Име на файла Заглавие



страница2/13
Дата24.08.2017
Размер1.02 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Традиционните светини на Ерусалим


Всяка година Ерусалим се посещава от хиляди християни, които жадуват да повишат своята религиозност и да затвърдят духовната си опитност. Мнозина постигат тази цел, докато други остават разочаровани, когато отпътуват от Свещения град. Това е вярно! Но е още по вярно, че посетилият историческите библейски места християнин се вълнува много. При посещаване на Елеонския хълм, просторната храмова зона, долината на Кедрон, езерото Силоам и др., тясно свързани със старозаветните царе и пророци и с Исус от Назарет, библейските събития оживяват с особена сила.

В Ерусалим има и много места, които се тачат само по традиция! Те служат на користни цели, напомнят по скоро на нехристиянските храмове, пълни са с изображения на божества. Много християни изпитват при тяхното посещаване дълбоко отвращение.

Дейността на Исус е свързана с определени места в Ерусалим, където са създадени богослужебни кътове, превърнати след това в тържище за печалби.

Като пример може да се посочи Елеонският хълм, свидетел на събития от последните дни на Исус. Там, където сега се намира църквата Патерностер (на латински Татко наш), съгласно легендата Исус бил научил своите ученици на молитвата “Отче наш”. Друга църква, сега разрушена, е била построена на предполагаемото място, където Исус е плакал за Ерусалим. Във францисканската църква се пази, пак според легендата, камък, на който Исус “бил стъпил”, за да възседне ослицата преди да влезе в Ерусалим. На западния склон на хълма два християнски ордена си оспорват истинското място на Гетсиманската градина, където Исус прекарал последните часове преди своята смърт. Аз посетих само едното място. Там ми посочиха с най голяма “точност” къде Юда е предал своя Учител с целувка, къде са били заспали учениците и, като особено свято място, къде Исус, молейки се, е бил подкрепен от ангел. Ислямска постройка включва раннохристиянска църква върху предполагаемото място, откъдето Исус се възнесъл на небето и оставил върху скалата “следа” от стъпката Си. По нататък на посетителите се показва “къде са стояли” учениците, когато след възнесението на Христос се появили ангели, за да им възвестят, че Той ще се върне по същия начин, както са Го видели да отхожда на небето.

В Ерусалим се намират и други “свети места”. Всеки петък след обяд (около 15.00 часа) започва процесия от предполагаемия съдийски стол на Пилат до църквата на “Светия гроб”. Четиринадесет спирки (повечето се намират на прочутия път “Виа долороза”) показват етапите на последния Исусов път от съдебната зала до мястото на разпятието и гроба. На всяка от спирките се изказват молитви: една, където Исус е бил осъден и бичуван, друга, където на раменете Му са положили кръста, след това на мястото, където е паднал под неговата тежест и са накарали Симон киринееца да носи този кръст, където Христос е бил прикован, мястото, където е бил изправен кръстът, и последното място е гробницата на Исус.

Огромната църква на “Свещения гроб” спада към най почитаните сгради на Ерусалим. Тя се състои от комплекс от различни постройки, изградени около и върху останките от църква, която цар Константин е заповядал да бъде построена през IV в. над предполагаемия гроб на Христос.

През следващите векове различни християнски деноминации са спорили коя от тях има правата над това място, както и коя може да извършва там богослужения. Днес всяка от тях (гръкоортодоксална, коптска, арменска и римокатолическа) изпълнява самостоятелно, в определено време, своите свещени обреди в отделна част от тази църква. Въпреки че всички използват за своите богослужения общия църковен комплекс (всяка от тези непротестантски църкви си има отделна капела), все още не могат да се споразумеят как да поддържат в изправност църквата, която милионите техни последователи тачат като светиня. Когато след Първата световна война големият купол е бил застрашен от срутване, тогавашното мандатно управление е решило да го подсили. Вярващите от различните източно-християнски църкви, както и римо-католиците, черпят духовни преживявания от посещението на описаната църква, като вземат участие в обредите и нейните празници. Обратно, протестантите често се чувстват отблъснати от всичко, което се наблюдава там. Наистина мястото, което кънти от недостойни кавги и където се извършват нечисти търговии, в никакъв случай не може да е мястото, където Христос страда, умря и възкръсна!

