Информационна карта (паспорт) на речен тип алпийски реки


R14: СУБ-СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МАЛКИ И СРЕДНИ РЕКИ



страница3/3
Дата05.01.2017
Размер321.73 Kb.
#11813
1   2   3



R14: СУБ-СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МАЛКИ И СРЕДНИ РЕКИ


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА РЕЧЕН ТИП - СУБ-СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МАЛКИ И СРЕДНИ РЕКИ

Речен тип:

R14: СУБ-СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МАЛКИ И СРЕДНИ РЕКИ

Общо описание и географско разпространение на типа:

Специфичен речен тип за Източни Родопи, Сакар и южните части на Струма и Места, включващ предимно временни пресъхващи реки със силни сезонни амплитуди на оттока;

Хетерогенен тип с голяма вариабилност.



Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/Суб-ЕР: 7

Надморска височина: <500 (650) m силно варира

Размер: <1100 km2, средни и малки

Разстояние до извора: Варира силно

Наклон / Енергия на потока: Варира силно

Форма на долината: Могат да включват всички форми

Доминиращ дънен субстрат: Варира силно; Дънни наносни форми със големи размери, субстрат от валчести камъни до пясък

Соленост: Сладководни; <0.5‰

Специфичен тип поройни реки.

Голяма вариабилност на оттока. Формиране на кратки високи вълни, практически през цялата година. Есенно-зимен отток по-висок от пролетния.


Геология и хидрогеология

Водосборните области са изградени предимно от силикатни (магмени и метаморфни) скали: южнобългарски гранити, гнайси, шисти, риолити и др. В посочените скални формации липсват условия за формиране на значителни ресурси от пукнатинни по тип подземни води. Като цяло районите с разпространение на тези скални формации се оценяват като слабо водообилни. Средиземноморското климатично влияние, липсата на значими водоносни хоризонти и естествената дренираност на терените са основните фактори за наблюдаваното сезонно пресъхване на тези реки и поройния им характер.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):

Активна реакция рН: 7.6-8.3

Разтворен кислород [mg/l]: 6.49-10.42

Електропроводимост [µS/cm]: 239-733

Температура [0С]: 10.5-23.95

ХПК [mgO2/l]: 4.35-8.15

БПК [mgO2/l]: 0.55-2.85

Общ азот [mg/l]: 0.7-4.225

Общ фосфор [mg/l]: 0.0325-0.0885

Фосфати [mg/l]: 0.02-0.26

Азот Keldal [mg/l]: -

Нитратен азот [mg/l]: 0.015-0.70

Нитритен азот [mg/l]: 0.0008-0.045

Амониев азот [mg/l]: 0.06-0.38


Типово-специфични биологични условия

Макрофити

Фитобентос

В много от типично поройните реки (Върбица, Крумовица) МФ практически липсват.

Характерни са Sparganium erectum (особено за поречие Тунджа), Typha и Scirpus lacustris от хелофитите.

В участъците, където остават постоянни големи вирове се развиват различни видове плаващи и потопени:

Ceratophyllum demersum

Lemna minor

Myriophyilum spp.

Najas marina

Potamogeton natans

Potamogeton nodosus

Zanichellia palustris
Голямо значение за някои речни участъци имат и полупотопените (амфифити):

Butomus umbelatus, Alisma lanceolatum, Lithrum salicaria.

За средните реки: Общата степен на изобилие на МФ по Kohler (1978) не надхвърля 3; Общо покритие най-често 1 ÷ 5% (по EN14184:2003)

Общо обилие на амфифити : ≤ 3;

Alisma lanceolatum, Lithrum salicaria, Butomus umbellatus

Силно хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити. Варира от типично МФ речни участъци (с доминиране на хелофити) до пълна липса на МФ. Макрофитите не могат да бъдат представителен БЕК за оценка на референтни условия и екологично състояние.


Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 0 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.50 ÷ 1.00
МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) –( -10 ÷ 60), EQR (по РИ)- 0.45 ÷ 0.80





Кремъчни водорасли (Bacillariophyta) за сезонно пресъхващи реки:

Achnanthidium minutissimum

Encyonopsis microcephala

Epithemia adnata

Epithemia sorex

Fragilaria capucina var. gracilis

Fragilaria ulna

Navicula cryptotenella

Navicula tripunctata

Nitzschia dissipata var. dissipata

Pseudostaurosira brevistriata

Staurosira construens

Staurosira pinnata

Не кремъчни ФБ водорасли:



Lemanea (Rhodophyta) – ярко зелени туфи по камъните в големи количества в бързотечащите участъци;

Zygnematophyta (Spirogyra и др.) – ярко зелени, нишковидни и силно ослизнени слятоспорови водорасли в бавно течащите участъци и вировете.
Предполага се, че диатомейния индекс IPS никога не достига максимална стойност (работи се със скъсена скала)

ФБ е най-важния БЕК за определяне на референтни условия и екологично състояние на реките със субсредиземноморско влияние. Останалите БЕК (рибна фауна, МЗБ и МФ) имат много по-слабо значение.



Референтни условия:

Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 13 ÷ 17 (20), EQR (по IPS)- 0.63 ÷ 0.85 (1.00)


МЕП: Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 13 ÷ 17 (20), EQR (по IPS)- 0.63 ÷ 0.85 (1.00)

Макрозообентос

Риби

МЗБ фауна е сходна с тази на R13, но преобладават някои бързоразвиващи се видове инсекти (ефемерни видове) и видове, които издържат на пресъхване. В по-често пресъхващите реки и силно поройните МЗБ е силно редуциран, като разнообразие и изобилие.

Типичната структура на съобществата МЗБ включва доминиране на ларви на Chironomidae (Diptera) и Hydroptila (Trichoptera).



Добро присъствие имат и Hydropsyche (Trichoptera), Caenis (Ephemeroptera), Hydracarina (Hydrachnella), Odonata, Baetis (Ephemeroptera), Elminthidae (Coleoptera), Ephemera (Ephemeroptera) и Bezzia (Ceratopogonidae, Diptera).

Типични индикатори за референтни условия на пресъхващите реки са:



Hydroptila occulta (Trichoptera)

Onychogomphus forcipatus (Odonata)

Atherix marginata (Diptera)

Caenis sp. (Ephemeroptera)

Ephemera danica (Ephemeroptera)

Potamon ibericum (Crustacea)

Epallage fatime (Odonata)

Unionidae (Mollusca)

Isoperla sp. (Plecoptera)

Hydracarina (Feltria, Hygrobetes)
Всички индекси (БИ, PETI/RETI, SI) не достигат до максимални стойности за този специфичен тип реки. БИ≤3.5; Работи се със скъсени скали, които се адаптират към този тип.

Изключително голяма вариабилност в рамките на типа в зависимост от режима на пресъхване и поройния характер през пролетта. Честите пресъхвания на много от реките определят дали МЗБ може или не може да се използва като основен БЕК.



Референтни условия:

Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner,1972; Clabby, 1982; ИАОС, 1994) – 3.5(4), EQR (по БИ)- 1.00.


МЕП: Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner, 1972; Clabby, 1982;

ИАОС, 1994)- (≥ 3), EQR (по БИ)- 0.857



Трудно могат да се дефинира реферните услови за един толкова вариабилен тип, тъй като рибната фауна силно зависи от водното тяло в което се вливат реките и честотата и продължителността на пресъхвнията, но в общи линии това са видове, които издържат на високи температури на водата и сравнително ниско съдържание на кислород.

За случаите, когато реките остават на вирове (напр. река Бяла - Ивайловградско) и поройните реки (Върбица, Крумовица) обикновено броят видове е ≥ 5, като маришката мряна (Barbus cyclolepis) и кефалът (Squalius orphaeus) са доминиращи с разновъзрастови популации.

Многочислени полулации със отлична възрастова структура (представители на всички размерни групи). За индикаторин видове могат да се използват лешанката (Phoxinus) за реките от басейна на Тунджа, и балканския щипок (Sabanejewia balcanica) за реките от басейна на Арда. Допълнително трябва да се калибрират някои количествени метрики относно изобилие/биомаса и размерни групи. Рибната фауна няма водещо значение за оценка на референтни условия и екологичен статус. Пробонабирането трябва да се извършва в края на пролетния сезон (когато има оводняване на речното корито)
Референтни условия / МЕП: Липсват. Рибите не могат да бъдат основен БЕК за този специфичен речен тип. Причините за това са сезонните пресъхвания и поройния характер на повечето реки. На този етап рибната фауна се предлага да има подкрепящо значение и описателен


Примерни речни участъци и референтни пунктове

река Върбица, Крумовица, Бяла и Луда (Ивайловград), Стара (Железнишка), Перперек, Атеренска (Армира), Фишера, Бисерска и др.

Референтни пунктове:

Река Азмака преди вливане в р. Бисерска, при с. Иваново (ИБР);

Река Мелнишка преди вливане в Тунджа, мост между с. Гранитово и с. Мелница (ИБР);

Река Манастирска преди мина „Мрамор” (ИБР);

Река Бяла преди с. Меден Бук (ИБР);

Река Стара (Железнишка), преди с. Железница и вливане в Струма (ЗБР).




Забележки:

Изключително голяма вариабилност в рамките на типа.


R15: КАРСТОВИ ИЗВОРИ И ДРУГИ ИЗВОРНИ СЪОБЩЕСТВА



ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА РЕЧЕН ТИП


Речен тип:

R15: КАРСТОВИ ИЗВОРИ И ДРУГИ ИЗВОРНИ СЪОБЩЕСТВА

Общо описание и географско разпространение на типа:

Специфичен речен тип за речни участъци в близост до изворите; Силно хетерогенен „точков” тип разпространен в цяла България (двата еко-региона); Най-типични са големите карстови извори, даващи началото на реки.

Карстови води често със значителна твърдост. Силно влияние на подземните води (извори).



Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/Суб-ЕР: 12, 7

Надморска височина: Силно варира

Размер: <10 km2, малки изворни потоци

Разстояние до извора: < 5 km

Наклон / Енергия на потока: Не е релеванто

Форма на долината: Не е релеванто

Доминиращ дънен субстрат: Варира силно

Соленост: Сладководни; <0.5‰

Геология и хидрогеология

Карстовите подземни води се формират в скалист карбонатен фациес – варовици, мраморизирани варовици и мрамори. За по-голямата част от Дунавската равнина карстовите води са привързани към формации с неогенска (сарматска) и кредна (горна и долна) възраст. В района на Предбалкана, Балкана и Краище карстовите басейни са формирани главно в карбонатни скали (варовици) с мезозойска възраст – среден и горен триас, юра, долна и горна креда. В района на Югоизточна България карстовите води се свързват с формации от юрата, изградени от мрамори и мраморизирани варовици. В Рило-Родопската област карстовите басейни са обособени в районите с разпространение на протерозойските мрамори.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):

Невъзможно е да бъдат на този етап дефинирани истински референтни условия за този изключително вариабилен и слабо проучен тип реки. Необходим е допълнителен проучвателен мониторинг.

Типово-специфични биологични условия

Макрофити

Фитобентос

Специфични изворни съобщества често с пълно доминиране на водни мъхове (Bryophyta). Типични индикаторни видове/таксони:

Chara spp.

Cladophora spp.

Scapania undulata

Plagiochila sp.

Platyhypnidium riparioides Cratoneuron filicinum

Hygrohypnum duriusculum

Hygrohypnum luridum

Brachythecium rivulare

Oxyrrhynchium speciosum Philonotis seriata

Equisetum telmateia

Nasturtium officinale

Berula erecta

Lycopus europaeus

Persicaria hydropiper

Potamogeton natans

Ranunculus trichophyllus

Veronica beccabunga

Често водните мъхове (Bryophyta) покриват повече от 40% от дънния субстрат.

Макрофитната флора играе много важна роля за тези особени речни екосистеми.
Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 34 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.67 ÷ 1.00
МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 20 ÷ 86, EQR (по РИ)- 0.60 ÷ 0.93




Индикаторни кремъчни водорасли (Bacillariophyta) за големи карстови извори са:

Achnanthidium minutissimum

Achnanthidium pyrenaicum

Achnanthidium subatomus

Amphora pediculus

Cymbella excisa

Encyonema minutum

Encyonema ventricosum

Encyonopsis microcephala

Navicula tripunctata

Nitzschia fonticola

Смята се, че класическите Диатомейни индекси са със скъсени скали и никога не достигат до максимални стойности за тези силно специфични екосистеми.

ФБ няма голяма роля за тези специфични екосистеми, но може да бъде индикатор в незасенчените участъци за биологична оценка на качеството на водата
Референтни условия:

Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 13 ÷ 17 (20), EQR (по IPS)- 0.63 ÷ 0.85 (1.00)


МЕП: Индекс IPS (CEMAGREF 1982, 1984)- 13 ÷ 17 (20), EQR (по IPS)- 0.63 ÷ 0.85 (1.00)



Макрозообентос

Риби

Силно специфични МЗБ съобщества доминирани от Gammarus и някои видове Trichoptera.

Turbellaria: Dugesia gonocephala, и други видове в зависимост от надморската височина; Mollusca: типични са сем. Bithyniidae, Hydrobiidae; Crustacea: Gammarus (свръх-доминиране), Niphargus и хипорейни Isopoda (индикатори за подземни води, хипореал); Odonata: различни видове (винаги единични бройки) (Cordulegaster, Anax); Trichoptera: специфична трихоптерна фауна за всеки карстов извор (Limnephilidae, Odontocerum hellenicum, Hydroptila, някои редки видове Rhyacophila и Hydropsyche); Coleoptera: Elmis и др. (винаги единични бройки); Heteroptera; Aphelocheirus aestivalis (особено на по-ниска надморска височина); Diptera: Tipulidae (слабо), Chironomidae (хипореални видове), и др.;

Често Ephemeroptera са много слабо представени. Като цяло сравнително бедно биоразнообразие и слабо изобилие.Максимални стойности на БИ никога не надхвърлят 3.5 за референтни условия (работи се със скъсена скала). Броят таксони често ≤11. Общото относително изобилие също обикновено е ниско < 100 инд./m2

МЗБ фауна на големите карстови извори (тип R15) е слабо проучена като цяло в България. Необходими са допълнителни проучвания.
Референтни условия:

Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner,1972; Clabby, 1982; ИАОС, 1994) – 3.5(4), EQR (по БИ)- 1.00.


МЕП: Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan & Toner, 1972; Clabby, 1982; ИАОС, 1994)- (≥ 3), EQR (по БИ)- 0.857

Референтни условия по риби за този тип не могат да бъдат определени. В много от случаите нямат собствена ихтиофауна, причина за което е както неблагоприятните физико-химични и биологични условия, така и естествените прегради, които са характерни за този тип реки: прагове, водопади, пещери, подземно преминаване и др.
Липсват специфични биологични метрики.
Рибната фауна трябва да бъде изключена като БЕК от оценката за референтни условия и екологично състояние.
Референтни условия / МЕП:
Референтни условия по риби за този тип не могат да бъдат определени. В много от случаите нямат собствена ихтиофауна, причина за което е както неблагоприятните физико-химични и биологични условия, така и естествените прегради, които са характерни за този тип реки: прагове, водопади, пещери, подземно преминаване и др. Рибната фауна трябва да бъде изключена като БЕК от оценката за референтни условия и екологично състояние.


Примерни речни участъци и референтни пунктове

Изворите на река Изток (ЗБР), Крушуна (Маарата) (ДР), изворите на река Искрецка и Лъкатник (ДР), извори на река Девненска (Адата) (ЧМР), Топлика (ЗБР) и др.

Референтни пунктове:

Извор на река Златна Панега (ДР);

Река Крушунска – карстови извори (ДР);

Река Петровска след извора (ЗБР)




Забележки:

Карстовите извори са често обрасли с макрофитна растителност (водни мъхове) – макрофитен тип съобщества.

Каталог: docs -> plans -> purb1621 -> PrR1
PrR1 -> Приложение №2 а. Паспорти на типовете „езера” в збр за бу l1: Алпийски глациални езера
purb1621 -> Закон за биологичното разнообразие зв закон за водите
purb1621 -> Приложение №2 г. Земеползване във водосборната площ на повърхностните водни тела
plans -> Програми от мерки за достигане на добро състояние на водите в Западнобеломорския речен басейн
purb1621 -> Приложение №. 1 г Бъдещи инвестиционни мерки от ПоМ на пурн 2016-2021, които биха могли да доведат до физични модификации
purb1621 -> Приложение №5 д. Потенциални бъдещи инфраструктурни проекти, които биха могли да доведат до физични модификации


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница