите на откриването.

Както традицията повелява на първата събота от пролетта ( 22.03.2008г) в 9 часа сутринта пред храм- паметника „Св. Александър Невски” беше пълно с ентусиазирани мотористи, екипирани отгоре до долу с протектори и каски и с излъскани мотори. „ Това е най – хубавият ден в годината. На него се открива сезона и се молим за здраве и безаварийно каране до следващото откриване.” – подчерта Насо от МК Лошите Шамшали. „Мадамите са неразделна част от цялата идея, те са задължителното украшение на мотора, защото те са символът на новото начало и както казва Бат Боре, че ако мъжът е главата на семейството, то дамата е вратът, а главата се върти натам, накъдето се върти шията.”- размахва пръст Орела и показва хубавата дама зад него на мотора си Kawasaki ZZR.

Както преди събора във Велико Търново, така и сега имаше минутка мълчание в памет на загиналите рокери по пътищата, последвана от шоу, в което се пилеха гуми и се показва моторджииски номера.

Организираме шествие, а не надбягване. Нека се движим в групата така, че да не притесняваме тези, които карат пред и зад нас, от лява и от дясно. Пилотната кола ще поддържа подходяща скорост, така че колоната да може да се движи равномерно и сравнително бързо. Апелираме да няма рискови изпреварвания вътре в групата. Опитът от предишни години показва, че много лесно се стига до неприятен хаос и придвижване на разкъсани групи по 5-6 мотора. Нека се придвижваме без да застрашаваме околните.”, апелира един от организаторите на откриването към 1500те рокера.

Точно в 11 часа вече добре подготвената колона потегли на едночасово шествие из София с маршрут : пл. ”Ал. Невски”, ул.”Г.С.Раковски”, бул.”Цар Освободител”, бул. ”Цариградско шосе”, ул. ”Павел Красов”, кв. „Горубляне”, Самоковско шосе, Панчарево – плажа.

Днешното ми возене не представляваше особено притеснение за мен и се престраших да поснимам в движение.

Мотопартито на Панчарево почти с нищо не се различаваше от мото съборите. „Вярно е, че мотосъборите, мотосрещите и откриванията и закриванията по нищо не се различават освен по повода. Идеята, с която правим всички тези събирания е не да се напием, а да почетем по нашия си мотористки начин колегите, загинали по пътищата в катастрофи, да съберем някой и друг лев за благотворителност в частност дома за деца „ Детелина” в Козлодуй. Последните няколко събора, както и всички други занапред издигат лозунга за по-внимателно каране и екипировката да бъде неразделна част от моториста.”, обяснява Бат Боре на новопостъпил член в клуба му МК Дивите Вълци. „ Да си моторист” продължава той „ е голяма отговорност. Първо носиш отговорност за себе си и за другарчето зад теб, когато караш. Второ носиш отговорност за околоните, не превръщай свободата на ездача в свободия и не застрашавай невинни животи на пътя. Трето имаш и отговорности към клуба, който ще разбереш после.”

Партито на Панчарево се вихри до 4 часа следобяд , точно както беше по план. „ Ние мотористите много държим на точността и дадената дума. Един рокер по душа никога не би излъгал и подлял вода на някого. След като е обещал нещо, задължително трябва да го направи в предвидения срок.Ако някой от членовете на клуба се провини с неудържана дума има много голяма вероятност да бъде изключен.” , мръщи се Бат Боре.

Преди напускането на Мотопартито, всеки от моторджиите мина и пусна някой лев за децата от дома за сираци в Козлодуй в кутията, позиционирана на алеята, водеща към голямата шатра. „ Събрахме 2700 лева. Което значи, че всеки е пуснал по минимум 1,50лв.” , прецизно сметна Бат Боре. „Утре с колегите от МК Лошите Шамшали ще скокнем до Козлодуй и ще ги оставим, миналата година на събора във Велико Търново събрахме близо 13 000 лв, радвам се, когато видя усмихнатите лица на дечицата.”

Както традицията повелява отново се събрахме на площада пред храм-паметника. Последва минута мълчание и невероятно моторшоу. След това, имаше група ентусиазирани мотористи, които решиха да попилят гуми на летището в Божурище.(снимки и клипове в Приложението Откриване на Мото сезон 2008).

Едно моторджийско интервю

Тенекия, рев и газ - “Старият рокер съм аз”!

Шуменските “Дяволи” кръстосват Родината на две колела, правят всичко за идеята

В училище имах един съученик Димитър, който имаше мотор. Почти винаги в час по история учителят г-н Тодор Павлов му казваше: “Митко, ти тоя мотор шест дена го правиш, един ден го караш!” Г-н Павлов имаше страхотно чувство за хумор и винаги беше прав”,припомня си Ивайло Кирчев председателят на шуменския мото клуб “The Devils”.

 “На 4-ти ноември тази година празнувахме 4-годишнината от създаването на нашия мото-клуб. Кръстихме го “The Devils” – дяволите, в смисъл, че сме луди, шантави глави. Няма нищо сатанинско в наименованието ни. Цялото си време, труд и последните си стотинки в джоба сме посветили на идеята, на клуба. При нас няма бизнесмени, всички сме обикновени работещи хора. Един е ковач на желязо, друг поддръжка на еди какво си, имаме двама студенти и т.н. Събира ни свободата, която всички усещаме по свой си начин, когато възседнем огнения звяр!”, започва да ми обяснява Ивайло, който има изгледа на типичния рокер – дълга коса, катинарче и верую “Бирата е най-добрият приятел на човека”!

 Основната дейност на момчетата в клуба е просто да карат. През август миналата година рокерите от “The Devils” организират голям събор, който за съжаление не съвпада с подходящи метеорологични условия.

 “Трудно се правят събори. Два месеца подготовка за два дена. По продадени билети събрахме около 900 души. Иначе, реално, бяха повече. А да не говорим, че времето изплаши много хора. Като се изля един дъжд на втория ден… Ама, нали всичко е за идеята. Да съберем съмишлениците от цялата страна, после ние да им отидем на гости. Да обменим идеи за моторите, да видим каква са я свършили. Накрая като теглим чертата, сме някой лев отгоре, но не това е най-важното”, споделя философски председателят на мото-бандата.

 В редиците на шуменските “дяволи” фигурират имена от рода на: “Овцата”, Ицо “Глигана”, “Кюфтето” и Киро “Drink man”.

Преди две, три години в Стара Загора Киро “Drink man” спечели награда за най-шумен мотор. А прякорът му го измислихме не защото пие много, а понеже въобще не пие. Един ден седяхме на масата и той си бутна чашата и каза, че от този момент спира да пие. И оттогава не е близвал! Иначе култовите прякори са нещо обичайно и дори задължително в нашите среди”, обяснява Ивайло.

Голямата гордост за всеки рокер, разбира се, е моторът. За 5 години Ивайло Кирчев е сменил 5-6 ревящи звяра, като помни и обича всеки един от тях.
 “На 7 години се качих на балканчето на братовчед ми. Първият ми мотор беше един “Урал”. Рамата му я правих от тръби. Три пъти я майсторих, докато накрая ми хареса. Имам един “ЗАЗ”. Двигател, скоростна кутия, всичко му е от “ЗАЗ”. Имам и един „Фолксваген” (Костенурка) Правих го две седмици омазан до ушите! Запаилих го в 23.30 часа през нощта и вдигнах целия блок”, разказва за конструкторските си неволи и любимите си мотори рокерът.Ивайло Кирчев с усмивка си спомня за някой “сакатлъци” и пътни неволи, които са съпътствали неговата рокерска природа. Казва, че на събор е печелил походно легло, а на мотора си носи цяла къща!
 “Пътуваме за Севлиево. На Буховци пукам гума, след Търново пак. После гумата падна. Изобщо, това беше най-веселото ми пътуване! Стават произшествия на пътя. На рождения ден на клуба миналия месец дойде “Куция кон” от Габрово с две гипсирани ръце. Ударил се в едно ремарке. Мислил, че то се движи, а ремаркето било паркирано и се джаснал, горкият. Луда работа! Това е веселата страна на нещата. Лошото е, че тази година имаме два трагични случая… Просто някой млади мотористи са прекалено самоуверени и бъркат свобода със свободия”, добавя с огорчение Ивайло.

 За да членуваш в клуб “The Devils” трябва да си рокер по душа и да имаш мотор. “Нямаме фиксиран членски внос. Таксата ни е взависимост от това, за което ни трябва. Преди сме правили и благотворителни акции за децата от дом “Детелина”. И сега имаме желание, но парите ни са кът. Най-важното е, че ние сме едно семейство и винаги си помагаме. Някой нямал пари за бензин – веднага вадим от джоба си и той тръгва с нас”, завършва с рокерската идея за колегиалност, приятелство и взаимопомощ Ивайло Кирчев.



Из в-к „ Шуменски показател”

Един социологически поглед

Субкултурното движение не е нещо, което е отминало”



Проф. Иван Стефанов

Отсега нататък субкултурите ще се увеличават, а не обратното, защото младите хора не могат да се идентифицират в обществото.”



Алвин Тофлър, „ Шок от бъдещето”

През 80те години на 20ти век се появяват в големите градове множество различни групировки, по – известни като субкултури. За времето, в което възникват, субкултурите в страната ни са голяма новост и бързо се популяризират. През 80те години е модно да участваш в подобни групировки. Най-известните субкултури в България са тези на поперите, хеви метълите, хипитата, пънкарите, рокерите и Хара Кришна. Групировките са деференцирани по различни признаци – любов към определен стил музика, предмет или човек, следване на дадена философия, неща, които предразполагат към свободно и неформално общуване. Участието в група задоволява потребностите на човека да бъде различен, да се отличава от масата. Субкултурите имат особена форма на реализация. Създават се песни, поезии, театрални постановки, които не достигат до хората извън групата. Те са искрени, неконформистични и въздействат със своите недостатъци. Така се определя собствен стил на живот.

Ценностите, характерни за субкултурата на рокерите, са свобода, независимост, протест, неконформизъм и огромна привързаност към скоростния мотоциклет. Рокерите приемат ролята на аутсайдери в обществото, като неизбежен техен фетиш са коженото яке- с много ципове, капси, значки, високите груби ботуши, кожените панталони, каскетите и каските.”

В-к „ New York Times”,1982г.

Взаимовръзките в една такава групировка се сфорират на базата на издигнатия култ към дадени музикални предпочитания или философия. В случая при рокерската субкултура е издигнат култ към високоскоростното двуколесно моторно превозно средство или т.нар. мотоциклет. През 80те години младежите лесно са залитали към тази група, заради предоставената им възможност да бъдат различни, да се почувстват освободени и да се противопоставят на комунистическия режим, като яхнат мотор и кръстосват пътищата на страната, облечени с черни кожени дрехи.

С идването на демокрацията в началото на 90те години на XXвек. нещата в рокерските среди се променят. Култът към скоростното двуколесно остава, но нахлуването на Западна Европа в ежедневието на българина отваря нови врати пред рокерите. Навлизат в България отдавна известните по света пистови и туристически мотори, както и защитните шлемове, кожени и текстилни протекторни екипи. Бързо стават популярни и отделните протектори като защити за гръб, кръст, лакти, колена и глезени. Всички тези новости в рокерската среда отделят нова група, която може да се дефинира като подгрупа на рокерската субкултура, а именно мотористите. Това са млади хора, които издигат култ към много високите скорости, непосредствено обвързани с пистовите мотори, кожените протекторни екипи и рисуваните шлемове. Основният фактор разграничаващ рокерите от новопоявилите се мотористи са финансите. Нововъведенията от началото на 90те години са скъпоструващи за обикновения рокер и към тях залитат хората, обичащи високите скорости, но със стабилно финансово състояние. Въпреки сходните си виждания и общият култ към мотоциклета, в частност високите скорости, рокери и мотористи се дистанцират едни от други. Така в средата на 90те години възникват и първите рокерски мото клубове, обединени от идеята, че чопъра и кожените дрехи са истинските приятели на ездачите, а кожените екипи и лъскавите пистови мотори са за разглезени богаташчета.

В навечерието на 21 век и в разгара на ерата на информационните технологии границите между рокерите и мотористите се размиват. Появяват се множество смесени мото клубове. Причините за това смесване на субкултурата с нейната подгрупа може да се обясни с думите на Алвин Тофлър в книгата му „Шок от бъдещето”. Фактът, че младите хора не могат да се идентифицират в обществото играе важна роля,а опитът им да се различават от останалите ги тласка към моторджииската група. Друг фактор, който влияе за вече почти беглото разделяне на рокерите от мотористите са равните им шансове, а именно отпадането на финансовия фактор. В днешно време, както пистовите, така и туристическите и рокерските мотори са еднакво достъпни за всички. Има множество разновидности за всеки вкус и джоб, които са резултат от потребността на индивидите в модерното общество да се различават и самоопределят. В последните няколко години няколко фактора обединяват рокерите и мотористите в България и несъзнателно в бъдеще ще се превърнат в масова култура. Растящият брой на автомобилите по родните пътища все повече и повече принуждават българите да посегнат към двуколесните и по- маневрени моторни превозни средства. В Западна Европа използването на мотори и скутери е масова практика, заради техният коефициент на полезно действие в задръстванията, а също така са и много по-икономични и екологични от автомобилите. В България тези идеи са все още в зародиш, но като членка на ЕС й предстои тепърва развиване. Други фактори за обединяването на рокери и мотористи са благотворителните акции. Мото съборите от последните няколко години са под надслов „ Спрете войната по пътищата”, а паралелно с това се събират пари за деца от различни домове за сираци в страната. Всички тези социални фактори и много други определят рокерите и мотористите като едно цяло и постепенно ги превръщат в масова култура.

Възникването на рокерската субкултура през 80те години на миналия век определя откъсването на група хора от общото цяло. Според проф. Иван Стефанов субкултурата сама по себе си има свой собствен стил на живот, свое собствено изкуство, начин на поведение, които най-общо се обединяват от един общ кодекс на групировката. Всички тези неща са останали в душите на днешните моторджии макар и с времето малко да са се променили. Макар и субкултурата да е продукт на модерното общество, в което се обръща внимание на самия индивид, на неговите потребности и т.н, взаимоотношенията в моторджииските среди наподобяват на тези в традиционните и постмодерните общества. Нека вземем едно традиционно общество каквото например е индианско племе. В едно такова общество ритуалите и традициите са водещи. Взаимоотношенията м/у членовете са опростени и законите важат за всички. В това общество йерархията е ясно разграничена – има вожд, жрици, а функциите, които изпълняват са точно определени и кристално ясни. По подобен начин стоят нещата в моторджииските среди. Традициите са добре известни и строго се спазват ( например часът и мястото на срещите за пътуване към мото събор, начинът, по който протичат обиколките на местата, където се намират съборите, строгото отличаване на мото съборите с определена програма, каквото например е еротичното шоу във Велико Търново). Мото клубовете също може да се представят като по-малки индиански племена. В тях председателят ( вождът) е един и той определя задачите и функциите на останалите членове на клуба ( на племето). Ритуалите характерни за едно индианско племе, като например молитвата за дъжд или пък различни жертвопринушпения, намират аналог в моторджииските среди. Пример за това са ежегодните откривания и закривания на мото сезона, които се правят за здраве и безаварийно каране на всички моторджии, 15минутните моторшоута, както минутата мълчание в памет на катастрофиралите и починали колеги са типични рокерски ритуали, датиращи от възникването на субкултурата в България. Характерно за традиционните общества е, че стоката има двойствен характер – освен хранителна стойност, тя има и разменна такава. Известната реклама на Вивател „ На детето му требат чепици. На ти яйца” важи с пълна сила за моторджииските среди. Обмена на гориво, инструменти и идеи за поправка на мотора играят важна роля във взаимоотношенията на моторджиите. Всички тези споменати по-горе фактори представят българската моторджииска среда към този момент като едно малко традиционно общество с всички негови ритуали и традиции.

Заключение

За последните две десетилетия рокерската субкултура е извървяла дълъг път и търпяла множество метаморфози. В самото си начало тя е била отцепническа група от общото цяло ( обществото) – субкултура, а днес с множеството благотворителни каузи и екологичните возила е поела по пътя на масовата култура. По всички критерии има данни на стегнато традиционно общество, което дава отговора на въпроса дали има моторджииска общност в България.

Литература:

www.moto.bg

www.moto-zone.bg

www.netinfo.bg

Клиповете са любезно предоставени от членове на мото клубове или снимани от мен.









База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница