Информационна грамотност и обучение на потребителите в съвременната библиотека

Селскостопанска академия

Институт за информационно осигуряване на системата – София

r_vassileva@abv.bg

АНОТАЦИЯ

Докладът разглежда въпроси, свързани с информационната грамотност и ролята на библиотечните институции при провеждането на обучения на потребителите за ползване на съвременните информационни ресурси. Споделя се опита на Института за информационно осигуряване на системата при Селскостопанска академия.

ИНФОРМАЦИОННА ГРАМОТНОСТ

Новите информационни технологии отдавна са променили начините и средствата за боравене с информация. Информационният човек на 21 век иска все по-лесно да се ориентира в информационното пространство и все по-лесно да достига до това, което го интересува. За да ползва пълноценно всички налични информационни ресурси, обаче, той трябва да бъде не само компютърно грамотен, но и информационно грамотен.

Какво е информационна грамотност? Според едно от определенията, това е способността да се открива, оценява и използва ефективно необходимата информация. За да бъде човек информационно грамотен, той трябва да умее да борави с информация - да знае как да прилага ефективно новите технологии, за да търси, обработва, анализира, организира и оценява информацията.

Информационната грамотност е свързана с динамичния процес на глобализация и дигитализация на информацията. В условията на бързо развиващото се информационно общество стартова точка за търсене на каквато и да е информация става световната мрежа World Wide Web. Освен това, за повечето хора в днешния забързан свят е валиден т.н. „принцип на най-малкото усилие”, според който човек е склонен да се задоволи с информация с по-ниско качество, когато по-лесно я намира. Това обяснява защо хората ползват най-често свободния Уеб, вместо лицензирани бази данни или онлайн списания.

Обикновено се счита, че всеки може да търси информация в Интернет. Съществуват, обаче, невидими бариери, спиращи достъпа до голяма част от информацията, налична в информационното пространство. Съществува т.н. „невидим уеб”, „невидима мрежа”, достигането до която изисква специфични умения (500 пъти по-голям обем информация). Не може да се очаква, че чрез сърфиране в мрежата може да се намери качествена специализирана информация.

До „невидимия уеб” може да се достигне, само ако човек е информационно грамотен. За повечето хора, обаче, информационната грамотност е все още неосъзната потребност. Точно тук е нашето място като библиотечни и информационни специалисти да провокираме тази потребност, да разясним на потребителите новите функции на библиотеките като полезни институции, отговарящи на изискванията на 21 век. Въпреки, че новата им роля на посредник вече се е наложила в обществото, все още голяма част от потребителите не са наясно с всички възможности, които библиотеките предлагат, не знаят колко много могат да им помогнат те в ориентирането в съвременното информационно пространство и в намирането на търсената информация.

През последните години в големите академични библиотеки по света се предприемат действия, свързани с информационната грамотност и обучението на потребителите. Организират се практически курсове, инструктажи, обучителни програми. Някои американски библиотечни организации са разработили стандарти във връзка с обучението по информационна грамотност. Много от тях подготвят онлайн ръководства и различни форми на електронно обучение, свързано с информационната грамотност.

Миналата година в САЩ месец ноември е обявен лично от президента Барак Обама за Национален месец на информационната грамотност. В приветственото си слово той изтъква колко е важна информационната грамотност за развитието на демократичното общество в Америка и как всеки американски гражданин трябва да има свободен достъп до информация.

Обучения по информационна грамотност се провеждат и в българските библиотеки, особено в академичните, но за съжаление тези обучителни сесии се посещават от сравнително малка част от потенциалните потребители на библиотеката. Поради различния тип потребители в различните по функция библиотеки (регионални, читалищни, училищни, университетски, научни), са различни и формите на обучение, които се прилагат. Добро решение би било информационната грамотност да залегне в образователните програми на средните и висшите училища – така младите хора отрано ще си създадат трайни навици за ефективно боравене с информация, което би ги улеснило много при по-нататъшните им интелектуални занимания. Дотогава, обаче, основната отговорност за придобиването на информационна грамотност остава за библиотекарите. Ние сме хората, които трябва да обучават собствените си потребители, тъй като сме наясно с принципите на обработката на информацията, информационното търсене, невидимия уеб, новите технологии и тяхното приложение в информационната работа.

Поради динамичното развитие на технологиите, ние трябва постоянно да полагаме усилия, за да сме в крак с тях. Изключително полезни за всички нас са новостите и споделянето на опит, представяни на семинари, конференции и други форуми, провеждани от ББИА, БИК и фирмите, специализирани в областта на библиотечно-информационните технологии. Тази информация, обаче, не винаги достига до крайния потребител. Разбира се, тя не е предназначена за него, но той трябва да е постоянно информиран за новите възможности в съвременната библиотека.

КАК СТОЯТ НЕЩАТА В АГРАРНАТА ОБЛАСТ

Потребителите на аграрна информация са навсякъде по градове и села. Това са, от една страна, преподаватели, докторанти, студенти от аграрните вузове, научни работници и специалисти от научните институти и опитните станции в системата на Селскостопанска академия, и от друга страна – всички, които се интересуват от земеделие: производители на земеделска продукция, преработвателни фирми, аграрни специалисти, представители на браншови съюзи и организации, както и обикновени граждани. Наистина, не е лесно да се проведат обучения на всичките потенциални потребители на аграрна информация. Това, което може да се направи, обаче, е да се популяризира изградената с помощта на СофтЛиб, по проект на Фонд „Научни изследвания”, единна информационна мрежа, обединяваща електронните ресурси на четирите големи аграрни библиотеки – Централна селскостопанска библиотека - София и библиотеките на Аграрен университет - Пловдив, Тракийски университет - Стара Загора и Лесотехнически университет - София. В рамките на проекта НАНИКо обединените ресурси са представени в Интернет, което улеснява тяхното ползване. Чрез изграждането на уеб портала „Агробиблиотеки” е улеснена комуникацията между библиотекарите и потребителите на аграрна информация. Мрежата функционира на базата на консорциум между четирите организации.

Въпреки че по този проект все още се работи, налице е най-ценното – възможността да се ползват обединените информационни ресурси на четирите библиотеки, чийто обем е внушителен – над 900 000 тома книжни единици плюс 120 000 записа в библиографските бази данни. С предстоящата дигитализация ще продължи да се увеличава обема на ценните издания, подлежащи на отдалечено ползване.

Оказва се, обаче, че потребителите на аграрна информация у нас не са достатъчно подготвени да ползват това огромно богатство. Дори научните работници, които би трябвало да умеят да боравят с информация, като че ли нямат необходимата нагласа за това. Причините са различни – липса на време, липса на умения, липса на информация за възможностите на новите информационни технологии. Не на последно място е и прекъсването на връзките на различните аграрни институти и организации с библиотечно-информационните структури в страната. Докато в аграрните университети нещата са до голяма степен канализирани и потребителите имат възможност да ползват университетската библиотека без излишна загуба на време и средства, то в повечето земеделски научни институти и опитни станции научните библиотеки са ликвидирани или дейността им е замряла. Лимитиращ фактор е и пространствената отдалеченост от главния им източник на информация и методичен ръководител – библиотечно-информационната структура, наричана доскоро Център за научно-техническа информация, а сега – Институт за информационно осигуряване на системата. Той включва в състава си Централна селскостопанска библиотека, но всъщност наименованието „Централна селскостопанска библиотека” би трябвало да се отнася за цялата структура, която не е институт, а е библиотека!

ОБУЧЕНИЯТА

Съзнавайки необходимостта от популяризиране на съвременните библиотечно-информационни услуги и обучаване на потребителите, разработихме програма, включваща посещения на място. За съжаление, обаче, поради финансови и други причини успяхме да посетим само няколко научни звена. Това бяха стартови обучения, чиято цел беше хората да се ориентират в различните видове информационни ресурси и да се запознаят с основните принципи на информационното търсене.

Обученията, които проведохме, се състояха от няколко елемента – запознаване с тенденциите в съвременното библиотечно-информационно обслужване, запознаване с възможностите на Интернет портала „Агробиблиотеки”, практически указания за ползване на различните информационни ресурси. Въпреки проявения интерес, обаче, присъстващите на обученията не бяха склонни да слушат дълги теоретични разяснения. Искаха всичко да им се представя максимално сбито и концентрирано, да бъде изцяло с практическа насоченост. Може би нямаха необходимата нагласа и търпение за по-детайлно запознаване с принципите на информационно търсене и активното им прилагане на практика. Това ни накара да помислим за по-гъвкави форми на провеждане на обучителните сесии, които ще осъществим в бъдеще. Така обученията ще станат по-привлекателни и по-интересни за участниците.
ИЗВОДИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Това, което се установи от нашия неголям опит в провеждането на обучения по информационна грамотност, е следното:

1. 
   Обучението трябва да се провежда на отделни модули с по-големи или по-малки интервали между тях – ролята му е да даде начален тласък на практическото боравене с информация, да окуражи хората, да им даде ориентация и начални умения за търсене, които след това те да усъвършенстват самостоятелно. Това е бавен и продължителен процес, който не трябва да се форсира – не трябва да се очаква, че с едно обучение работата е свършена.
   
2. 
   Семинарите на специализирани информационни системи, като CABI, Ovid Technologies, EBSCO и др., на които се представят най-новите технологични решения, трябва да става на по-късен етап, когато хората са готови за това.
   
3. 
   Би било полезно и сътрудничество с читалищните, регионалните и други обществени библиотеки за популяризиране на изградената единна информационна мрежа за аграрна информация.
   
4. 
   По-нататък усилията ни ще бъдат насочени към използване на възможностите за електронно обучение, онлайн курсове, както и технологиите Web 2.0, Web 3.0 и др. Те ще бъдат много полезни за потребителите от сферата на земеделието и агробизнеса, за които би било много по-удобно библиотеката да дойде при тях, вместо те да я посещават на място.
   

В последните години непрекъснато се увеличава работата на библиотекарите и информационните специалисти. Те трябва да са в крак с новите технологии, да могат да общуват с потребителите, да се включват в различни инциативи, да организират нови информационни услуги, да се съобразяват с авторското право, да следят новостите в информационните технологии, да поддържат изградените бази данни и да създават нови, до популяризират различните информационни услуги. Към многото им компетентности, задължения и отговорности, сега се прибавя и необходимостта да обучават потребителите и да се грижат за тяхната информационна грамотност. За да бъдат обучители, обаче, самите библиотекари трябва да отговарят на определени критерии, самите те трябва да са обучени как да обучават. Друг е въпросът какъв модел на обучение да изградят, за да бъдат максимално полезни на потребителите. Това изисква допълнителни усилия и подготовка, която засега не е канализирана – всеки е оставен да се справя сам. Всъщност, информационният мениджмънт върви ръка за ръка с информационната грамотност и това трябва да се има предвид в управлението на всяка библиотечно-информационна система.

Увеличеният обем работа и новите дейности не означават, че е увеличен броят на хората, които ги извършват. Какво се получава на практика - увеличава се работата, а не се увеличава персонала – не се увеличава „мощността” на библиотеката. Дори все още се чуват подхвърляния от сорта „Какво правят толкова хора в една библиотека?”. Колкото и парадоксално да звучи, все още има такива разсъждения. Най-страшното е, когато подобни коментари излизат от устата на висши ръководни кадри, от които зависи съществуването и бъдещето на библиотечната организация.

В условията на икономическа криза се налага библиотеките да работят с наличния персонал. Резултатът не е, обаче, че наличните библиотечно-информационни работници започват да работят повече, а че процесите започват да се движат по-бавно. Един и същ човек трябва да върши много неща, понякога разнородни. Естествено е, че ще ги върши с намалена ефективност. Накрая се оказва, че изоставаме от съвременното развитие на библиотечно-информационните процеси – в някои отношения изоставаме драстично в сравнение с Европа, Америка, дори с Третия свят.