Име на файла Заглавие



страница1/13
Дата24.08.2017
Размер1.02 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
археология – съдържание


Име на файла

Заглавие

Съдържание на материала

Arch-1

В Палестина


Описание на Палестина

Arch-2

Свитъците от Мъртво море

Данни за свитъците от Мъртво море – разкрития на о-в Елефантина

Arch-3

Във Вавилон

Открития във Вавилония и Халдея

Arch-4

В Египет

Открития на гробници и градове в Египет – пребиваването на израилтяните в Египет

Arch-5

В Персия

История на персите – личности и градове

Arch-6

В музея в Кайро

Експонати в музея в Кайро – доказателства за истинността на Библията












В палестина
Обетованата земя – страна на контрасти

Така наречената Свещена (Обетована, Обещана) земя, намираща се в североизточния ъгъл на Средиземноморския басейн, е твърде малка по размери. Западна Палестина заема едва 15 000 кв.км площ. Ако се прибавят и 10 000 кв.км източно от р. Йордан, населявани от евреи през библейските времена, Палестина би имала площ, малко по малка от тази на Белгия или Албания. Страната е сравнително бедна, но въпреки това и днес има голямо значение.

Две са причините за голямото значение на Палестина: а) тя е мост между два континента; б) родина е на юдейската и християнската религия. Освен това нейната древна столица Ерусалим е свещено място за стотици милиони християни, юдеи и мюсюлмани.

Свещената земя има на малката си територия такива контрасти, характерни обикновено за континенти, но не и за територия, дълга 250 и широка само 110 160 км. Най добра представа за тези контрасти може да се получи при пътуване от Яфа на Средиземно море за Аман столицата на Йордания.

Яфа се радва на мек климат. През зимата морето може би не е достатъчно топло за къпане, но температурата на въздуха е толкова висока, че позволява спокойно разхождане край брега в лятно облекло За средноевропейския жител, жаден за слънце, животът в Яфа представлява целогодишна радост. Но при нашето отпътуване от града на портокалите за Ерусалим, отдалечен само на 50 км въздушна линия, ние си взехме зимно облекло, защото този град (намира се в планините на Юдея и лежи 800 м над морското ниво) можеше да ни посрещне с дебела снежна покривка. Когато пристигнахме, констатирахме, че къщите бяха неприветливо хладни. Напуснахме Ерусалим колкото бе възможно по скоро и продължихме на изток.

На пътя за Ерихон, който път изобилства от серпантини, има табела с надпис “Ниво на морето”. Но и след табелата продължавахме спускането. Най после пристигнахме в прочутия от векове град Ерихон. Той се намира само на около 25 км въздушна линия от Ерусалим, но въпреки това има и през зимата субтропичен климат. Причината е разликата във височината на двата града, която е над 1000 м. Ако в Ерусалим цари мраз, в Ерихон зеленеят палмите с фурми, бананите и тропическите плантации. Затова в Стария завет Ерихон е описан като “град на палмите” (Втор. 34:3). Ирод Велики е ценял този мек климат, поради което е построил тук своя Зимен дворец.


Река Йордан и нейната долина

Продължихме пътуването си на изток. Пътят слезе надолу с почти още 200 м и тогава стигнахме река Йордан. На 30 км източно от реката се достига отново височина от над 900 м над морското равнище, където духа силен северен вятър. Това е Палестина! Страна, в която в продължение само на няколко километра си дават среща почти всички климати на земята.

Много показателно е проследяването на река Йордан от нейните извори в склоновете на планината Ермон до Мъртво море. Тази планина, възпята в Стария завет, е дълга повече от 30 км верига с върхове, имащи почти 2800 м надморска височина. Техните красиви контури (които през зимата и до късна пролет са покрити от снегове) могат да се видят от много места на Северна Палестина.

Четирите извори на Йордан се намират в планината Ермон на височина от 150 до 490 м. Отделните потоци се събират в река на около 11 км северно от езерото Хуле, което някога е било дълго 6,5 и широко 5,5 км, но сега има съвсем малка площ. Тази извънредно плодородна равнина лежи на 2 м под морското равнище.

От там р. Йордан тече надолу с твърде променливи наклони. По протежение на 15 км се спуща шумно чрез бързеи към долината до вливането си в живописното Генисаретско езеро (на 209 м под морското равнище). Възвишаващите се около езерото планини и белите платна на рибарските лодки, порещи тъмносините спокойни води, са приятен и желан спомен за някогашното присъствие на Исус край Галилейското море.

