Информационна бележка



Дата28.02.2018
Размер131.68 Kb.
#60068


Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 09 март 2015 г.



Updated version of first memo published on 15/04/2014

Банков съюз: възстановяване на финансовата стабилност в еврозоната

1. Кратко представяне на банковия съюз

От началото на кризата през 2008 г. Европейската комисията положи големи усилия да усвои всички уроци от нея и да създаде един по-сигурен и по-стабилен финансов сектор. Комисията предложи 28 нови нормативни акта за по-добра регулация, надзор и управление на финансовия сектор, така че в бъдеще да не се налага данъкоплатците да плащат сметката, в случай че банките допуснат грешки. По-голямата част от тези актове вече са в сила или са в етап на финализиране.





Графика 1: Ключови елементи на финансовата реформа в ЕС

Със задълбочаването на финансовата криза и с превръщането ѝ в дългова криза в еврозоната през 2010 — 2011 г. стана ясно, че трябва да бъдат положени допълнителни усилия по отношение на онези държави, които споделят обща валута и които са още по-взаимозависими, най-вече за да се разкъса порочният кръг между банките и националните финанси. (Вж. каре 1)

Ето защо през юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители се споразумяха да създадат банков съюз, който да допълни икономическия и паричен съюз и да позволи правилата на ЕС по отношение на банките в еврозоната (и във всяка друга държава членка извън еврозоната, която би желала да се присъедини към тях) да се прилагат централизирано.

Тази нова нормативна рамка с общи правила за банките във всички 28 държави членки, обединени в единна нормативна уредба, представлява основата на банковия съюз. Общите правила (и по-специално Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания (вж. MEMO/13/690) ще спомогнат, на първо място, да бъдат предотвратявани банковите кризи, а ако банките все пак изпаднат в затруднение, те ще установят обща рамка за управление на процеса, включително като предвидят начин за организираното им ликвидиране (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките — вж. IP/14/2862 и MEMO/14/297). Освен това общите правила ще гарантират на всички вложители в ЕС, че депозитите в размер до 100 000 EUR (на вложител/за банка) са защитени по всяко време и навсякъде в ЕС (Директива относно схемите за гарантиране на депозитите — вж. MEMO/14/296).

Банковият съюз осигурява общото прилагане на тези правила в еврозоната. Най-напред, през ноември 2014 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) стана надзорен орган за всички 5 500 банки от еврозоната в рамките на единния надзорен механизъм (MEMO/13/780). С цел да се гарантира, че от самото начало ЕЦБ има ясен поглед върху ситуацията в банките, над които упражнява надзор, през 2014 г. бе извършена всеобхватна оценка на тяхното финансово състояние.

На второ място, в редките случаи когато въпреки по-силния надзор банките изпаднат в затруднение, единният механизъм за преструктуриране (ЕМП) (вж. MEMO/14/295), изграден около Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) и Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) (вж. MEMO/14/2764) ще позволи преструктурирането на банките да се ръководи по-ефективно. В случай че някоя банка изпадне в затруднение, ЕМП ще извърши преструктурирането много по-ефективно от съществуващите некоординирани национални органи за преструктуриране, тъй като разполага с висококвалифициран персонал и с ясни правила за вземане на решения по отношение на трансграничните банки.

Членовете на ЕСП (председател, заместник-председател и четирима други постоянни членове) бяха назначени от Съвета на 19 декември 2014 г. и заеха постовете си през март 2015 г. (вж. IP/14/2784).

Наред с новата нормативна уредба на финансовия сектор на целия ЕС, създаването на банков съюз е важна крачка напред към икономическата и паричната интеграция в ЕС (MEMO/14/244). То ще сложи край на масовото спасяване на финансови институции с парите на данъкоплатците и ще спомогне за възстановяване на финансовата стабилност. Това от своя страна ще създаде подходящи условия за отпускане на заеми от финансовия сектор за реалната икономика, което ще стимулира икономическото възстановяване и създаването на работни места (вж. каре

2).






Каре 1: Порочният кръг между банките и националните финанси

Кризата на държавния дълг в еврозоната изведе на преден план потенциално порочния кръг между банките и държавния дълг.

Как се стига до този порочен кръг?

Банковият съюз ще спомогне за премахване на връзката между банките и държавите:



  • Банките ще станат по-силни и по-устойчиви на сътресения: Общият надзор ще осигури ефективно налагане на по-строгите пруденциални изисквания спрямо банките, като ги задължи да разполагат с достатъчни капиталови резерви и ликвидни средства. Това ще укрепи стабилността на банките от ЕС, ще увеличи способността им да се справят адекватно с рисковете, свързани с техните дейности, и ще неутрализира загубите, които те биха могли да претърпят.

  • Банките в затруднение ще бъдат преструктурирани, без да се използват парите на данъкоплатците, което ще ограничи отрицателните ефекти върху състоянието на държавния бюджет: преструктурирането на банките ще се финансира от акционерите и кредиторите на банките и от фонд за преструктуриране, захранен със средства на банковия сектор. Банките няма да бъдат спасявани и състоянието на държавния бюджет няма да се дестабилизира допълнително.

  • Банките няма повече да споделят европейска съдба приживе, а да умират в рамките на своята държава, тъй като върху тях ще бъде упражняван надзор от един истински европейски механизъм и всяка несъстоятелност ще се управлява от този истински европейски механизъм.



Каре 2:

Улесняване на отпускането на заеми от банките за предприятията и домакинствата

Некоординираните реакции на държавите при изпадане на банки в несъстоятелност, спорадичното прибягване към заделяне на финансови средства в рамките на държавните граници и силната взаимозависимост между банките и държавите членки, в които те са установени, доведе до силна разпокъсаност на единния пазар при отпускането на заеми и финансирането. Тази разпокъсаност нанесе особено много щети в еврозоната, където пречеше на ефективното отпускане на заеми за реалната икономика, а по този начин и на растежа.

По статистически данни 75 % от германските МСП, които искат да вземат заем, успяват да получат цялото им необходимо кредитиране. Този процент пада до 50 % в южноевропейските държави и до 25 % в Гърция.

Банковият съюз гарантира, че всички банки са под надзора на един и същ надзорен орган и подлежат на един и същ механизъм за преструктуриране, така че би следвало доверието във всички банки да се повиши. Надеждността на банковия пазар ще зависи все повече от конкретния рисков профил на банките и все по-малко от финансовата мощ на държавата членка, в която са установени. Това следва да улесни възможностите за равнопоставено финансиране за банките от всички държави членки, което от своя страна ще им позволи да дават по-лесно заеми на домакинствата и предприятията в целия ЕС.




2. По какъв начин банковият съюз ще допринесе за създаването на по-сигурен банков сектор в еврозоната?

Ние непрестанно се учим от кризата и вече разполагаме с набор от инструменти, с които да разрешим проблемите на банките в тяхната цялост. Ние:

- на първо място, правим банките по-сигурни (предотвратяване на кризи);

- осигуряваме, в случай на възникнали проблеми, ранна намеса от страна на надзорните органи (ранна намеса);

- и ако въпреки всичко се случи най-лошото — сме се снабдили с необходимите инструменти за ефективно управление на кризата (преструктуриране на банката).



2.1 Етап 1: Предотвратяване на кризи

Европейската комисия изготви 28 законодателни предложения, които обхващат всички финансови участници и продукти, за да се осигури по-добра нормативна уредба, по-силен надзор и по-добро управление на финансовия сектор. Тези законодателни предложения съставляват единната нормативна уредба. Банките трябва да я спазват в рамките на единния пазар. Това е от ключово значение с оглед навсякъде да бъде осигурена силна уредба без пробойни, така че да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за банките и един истински единен пазар на финансови услуги. Единната нормативна уредба ще бъде в полза на банките, на по-широкия финансов сектор, както и на гражданите, потребителите и данъкоплатците.



2.1.1 Един по-силен и независим надзорен орган, който да следи дали банките спазват правилата

Чрез единния надзорен механизъм (ЕНМ) Европейската централна банка (ЕЦБ) се натоварва с отговорността да упражнява надзор върху банките в еврозоната (и другите държави членки, които участват в единния надзорен механизъм).

ЕЦБ осигурява един напълно независим надзорен механизъм, който няма да се изкуши да защитава националните интереси. ЕНМ ще осигурява висококачествен надзор, чиято цел е да се гарантира стабилността на европейската банкова система. ЕЦБ пое новата си роля на единен надзорен орган през ноември 2014 г. Тя следи също така за последователното и съгласувано спазване на единната нормативна уредба в рамките на еврозоната. ЕЦБ извърши всеобхватна оценка на по-големите банки и на счетоводните баланси на тези банки и публикува окончателните си резултати през октомври 2014 г1. През декември 2014 г. Даниел Нуи беше назначен за първи председател на Съвета на единния надзорен механизъм (вж. MEMO/13/1155).

2.1.2 По-строги пруденциални изисквания за по-устойчиви банки

С пакета от нормативни актове относно капиталовите изисквания към банките, т.нар. „пакет ДКИ ІV“ (състоящ се от четвъртата Директива за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания) (вж. MEMO/13/690) в нормативната уредба на ЕС се въвеждат новите световни стандарти относно банковия капитал (познати като „рамката Базел III“).

Новите правила, които са в сила от 1 януари 2014 г., гарантират, че банките поддържат необходимото ниво на капитал както в количествено, така и в качествено изражение. С тези правила ЕС спазва задължението си към Г20 да въведе своевременно рамката Базел III.

2.1.3 Навременно планиране за банки в критично състояние

Финансовият сектор в целия Европейски съюз вече може да разчита на стабилна нормативна рамка, в случай че банките изпаднат в затруднение. Тази рамка за кризите и преструктурирането на банките (MEMO/14/297) изисква от тях да изготвят планове за възстановяване, описващи мерките, които те биха предприели, за да запазят своята жизнеспособност, ако финансовото им състояние се влоши, както и планове за преструктуриране за тяхното организирано преструктуриране, в случай че те вече не са жизнеспособни.

В рамките на банковия съюз такъв орган е Единният съвет за преструктуриране; в други държави от ЕС са в процес на създаване независими национални органи за преструктуриране. В плановете за преструктуриране следва да са определени възможностите за прилагане на инструментите за преструктуриране (например прехвърляне на активи към мостова банка, обезценяване на капиталови инструменти или други задължения в опит за спасяване чрез споделяне на загубите) и начините да се гарантира, че основните функции се запазват.

2.2 Етап 2: Навременни коригиращи действия при възникване на проблеми — ранна намеса

Вече имаме правила, даващи възможност за ранна намеса, когато банките са изправени пред проблеми. Банковите надзорни органи разполагат с разширен набор от правомощия, които им позволяват да се намесят, ако дадена институция е изправена пред финансови затруднения (напр. когато дадена банка е в нарушение на регулаторните капиталови изисквания или е напът да ги наруши), но преди проблемите да станат критични и финансовото ѝ положение да се влоши непоправимо. Те са изложени в плановете за възстановяване на банките и включват възможност за уволнение на ръководните кадри и назначаване на временен управител, свикване на събрание на акционерите, на което да бъдат приети спешни реформи, както и забрана за разпределяне на дивиденти или бонуси. Сред другите мерки, които съответният надзорен орган може да вземе, са: да изиска от банката да намали своите експозиции на някои рискове, да увеличи своя капитал или да въведе промени в своята правна или корпоративна структура.

Ако бъде счетено, че в рамките на банковия съюз жизнеспособността на дадена банка е изложена на риск, ЕЦБ като единен надзорен орган ще упражни надзор върху ранната намеса в сътрудничество със съответните органи по преструктуриране.

2.3 Етап 3: Когато финансовото състояние на банка се влоши непоправимо: управление на кризи, което защитава вложителите и данъкоплатците

2.3.1 Защита на данъкоплатците

Многократното спасяване на банки увеличи държавния дълг и наложи много голямо бреме върху данъкоплатците. Одобрените мерки за държавна помощ под формата на рекапитализация и подпомагане на банките във връзка с обезценените им активи между октомври 2008 г. и декември 2012 г. възлизат на 591,9 милиарда евро или 4,6 % от БВП на ЕС 2012 (Комисия). Ако се включат и гаранциите, тази сума ще достигне стойност от 1,6 трилиона евро, или 13 % от БВП на ЕС (Комисия) само за периода 2008 — 2010 г. Вж. IP/13/1301.

Ако финансовото състояние на някоя банка се влоши непоправимо, Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките гарантира, че акционерите и кредиторите ще заплатят своя дял от разходите чрез механизма за „спасяване чрез споделяне на загубите“ (вж. каре 3).

Единният механизъм за преструктуриране осигурява централизираното и ефективно прилагане на тези правила в банковия съюз. Той гарантира, че сложните решения, които трябва да бъдат взети в случай на преструктируране, и по-специално в случай на трансгранично преструктируране, ще се осъществят бързо с обвързваща сила за всички държави членки в банковия съюз.

Единният механизъм за преструктуриране е изграден около силен Единен съвет за преструктуриране и ще има постоянни членове, както и представители на Комисията, Съвета, ЕЦБ и националните органи за преструктуриране. В повечето случаи, когато се налага преструктуриране на банка, установена в еврозоната или в държава членка, участваща в банковия съюз, ЕЦБ ще уведоми за случая Съвета, Комисията, както и съответните национални органи за преструктуриране. Процедурите за вземане на решение са внимателно обмислени, което ще направи възможно решението относно преструктурирането да бъде взето в рамките на два дни (вж. графика 2).

Графика 2

За да се избегне въвличането на данъкоплатците, всички банки в ЕС ще трябва да внесат средства във фонд за подпомагане на организираното преструктуриране. В контекста на банковия съюз тези средства постепенно се обединяват. Това означава, че ако са необходими допълнителни ресурси за средносрочно финансиране на банката, така че тя да може да продължи да осъществява дейност по време на преструктурирането си, те ще бъдат взети от Единния фонд за преструктуриране. От 2016 г. всички банки в държавите от банковия съюз ще започнат да събират средства за Единния фонд за преструктуриране, който ще бъде в размер на 55 милиарда евро до 2024 г.



Каре 3: Как ще работи на практика механизмът за спасяване чрез споделяне на загубите

Спасяването чрез споделяне на загубите представлява рекапитализация на дадена институция чрез обезценяване на нейните задължения и/или преобразуването им в собствен капитал, което да ѝ даде възможност да продължи да осъществява дейност. Така ще могат да бъдат избегнати сътресенията във финансовата система, предизвикани от спирането или прекъсването на основните услуги, и ще се даде време на властите да я реорганизират или да ликвидират части от дейността ѝ по организиран начин.

Накратко, ако на дадена банка се налага да прибегне до спасяване чрез споделяне на загубите, на първо място органите ще обезценят задълженията на банката към всички акционери и впоследствие ще се насочат към обезценяване на другите задължения по предварително определен ред. Акционерите и другите притежатели на инструменти като конвертируеми облигации и подчинени облигации ще са първите, които ще понесат загуби.

Депозитите под 100 000 EUR няма изобщо да бъдат засегнати: те остават напълно защитени през цялото време.

Във възможно най-голяма степен отговорността за покриване на загубите на банките се понася от частните инвеститори в банките и от банковия сектор като цяло, а не от данъкоплатците.


2.3.2 Защита на вложителите

Банковите депозити във всички държави членки ще продължат да бъдат гарантирани в размер до 100 000 EUR за вложител в една банка, дори и съответната банка да изпадне в несъстоятелност. Тази гаранция дава на вложителите чувство за финансовата стабилност и означава, че те няма да се втурнат да теглят огромни средства от своите банки, като по този начин ще се избегнат сериозни икономически последствия.

Освен това парите на вложителите ще се изплащат по-бързо — в рамките на 7 работни дни (в сравнение с предишните 20 работни дни), и националните схеми за гарантиране на депозитите ще бъдат много по-добре финансирани с цел да се подплатят техните гаранции, по-специално чрез значително равнище на предварително финансиране: 0,8 % от гарантираните депозити ще бъдат събирани от банките за период от 10 години. Ако предварителните средства се окажат недостатъчни, схемата за гарантиране на депозитите ще събере незабавно последващи вноски от банковия сектор и в краен случай ще получи достъп до механизми за алтернативно финансиране като заеми от публични или частни трети страни. Ще има също така и доброволен механизъм за взаимно отпускане на заеми между схемите за гарантиране на депозитите от различни държави — членки на ЕС (вж. MEMO/13/1176).

Съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките физическите лица и малките предприятия с депозити в размер над 100 000 EUR ще се възползват от преференциално третиране („преференция за вложителите“). Те са последни в йерархията на спасяването чрез споделяне на загубите и поради това те няма да претърпят загуби преди останалите необезпечени кредитори. Държавите членки могат и да решат да проявят гъвкавост, като ги изключат напълно.



2.3.4 Механизми за подкрепа

След като всички горепосочени елементи бъдат налице, в голяма част от случаите няма да е необходима публична финансова подкрепа от страна на данъкоплатците. При изключителни обстоятелства обаче може да са нужни допълнителни ресурси, като за тях трябва да бъдат предвидени ясни и подходящи разпоредби за механизмите за подкрепа. Всички механизми за подкрепа трябва да бъдат фискално неутрални в средносрочен план и да се изплащат с времето от данъци върху банковия сектор.

В Регламента за ЕМП се предвижда, че Съветът, в сътрудничество с държавите членки, следва да договори кредитна линия за повишаване на капацитета на Фонда да поема задължения по заеми от влизането в сила на Регламента. В Регламента за ЕМП все още не е установен общ механизъм за подкрепа за Фонда; този въпрос ще бъде разгледан през следващите няколко години, както е посочено в декларация на Съвета от декември 2013 г.2

3. Какво се случва, ако възникнат проблеми, преди цялата система да започне да функционира?

По принцип банките следва да наберат капитал на пазара или посредством други частни източници. Ако това не е достатъчно, на национално равнище биха могли да бъдат ангажирани публични средства при строго определени условия и в съответствие с правилата за държавна помощ (вж. каре 4). На второ място, ако националните механизми за подкрепа не са достатъчни, могат да бъдат използвани инструменти на европейско равнище, включително Европейския механизъм за стабилност3. Ако банките вече не са жизнеспособни, може да се пристъпи към тяхното преструктуриране съгласно националните режими.



Каре 4: Правила за държавна помощ

Европейската комисия актуализира своите временни правила за държавна помощ във връзка с подкрепата с публични средства за финансовите институции по време на кризата. В съобщение на Европейската комисия са изложени актуализираните правила на ЕС за държавната помощ за банките по време на кризата, които се прилагат от 1 август 2013 г.

Основната промяна в тях е по-силно застъпеното „разпределяне на тежестта“: от банките се изисква да изготвят надежден план за преструктуриране или организирана ликвидация, преди да могат да се възползват от рекапитализацията или мерките за защита на техните активи. Освен това са засилени изискванията за разпределяне на тежестта: ако банките имат недостиг на капитал, техните акционери и кредитори с подчинени вземания вече са задължени първи да дадат своя принос, преди да бъде предоставено публично финансиране.

Вж. IP/13/672 и MEMO/13/886





1 https://www.bankingsupervision.europa.eu/banking/comprehensive/html/index.en.html

2 http://www.eurozone.europa.eu/media/502738/20131218-SRM-backstop-statement.pdf

3 http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/139613.pdf

MEMO/14/294

Каталог: rapid
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейската комисия е готова да започне преговори със сащ за споразумение за личните данни с цел борба с тероризма и престъпността
rapid -> IP/10/609 Брюксел, 26 май 2010 г. Европейската комисия се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ес и сащ
rapid -> Европейска комисия — Съобщение за медиите
rapid -> Заседание на Съвета Външни работи Търговия Женева, 14 декември 2011 г. Председател г жа Hanna trojanowska
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Texte bg conseil europeen – bruxelles 15 & 16 octobre 2008 conclusions de la présidence


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница