Имената на знаменитости в ролята им на търговски марки или в тяхна подкрепа
Закрила на личните права на знаменитостите на основата на специално законодателство
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2. Обхват на правото на публичност.
2.2. Закрила на личните права на знаменитостите на основата на специално законодателство.Едната възможност за закрила на личните права на известните личности беше на основата на правата на интелектуална собственост. Тази закрила обаче не винаги е приложима и като цяло е неудобна за защита на личните комерсиални права най-малкото поради факта, че е необходимо познаването на различни закони и изпълняването на различни критерии за закрила, което не винаги е възможно. Освен това въпреки използването на различните права в областта на интелектуалната собственост, закрилата може да се окаже недостатъчна и непълна. Личните права могат да бъдат защитавани и на основата на специално законодателство създадено именно за тази цел. Тази практика е характерна в страните с прецедентно право и най-вече в САЩ. Там личните права на популярните личности се защитават от така нареченото право на публичност (publicity right). Появата на това право не означава, че е измислена някаква нова уникална защита, просто различните възможности за закрила са събрани в едно, позволявайки по- лесното и ефективно прилагане на закрилата.
От години в САЩ съдилищата се опитват да дадът обяснение на два въпроса свързани с правото на публичност:
При отсъствието на някаква теоритична основа за правото на публичност, отговорите на тези въпроси постояно се променят и разширяват смисъла си до етапа, в който всяко неразрешено използване, което носи финансови изгоди за някой чрез отнасяне до определен индивид се окачествява като нарушаване на правото на публичност. Правото на публичност има два основни елемента.
2.2.1.Произход на правото на публичност. Корените на правото на публичност се крият в т.нар. право на неприкословеност (privacy rights). Неговото появяване е свързано с известната статия на Самюел Лорън и Луис Брендис от 1890г. Статията разглежда технологичният и културен напредък в Америка към края на 19в., които стеснявали обсега на личната неприкослвеност и създавали необходимостта от признаването на правото на индивида да бъде оставен на спокойствие. Правото на неприкословеност имало различно приложение за популярните хора и не винаги било полезно. Първо самата публикация на снимки на известни хора не се разглеждала от съда като нарушение на тяхната неприкословеност защото те активно търсели начини да изградят известността си, а такова използване не било в противовес на тези техни цели. Второ съдилищата смятали, че самото използване на образ или име на една известна личност в рекламата не внушавало одобрение или подкрепа от нейна страна. Трето дори и при успех в съдебно дело основано на правото на неприкословеност вредите се ограничавали до личната вреда, която понасяла знаменитостта, като това не включвало икономическите й интереси. И на края това право можело да се прилага само докато известната личност е жива но не и след това. Към средата на 20в. със зачестяването на делата в които се претендирало за неразрешено използване на лични индикации, нарастнала и необходимостта от нов вид право, което да закриляло по-добре и по-пълно личните комерсиални права. Появата на правото на публичност се свързва със съдебното делото Haelan срещу Topps Chewing Gum от 1953г. Случаят се отнасял до продажбата на дъвки включващи в опаковката си и бейзболни картички, които ги правели по привлекателни. Haelan получили изключителна лицензия от редица бейзболисти, разрешаващи да се използва техният имидж. Впоследствие Topps Chewing Gum започнали също да продава дъвките си с такива картички без никакво разрешение за това. Haelan завежда дело за нарушаване на изключителните й права върху изображенията на играчите. Съдът се произнесъл в полза на Haelan със следното становище: “Ние мислем че в допълнение и независимо от правото на неприкословеност, човек има право отностно публичната стойност на неговата снимка, право да дава изключителна привилегия за публикуване на неговата снимка, което може да му носи печалба без съответстващо прехвърляне на бизнес или нещо подобно.” Съдът посочил още че много известни личности ще се почустват ощетени ако не могат да получават доходи при използването на тяхната популярност и външност в рекламата и производството на продукти. След това дело повечето щати адаптирали изцяло или само отделни елементи от новото право на публичност. С някои вариации това право отрича всяко неразрешено използване на лична индикация за търговси цели. За първи път концепцията за правото на публичност била формулирано по-ясно от William Prosser през 1960г. Според него правото на публичност включва четри основни права: право на недопускане на нежелано смущаване по отношение на лични въпроси или уединение; право на недопускане фактите от личният живот да са общественно достояние; право да не бъдеш представян в лоша светлина пред обществото; право срещу незаконно присвояване на чужда идентичност за комерсиални цели, без наличие на разрешение за това.72 2.2.2. Обхват на правото на публичност.Обхвата на правото на публичност включва следните отличителни характеристики на една личност: имена (в това число и прякори, псевдоними); образи ( включително и тези върху снимки, видео носители и тн.); изображения ( като портрети, картини и др.); гласове; различни имитаци и превъплащения (образни и звукови); биографични факти и статистически данни за личността. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|