Йордан напуска това дълго 20 км езеро и навлиза в долина с дължина 105 км. Докато стигне до Мъртво море, река Йордан прави своите завои така, че всъщност извървява 3 пъти дължината на своята долина (или 300 км). Общата дължина на р. Йордан е 600 км.

В Мъртво море няма нито животински, нито растителен живот. Това вътрешно море, което има дължина 74 км и широчина от 10 16 км, се намира на 394 м под морското равнище. Това е най ниско разположеното море на света, на места дълбоко 400 м.

В Мъртво море се вливат освен Йордан още и много малки реки. Морето получава 6,5 милиона куб.м вода в денонощие, от която се освобождава единствено чрез изпарения, защото не притежава никакъв друг отток. Последицата е, че във водите му са се концентрирали огромни маси от минерални вещества. Водата на Мъртво море днес съдържа около 28% сол, поради което е най тежката морска или езерна вода.


Географски многообразна, но бедна на свидетелства от древността

Палестина изненадва посетителите си с нейните необикновени дадености. В нея има просторни пустини на юг от Беер-Себа, непроходима планинска пустош западно от Мъртво море, плодородни крайморски равнини и котловини, високи голи планини и дълбоки, прорязани от реки клисури източно от р. Йордан.

При идването им в Свещената земя повечето от посетителите са изненадани, защото тя не отговаря на техните очаквания. В Библията се споменава, че в “Обетованата земя” тече “мляко и мед” (Числа 13:27), което навява на мисълта, че Палестина е много плодородна. И когато посетителите видят, че е планинска и доста неплодородна страна и че върху обширни области почти няма дървета, а само оскъдна растителност, разочарованието е почни неизбежно.

Не бива обаче да се забравя, че от времето на патриарсите и пророците до днес Палестина се е променила много. На нейна територия са водени много жестоки войни. В продължение на стотици години е била безпощадно експлоатирана. С равнодушие са били унищожавани нейните гори, растителната почва е била отнесена от склоновете на планините и в резултат валежите са намалявали все повече. Древноегипетски надписи гласят, че някога Палестина е била богата на гори.

За идващите от пустинята евреи тази богата на растителност и ... Но преди да я завладеят, Мойсей пророкува, че над тази страна ще се излее проклятие, ако избраният народ не опази Божиите заповеди (Втор. 28:15 26; 32:40). И това проклятие се изпълни.

Палестина е бедна на останки от древността. Тук няма монументални паметници, като пирамидите и храмовите развалини на Египет. Няма и могили, пълни със скулптури и древни библиотеки, както в Месопотамия.

Главна причина за липсата на останки от древността са безбройните войни, по време на които градовете на тази малка страна са били разрушавани. Освен това влажният климат е действал неблагоприятно върху предметите от нетраен материал. Трябва да се има предвид и това, че Палестина никога не е била център на велика империя. Затова никога не е притежавала монументални паметници (ако се изключи разрушеният из основи Ерусалимски храм), нито съответстващи на тях градове, които да се сравняват с Ниневия, Вавилон, Суса, Мемфис, Тива, Атина или Рим. Само по времето на цар Соломон страната е имала единна власт, благодарение на което е обединявала множество малки, но бедни и съвсем незначителни държавици.

Малките по размери градове на Древна Палестина също са голяма изненада за посетителя. Всеки, който е свикнал с големите модерни градове, трудно би осъзнал, че изваденият на бял свят Лахис (някога най големият град след Ерусалим) във времето на Стария завет е имал площ само от 8,5 хектара (85 декара). Също и това, че известният Ерихон по време на неговия разцвет е бил дълъг едва 300 и широк 150 м.

Посещаването на Палестина обаче помага много за правилното разбиране на Библията! В много села обичаите и начинът на живот са се променили в сравнение с древните времена съвсем малко. За съжаление жени и момичета все още черпят вода от кладенци извън населеното място и я носят в домовете си в големи делви на рамената си. Селяните все още орат земята си с примитивни плугове с впряг от волове. Вършеят върху открити хармани, както техните прадеди преди хиляди години. Плявата и днес се отстранява чрез отвяване, при което и люспите от зърното се издухват от вятъра. По същия начин селските грънчари, каменоделците, майсторите на златото и среброто, както и другите занаятчии, използват почти същите методи, прилагани от праотците им по времето на Стария завет и на Исус.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница