Име на файла Заглавие



страница9/13
Дата24.08.2017
Размер1.02 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Хатшепсут начело на Египет


Когато Амосис, победителят на хетите, умира, цар става неговият син Аменофис I. След него на трона се възкачва Тутмос I, женен за сестрата на Аменофис I, или негов зет. Неговата цел била завоюването на Азия. Със своите военни походи определя за столетия напред египетската външна политика. Инкрустирани текстове от онова време говорят за пръв път за поробването на семитите. Може би много от тези роби са били евреи. Допуска се, че са били изведени от земята Гесен и насилствено задължени да строят царски палати, монументални гробници и храмове, обелиски, пилони, статуи и други паметници, които да възвестяват на съвременниците и на бъдещите поколения славата на царя. Може би и родителите на Мойсей са се числили към онези нещастници. Мойсей бил роден по времето, когато египтяните са се опитвали чрез умъртвяване на родените от еврейки деца да спрат прираста на евреите. Удавянето на Мойсей в Нил е било избегнато, защото неговата майка се опитала да го укрие, доколкото е било възможно. Но най после се принудила да го положи в кошче, което пуснала в реката Нил.

Такъв е историческият доклад на Библията. Близо до Тива дъщерята на фараона видяла до брега на реката еврейското дете, съжалила го и го взела под свое покровителство.


Принцеса Хатшепсут – осиновителка на Мойсей, била омъжена за много възрастния си полубрат, известен като Тутмос II. Той е бил роден брат на Тутмос I и след неговата смърт заела престола, защото като пълноправна принцеса неговата съпруга е имала право над този престол. След кратко управление на Тутмос II (около 4 години преди смъртта му, без да остави наследник) управлението поела самата Хатшепсут. Може би тя с готовност би поставила на трона своя осиновен син Мойсей, но не се е осмелила да го направи заради несъгласието на жреца на Амон. За него не било тайна, че Мойсей с пълна преданост служел на еврейския Бог.

Жреците, на които било възложено възпитанието на принцовете, били наясно с начина на мислене и възгледите на Мойсей. Библията докладва: “И научен биде Мойсей на всичката египетска мъдрост и силен бе словом и делом” (Деян. 7:22). Следователно бил добре запознат с живота в столичния град. По времето на Тутмос I и Тутмос II като принц и военачалник той е заемал доверителни постове. Когато по късно Хатшепсут управлявала Египет със силна ръка, Мойсей трябва да е бил влиятелна личност.

Хатшепсут, наистина необикновена жена, е управлявала Египет повече от 20 години. Осъществила е голяма строителна програма и издигнала множество храмове из цялата страна. Освен това е изпращала търговски делегации в далечни краища на света. Благосъстояние и мир характеризират времето на нейното управление. Единствените опоненти на властта й били жреците на Амон! Те заговорничили за нейното сваляне и я принудили да предостави управлението на страната на незаконния син на починалия си съпруг. Този млад мъж, известен в историята като Тутмос III, бил роден от една наложница на Тутмос II и подготвян за низш служител на бога Амон. Но по време на празнична церемония бил поставен на трона в храма на Амон с мнимото твърдение, че богът “лично” пожелал това, както гласи един от надписите на големия храм в Карнак.

Много години по късно в царските надписи Хатшепсут и Тутмос III са обявени за владетели. Властолюбивият млад мъж дълго не е можел да се противопостави решително на Хатшепсут. Но не е искал и да се примири с по второстепенна роля. През последните години от владичеството на Хатшепсут Мойсей разбрал, че дворецът не може да бъде за него място на трайно пребиваване, още по малко след като царицата умре или бъде насилствено отстранена, защото неговата собствена сигурност вероятно се е дължала само на нея. Той е решил да скъса окончателно с египтяните и да застане решително на страната на своя поробен народ.

Скоро Хатшепсут слязла от политическата сцена, както и нейните могъщи съветници и доверени служители. Дали били избити или починали от естествена смърт, не е известно. Най вероятно Хатшепсут е загубила живота си по насилствен начин. След нейната смърт Тутмос III се разпоредил незабавно да се строшат нейните статуи, да се заличи името й от надписите по всички паметници и вместо него да се постави името на неговия баща (или дядо). Бил завладян от мисълта, подобно на Тутмос I, да си спечели славата на завоевател. Няколко месеца, след като станал пълновластен владетел, предприел своя пръв поход, по време на който се стигнало до прочутата битка при Магедон (Megiddo). След това почти всяка година предприемал походи (общо 17) против Палестина и Сирия. Богатствата на Средна Азия потекли към Египет и страната достигнала апогея на своето могъщество.

Броят на евреите по това време е бил твърде голям. Очевидно египтяните разбирали ползата от тези пришелци, най евтината работна сила като роби. От чисто експлоататорски подбуди фараон Тутмос III по късно не бил съгласен да ги остави да напуснат Египет. Поради огромните мащаби на своето строителство имал нужда от стотици хиляди работници, част от които били евреи и роби, военнопленници от военните походи.

Никъде не бихме могли така нагледно да си представим събитията през тази епоха, както пред развалините на древната Тива. Картини, издълбани по стените на храмове и гробници, и надписи и текстове на забравен и едва преди няколко десетилетия разгадан език, ни представят историята и културата, за да можем да получим най точна и вярна представа за събитията от Стария завет.
Амарненските табели и завладяването на Ханаан от израилтяните

През 1887 г. египтянка от селото Тел ел-Амарна изравяла от близките развалини на древно селище т.нар. себакх. Така египтяните наричат отпадъците, които се намирали в места, където има развалини, и които поради висок3то си съдържание на азот могат да служат за наторяване. Египтянката намерила голям брой глинени табели с надписи върху тях. Тя се досетила, че се касае за забележителни антични неща, поставила ги в чувалите си и ги продала за нищожна сума на свой съсед.

Селянинът натоварил чувалите на магаре и ги пренесъл на повече от 300 км на север в Кайро. По време на дългото пътуване, не се отнасял внимателно към ценния товар, поради което много от табелите се строшили. В Кайро обаче търговците на старинности не посмели да ги купят, защото до този момент в Египет не били намирани глинени табели с клинописни текстове, каквито в Страната на междуречието имало вече доста и където отдавна клинообразното писмо било разчетено. Поради това купувачите на старинни ценности сметнали, че предлаганите за продан табели с надписи са фалшиви.

Селянинът трябвало отново да натовари чувалите на магарето и да потегли обратно на юг. От Амарна продължил до Луксор, отдалечен на 650 км от Кайро. Поради честото товарене и разтоварване на чувалите по пътя и немарливото отношение към табличките друга голяма част от тях се натрошили. Тази истинска “одисея” за древните ценности най после завършила с щастлив край в Луксор. Там те попаднали в ръцете на учен, който веднага разбрал тяхната стойност и предотвратил по нататъшните им увреждания. По голямата част от табелите отпътувала за музеите в Берлин и Лондон, а и останалите били отправени към различни подобни места.



1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница