Тук е живял младият Авраам!

Схващането на Уули за потопа

Вече било очевидно, че този пласт с дебелина 2,5 м е могъл да бъде нанесен само от изключително голямо наводнение. Оттогава Леонард Уули смята този факт за неоспоримо доказателство за историческата достоверност на потопа, описан в литературата на древните шумери и вавилонци, а също и в Библията. Неговата хипотеза е следната: Наводнението, нанесло този 2,5 м дебел глинен пласт, е унищожило не само града, но и още много други места в страната.

Утайки от наводнения са открити и на други места в Месопотамия, но не и навсякъде. От това състояние на нещата следва, че се отнася за отделни локални катастрофи, предизвикани от реките Тигър и Ефрат. Поради това Уули застъпва възгледа, че наводнението, причинило настланата в Ур глина, е ограничено по място. Ще цитираме извадка от негова книга: “Този потоп не е бил всеобщ, а местна катастрофа, засегнала равнината на реките Тигър и Ефрат и разпростряла се върху пространство с дължина близо 600 км и широчина 150 км (Леонард Уули, “Ур и потопът”, Лайпциг, 1930 г., с.22).

Следователно Уули не е смятал, че е попаднал по следите на световен потоп, обхванал цялата земя! Поради това всеки, който приема доклада на Библията и въз основа на него смята, че потопът е всесветско опустошение, не трябва да се позовава на откритието на Уули. Разкопките в Месопотамия никога не са имали за цел да събират доказателства за това събитие.

Не е възможно познавач на Библията да посети Египет и да не си спомни за времето, когато тук са живели патриарсите Авраам и Яков. Радостно е, че и в Египет (страната на Нил) се открива следа от тях и техните потомци – чадата на Израил, макар те да не са оставили тук някакви строителни паметници. Гордите египтяни съвсем не смятали тези пришелци за нещо, за да вдълбават имената им в храмовете на своето царство. И все пак съществува изображение на група палестинци, които по времето на Авраам дошли в Египет. Тази фреска, макар да не претворява някой от познатите ни библейски личности, допринася много за обогатяване на представите ни за онова време.

Тази картинна галерия често е била предмет на описание. Оригиналът се намира в гробница в скалите при Бени Хасан, около 250 км южно от Кайро. Запътих се към нея, за да я разгледам. Рано сутринта, заедно с моя спътник, пристигнахме с влак в малкия градец Абу Кавардас, намиращ се в Горен Египет. Оттам пътувахме през наводнени полета, за да стигнем до пристанище на Нил, където речните съдове се товарят и разтоварват.

Абу Кавардас се намира недалеч от античния град Монет-Шуфу, който преди 4000 години е бил главен град на шестнадесетата област на Египет. По времето на Авраам той е бил процъфтяващо средище на тази област. Днес от неговите къщи, от резиденциите на управителите му или от казармите не е останало почти нищо, но гробниците на владетелите все още съществуват. Изсечени са високо в подмолите на скалистите пустоши, които са съвсем близо до източния бряг на Нил. Великолепните картини, намиращи се във вътрешността на гробниците, са увековечили както делата на тези владетели, така и живота на египетската провинция.

Тази картинна галерия ни дава прекрасна информация за живота на Горен Египет по времето на патриарсите.

Вече пътувах към тази забележителна “галерия на античното изкуство”. Години преди това се бях запознал с нея с помощта на множество книги и репродукции. От тях бях научил твърде много за живота, който са водили египтяните по онова време. Когато стигнахме до западния бряг на реката, видяхме отсреща стръмна скала, високо в която бяха редицата от отвори на гробниците. Преплувахме Нил с малка платноходна лодка. Нашите спътници бяха магаре, две жени с птици, купени от пазара в Абу Кавардас, и други жени със стоки, които бяха предлагали там за продан, а сега ги връщаха непродадени.

Слязохме на песъкливо каменистия източен бряг. Там видяхме стърчащите развалини от Бени Хасан. Започнахме да се изкачваме по стръмна пътека към гробниците на владетелите, управлявали тук по време на 12 та династия, или преди близо 4000 години. В края на миналия век Египетското дружество за разкопки се погрижи да опази съдържанието на тези гробници. В многобройни книги се появиха описания на тяхната архитектура и на стенописите им. От времето на разкриването на гробниците до вземането на мерки за запазването им се е стигнало за съжаление до няколко своеволни грабежи и разрушения. Бях поразен и от факта, че много от цветните картини след разкриването на гробниците са загубили блясъка си и са завехнали, защото дълго са били оставени на въздействието на атмосферните условия. Понастоящем властите са поставили солидни железни решетки и врати пред входовете, като ключовете се пазят от пазач, назначен от властите.