Имало едно момиче
Изтегляне 26.73 Kb.
|
Имало едно момичеТо било на 20. Влюбило се и докато се усети - вече станало майка. Първата музика, която чуло детенцето ú, появявайки се на тази Зeмя, бил Бетховен, Петата симфония, част първа. Великата тема “сол,сол,сол ми бемол... фа,фа,фа ре...” Години след това детенцето се влюбило във музиката. Учило за диригент. А преди това премятало ръчички по клавишите - цели 17 години, че и още десет даже... “Детенцето” било момиче. Хубаво и весело момиче, надарено да се движи в музиката с лекотата на поточе, бягащо през пролетна гора. То издирижирало десетки концерти, изсвирило стотици на мечтаните рояли, а часовете му за възхищение от музиката били хиляди и хиляди... Момичето имало своите тъжни и радостни дни. Влюбвало се и разлюбвало, обичало и мразило, прегръщало и отблъсквало, работело и мързелувало, имало своето време за всичко, което пожелало и не оценяло изобщо живота си като нещо значимо – винаги някак си дълбоко, дълбоко момиченцето било много тъжно и самотно, дори сред най-веселите си приятели... Когато то било на двадесет се случило най-хубавото нещо във живота му. Не, не станало и то майка. Нещо повече. Срещнало се с Исус Христос - много лично, насаме, както казват хората “на четири очи”. Едни приятели ú казали, че Бог прощава грехове и Той е този, който най-много я обича. Момичето протегнало ръце и се хвърлило в обятията Му. Оттогава до сега е все там – само там и вечно там. Е, добре, това момиченце съм аз. Дотук със приказната реч. Една вечер, когато надълго и широко спорехме със майка ми относно моята отдаденост на Бога, чак накрая тя ми каза нещо, което никога не беше казвала. Каза ми една тайна, която обясни много от нещата, които ми се случиха. Разказа ми как когато ме заченала, едва на 20, нито татко ми, нито неговата майка искали аз да се родя. Щяла съм да бъда “бреме за едни студенти”. “Много рано им било за бебе”. “Решението е едно – аборт”. Майка ми споделила със родителите си. Те категорично заявили, че ако се наложи са решени да ме осиняват, но не и да ме хвърлят в кофа за боклук. “Роди го! Ние ще го гледаме!” – това бил отговорът им. Но не това е тайната, която майка ми ми каза. Това го знаех вече. Каза ми, че решението ú да ме роди не е било, заради това, което чула от баба ми и дядо ми. Каза ми, че един ден едни думи излезли от устата ú: “Господи, давам ти това дете на Тебе! Ти му бъди баща и закрила. Ти се грижи за него. Посвещавам Ти това дете – нека бъде само Твое!” Аз се шашнах! “Каквоооо???!!! Така ли си казала, мамо?!” Всичко ми стана ясно. Плакахме, прегръщахме се и тя и аз най-после разбрахме защо толкова обичам Бога. Макар да Го отхвърляше години наред и да не разбираше моята любов към Него, малко след това и тя прегърна Този, който най-много я обича. Пиша това, за да благодаря първо на Бог, който е решил да живея и да Го опозная. Пиша това, за да благодаря и на мама, която ми даде едно щастливо детство, едно чудесно възпитание, едно удовлетворяващо ме образование и най-вече благодаря ú за това, че аз ЖИВЕЯ!!! Имам най-щастливия живот с моя Любим Бог и с моя любим съпруг! Имам роднини, приятели, близки, познати, знам колко са вкусни черешите и как мирише топла баница, знам зеленото на тревата и синьото на морето, чувала съм тракането на кълвача, плувах с морска костенурка на Екватора, обиколих половината свят по море, дишах въздуха на Африка и бях на седмица с кораб от Антарктида, имам си любим вулкан – моя Стромбули, покрай който имах радостта да си плажувам, видях ислямския свят, който ще прегърне истинския Бог, точно както аз си Го прегръщам, раздавах обич от Небето на толкова очи, на толкова сърца, цялото ми семейство вече е със Бога, писах Мореписи и поезия, сега работя над най-прекрасния проект в живота ми, но пазя тайна – ще се чуе, ако трябва, изобщо – имам повече от всичко, което мога да си помечтая. Имам Бог – Той е мойто “всичко”! Ако не бях родена, пак щях да съм със Бога – на Небето, но нямаше да го прегръщам от Земята. Да Го прегръщаш наистина сигурно е най-чудесно! Но за мен, а вярвам и за Него, най-най-чудесно е да Му вярваш и да Го усещаш, макар и да не си Го виждал. Това е нещо лично, изключително красиво, това е единственото, заради което си струва да се родиш. И всички нека кажат - “Да! Така е!” Каталог: abort abort -> Кой притежава живота? abort -> Какво е медицински аборт? abort -> Възможни усложнения след аборт abort -> Стихове отнасящи се до аборта abort -> Абортът съвсем не е безобидна операция abort -> История на аборта abort -> Майка Тереза: „Не убивайте заченатите деца!” abort -> Защо има толкова много аборти? abort -> Детето – враг? Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще abort -> Библията и нероденият живот Изтегляне 26.73 Kb. Сподели с приятели:
|