6.1. Резултати от работата на специализираните съд и прокуратура
Една от най-важните стъпки, предприети от България в тази област, беше създаването през 2012 г. на специализирани съд и прокуратура за дела, свързани с организираната престъпност. След известен период на преход, понастоящем тези институции могат да се считат за оперативни125. В миналите доклади по МСП бяха отбелязани някои слабости в правната уредба, като например доста широкият обхват на компетентност на специализирания съд, което в комбинация с правната традиция в България (която се основава по скоро на принципа на законност, отколкото на принципа за право на преценка126), затруднява институциите да съсредоточат своите усилия върху най-тежките дела127. Друг въпрос, повдигнат от специализираната прокуратура, засяга изключително кратките срокове за завеждане на дела пред съдилищата, от което произтича рискът от подриване на качеството на подготовката на делата, както и ограничаване на използването на вещи лица в съдебното производство128. Независимо от различните предизвикателства, свързани с нормативната уредба, специализираните съд и прокуратура допринесоха за по-бързото производство по дела за организирана престъпност и спомогнаха за по-голямата специализация и сътрудничество между различните части на системата за правоприлагане по такива дела129.
Що се отнася до резултатите, данните за последните три години сочат тенденция на постепенно увеличаване на броя на делата за организирана престъпност, които стигат до съд. Увеличил се е и броят на ответниците, въпреки че броят на присъдите остава непроменен. Поради широкото определение на организираната престъпност в българското законодателство за извършването на цялостна оценка се изисква допълнителен качествен анализ на делата. Данните потвърждават тенденцията, според която по-голямата част от делата се разрешават чрез сключване на извънсъдебни споразумения, както и висок дял на условни присъди130. Прокуратурата докладва, че няколко дела, свързани с тежка организирана престъпност, са в досъдебната фаза или съдебното производство по тях е започнало през 2014 г131.
6.2. Бързина на съдебните процеси и ефективно изпълнение на присъдите
Забавянията в съдебните производства по дела, свързани тежка организирана престъпност, са основен проблем в България. В отговор на препоръките от предишни доклади по МСП132 България организира няколко проучвания и семинари, за да определи причините за тези закъснения. През пролетта на 2014 г. ВСС прие широк междуинституционален план за действие, изготвен с принос от всички части на системата за правоприлагане и съдебната система. Планът за действие се основава на вече предприетата работа в главна прокуратура и добавя някои допълнителни елементи, включително процес за наблюдение на проблемите при прилагането на процесуалния кодекс (посочен по-горе в раздел IV), подобряване на курсовете за обучение за магистрати в нови области извън традиционните правни науки (т.е. с по-практична насоченост) и участието на следователи в съвместни обучения, по-добра координация на методите за призоваване на лица да се явят в съда, по-тясно сътрудничество между прокуратурата и разследващите агенции и др. Много от елементите в плана за действие представляват текущи усилия или намерения да се внесат промени в практиката, като тяхното изпълнение е трудно да се оцени, но това не ги прави по-малко релевантни. Някои резултати от плана за действие са по-конкретни, като например законодателните предложения относно Наказателно-процесуалния кодекс, разгледани в раздел IV по-горе.
Друг въпрос, който трудно може да бъде решен с еднократни мерки, а изисква решителни усилия и постоянно внимание, е ефективното изпълнение на съдебните присъди. След като присъдите са произнесени, тяхното ефективно изпълнение е ключов фактор за възпиращия ефект на санкциите и ефективността на системата на наказателното правосъдие. В това отношение трябва да се изтъкне информацията, докладвана в годишния доклад на главната прокуратура, че през 2013 г. 817 осъдени лица са избегнали лишаването от свобода като се укриват в страната или в чужбина133. Редица важни случаи бяха споменати в предходните доклади и проблемът продължава да съществува134. В тези случаи явно мерките за съдебен контрол не са били адекватни. В някои случаи извършителите на тежки престъпления, които бяха осъдени на дългосрочно лишаване от свобода, бяха задържани под домашен арест, докато предварителният арест щеше да бъде по-подходяща мярка в съответствие със стандартната практика. По сведения от българските органи министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, заедно с прокуратурата са обсъдили начини за затваряне на „вратичките“ за избягване на изпълнението на присъди, по-специално чрез въвеждането на електронно наблюдение („електрони гривни“). Въпреки че тези мерки могат да бъдат полезни в някои случаи, те едва ли ще разрешат проблема, че прокурорите или съдиите налагат неадекватни мерки за съдебен контрол във важни дела за организирана престъпност.
6.3. Отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност
Отнемането на имущество е основен елемент в борбата с организираната престъпност. Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (КОНПИ) действа по силата на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, който влезе в сила през 2012 г. За по-ранните случаи се прилага старото законодателство. Според новия закон КОНПИ образува производство, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Такова обосновано предположение е налице, когато след проверка на имуществото има основания за съмнения.
Производството се стартира въз основа на уведомление от:
- прокуратурата, когато дадено лице е подведено под отговорност за определени видове престъпления;
- държавен или общински орган, когато срещу лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. и не може да бъде отнета по друг ред, или
- ако чуждестранен съд е осъдил лицето за подобно нарушение.
Проверката на имуществото обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започване на производството (25 години по силата на стария закон). Съгласно новия закон прагът за установяване на евентуално „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход е 250 000 лв. (125 000 EUR) за целия проверяван период. Доказателствената тежест е върху КОНПИ (противно на положението съгласно стария закон).
Според информацията, предоставена от КОНПИ, органът разполага с необходимите правомощия и ресурси, за да провежда пълни и задълбочени разследвания на финансовите потоци, също така в сътрудничество с чуждестранни органи, така че институционалната структура и капацитет изглеждат подходящи. Крайните резултати обаче са препятствани от пречките, произтичащи от новите законови разпоредби, както бе посочено в предишните доклади135. По-специално следва да се спомене установеният по закон праг от 250 000 лв., който изглежда висок на фона на условията в България, като задачата се затруднява допълнително от натоварването на КОНПИ с доказателствената тежест. Освен това множеството възможности за обжалване също ограничават ефективността на решенията на КОНПИ, ако преди това не е прието превантивно обезпечаване на имуществото.
В доклада по МСП от 2014 г. беше препоръчано на българските власти да извършат независима оценка на новия закон за отнемане на имущество и неговото въздействие върху капацитета на българските органи да се борят ефективно с организираната престъпност, лишавайки я от приходи136. Такава оценка все още не е извършена.
6.4. Защита на свидетели
Значителен проблем във воденето на наказателни производства, особено във връзка с тежката организирана престъпност, е оттеглянето от страна на свидетелите на техните показания, или неявяването на свидетелите. През последните 12 години в България бяха извършени над 150 вероятни „поръчкови убийства“, а разследването на тези случаи рядко води до успешен резултат. Част от тези убийства могат пряко или непряко да бъдат свързани с разследвания на организираната престъпност137, които дават нагледно доказателство за това, колко реален и силен е натискът, на който свидетелите в тази случаи често са подлагани. В отговор на тези опасения през 2014 г. беше решено програмата за защита на свидетелите да бъде реорганизирана. В миналото програмата се управляваше от звено „Сигурност“ на Министерството на правосъдието, а от април 2014 г. тази отговорност беше прехвърлена на ново бюро за защита на свидетелите в рамките на главна прокуратура. Главният прокурор разполага с правомощието да приема молбите за защита, издадени от прокурора, или ако делото е в съдебната фаза, от съдията138.
Според българската прокуратура новата структура ще предостави по-ясни гаранции по отношение на поверителността на информацията, като по този начин допринесе за по-добрата защита на свидетелите, както и за по-ефективни разследвания на организираната престъпност. Във връзка с реорганизацията програмата получи и допълнителни ресурси.
6.5. Роля на ДАНС
Представянето на борбата срещу организираната престъпност и корупцията в България не би било пълно ако не бъде спомената ролята на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). ДАНС бе създадена през 2008 г. като разузнавателна агенция, която да предоставя разузнавателни сведения относно корупцията по високите етажи на властта, както и относно тежката престъпност. Нейните действия допълват действията на полицията в събирането на информация относно престъпните мрежи, със специален акцент върху особено тежките престъпни деяния, които могат да се считат от значение за националната сигурност. ДАНС е независима от министерството на вътрешните работи и се отчита пряко на министър-председателя. По този начин има възможността да играе по-независима роля по отношение на полицията139.
През 2013 г., малко след като встъпи в длъжност, предишното правителство извърши съществена реорганизация на ДАНС, като я прехвърли към дирекцията за борба с организираната престъпност в Министерството на вътрешните работи. Реформата, с която се създаде хибридна организация, натоварена както с разузнавателни, така и със следствени правомощия, стана предмет на политическо и обществено обсъждане, не на последно място и поради първоначалното определяне на спорна политическа фигура начело на структурата140. Абстрахирайки се обаче от обстоятелствата, свързани с реформата към онзи момент, важно е да се прецени нейната ефективност по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В тази връзка българските органи посочиха, че реформата предоставя по-ефективни канали за комуникация между разузнавачите и следователите по наказателни дела. Някои наблюдатели отбелязаха, че предишната структура налагаше потокът на чувствителна информация между ДАНС и министерството на вътрешните работи да преминава през контакти на високо равнище. В новата структура, от друга страна, информацията може да се споделя по-лесно в рамките на една организация. Това бе посочено като елемент, който позволява на новата ДАНС да играе по-централна и независима роля при чувствителни случаи (включващи например обвинения в корупция)141. Бързината, с която беше въведена реформата от 2013 г. първоначално създаде сериозни организационни и правни проблеми, като на практика за период от няколко месеца бяха прекъснати разследванията във връзка с организираната престъпност, а сред партньорските агенции от други държави — членки на ЕС, се зародиха сериозни опасения. Тези предизвикателства, обаче, изглежда, бяха преодолени през 2014 г. и новата структура сега изглежда да функционира142.
Новият интегриран подход в ДАНС за разузнаване и разследване на случаи на корупция по високите етажи може да позволи по-висока степен на поверителност, тъй като тази информация вече не трябва да се предава на Министерството на вътрешните работи. Въпреки това бяха установени и някои рискове. Основният проблем е обединяването в една институция на две много различни функции, които обикновено се отнасят до много различни оперативни принципи: събиране на разузнавателни данни и извършване на наказателни разследвания. Новата структура води до риск да се размият на практика границите между целите, преследвани в разузнавателни операции под прикритие, от една страна, и наказателните разследвания, от друга страна. Ако този риск се материализира, или ако има подозрения, че се е материализирал, безпристрастността на разследванията може да бъде поставена под съмнение. Това може да е от решаващо значение, когато става въпрос за разследвания по обвинения в корупция на високо равнище, които често имат важни политически последици. Това ще постави особен акцент върху гаранциите за осигуряване за отчетност и прозрачност на процедурите и използването в съда на доказателства, получени от ДАНС.
Новото правителство, което встъпи в длъжност през ноември 2014 г., обяви своето намерение да прехвърли отново отговорността за борбата с организираната престъпност към Министерство на вътрешните работи143. Има риск промяната на институционалната рамка за справяне с организираната престъпност след настъпването на политическа промяна да доведе до ненужна нестабилност. Отговорните министри посочиха, че са запознати с общите опасения, които реорганизацията може да породи, например риск от нов период на нестабилност, значително отрицателно въздействие върху текущите разследвания и за международното сътрудничество, както и върху мотивацията на персонала, и изразиха решимост да сведат смущенията в работата до минимум.
BG BG
Сподели с приятели: |