Информационна карта (паспорт) на речен тип алпийски реки



страница1/3
Дата05.01.2017
Размер321.73 Kb.
  1   2   3
Приложение № 1.2.2.б. Паспорти на типовете „реки” в ЗБР за БУ
R1: АЛПИЙСКИ РЕКИ


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА РЕЧЕН ТИП - АЛПИЙСКИ РЕКИ

Речен тип:

R1: АЛПИЙСКИ РЕКИ

Общо описание и географско разпространение на типа:

(условно >1800 m, може да слиза и по-ниско); общ за двата екорегиона; Локализиран само в алпийската зона на Рила и вероятно Витоша (примери: река Мальовишка, Черни Искър преди х. Вада; Боянска река над х. Момина скала)

Няма развита високопланинска (алпийска) зона в планините на ЧМ суб-ЕР (Източна Стара Планина, Странджа)

В Екорегион №7 типа е локализиран само в алпийската зона на Рила и Пирин (примери: река Марица над х. Марица, Бъндеришка над х. Вихрен)


Хидро-морфологични характеристики:

Речна долина: Най-често V- образна или тясна;

Разположение: Зона на ерозия и формиране на наноси;

Надлъжен наклон: Много стръмни; Планови форми: Близо до праволинейна;

Характер на речното легло: Стъпаловидно - поредица от вертикални спускания и изровени вирове

Характер на течението: Предимно турбулентно - водопади, серия от каскади;

Преобладаващ субстрат: Едроразмерен - обли скални късове. Възможни коренни скали;

Дънни наносни форми: Липсват


Геология и хидрогеология

Извират от силикатни масиви (гранити, гнайси), в много от случаите влизат в протерозойски окарстени мрамори и дават началото на редица големи извори (Разложки карстов басейн, Гоцеделчевски карстов басейн, Влахински карстов басейн и др.); Всички реки в алпийската зона на Рила извират от силикатни скали (главно гранити, гнайси), като водите с ниска минерализация.

Снимка:




Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):


Електропроводимост [µS/cm]: <40

Активна реакция (рН): 6.4 – 7.5

Разтворен кислород: 80 – 110%, 7.8 – 10.1 mg/l

Средна температура (0С): 6-14 (само за летния период)
Липсват системни ФХ данни за този тип за определяне на биогенните условия, но принципно този тип реки за олиготрофни или ултраолиготрафни, т.е. много бедни на биогени (следи от биогенни елементи).

От едизодичните съществуващи данни може да се извадят следните първоначални физико-химични характеристики за този тип (без да са валидирани):


ХПК [mgO2/l]: <4

БПК [mgO2/l]: <1.5

Общ азот [mg/l]: <1.1

Общ фосфор [mg/l]: <0.03

Фосфати [mg/l]: <0.02

Азот Keldal [mg/l]: <1

Нитратен азот [mg/l]: < 0.8

Нитритен азот [mg/l]: <0.002

Амониев азот [mg/l]: < 0.15


Типово-специфични биологични условия

Макрофити

Фитобентос

Често МФ липсват – особено в най-бързите участъци. Типични са хидрофитни и хигрофитни мъхове (Bryophyta), които каот цяло са с важно индикаторно значение:

Chiloscyphus polyanthos

Plagiochila porelloides

Radula complanata

Scapania undulata

Blindia acuta

Brachythecium rivulare

Bryum pseudotriquetrum

Palustriella commutata

Plagiomnium medium

Plagiomnium undulatum

Pogonatum urnigerum

Rhizomnium punctatum

Sciuro-hypnum plumosum

Warnstorfia exannulata

Референтни условия:

Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 34 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.67 ÷ 1.00


МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 20 ÷ 86, EQR

(по РИ)- 0.60 ÷ 0.93


Кремъчни водорасли (Bacillariophyta):

Achnanthidium minutissimum

Achnanthidium pyrenaicum

Achnanthidium subatomus

Ceratoneis arcus

Cocconeis placentula var. lineata

Gomphonema pumilum var. elegans

Gomphonema tergestinum
Не кремъчни ФБ водорасли:

Hildenbrandia rivularis (Rhodophyta);

Lemanea spp. (Rhodophyta);

Nostocales (Cyanobacteria) - в неголеми колчества;

Vaucheria (Xanthophyta/Botrydiophyta)

Hydrurus foetidus (Chrysophyta)
Референтни условия: Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷1.00
МЕП: Индекс IPS (CEMAGREF

1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

Porifera: Ephydatia spp. (някои видове); Turbellaria: Crenobia alpina (и R2/R3), Polycelis feline, Phagocata vitta; Nematomorpha: сем. Gordiaceae; Mollusca: Bythinella austraca; Belgrandiella (някои видове), Pisidium bulgaricum (Витоша), Aplexa hypnorum; Plecoptera: Siphonoperla (някои видове), Amphinemura (някои видове), Protonemura (някои видове) Nemurella pictetii (и R2/R3), Xanthoperla, Dictyogenus, Diura bicaudata, Isoperla (някои видове); Еphemeroptera: Epeorus alpicola, Rhitrogena (някои видове), Ameletus, Metreletus balcanicus, Baetis alpines и др.; Trichoptera: Rhyacophila (групи Hyporhyacophila, Prosrhyacophilia, Metarhyacophilia, Pararhyacophilia, Hyperrhyacophilia) (и R2/R3), Synagapetus spp., Diplectrona felix, Philopotamus (някои видове),Plectrocnemia, Drusus spp. (и R2/R3), Lithax, Thremma, Beraea, Heteroptera (Hemiptera): Velia spp.; Diptera: сем. Blepharoceridae (и R2/R3);
Референтни условия: Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner, 1972; Clabby, 1982;

ИАОС, 1994)-4.5 ÷ 5, EQR (по БИ)- 0.90 ÷ 1.00.


МЕП: Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner, 1972; Clabby, 1982; ИАОС, 1994)- 4 ÷ 4.5 (5), EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 0.90 (1.00).


Рибна фауна липсва (обикновено реките са много малки с голямо количество естествени бариери); или могат да присъстват популации на балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и лешанка (Phoxinus phoxinus), а за Дунавския водосбор и редкия вид главоч (Cottus gobio) (най-горното поречие на Искър);

В някои случаи (ако има достатъчно обеми вода) може да попадат отделни индивиди от пъстървови видове интродуценти (изкуствено зарибяване) – американска пъстърва (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis).


Референтни условия: Липсват
МЕП: Липсват

За алпийският тип реки липсват разработени метрики за оценка на референтни

условия. В много от случаите рибна фауна липсва поради малкия размер на

реките, множеството естествени прегради за рибите и суровите екологични

условия. Необходими са допълнителни изследвания в тази насока.


Примерни речни участъци и референтни пунктове

Река Марица над х. Марица, Бъндеришка над х. Вихрен, алпийски части на поречие Искър, Витошки реки в най-високите си части и т.н.

Референтни пунктове:

Река Бъндерица преди х. Вихрен (ЗБР);

Река Мальовица преди ТК „Мальовица” (ДР)


Забележки:

Повечето реки и потоци в алпийската зона са в типични референтни условия, но трябва да се внимава с избора на МФ участък и конкретните ХМ условия, тъй като често МФ липсват.


R3: ПЛАНИНСКИ ТИП В ЕКОРЕГИОН 7


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА РЕЧЕН ТИП - ПЛАНИНСКИ ТИП В ЕКОРЕГИОН 7

(ПЛАНИНСКИ КАМЕНЕН ТИП)

Речен тип:

R3: ПЛАНИНСКИ ТИП В ЕКОРЕГИОН 7

Общо описание и географско разпространение на типа:

Условно съвпада с пъстървовата зона; Типичен субстрат камъни, валуни (но може да има и всякакъв друг субстрат), голям наклон;

Възможно е да има географски подтипове, свързани с различните планини (Родопи, Стара Планина – южни склонове; Витоша – Верила – Рила – Пирин, Западни погранични планини и др.). Обхваща обширни площи.

Примери: Арда над яз. Кърджали; Марица над Костенец; Рилска над гр. Рила и т.н.


Хидро-морфологични характеристики:

Речна долина: Тясна или широка –развити речни тераси;

Разположение: Зона на транспорт на наноси;

Надлъжен наклон: Умерено стръмен; Планови форми: Лъкатушни, възможно слабо развито меандриране;

Характер на речното легло: Предимно плоско, свързано с речните тераси

Характер на течението: Предимно бързо с непрекъсната повърхност и редки бързеи;

Преобладаващ субстрат: Валчести камъни, чакъл, пясък.

Частични скални участъци;

Дънни наносни форми: Възможни - странични, островни и запълнено речно легло



Геология и хидрогеология

Терените във водосборите на този тип реки са изградени от разнообразни по генезис скални формации – силикатни метаморфни и магмени (интрузивни и ефузивни) скали (например централна Стара планина, Средна гора, Западни погранични планини), както и разнообразни по произход и възраст седиментни скали, от които с най-голяма водообилност се характеризират окарстените варовици и мрамори (примери Пирин, карстови басейни в Родопите и др.).

Снимка:




Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):


Електропроводимост [µS/cm]: 60 - 163

Активна реакция (рН): 7.75 - 8.3

Разтворен кислород: 7.4 - 9.8

Средна температура (0С): 5 - 14.97

ХПК [mgO2/l]: 1.59 - 3.4

БПК [mgO2/l]: 1.4 - 2.5

Общ азот [mg/l]: 0.73 - 2.62

Общ фосфор [mg/l]: 0.03 - 0.14

Фосфати [mg/l]: 0.03 - 0.14

Азот Keldal [mg/l]: 0.41 - 1.26

Нитратен азот [mg/l]: 0.32 - 1.09

Нитритен азот [mg/l]: 0.004 - 0.018

Амониев азот [mg/l]: 0.04 - 0.2

Типово-специфични биологични условия

Макрофити

Фитобентос

Добри индикатори за референтни условия са : харови водорасли - Chara spp.; Hygrohypnum duriusculum (Bryophyta), Timmia bavarica (Bryophyta), Utricularia minor (покритосеменно растение - Magnoliophyta, хидрофит)

Типични са някои хидрофитни и хигрофитни мъхове (Bryophyta):



Blindia acuta

Rhizomnium punctatum

Straminergon stramineum

(R2 и R3): Marchantia polymorpha



Plagiochila porelloides

Scapania undulata

Brachytheciastrum velutinum Brachythecium rivulare

Bryum pseudotriquetrum

Cratoneuron filicinum

Fissidens spp.

Fontinalis antipyretica

Fontinalis hypnoides

Hygrohypnum duriusculum

Plagiomnium rostratum

Platyhypnidium riparioides

Rhizomnium pseudopunctatum

Schistidium agassizii

Schistidium rivulare

Sciuro-hypnum plumosum

Индикаторни хидрофити от други отдели висши растения:



Utricularia vulgaris

Potamogeton natans

Myriophyllum verticillatum

Допълнително могат да присъстват някои хелофити:



Mentha aquatica

Juncus effusus

Lysimachia nummularia

Ranunculus sardous

(R2 и R3): Berula erecta



Lycopus europaeus

Mentha spicata

Често липсват висши водни растения (хидрофити), а в някои речни участъци напълно липсват и МФ.


Референтни условия:

Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 26 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.63 ÷ 1.00



МЕП: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 20 ÷ 86, EQR (по РИ)- 0.60 ÷ 0.93

Кремъчни водорасли (Bacillariophyta) :

Achnanthidium lineare

Encyonema minutum

Gomphonema rhombicum

Reimeria sinuata

(R2 и R3)



Achnanthidium minutissimum

Achnanthidium pyrenaicum

Achnanthidium subatomus

Ceratoneis arcus

Cocconeis placentula var. lineata

Gomphonema pumilum var. elegans

Gomphonema tergestinum

Не кремъчни ФБ водорасли:

Често по камъните се срещат: червените водорасли Lemanea – зелени до виолетови туфи, прикрепени в местата с най-силно течение, прагове, водоскоци; златисто-кафяви слизести повлекла от Hydrurus foetidus от златистите водорасли, плътно покриващи камъните.


Референтни условия: Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷ 1.00
МЕП: Индекс IPS (CEMAGREF

1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

Coelenterata: Hydra spp. (бавни течения, вирове); Bryozoa: Paludicella articulata; Turbellaria: Crenobia alpina (и R1), Polycelis (някои видове), Dugesia gonocephala; Oligochaeta: Haplotaxis gordioides; сем. Enchytraeidae (някои видове), Pristina/Pristinella (някои видове); Dorydrilus; Crustacea: Austropotamobius torrentium (поточен рак), Astacus astacus (речен рак); Plecoptera: Amphinemura (някои видове), Nemura (някои видове) Nemurella pictetii (и R1), Capnia, Chloroperla, Siphonoperla, Isoperla (някои видове), Perla (повечето видове), Perlodes (някои видове), Dinocras; Еphemeroptera: Epeorus sylvicola, Rhitrogena (някои видове), Ecdyonurus (някои видове), Habroleptoides modesta, Baetis и др.; Odonata: Cordulegaster; Trichoptera: Rhyacophila (повечето видове) (и R4/R5), Hydropsyche tabacarui, Glossosoma, Agapetus, Philopotamus (повечето видове), Polycentropus, Plectrocnemia, Tinodes, Micrasema, Halesus, Odontocerum hellenicum, Sericostomatidae; Coleoptera: Limnebius, Elmis, Limnius (и R4/R5); Diptera: Blepharoceridae (и R1), Dixidae, Tanytarsini (Chironomidae), Stratiomyidae;
Референтни условия:

Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner,1972; Clabby, 1982;

ИАОС, 1994)-4 ÷ 5, EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 1.00.

МЕП: Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner, 1972; Clabby, 1982; ИАОС, 1994)- 3.5 ÷ 4.5 (5), EQR (по БИ)- 0.70 ÷ 0.90 (1.00).


Рибна фауна представена от разновъзрастови популации на балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и лешанка (Phoxinus phoxinus), а за Дунавския водосбор и присъствие на редкия вид главоч (Cottus gobio), който е характерен за по-големи планински реки.

В преходната част с полупланинския тип може да присъства говедарка (Alburnoides bipunctatus) и маришка мряна.


Референтни условия: Задължителни критерии:

Многочислена популация на балканска пъстърва (Salmo trutta); Пъстърви от всички възрастови групи; Изобилие (биомаса) на пъстървата

минимум 0.5 kg/100 m2. Незадължителни метрики: Може да присъстват лешанка (Phoxinus).
МЕП: Единични пъстърви (Salmo) или липсват; Многочислени популации на лешанка (Phoxinus).


Примерни речни участъци и референтни пунктове

Река Арда над яз. Кърджали; Марица над Костенец; Рилска над гр. Рила и т.н.

Референтни пунктове:

Река Марица преди с. Радуил (ИБР);

Река Стряма преди гр. Клисура (ИБР);

Река Тунджа преди гр. Калофер (ИБР);

Река Черна Места преди с. Черна Места (ЗБР);

Река Демяница преди река Бъндерица (ЗБР);

Река Доспат при ПЗ Жабата (ЗБР);

Река Дупнишка Бистрица преди вдх Бистирца (ЗБР).




Забележки:

Наличие на достатъчно речни участъци, които са в референтни условия по МФ. Макрофитната флора не може да бъде водещ БЕК при оценката на екологичното състояние. МФ са подкрепящ елемент.
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница