Импулсиране на световно-историческите



страница8/9
Дата31.12.2017
Размер1.29 Mb.
#38208
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.

Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят. Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях. Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата? Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.

Дайте да си изясним, какво стои в основата на растителното, на какво се основава то. Вече често съм говорил за това. Да си представим земната повърхност. Растението израства на тази повърхност. Знаем, че растението притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло. Но растението не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде. Растението няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до растението. (Виж рис. Lila)


Обикновено, като правило, растението не приема в себе си, във вътрешността си астралното, то допуска само външно съприкосновение до себе си. То не преработва в себе си астралното. То живее само в известно взаимодействие с него. То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.

В долния човек, в човека-веществообмяна имаме следния своеобразен процес: ние поглъщаме растението, растителните вещества, това става и с варените растения, но когато ги ядем в суров вид, когато ядем круши, ябълки, ягоди, - тогава като че ли изцеждаме етерното от тях и присвояваме в нашето собствено етерно тяло това силово образувание, което е заложено в основата на това растение. Нали растението има определена форма, определен облик. Този облик, който ние сме приели в себе си, става видим за свръхсетивното съзнание, той даже не винаги има същия вид както растението във външния свят. Той е различен. Този облик, като че ли набъбва и се разпространява в нас и по забележителен начин се приспособява към нашия човешки организъм. Но сега настъпва още нещо удивително. Представете си, че ядете зеле (тук се налага да говоря, използвайки няколко парадоксални обрата, но в общи линии това е правилно), и ето тогава в долния човек избухва някакво съвсем определено светлинно образувание.



В човека-веществообмяна, в долния човек става някаква деятелност, явяваща се следствие на това, че човек е изял зелето. В тази степен, в която този процес става в долния човек, предизвикан от изяждането и усвояването на зелето, в горния човек, в човека-глава, възниква нещо противоположно, може да се каже някакво пусто пространство, отговарящо на първото образувание, негов негатив. Ако аз, да кажем, нарисувам формата, възникваща там долу, то в горния човек тогава възниква нейното отражение.




Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив. И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние. Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.

По аналогичен начин действа на човека и беладоната. Беладоната действа така, че става следното: в следствие на приетата вътрешно беладона етерното тяло се пронизва с устойчиви конструктивни образувания. Така че, ако се приема беладона в подходящи дози, такива, които човек би могъл да понесе (и въобще с кое да е лекарство може да се лекува само в дози, които болният може да понесе), то в етерното тяло на долната част на човека се образува своего рода здраво ядро. Това здраво ядро предизвиква в главата свое точно негативно отражение. Върху това взаимодействие между позитивното и негативното лежи процеса на изцеление, който се има в предвид при приемане на беладона.



Трябва само да си изясните, че не трябва да си представяте, че при възприемане на такива процеси има място разделянето им в пространството. Съвременният човек с неговия мъртъв и тежък разсъдък е способен само да си представи, че ако нещо става в неговия живот, то може да достигне мозъка само чрез външно видими потоци. Но това не е така. А процесите в долната част на тялото предизвикват своя противообраз – процеси в главата, без да има разделение в пространството. Това може ясно да се види когато се наблюдава етерното тяло; ако в етерното тяло на долния човек се появи просветляване, заблести по-светло някаква отчетлива форма, то в главата възниква потъмняване, което има съответстваща негативна форма. И всичко това - без взаимодействие чрез физическото пространство.

А това, че природата навсякъде се стреми към такива образувания, можете да видите от следното. Знаете, че всяка порядъчна оса има отпред нещо като глава, а отзад някакво коремче и крила. Така е при всяка прилична оса. Но има и оси, които изглеждат така:

Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение. И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.



Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.



Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, - да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, - а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, - неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.

ЛЕКЦИЯ СЕДМА

Дорнах, 23 март 1923 година
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие. С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка. Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е чувствал по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята. И ако сега се обърнем към разглеждане на някои подробности от тогавашния живот, които е протичал, както нееднократно съм ви казвал, 7-8 хилядолетия преди Христа, то ще ни се наложи да кажем, че в тези прадревни времена, много голямо значение се е придавало на външния вид на човека, на неговия, можем да кажем, «екстериор». При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик. Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили. За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано. Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка. Да доказваш какво да е на който и да е, това е все едно да го мушкаш с нож! Така биха казали тогава хората. Защо трябва да се доказва? Да знаеш, че нещо е вярно за света, съвсем не са необходими доказателства.

Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още живо чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят. А в Духовния свят, когато се намират вътре в него, там не доказват. Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват. Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.

Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции. Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация. Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане. О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество. Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората. Такъв е бил първоначалният възглед за човека - като посланик на Боговете на Земята.

А след това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската. Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, - всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница