Общо описание и географско разпространение на типа:
Широко разпрострен тип в полупланинските части на поречията на Марица, Тунджа, Арда, Струма и Места; Обикновено доминиране на чакълести субстрати и сравнително бързо течение; Характерни са особени случаи, като дефилета (ждрела) (напр. Земенски пролом, Креснеско дефиле по Струма) или наносни конуси (южни старопланински притоци на Тунджа); Често има дълги преходни зони със съседните типове по вертикала (планински и равнинни типове).
Типични примери са река Стряма, части от река Тополница, река Струма и Места в по-големите си части.
Хидро-морфологични характеристики:
Речна долина: Тясна или широка –развити речни тераси;
Разположение: Зона на транспорт на наноси;
Надлъжен наклон: Умерено стръмен; Планови форми: Лъкатушни, възможно слабо развито меандриране;
Изключително разнообразен геоложки строеж и генезис на скалите (силикатни – магмени и метаморфни; предимно седиментни карбонатни скали – варовици и доломити с триаска възраст) за басейните на Струма и Места.
Значително участие върху формирането на оттока в поречията на Тунджа и Марица имат подземните води от пролувиални конуси, формирани в северната периферия на Родопите и южната периферия на Стара планина и Средна гора (Карловска котловина, Казанлъшка котловина, Сливенска котловина)
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Електропроводимост [µS/cm]: 163-340;
Активна реакция (рН): 7.9-8.4;
Разтворен кислород: 8-10.1;
Средна температура (0С): 6.5-17;
ХПК [mgO2/l]: 2.2 - 4.61
БПК [mgO2/l]: 1.84 - 3
Общ азот [mg/l]: 1.97 - 4.95
Общ фосфор [mg/l]: 0.07 - 0.31
Фосфати [mg/l]: 0.07 - 0.453
Азот Keldal [mg/l]: 0.9 - 1.27
Нитратен азот [mg/l]: 0.75 - 1.85
Нитритен азот [mg/l]: 0.01 - 0.039
Амониев азот [mg/l]: 0.058 - 0.31
Типово-специфични биологични условия
Макрофити
Фитобентос
Освен наличието на водни мъхове (Bryophyta) (напр. Fontinalis antipyretica) започват да присъстват и по-изявени популации на покритосеменни висши водни растения:
Berula erecta
Callitriche spp.
Nasturcium officinale
Ranunculus aquatilis (Ranunculus fluitans)
Обикновено МФ флора не е богата, като много често в по-бързите речни участъци липсват достатъчно МФ.
Други типични видове МФ са:
Eleocharis palustris
Persicaria amphibia
(R4 и R5): Myriophyllum spicatum
Lycopus europaeus
Mentha aquatica
Mentha spicata Референтни условия:
Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 16 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.58 ÷ 1.00
МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 12 ÷ 86, EQR
(по РИ)- 0.59 ÷ 0.93
Кремъчни водорасли (Bacillariophyta)
Encyonema minutum
Gomphonema olivaceum var. olivaceum
(R4 и R5)
Achnanthidium minutissimum
Achnanthidium pyrenaicum
Cymbella excisa
Gomphonema tergestinum
Reimeria sinuata
Не кремъчни ФБ водорасли:
Много често по камъните се срещат: червените водорасли Lemanea, образуващи ярко зелени туфи. Често епилитно се срещат ципи или бучки от синьозелени водорасли от разр. Nostocales (в неголеми колчества).
Индикаторен вид е говедарката (Alburnoidesbipunctatus), представена с голяма численост и всички възрастови групи. За река Марица и всички нейни притоци включително Арда и Тунджа е характерна липсата на типичните видове риби характерни за полупланинската зона на Дунавския регион. Липсва и индикаторния вид –говедарката (Alburnoidesbipunctatus) , заедно с останалите типични планински и полупланински обитатели. Така рибната фауна на полупланинския тип тук представлява един обеднен равнинен тип (представен основно от маришката мряна (Barbuscyclolepis) и кефала (Squaliuscephalus) в който понякога се среща и планинския вид лешанка (Phoxinusphoxinus). Липсата на индикаторни видове прави много трудно да се дефинират референтни условия, които по скоро в този тип трябва да се изразяват в качеството на рибните популации, пълна възрастова структура, наличие на нулевогодишни и възрастни екземпляри от горепосочените видове. Индикаторни видове за този тип, но само за големите реки могат да бъдат мигриращите видове вардарски скобар (Chondrostomavardarense) и маришки морунаш (Vimbamelanops).Реките Струма и Места имат полупланинска тип, отговарящ на тази на дунавския тип R4, и тук индикаторен вид е говедарката (Alburnoidesbipunctatus), с тази разлика, че има струмски гулеш (Barbatulabureshi). В зависимост от големината на реката може да има и много други видове общи с равнинния тип.
Референтни условия: Многочислени рибни популации; Присъстват всички размерни групи; Голяма обща биомаса > 1.0 kg/100 m2; Доминиращи видове са речния кефал (Squalius) и
някоя от мрените (Barbus); Сред доминантите са също и чувствителни и
мигриращи видове като скобар (Chondrostoma) и говедарка (Alburnoides). В някои случаи може да се използва и лешанката (Phoxinus), като индикаторен вид.
МЕП: Мигрантите Chondrostoma, Vimba са в малки количества; Преобладава една размерна група риби (частично нарушена възрастова структура); Чувствителните видове - говедарка (Alburnoides), балкански щипок (Sabanejewia), лешанка (Phoxinus), са малко и никога не доминират
Река Стряма, части от река Тополница, река Струма и Места в по-големите си части.
Референтни пунктове:
Река Стряма преди с. Слатина (ИБР);
Река Треклянска преди вливане в Струма (ЗБР);
Река Пиринска Бистрица преди границата, с. Ново Ходжово (ЗБР).
Забележки:
Поради преходния характер на типа повечето индикатори са общи с планинските типове реки (олиго сапробни индикатори) или равнинните типове (потамал). Едни от най-масовите типове реки в България, обхващащи полупланинските зони.
R13: МАЛКИ И СРЕДНИ РАВНИННИ ЕГЕЙСКИ РЕКИ
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА РЕЧЕН ТИП - МАЛКИ И СРЕДНИ РАВНИННИ ЕГЕЙСКИ РЕКИ
(МАЛКИ И СРЕДНИ РАВНИННИ РЕКИ С ФИН СУБСТРАТ)
Речен тип:
R13: МАЛКИ И СРЕДНИ РАВНИННИ ЕГЕЙСКИ РЕКИ
Общо описание и географско разпространение на типа:
Силно хетерогенен тип, включващ малки и средни реки с пясъчен субстрат, органични седименти и в някои случаи чакълест субстрат. Повечето реки са коригирани, изправени и дигирани.
Хидро-морфологични характеристики:
ЕР/Суб-ЕР: 7
Надморска височина: <150 (350) m варира
Размер: <1300 km2, средни и малки
Разстояние до извора: Варира силно
Наклон / Енергия на потока: <1% слаб наклон
Форма на долината: Широка речна долина възможно хълмисти
Изградени са главно от седиментни слабо-споени скали с неогенска и палеогенска възраст (пясъци, пясъчници, конгломерати, глини). При някои отделни реки (Арката) се установява значително подхранване от подземни води, формирани в пролувиални конуси или от карстови подземни води (напр. горното течение на река Мътница).
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Активна реакция рН: 7.8-8.3
Разтворен кислород [mg/l]: 5.3-9.6
Електропроводимост [µS/cm]: 128-771
Температура [0С]: 9.05-21.57
ХПК [mgO2/l]: 3.3-4.8
БПК [mgO2/l]: 1.825-3.125
Общ азот [mg/l]: 0.67-2.76
Общ фосфор [mg/l]: 0.07-0.31
Фосфати [mg/l]: 0.065-0.235
Азот Keldal [mg/l]: 0-1.29
Нитратен азот [mg/l]: 0.87-7.07
Нитритен азот [mg/l]: 0.021-0.059
Амониев азот [mg/l]: 0.05-0.18
Типово-специфични биологични условия
Макрофити
Фитобентос
Понякога имат силно развити популации на висши водни растения (хидрофити и хелофити). Типични индикаторни видове-хидрофити за този тип са (сходни с R12):
Riccia spp.
Amblystegium serpens
Brachythecium rivulare
Fontinalis antipyretica
Fontinalis hypnoides
Fissidens spp.
Hygroamblystegium fluviatile
Hygroamblystegium tenax
Leptodictyum riparium
Platyhypnidium riparioides
Sciuro-hypnum plumosum
Berula erecta
Callitriche spp.
Equisetum fluviatile
Potamogeton gramineus
Potamogeton perfoliatus Голямо значение имат крайбрежните (хелофити):
Typha latifolia Хелофитите доминират спрямо водното огледало (обикновено ≤50% покритие) за малките реки.
При средните реки хелофитите не доминират спрямо водното огледало (обикновено ≤10% покритие).
Критерий „доминиране на хелофити”: отрицателен
Общ минимален брой потопени/полупотопени макрофитни вида: 5;
Общо максимално покритие Myriophyllum spicatum: ≤10%
Силно хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити. Варира от типично МФ речни участъци (с доминиране на хелофити) до липса на МФ в някои участъци.
Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 34 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.67 ÷ 1.00 МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 20 ÷ 86, EQR (по РИ)- 0.60 ÷ 0.93
Индикаторни кремъчни водорасли (Bacillariophyta) за малки и средни равнинни реки в Екорегион „Източни Балкани”:
Achnanthidium minutissimum
Encyonema minutum
Eolimna subminuscula
Fragilaria capucina var. capucina
Navicula cryptotenella
Reimeria sinuate
Не кремъчни ФБ водорасли:
Lemanea (Rhodophyta) – ярко зелени туфи по камъните
Много е трудно да бъдат намерени истински референтни условия за този тип малки „пясъчни” и „блатни” реки.
При този тип реки днес липсва сезонния заливаем характер през пролетта (сезонни разливания). Смята се, че това не влияе особено върху ФБ съобщества, така както влияе върху останалите БЕК (риби, МФ и МЗБ).
Референтни условия:
Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷ 1.00
МЕП: Индекс IPS (CEMAGREF
1982, 1984)- 17 ÷ 20, EQR (по IPS)- 0.84 ÷ 1.00
Макрозообентос
Риби
Типичната структура на съобществата МЗБ подобно на R12 включва доминиране на Baetis (Ephemeroptera), Gammarus (Crustacea) и в редица случаи Simuliidae,Chironomidae (Diptera) иHydropsyche (Trichoptera),
Oligochaeta: никога не са многобройни (<50 броя/m2), Tubificidae (<20 броя/m2); Turbellaria: Dugesialugubris (добър индикатор); Hirudinea: Erpobdellaoctoculata и Helobdellastagnalis (<20 инд./m2), и др.; Mollusca: Ancylusfluviatilis, Planorbariuscorneus, Radixovata, Radixauricularia, Galbatruncatula, Physafontinalis(1÷5 инд./m2 добър индикатор), Pisidium и др.; Crustacea:Potamonibericum (крив речен рак), Gammarus (понякога изобилен), Aselusaquaticus (≤20 инд./m2); Еphemeroptera:Baetis(обикновено доминират) Serratella (Ephemerella) ignita, Ephemerellanotate(често Еphemerellidae са добре представени >25 инд./m2), Caenissp.(често добре представен), Ephemeradanica, Ecdyonurus (много добър индикатор при >6 инд./m2), Paraleptophlebia(много добър индикатор) и др.; Odonata: Calopteryxsplendens, Coenagrionidae, Euphaeidae (Epallagefatime), Gomphidae (Onichogomphusforcipatus), Platycnemispennipes; Trichoptera: Hydropsyche(понякога добре представени), Rhyacophila(единични), Hydroptila и др.;Heteroptera: Aphelocheirusaestivalis (добър индикатор), Notonecta, Sigara, Corixa и др.; Megalloptera: Sialislutaria; Diptera: Chironomidae (често масови), Simuliidae(понякога масови), Tabanidae (eдинични), Limoniidae (Dicranota и др.).
Повечето индекси (БИ, PETI) не достигат до максимални стойности за този специфичен тип реки. БИ≤4; Работи се със скъсени скали, които се адаптират към този тип.
Силно хетерогенен и вариабилен тип , за който трудно могат да се формулират единни референтни условия.
Рибната фауна е сходна с R12, като видовия състав и биомасата са значително намалени.
Важен индикатор е стабилната разновъзрастова популация на маришка мряна (Barbus cyclolepis) ≥3 инд/ha и ≥0.1 kg/ha.
Важно е присъствието на мигриращи видове Vimba melanops, Chondrostoma vardarense и в някои случаи речните попчета (Neogobius fluviatilis, Proterorhinus marmoratus) и Sabanejewia balcanica.
Горчивката (Rhodeus amarus) също е добре представена.
Популациите на хищни видове като щука (Esox lucius) и сом (Silurus glanis) са силно ограничени и в някои случаи могат да липсват.
Многочислени полулации на основните видове с отлична възрастова структура (представители на всички размерни групи)
Допълнително трябва да се калибрират някои количествени метрики относно изобилие/биомаса и размерни групи.
Референтни условия: Многочислени рибни популации; Присъстват всички размерни групи; Голяма обща биомаса > 1.0 kg/100 m2; Доминиращ вид е маришка мряна (Barbus cyclolepis) ≥50 инд/ 100 m2 и
попчета (Proterorhinus marmoratus) и Sabanejewia balcanica; и мигриращи видове: вардарски скобар (Chondrostoma vardarense) и маришки морунаж (Vimba melanops). За подтипа блатни реки индикаторен вид е каленика (Tincatinca).
МЕП: Мигрантите Vimba и Chondrostoma са в малки количества или липсват; Преобладава една размерна група риби (частично нарушена възрастова структура);
Примерни речни участъци и референтни пунктове
Арката, Мътница (приток на Места), Пясъчник, Потока, Сазлийка, Мочурица и др.
Референтни пунктове:
Река Калаващица преди с. Мало Крушево (ИБР);
Река Мътница при с. Петрелик (ЗБР);
Забележки:
Изключително голяма вариабилност в рамките на типа. Практически липсват добре запазени референтни условия. Повечето реки са коригирани, дигирани, обезлесени и обезводнени