През втората половина на миналото столетие от протестантска страна са правени усилия за откриване на истинския гроб на Христос. Почти всички места от околността на Ерусалим бяха подложени на обсъждания и спорове: от Маслинената планина на изток до района на запад от града, от планината на “Лошото съжителство” и долината Хином на юг до района на Bezetha на север. Дори се насочиха към мястото на предишния храм. Yams Fergusson защитава хипотеза, според която скалната църква трябва да е била построена върху гроба на Христос.

Повечето от тези места, само с едно изключение, обаче не бяха приети. Изключението е т.нар. Парков гроб (наричан още Гордонов гроб), който се намира малко на североизток от “Дамастовата порта” в грижливо поддържан парк. Произхожда от римско време, състои се от две камери и някога е бил затворен чрез изтъркулен върху него камък, който сега липсва. Няколко метра по нататък се вижда стърчаща скала, която на някои посетители отдалеч прилича на череп и затова е отъждествявана с Голгота.

Това място е било определено от генерал Gordon, който през 1883 г. живял кратко време в Ерусалим. По късно това парче земя е купено от група видни английски граждани и днес е владение на дружеството “Парковият гроб”. Това дружество поддържа градината парк в отлично състояние.

Аз също не зная къде е истинският гроб на Христос! Моите приятели, които при първото ми посещение в Ерусалим ми предложиха подслон, ме успокоиха, че всеки новопристигнал тук неизбежно си задава този въпрос. С десетилетия продължава ожесточеният спор (не между историци и археолози) между християнски духовници и лаици. Разбира се, верската принадлежност има голямо влияние върху мненията.

Археолозите са единодушни, че няма доказателства “Парковият гроб” да бъде смятан за гроба на Исус. Този гроб е само протестантска версия на “Светия гроб” спрямо римския и всички останали подобни места в околностите на Ерусалим. Гробът показва, как са били устроени местата за погребване по времето на Христос. Помага още да се добие представа и за ритуалите при полагането на Исус в гроба.

Отричането, че “Парковият гроб” не е гробът на Исус, ни най малко не означава, че претенцията на църквата “Свещеният гроб” става по защитена, защото е доказано, че ерусалимските християни от IV век са нарекли мястото на построяването на църквата “Гроб на Христос”. Днес не е възможно да се докаже или да се опровергае, че тази датираща оттогава традиция се основава на достоверни данни. Който не е запознат добре с историческите доказателства за мястото на Ерусалим, ще приеме, че църквата “Свещеният гроб” е отвътре ерусалимските стени, което е решително доказателство против автентичността на гроба, защото Библията докладва, че Исус е бил изведен извън града. Всеки библейски археолог знае добре, за разлика от подобни лаични изводи, че днешните градски стени преминават по друг начин в сравнение с крепостните стени по времето на Христос. Дори християните от времето на Константин (началото на IV век сл. Хр.) са знаели това противоречие, защото още тогава гробът на Христос е бил отвътре стените.

Критичният наблюдател не може да не бъде озадачен от факта, че докато християните с такава страст спорят за разположението на светите места в стария Ерусалим, вече са на път да изхвърлят като остарели основите на своята вяра! С изключителна ревност търсят истинското място на Исусовия гроб, за да се предадат там на набожни и възвишени изживявания, като в същото време не са убедени, че Исус е възкръснал и е жив! Първите християни са отдавали на местата, посещавани от Исус, много по малко значение, отколкото е предявявал към тях култът към реликвите.

За щастие “Парковият гроб” е единственото място, където протестантите в Ерусалим, подобно на католическата практика, повече или по малко съзнателно го наричат “свято” и отслужват там богослужение. И точно защото този гроб е много красиво и спокойно кътче, което предразполага към вътрешно вглъбяване, лесно може да подведе, че е “Свещеното място”, което за протестантизма би било достойно за съжаление развитие на нещата.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница