Име на файла Заглавие

Делтата на р. Нил

От незапомнени времена през месеците август и септември реката е заливала своята долина. Сега ми стана много ясно, какво опустошение на страната е нанасяла тази животворна река. Всяко по голямо наводнение е заливало огромни пространства обработваема земя. И преди построяването на големия Асуански язовир това е ставало почти през няколко години.

Когато речните води са се покачвали и са унищожавали реколтата, Нил е причинявал толкова загуби, колкото и при намаляването на водите му. Тогава големи пространства не са получавали живителните му струи и посаденото на тях е загивало. На много места по същата причина по течението на реката съществуват прегради за завиряване на вода, между които е и старата Асуанска преградна стена. Но те не са могли да регулират Нил така, че да се премахнат опустошителните последици, причинени от издигането и спадането на нивото на нейните води. Именно поради тези големи колебания на речното ниво се е наложило построяването на огромния Асуански язовир. Последното голямо наводнение в поречието на Нил през 1953 г. е причинило огромни щети. За древността такова наводнение би означавало катастрофа.

Ащан

Асуан всякога е бил прочут със своя гранит, оцветен в розови багри и продаван не само по цял Египет, но и през страни и морета далеч в чужбина. Бил е употребяван за украса на храмовете и дворците и за ваене на статуи и обелиски.

По време на моите пътувания из Близкия Изток можах да разпозная този прекрасен розов гранит в развалините на Египет, Сирия и Ливан, от който бяха оформени множество блокове и колони. От време на време такива древни храмови колони са били вземани за украса на църкви и джамии, като и днес могат да се видят там.

Между скалните късове, взети от Асуан, се намира и един древен недовършен обелиск с колосални размери. Малко преди да завършат своята работа каменоделците открили, че гранитният блок има дефекти. Обелискът имал дължина почти 52 м и широчина над 4 м. В завършен вид би имал тегло от приблизително 1200 тона.

В най висша степен плодоносни за науката се оказаха огромните скални гробници на западния бряг на Нил. Изсечени през третото хилядолетие пр. Хр. от владетелите на южните египетски провинции, гробниците дават информация за живота на този град по времето, когато са били строели пирамидите. Хархуф, губернатор на Елефантина, е оставил в своята гробница сведения за това, че бил изпращан четири пъти в Нубия като ръководител на делегация, за да предложи създаване на търговски връзки. Върнал се от Африка с кораби, натоварени с екзотични съкровища, като слонова кост, кожи от различни животни, пауни, маймуни и др. При своето четвърто пътуване дори водил със себе си един пигмей, едно “танцуващо джудже” от Централна Африка. Когато осемгодишният фараон Пепи II узнал за него, написал на водача на експедицията едно писмо, изпълнено с възторг, в което се казва:

“В твоето писмо ми пишеш, че от Страната на хоризонта ти си взел едно джудже на божествените танци, приличащо на джуджето, което пазителят на печата на бога Боверджет е донесъл от Понт (Punt) по времето на Асос (Asos). Ти съобщаваш на Мое Величество, че като това джудже не е било докарвано никога от някой друг преди теб, обходил страната Ям. Явно е, че разбираш какво желае и възхвалява Твоят господар. Ако ти употребиш дните и нощите си, за да се погрижиш да извършиш това, което Твоят Господар желае, възхвалява и повелява, Негово величество ще възнагради твоите многобройни и добри желания така, че от тях ще има полза и синът на твоя син. Тръгни веднага надолу по течението към столицата, остави всичко друго и доведи със себе си джуджето от Страната на хоризонта живо, здраво и бодро за божествените танци, за развлечение и за сърдечна радост на царя Пепи II. Когато то се качи заедно с теб на кораба, постави в готовност доверени хора, които да плуват зад кораба. Внимавай джуджето да не падне във водата. Когато спи през нощта, нека други доверени хора да стоят в неговата кабина, за да го пазят. През нощта извършвай десет пъти проверки. Мое Величество желае да види това джудже повече, отколкото произведенията на Синайи Понт. Когато стигнеш в столицата с джуджето, което трябва да доведеш живо, здраво и бодро, тогава Твое Величество ще те възнагради богато” (Нолтер Волф, “Културната история на древен Египет”, Щутгарт, 1962 г., с.117).

Хархуф бил толкова горд от получаването на това писмо лично от царя, че дума по дума го увековечил върху стената на своята гробница. Там и днес може да се прочете за огромното въздействие на това джудже върху душата на осемгодишния цар, когато чул вестта за него. Африканските пътувания за Хархуф, подобно на царица Хатшепсут, ни напомня за Соломоновите експедиции в страната Офир.