Надгробна колона с изображение на Мернептах

Надгробна колона с изображение на Мернептах

Когато най после Шпигелберг излязъл от дълбокия изкоп, казал на Petri: “Написани са имената на много сирийски градове, но има и едно име, което аз не познавам – Исиарар.” На гениалния Petri веднага станало ясно, че това трябва да означава “Израил”, тъй като йероглифната буква “P” се е използвала и за звука “л”.

Petri казал на своите сътрудници, че тази надгробна колона ще предизвика много по голям интерес, отколкото всичко друго, което някога е изваждал на бял свят. И имал право!

Надгробната колона на Мернептах произхожда от края на XIII в.пр.Хр. и е най старинният оригинален източник, в който се споменава името Израил. Дава забележителни сведения за историята на този народ. В йероглифния надпис на колоната към всяко име на народ или държава е прибавен знак със значение “чужда страна” Обаче името на Израил е изразено йероглифно чрез седящ мъж и седяща жена заедно със знака за множествено число. Това означава, че съставителят на текста е разглеждал Израил като народ, който не е бил смятан за достатъчно заседнал и установен, поради което не е прибавил знака “чужда страна”. Това третиране на Израил съвпада напълно с неговия начин на живот по времето на съдиите, когато Египет е бил управляван от Мернептах, който по късно нахлул в Палестина. Тогава Израил още не бил утвърден в Ханаан и водел номадски живот.

За мен беше неизразимо преживяване да застана пред този каменен свидетел с възраст 3200 години и да препиша неговия забележителен текст, който говореше за избрания Божи народ още през оня далечен период от човешката история. Каменната колона е категорично възражение против теорията, че по време на робството на Израил в Египет е царувал Рамзес II, а по време на изхода от тази страна – Мернептах. Ако израилтяните действително са напуснали Египет по времето на Мернептах, този цар, който е управлявал малко години, не би могъл да ги нападне вече при Гезер и Аскалон в Палестина, както дословно гласи надписът на колоната. Както е известно, след напускането на Египет израилтяните са живели в пустинята 40 години, докато дошло в … Царе 6:1 (тук 4 та година от царуването на Соломон е отбелязана като 480 годишнина от изхода от Египет), ще дойдем до 1500 та година пр. Хр. като година на напускането на Израил от Египет, при което се получава пълно историческо и хронологическо съответствие между библейския доклад и доклада за Израил от надгробната египетска колона от XIII в.пр.Хр.
Предмети от гробницата на Тутанкамон (Тут Енк Амун)

В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. В музея ме привличаха не толкова блестящите скъпоценности на фараона Тутанкамон, като неговата маска от чисто злато или личните му скъпи украшения. Много повече ме интересуваха невзрачните предмети от желязо.

Изложен е прекрасен кинжал, чиято златна дръжка преминава в хубав планински кристал, осеян от стъкло, а острото е от неръждаемо желязо. Видях и желязна муска под форма на око, желязна миниатюрна облегалка за глава и умалени модели на сечива от същия метал.

Тези вещи доказват, че по времето на Тутанкамон (XIV в.пр.Хр. или непосредствено след завладяването на Ханаан) желязото е било използвано за най различни цели. Според Библията ханаанците са имали железни колесници, от което трябва да се разбира, че части от тези колесници са били направени от желязо.

Критиците на Библията дълго време твърдяха, че споменаването на желязото в книгите Исус Навин и Съдии доказва решително, че тези книги били писани много по късно. Тази категоричност е изхождала от предположението, че желязото не е било познато преди XII в.пр.Хр.! Железните предмети в много по старата гробница на Тутанкамон дадоха добър урок на критиците! При последните разкопки в страните, споменавани в Библията, между другите неща бяха намерени и много предмети от желязо, което доказа историческата вярност на Библията! Наистина железните вещи са много по невзрачни от сребърните и златните, но в замяна на това те са несравнимо по важни за доказване на нейната истинност!

Най ранните азбучни издълбани надписи

Надписите наистина имат малка историческа стойност, но са много ценни с това, че са първият опит да се постави начало на азбучните надписи! Семитските палестинци, работили за египтяните в медните рудници на Синай, са познавали много слабо писмеността на своите господари. На един от тези палестинци хрумнала идеята, че египетските картинни знаци, които всъщност означават цели думи, могат да бъдат използвани като знаци на отделни звуци от говора. Откривателят на синайската азбука използвал йероглифа за египетската дума “вода” (представляваща вълнообразна линия), за да означи звука, с който на неговия език започва думата “вода” (“майин”), или да означава звука “м”. Този принцип е праобраз на нашата модерна писменост. Първата азбука наистина не е била усъвършенствана, но никога не е заменена с друг, по добър основен принцип.

Откритието е било направено малко преди Мойсей да поеме пътя на изгнаничеството в планината Синай. Той е познавал изкуството да пише, което не е останало привилегия само на малък брой просветени писари, пазещи в паметта си стотиците различни знаци на отделните думи. Така е създадена и основната предпоставка Библията да стане достъпна за хората.

Докато разглеждах кафявите пясъчнокаменни плочи от Синай с несръчно надрасканите от палестинските рудокопачи надписи, моето съзнание се изпълни с благодарност, че Бог допуска изобретения точно тогава, когато са необходими! Когато Мойсей е написал първите книги на Библията, той вече е познавал изкуството на писмеността.