Име на файла Заглавие



страница4/13
Дата24.08.2017
Размер1.02 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Висящите градини и залата за пиршества на Валтасар


Всеки посетител на Вавилон трябва да разгледа и развалините на царския дворец. Местният водач на чужденци ще го отведе при мощните зидове, известни като “висящите градини”, които Навуходоносор е изградил за своята съпруга мидянка. Върху тези зидове растели дървета и храсти, които трябвало да дават утеха на царицата на равнинната Месопотамия и да заместят богатите на зеленина планини на нейната родина Мидия.

В съседна сграда се забелязват подовете на няколко просторни зали. Някои детайли навеждат на мисълта, че една от тях е служела за празненства по времето на Нововавилонското царство. Поради това е възможно тя да е същата зала, в която Валтасар е устроил своето голямо пиршество (Даниил 5 гл.). Това обаче не може да се докаже! Все пак нито една друга зала на този дворец не би могла да предложи достатъчно места, за да бъдат поканени 1000 души. Поради това има известно основание да се приеме, че мястото, наречено “Валтасаровата зала за пиршества”, е правилно идентифицирано. Излишно е да се добавя, че от надписа, появил се на стената през тази последна нощ на Валтасар, не е намерено нищо. Не може и да се знае, дали този надпис е имал траен характер. Въпросът за вида на тайнствения надпис (стародревен еврейски, арамейски квадратичен шрифт или клинопис) е също излишен поради липса на доказателствен материал и не би могъл да получи някакъв отговор.



Ровът на лъвовете и Даниил


Известно е, че ямата, в която цар Дарий е хвърлил на лъвовете своя министър председател Даниил заради неговата вярност към живия Бог, не е намерена (Даниил 6 гл.). Доказано е обаче, че тогавашните царе са държали диви зверове в клетки. Многобройни релефи, изобразяващи ловуване на или лъвове в клетки, са изровени при разкопките на асирийските дворци. Ловът на лъвове (а такива е имало много в Сирия и Северна Месопотамия) в древността е бил едно от любимите развлечения на царете. Многобройни текстове ни осведомяват, че понякога пленените царе са били затваряни в клетки за диви животни и оставяни на публично място, за да ги унижат и същевременно да се покаже могъществото на народа победител. Може да се приеме като сигурно, че за криминални престъпления хора са били хвърляни понякога на диви зверове, въпреки че не е открито специално свидетелство за това.

Ур Халдейски


Вълнуващо преживяване е да се разходиш по улиците и жилищните квартали на древния Ур, да влезеш в къща, останала от времето на Авраам, и да разгледаш стаите, в които са живели някога негови съвременници. Тази възможност ми се удаде при посещението на историческите места в Страната на междуречието, между които и на бащиния град на Авраам.

Земята около Ур е суха. Лежащият в развалини град, който някога се е намирал на брега на река Ефрат и е бил даряван с живот от нейните води, днес се намира доста далеч от нея, тъй като е променено течението й.

Преди да се стигне до Ур, с часове се пътува през пустинна, сивокафява, плоска като тепсия земя. Измореният пътник непрекъснато бива лъган от миражи (Фата моргана), които трептят пред очите му от всички страни във вид на езера или палмови горички. Изведнъж на хоризонта се възправя една от най импозантните развалини на древна Месопотамия – храмовата кула на Ур.

Този зикурат (така в древността били наричани храмовите кули) се издига и до ден днешен на височина около 20 м, служейки за ориентир в равнинната земя.

Влакът минава покрай древния град. Няколкостотин метра от развалините се намира спирка с многозначителното име “Ур”. Около нея са струпани няколко бедни къщурки, в които живеят ж.п. работници. Най близкият град се намира на 15 км североизточно. В ранната история на Месопотамия Ур е принадлежал към един от най значителните центрове на Предна Азия. Няколко от неговите царе са владеели цялата земя на Междуречието. Градът е бил известен надлъж и шир. Славата на неговите учени го превърнала в културен център. Тъй като разкопките доказаха пълната достоверност на някогашното величие на този град, бях обхванат от особено напрежение, когато наближих Ур.

По път, прокаран през развалините, стигнахме до огромната храмова кула на древната Месопотамия и можахме да паркираме нашия автомобил в огромната й сянка. Нито една друга кула не е запазена, както тази! Била изградена през III век пр. Хр. По късно, и то по времето на последните вавилонски царе, е била реставрирана. Оттогава е един от най внушителните и впечатляващи паметници на древността. Основите й имат размери 64/44 м. Първоначално е имала 4 етажа или стъпаловидни тераси, от които двете най горни са напълно разрушени. Най долният етаж и някои части от горния са устояли на времето.

Три широки, съществуващи и до днес стълби за религиозни процесии водят към един форум на първата тераса. Именно тук свещеникът и вярващите са служели на своя бог, чийто трон според тях бил в кулата.

По средната стълба се изкачих до върха на кулата. С каква прилежност, достойна за удивление, хората на онази далечна епоха са градили един върху друг милиони, грамадни по своите размери кирпичи, за да издигнат символа на своя страх от божеството.

Кирпичите без изключение са изпечени. Почти всички носят печат с името на царя, който е градил кулата, или на онези, които по късно са я възстановявали. С помощта на такива “щемпелни надписи” учените разкриха както историята на кулата, така и тази на други древни месопотамски паметници.

Намерението на древните царе да придадат трайност на своето име и на славата си, поставяйки надпис върху почти всеки кирпич, изработван по тяхно време, улеснява много работата на днешните археолози и изследователи.



Център на политическа и културна мощ


От кулата посетителят се наслаждава на прекрасната панорама на старинния град с безчислено множество от храмове и жилищни постройки сред околност, действаща подтискащо със своята пълна изоставеност. Трудно е човек да си представи, че някога тук е кипял живот и е владеел мощен народ.

Разкопките на храмовете помогнаха да се разбере, че някога Ур е бил религиозен и културен център на огромна област от Месопотамия. Днес това място е обитавано единствено от заселилите се в тях диви пустинни зверове. Почти от всяка развалина, щом човек се приближи до нея, се измъква по някой подплашен чакал. Освен пустинните животни в стените на древния град живеят и неизброими рояци от мухи. В Египет и Индия има области, прочути с наличието на цели облаци от тези досадни насекоми, едно от големите бедствия на тези страни. Но никъде не съм бил измъчван от тях така, както в Ур! От какво всъщност живеят те, за мен е неизвестно. Явно е обаче, че дебнат всеки рядък посетител, върху когото веднага се нахвърлят стръвно. Поради това непрекъснато трябваше да пазя устата си, закривайки лицето си с носна кърпа. Това обяснява защо местното население в своето суеверие е принасяло някога жертви на бога на мухите, за да ги избави от тях.

Работата на археолозите в Ур беше богато възнаградена! Преди малко повече от един век на Е. Тейлър се удаде с помощта на изровените текстове да идентифицира мястото. Но към системни разкопки се пристъпи едва през 1922 г. Оттогава с помощта на експедиционно дружество на Британския музей и на Университета в Пенсилвания неуморимият Леонард Уули започна да изважда на бял свят все по сензационни находки, които удивиха научния свят. Това продължи 12 години.

Най голямата сензация избухна през 1927 г., когато бяха открити непокътнати няколко царски гробници от преди близо 4000 години, съдържащи скъпоценни произведения на изкуството, които по своята стойност могат да се сравняват с тези от прочутата гробница на египетския фараон Тутанкамон. Заедно с царете е била погребвана и цялата тяхна свита, състояща се от слуги, телохранители, а може би и техните съпруги; има основания да се предполага, че са били погребвани живи с мъртвия им господар, заедно със своите оръжия, прибори и музикални инструменти. Великолепните скъпоценности от гробниците, разкрити от Уули, днес се намират в музеите на Багдад, Лондон, Филаделфия. Това са украшения, арфи, инструменти, които показват високото културно ниво на праотците ни от древността.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница