Импулсиране на световно-историческите

До 4-то столетие след Р.Х. Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите. Сега тези мисли преминаха към Началата. Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.

Така, че във времето, което посочих, зад кулисите на световната история стана това велико, извънредно значително, могъщо събитие, а именно, че мислите, чиято същност е в нещата и които човек черпи от самите неща, престанаха, може да се каже, да бъдат собственост само на Елохимите, а станаха собственост на Началата.

Но в развитието на Вселената винаги става така, че наред с правилното развитие на Духовните същества, отделни духовно-космически същества изостават. Тоест, наред с това, че общо взето Духовните същества се придвижват напред, някои Духовни същества изостават. Така станало и в тази епоха, тоест в 4-ти век от християнската ера, някои Духове на Формата изостанали.

Какво означава това, че тогава изостанали тези Духове на Формата? Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си. И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени. Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.

Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от мисли, които обхващали цели групи хора. Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.

Така, че ние можем да видим европейските исторически събития от това време, започвайки от 4-то столетие, така да се каже, пронизани от непрекъснати духовни битки. Намиращите се в правилно развитие Начала водят борба за полагащото им се по право съкровище с изостаналите Власти, с Духовете на Формата. Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на Изток и от Изток на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в постоянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на Изток и от Изток на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история. Историческите процеси, протичащи на Земята, ще бъдат разбрани в тяхната същина само тогава, когато видят в тях отражение на това, което се разиграва в свръхсетивния духовен свят между съществата от висшите духовни Йерархии.

Ние можем отначало, ако разглеждаме едната страна на този факт, да кажем, че имаме две течения: едно, което на схемата отбелязах с жълта линия, което предизвиква редица разнообразни движения от Запад на Изток; другото течение се движи напред, а след това обръща назад. Така, че тези две течения през цялото време преминават едно в друго. Ние виждаме това, което се извършва в духовния свят, отразено в тези боеве, които стават при преселението на народите, в които старите култури частично се разрушават, но при които също и старата култура се прониква от човешката индивидуалност.

Можем да се отдадем на следния размисъл. Можем да си кажем: какво би станало с живота в Европа, с нейната цивилизация, ако различните народности не бяха започнали своето странстване от Азия към Европа, не се бяха преместили тук и не се бяха разселили по различни места, и при това преселение не бяха проявявали доста често, по доволно див начин, своята човешка индивидуалност.

Ние виждаме, как при това преселение на народите цели племена се обхващат от един общ дух. Но ако погледнем към хода на историята, то навсякъде ще видим, как във всички тези племена, обединени от един общ дух, в остготите, вестготите, лангобардите, херулите, франките, маркоманите и т.н., се появяват отделни личности, пронизани от индивидуални импулси. Можем да кажем: навсякъде се разиграва срещата на това, което, от една страна, представлява продължаващия поток импулси на остарелите, вече неправомерни Духове на Формата, а от друга – правомерната изява на Духовете на Личността (или Начала).

Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «великото преселение на народите».

Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?

Но, от друга страна, би могло да се попита и за това, какво биха могли да дадат тези полуварварски народи за европейската цивилизация, ако не бяха възприели нещото, което го имаше в гръко-римската цивилизация и което беше прието от Духовете на Личността, Архаите.

Това е необичайно интересно. Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите. Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.

Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата. А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време. Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите. И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.

Такава личност като Августин може да се охарактеризира от две страни. Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии. Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя живее в земните условия. Ако се застане на втората гледна точка, тогава се научава, че тази личност се явява някакъв посланик, изпратен от духовния свят. Човек впрочем, винаги е такъв. Тук на Земята, човек е земно същество и напълно може да се счита за такова. А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръководене и водене от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.

И отново, в различни форми ние се срещаме с въздействията на изостаналите Духове на Формата, които, преимуществено в Азия, така да се каже, формират своите основни войнства Оттук те ги движат срещу Европа и срещу стъпилите на правилния път Духове на Личността, Началата, които се обръщат повече към Запада и искат да отразят това, което идва от изостаналите Духове на Формата.

В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно. Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси. И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.

Ние виждаме, как хората губят своята личност. Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили. Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали. Те изпадат в морален упадък. И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.

Така в кръстоносните походи ние виждаме вторично, как във всемирното развитие, като да се пресичат вълни от Запад на Изток и от Изток на Запад, ние виждаме тази битка, която е отражение на друга духовна битка между изостаналите Духове на Формата и правилно шестващите напред Духове на Личността.

С течение на времето всичко това приело такъв вид, че ако погледнем към Европа, то там, на Запад, макар и едностранчиво, но все повече и повече се разпространявали импулсите на Духовете на Личността, на Изток — все повече и повече импулсите на изостаналите Духове на Формата. Вие можете да съпоставите това, което ви описвам днес, с това, което съм ви говорил по-рано за тези културни течения, изхождайки от други отправни гледни точки, защото в свръхсетивното всичко взаимно се преплита и да се разберат нещата е възможно само постепенно, подлагайки на разглеждане най-различни импулси.

Но това не е останало в такъв вид. Ако, разбира се, се обърнем към началото на Средните векове, към времената до кръстоносните походи, то можем да кажем: за това време нарисуваната от мен схема е приложима. Но с течение на времето влизат в действие нови моменти от свръхсетивните светове, а именно: работата не се ограничава само до изостаналите Духове на Формата и вървящите по правилния път напред Начала. Сред Йерархиите от Духовния свят винаги става така, че някои Духовни Същества изостават, други вървят нормално, а някои Духовни Същества отиват твърде далеч в осъществяването на целите си.

И ето, ние виждаме, как на Запад в духовното движение се намесват от юг изостанали Архангелски Същества. Така, че ние тук имаме отгоре правомерни Начала, а отдолу Архангели, изостанали на по-ранни етапи, т.е. същества, които е трябвало вече да станат Начала, но са останали Архангели. Такава е същността на тези Духове.


Така виждаме, как в Западна Европа все повече и повече започват съвместно да действат, простете за педантично-филистерския израз, нормалните Начала и ненормалните Архангели.

Географският аспект при това е такъв, че Архангелите действат от юг на север, а Началата и изостаналите Власти — от Запад на Изток и от Изток на Запад. Оттук ние получаваме историко-географските взаимоотношения, които се разиграват на Земята, като отражение на битките и взаимодействията на висшите духовни Същества.

Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.

В различните епохи при това се е усилвало действието ту на едната, ту на другата страна. Така на Запад ние имаме превес на силите на нормалните Начала, а на юг - превес на импулсите на ненормалните Архангели. Напълно възможно е да се характеризира историческия живот на народите и хората, изхождайки от знанията за свръхсетивния свят.

По-нататък трябва да кажем, това, което би могло да стане на Изток, е подложено на значителна модификация, а именно, изостаналите Духовете на Формата, притежаващи твърде голяма сила, могат да бъдат повлияни от страна на действащите от север на юг нормално развили се Архангелски Същества. В дивият натиск, който възниква под въздействие на изостаналите Духове на Формата в тези монголо-татарски орди и т.н., управлявани от изостаналите Духове на Формата, Елохимите, в това се намесва от север нещо, което произлиза от – ако мога да употребя този термин – «благи» Архангелски Същества, които стоят много близко до човека и които внасят нещо такова във всяка отделна душа, приглушаващо въздействието на този обществен дух, който излиза от Духовете на Формата.

Но все пак работата стои така, че в разни епохи на мировата история превеса остава за въздействията на някой страшен общоплеменен дух, въздействащ не на отделни личности или индивидуалности, а на цялата маса от хора като общност: в други епохи преобладаващо значение получават отделните индивидуалности. Ако някой би се заел да разгледа толкова удивителната руска история като отражение на взаимодействието на духовни същества от висшите Йерархии, то биха паднали ярки лъчи върху това, което е ставало в различните епохи на тази история.

И така, ние имаме тук на Запад някакво течение, вървящо от юг на север и смесващо се с потока, вървящ в западно-източно направление, а тук (т.е. на Изток) някакво течение, вървящо от север на юг, което също се смесва със западно-източния поток. Но тези потоци все пак се разширяват и ние имаме за по-късните времена възникването на потока, насочен от юг на север, който под влияние на западно-източните импулси, преминава, може да се каже, в зигзагообразни колебания. И ние имаме още взаимодействащия с тях, въздействащия им поток, насочен от север на юг, който също, подлагайки се на въздействието на западно-източните импулси, се привежда в зигзагообразни колебания. Резултатът на това взаимодействие на двете и без това сложни движения се проявява в по-късен период от развитието на Европа, а именно в това време, когато започват битките, свързани с реформацията.

Там виждаме, как потока, насочен от север на юг, смесен със западно-източния поток и носещ в себе си силите на нормалните Начала, как този поток се устремява в това, което е останало от предишните, донесени от Азия импулси на изостаналите Духове на Формата. И ето, възниква нещо, доколкото е свързано с Духовете на Формата, носещо стихиен характер, но в същото време проникнато и от нормални импулси развитие на човечеството. Изследвайте това, което от една страна се спуска от север на юг като чисти мисли на евангелско-протестантското движение, което довежда обаче до диви, кървави, военни схватки, и изследвайте това, което като противоположно течение се надига от юг на север, и което пак довежда до военни стълкновения. Изследвайте, например, евангелско-протестантското движение с неговото главно направление от север на юг и католически-йезуитското движение с неговото главно направление от юг на север, тогава вие ще съумеете да разберете цялата сложност на взаимодействието на това, което става на Земята като отражение на битките в свръхсетивния свят.

И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.

Във всичко това, което се проявява във Валенщайн (Албрехт Еузебиус Венцел фон Валенщайн, херцог на Фридланд и на Мекленбург, е германски военачалник, участник в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) бел.на прев.Е.М.) , в това, което се надига от север, от Густав Адолф (Густав II Адолф, наричан Густав Адолф Велики и Лъвът на Севера е шведски монарх. През 1611 г. става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX. бел.на прев.Е.М.) и т.н., във всичко ние можем да видим, че случващото се външно в историята, се импулсира ( не казвам, че се води на повод, а че се импулсира) от свръхсетивните сили, стоящи зад него. Хората остават при това свободни същества. Човек е свободно същество, макар и природните импулси да ръководят неговите постъпки. И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвободен в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали дъжд, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили. Така, че човек със своите душевно-духовни възможности макар и да стои сред духовни импулси, сред духовни сили и закономерности, все пак остава свободно същество.

Но това, което се разиграва в мировата история, може да ни стане разбираемо само тогава, когато се изхожда от разбирането на свръхсетивните действия, стоящи в неговата основа. И благодарение на това се стига до изясняване на конкретни импулси от мировата история, излизащи от Духовни Същества: ако се говори само за някакво абстрактно-Божествено, то няма да може да се стигне в този смисъл до нещо ясно.

Този, който говори абстрактно за Божественото, би трябвало, защото той схваща Божеството действащо навсякъде,- би трябвало при някаква битка с турците в Средните векове да търси абстрактно-Божественото при турците, а след това при тези, които са се били с турците, тоест би се получило, че абстрактно-Божественото се е намирало в битка със самото себе си, било е в конфликт със самото себе си.

От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.