Информационната култура на преподавателя като фактор за създаване на качествена образователна услуга във висшето училище доц д-р Лучиян Милков

УНСС, катедра “Икономическа социология и психология”

София 1700, Студентски град “Христо Ботев”,

сл. тел. (02) 6-252-421, моб. тел. 048-798-913

E-mail : milkovl@abv.bg

Резюме: В статията се разглеждат въпроси, свързани с процеса на информатизация на съвременното висше образование. Проследява се мястото и ролята на университетския преподавател в новите информационни условия и необходимостта от овладяване на съвременна информационна култура като условие и гаранция за резултатна образователна дейност.

Анализират се ключовите за висшето образование понятия “образователна услуга” и “образователен продукт” като резултат от съвместната дейност на академичното ръководство, научно-преподавателския състав и студентите.

Прави се опит да се изведат на преден план проблемите, свързани с приложението в системата на висшето образование на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в процеса на обучение.

JEL : 12, 121, 122.

Ключови думи : цел на образованието, информатизация, информационна култура, образователна услуга, образователен продукт, процес на обучение.

Увод

Информатизацията на образователната система е една от най-надеждните и перспективни иновационни възможности пред висшите училища през този век. Тя може да стане фундамент на процеса на глобална информатизация на цялата обществена дейност, тъй като информационните и комуникационни технологии (ИКТ) поставят студентите пред нови интелектуални предизвикателства и правят процеса на обучение по-гъвкав и ефективен по време, пространство и достъп до информация.

Информатизацията на образованието трябва да изпревари тази на другите надстроечни явления в обществото, тъй като в университетите се изграждат социалните, психологическите, общокултурните, нравствено-етичните и професионалните предпоставки за информатизация на цялото общество. Само личност, възпитана в умения и желания за реализация на хуманистичните социални идеи, владееща духа на новите технологии, с иновационно мислене, ще е в състояние да променя обществото чрез дейността си в материалното и духовното производство.

Огромни са характеристиките и формите на въздействие на съвременните иновационни образователни идеи и практика върху възможностите за развитие на познавателните сили на студентите. “Иновациите се свързват с въпросите за промяната и развитието на живота във всички аспекти. Те са двигател на социалното развитие и имат водещо значение за обществения прогрес. Интересът към иновациите и иновационната човешка дейност е обусловен от доминиращата им роля при развитието и обществения прогрес” [5, 2005, с. 4]“.

- Да опише природата и съдържанието на информационната компетентност и култура на университетския преподавател.

- Да анализира понятията “образователна услуга” и “образователен продукт” и потърси връзката и взаимозависимостта между тях.

- Да изведе специфичните особености в дейността на преподавателите във висшите училища в новите информационни условия.

Динамичните промени в информационното общество са свързани с измененията в културата, чиито особености се определят от системата фундаментални ценности, системи и светогледни ориентири, регулиращи човешката дейност в рамките на определен тип общество.

През последните десетилетия на ХХ век човечеството навлиза в нова информационна епоха, при която глобализацията във всички области променя условията за съществуване на елементите на социалната система - политика, наука, образование, икономика и култура. За Е. В. Данилчук “разширяване полето на понятието “култура” се обуславя от навлизането на информационни черти в традиционната култура (нова комуникация, поликултурност, замяна на монолога с диалог и полилог) и възникването на нови култури (култура на електронните средства за масова информация, екранна, мрежова и др.) “[1, 2003, с. 65].

Световното съобщество все още не е овладяло в пълна степен новите инструменти за социално управление, не е усвоило глобалните информационни системи, не се е научило да обуздава своеволието на играчите на световното информационно поле. Трябва да се изграждат нова обществена и личностна култура и етика – на виртуалните комуникации, нови знания и умения, да се осъществява процес на обучение чрез съвременни технологии и да се овладяват актуални професии. Именно в този вектор на развитие на обществото и личността могат да се изведат и обособят източниците на социалния оптимизъм.

ИКТ и информацията са стратегически фактор за развитие на обществото и неговите градивни страни. Те дават възможност на личността да придобие творческа независимост, повишават самочувствието и самоуважението, възникващи като резултат от отлично представяне в професията, и изграждат самооценка при анализа на избрания собствен път на развитие.

Повишава се ролята на информационния сектор както в сферата на услугите, така и в производствената сфера. Налице е съществено развитие на инфраструктурата, която осигурява създаването на национален информационен ресурс като компонент на националната култура.

Неизбежни са и промените в мястото и ролята на личността в обществото. Създават се условия за изграждане на човека като цялостна личност, която ще реализира интелектуалния и творческия си потенциал във взаимодействие с природата, обществото и другите хора. Настъпват изменения в статуса на науката, в пътищата и средствата за откриване и създаване на ново знание. ИКТ променят съществено познавателната дейност на кадрите. Създават се нови парадигми на научните изследвания в областта на образованието, изследванията, усъвършенстват се характеристиките на мисленето. Знанието придобива интегративни функции, като преодолява тясната дисциплинарност по области, отрасли и видове науки.

Промените в материалната култура водят и до трансформации в социалната структура на обществото - многократно нарастват работещите в областта на услугите и информационната дейност. Измененията засягат културата, особено в областта на фундаменталните ценности и светогледните ориентации, регулиращи човешката дейност в рамките на даден вид общество. Сега полезността от ИКТ и технологическият прогрес се измерват по това доколко те се съобразяват с възможностите, нагласите и индивидуалните особености на личността. Човекът, в настоящия момент от развитието на технологичната култура, не е компонент на технологичните системи, а еталон, към който ИКТ трябва да се адаптират. Интензивните промени в обществото са свързани със сериозни промени в областта на културата. Нейните специфични надстроечни особености се определят от нови ценности и нормативно-оценъчни системи, които регулират човешката дейност в рамките на определен тип общество.

Внедряването на ИКТ в науката, икономиката, културата, производството изисква от своя страна създаване на творчески модели на образователната система, съобразени с новата парадигмална структура на висшето училище като институция. Върху образователната система в настоящия момент с най-голяма сила действат три основни фактора: развитието на информационното общество, научно-техническият прогрес и процесът на глобализация. За полския педагог М. Танас “тези три фактора, макар и с някои уговорки, в цялост се разглеждат като “прогресивни”, доколкото обществата, които могат истински да ги използват, заемат водещи позиции в света”[10, 2003, с. 31].

1. Същност на информационна култура

Водещ фактор в развитието на обществото става информационната култура на неговите членове. Тя характеризира способностите за създаване и използване на информационни ресурси, средства на информатиката и ИКТ, които осигуряват условия за динамично социално-икономическо и културно развитие. Информационната култура показва нивото на знанията, позволяващи на членовете на обществото свободно да се ориентират в информационното пространство, да участват в неговото формиране и да способстват за реализацията на информационното взаимодействие.

Като съставен елемент на културата, информационната култура на личността се реализира в информационната дейност, т.е. тя е процес на трансформация на информационното поведение в професионалната сфера. Представлява интеграция на информационната и професионална дейност, в хода на която личността опознава и преобразува заобикалящата информационната среда. Показва определена степен на развитие на уменията на отделния човек за работа с информацията - получаване, натрупване, кодиране, преработка и създаване на тази основа на нова информация, нейното предаване и използване в практическата професионална дейност.

Сред най-важните личностни качества на преподавателите от висшите училища е наличието на информационна култура у тях. Създаването й е продължителен процес на постепенен преход от информационна компетентност и усъвършенстване на едни умения и появата на други. Под компетентност разбираме интегративна характеристика, съвкупност от взаимно свързани качества на личността, знания, умения, навици, дейностен опит, разбиране и воля. Информационната компетентност на преподавателя е способността му, той да решава учебни, възпитателни и професионални задачи чрез използването на ИКТ в съвместната си дейност със студентите. У него е налице преход от едни личностни и психични свойства и качества към други. Сложността на този процес дава основания да се посочи, че развитието му протича в условията на преодоляване на редица препятствия както личностни (мотивационни състояния, интелектуално развитие, тревожност, способност към рефлексия и самооценка, ценностна ориентация), така и обществени (финансови, организационни, управленски). За В. В. Жилкин тя е “умение на индивида адекватно да използва наличните информационни ресурси, умело да ги комбинира, като достига нови качествени резултати в дейността си, изпитвайки при необходимост потребност от замяна или разширяване на техните компоненти” [2, 2003, с. 3].

Според нас информационната култура на личността на преподавателя характеризира способността му да формира и използва информационните ресурси, съвременните средства на информатиката и информационните технологии в интерес на своето и на студентите развитие. Тя включва умения и способности за използване в практическата дейност на ИКТ, съвременни програмни продукти, търсене на необходимите данни от различни източници, в това число и от глобалната мрежа интернет, познаване на информационните процеси и успешното им управляване.

2. Характеристика на информационната култура на преподавателя

Иформационната култура на преподавателя е свързана с реализация на три области в процеса на модернизация на висшето образование :

- Усвояване на съвременни знания в областта на информатиката и ИКТ.

- Създаване на опит за проектиране и приложение на собствена цялостна информационна технология, ориентирана към конкретна предметна област.

- Формиране на светогледни представи за глобалното информационно пространство и спецификата на информационните взаимодействия между него и студентите.

В университетите трябва да се създават условия, чрез които студентите да могат да разкриват напълно своя интелектуален потенциал и творчески способности. Чрез модификацията и усъвършенстването на учебните взаимодействия между участниците в образователния процес, наложени от ИКТ, са налице възможности за интензификация на процесите на изучаване, изследване и проявление на закономерностите на науките, за интерактивност, за непосредствена обратна връзка между субектите в обучението.

Решаването на тези задачи във висша степен зависи от професионалните умения и педагогическото майсторство на преподавателите, от високата им лична, специална, технологична и информационна култура. Изключително важно е преподавателят да осъзнава необходимостта от включване в творческия процес на информираност, а не сляпо да копира установените правила и функции на този процес.

Според А. Я. Фридланд преподавателите трябва да спазват следните правила на научно поведение, които осигуряват висока степен на информационна култура у тях :

“ – подлагай всичко на съмнение; не приемай на вяра положенията само затова, че те са публикувани в печата, в електронните издания или са изказани от известни автори;

- помни, че събитията, случили се след други събития, не винаги са тяхно следствие;

- когато грешиш, греши логично; необходимо е да проверяваш действията си с помощта на логиката;

- при обсъждане на нещо ново, дай определение на основните понятия;

- не въвеждай нови термини без необходимо основание” [11, 2003, с. 123].

Готовността на преподавателите за работа в новото информационно пространство, наличието у тях на хуманни възгледи са необходимо условие за разработване и внедряване на новите форми и технологии на обучение. Чрез тях у студентите се изгражда позитивно отношение, стимулира се нестандартно, евристично мислене, развиват се умения за екипна работа и за трансфер на знанията в други научни области.

Според Ч. Кларк (бивш държавен секретар на Великобритания по образованието и заетостта, в момента – министър на вътрешните работи) “ИКТ коренно промениха природата на отношенията между обучаемите и преподавателите, а също така и стила на преподаване и стила на учене. Бяха построени отношения на взаимно уважение: доверието към хората се придвижи напред” [3, 2003, с. 3].

Знанията и информацията се превръщат в основен фактор за развитие личността на студента, а оттам и на всички социално-икономически сфери, защото изпълняват вече ролята на капитал в информационното общество. “В такава ситуация, пише полският автор М. Танас, работата и капиталът губят своето водещо значение, а конкурентният потенциал на страната зависи напълно от нивото на образоваността на гражданите й. Именно това обстоятелство е главният призив за системите на образование на всички страни”[10, 2003, с. 32]. При това положение сериозно нараства ролята на преподавателите като медиатори, помощници, съветници и организатори на мисленето на студентите. Чрез високата си информационна култура, компетентност и информираност те са в състояние да стимулират творческото израстване на студентите.

Информационната култура на университетските преподаватели се проявява с особена сила в обогатяване на съдържателната страна на учебните дисциплини по отношение на използването на ИКТ. Това трябва да се реализира според нас в следните две насоки:

- Чрез информатизацията на обучението да се обхване в по-широк аспект съдържанието на учебните дисциплини както от фундаменталния блок, така и от специализиращите модули. ИКТ предлагат информационно-програмни среди, чрез които могат да се подпомогнат справочните, илюстративно-демонстрационните и научноизследователските страни на съдържанието на учебните дисциплини.

- Обогатяването на учебното съдържание ще създаде условия за изграждане на нова информационна култура у студентите и професионален светоглед на бъдещите специалисти, които ще реализират практическата си дейност в нова информационна среда.

Високата информационна култура на преподавателите намира реализация при избора на съответстващи стратегии на преподаване, т.е. онзи синтез от професионални знания, умения, нагласи, очаквания, свързани с планиране, реализиране, оценяване и контролиране на процеса на обучение и неговите крайни резултати.

ІІ. Фактори, предопределящи избора на стратегия на преподаване

Успешното и резултатно обучение в университета е залог, много по-значим днес, отколкото вчера, защото светът, в който живеем и се развиваме, в който по-късно бъдещите специалисти ще се реализират, изисква много по-стойностна съзидателна дейност, изобретателност, иновационно мислене и умения за личностна, гражданска и професионална адаптация. “Този свят, пише Ж.-Л. Обер, ще има повече потребност от мозъци, отколкото от мускули. Той ще има изисквания за новатори, генератори на идеи, на концептори и изобретатели, отколкото от изпълнители. Ние виждаме между впрочем първите признаци за това в съвременното ни общество” [13, 1996, с. 1-2].

При избора на стратегия на преподаване е задължително отчитането на редица структуроопределящи фактори.

1. 
   Цел на обучението
   

“Целта трябва да отговаря на изискванията на организацията, даваща заявка за подготовка на даден вид специалисти, или на обществените потребности. Тя трябва да е съобразена с времето за обучение, материално-техническите условия, възможностите на образователната система и на обучаемите” [7, 2002, с. 33]. В последните десетилетия от съществено значение е наситеността на висшите училища с информационни и комуникационни технологии, глобалната мрежа интернет, използването на хипермедия, мултимедия, хипертекст, портфолио във всички съставни елементи на обучението (преподаване, осмисляне и обобщаване, затвърдяване, контрол, проверка и оценка на постиженията на студентите.

Непознаването или пренебрегването на личните цели на обучаемите, техните представи и очаквания за учебни постижения може да доведе до сериозни отклонения от общите учебни, образователни и възпитателни цели, които са залегнали в държавните образователни документи.

2. Умения за учене на студентите

Познаването от страна на преподавателя на начините, по които студентите учат : индивидуално или групово; от лекционни курсове или от учебници; от препоръчана от титуляра по дисциплината литература или от произволно подбрана; системно или непосредствено преди семестриалните изпити, има особено значение за избора на стратегия. “Уточняване степента на готовност за обучение на първокурсника в университета изисква уточняване на показателите за развитието й, налага подбор и систематизиране на методики за изследване, както и изходна концепция за анализ и интерпретация на получените резултати”[6, 2005, с. 229].

Обучаемите във висшите училища трябва не само да притежават стратегии за учене, но и постоянно да ги модифицират и актуализират в зависимост от конкретните образователни ситуации.

3. Професионален контекст

Това е фактор, от който зависи изборът на стратегия на преподаване, тъй като оформя личността на бъдещия специалист. Обучение, провеждано от преподаватели - специалисти, с творчески нагласи и постижения, стимулира студентите, създава у тях нагласи за специфично, иновационно отношение към преподавания материал. Благодарение на силното интелектуално присъствие на хабилитирани преподаватели и асистенти, на високата им обща и информационна култура, студентите разработват оригинални курсови проекти, реферати, дипломни работи, участват в наши и чужди научни проекти, овладяват ИКТ и чужди езици, включват се като участници в конференции, симпозиуми и други национални и международни научни прояви, справят се със задачите, поставени им при летни практики и стаж.

Той има съществено значение за избора на стратегии на преподаване, защото дава сведения за нагласите и очакванията на студентите. Част от тях учат, за да се освободят от предопределеността, налагана им от семейната, религиозна, етническа и класова среда. Други са устремени към знанието, заради възможността да се включат в управленските структури на обществото, трети – за да добият широка обща и професионална култура, престижна професия, която ще им осигури материално благоденствие, четвърти са с мисъл за творческа реализация у нас или в проспериращите индустриално развити държави.

Той рефлектира върху студентите чрез политиката на управляващите партии и класи и провежданата от преподавателите образователна политика във висшите учебни заведения. Това са: формите на обучение - редовна, задочна, дистанционна, кореспондентска; видовете прием -държавна поръчка или платено обучение (индивидуално, чрез фондации, асоциации, фирми); вида и спецификата на висшето училище – държавно, частно, българско, чуждо; получаваната образователна и научна степен – специалист, бакалавър, магистър, доктор.

Специфичните особености на институцията “Висше училище” са от особено значение за научно-преподавателските кадри и студентите – новосъздаден или утвърден, с национално и международно реноме и авторитет университет, академия, институт; провинциален или столичен; със структура, обхващаща всички или само една образователна степен – специалист, бакалавър, магистър и доктор.

За ефективна преподавателска стратегия приемаме тази, която в най-съществена степен стимулира учебно-познавателната дейност на студентите и осигурява тяхното движение към реализация на целите на обучението. Измененията на информационното взаимодействие между преподаватели и студенти, благодарение на информационната култура на преподавателите, създават условия за развитие в по-голяма степен на самостоятелност, инициативност, креативност и творчески нагласи у бъдещите специалисти с висше образование.

ІІІ. Въздействие на информационната култура на преподавателите върху процесуалната структура на образователната дейност

Процесуалната страна на обучението и образованието заема водещо място в съвременните постановки за управление дейността на висшето училище. Разработват се множество въпроси, сред които с особено острота изпъкват тези, свързани с високото качество на образователната услуга и на крайния образователен продукт, които вече не са проблем единствено и само на университетите. Те са обект на интерес от страна на бизнеса, производството, политиката, управленските системи, пазара на труда и стоките. Подготовката на кадри от страна на образователната система като водеща дейност и основен продукт на университетите трябва да има поливалентен характер, т.е. да отразява и удовлетворява потребностите на личността и обществото както в сферата на познавателната дейност, така и в областта на средата, професионалната подготовка, бъдещата трудова реализация и индивидуално-личностното развитие.

Образователният продукт е с вътрешен и външен сегмент. Първият се проявява на равнище отделен гражданин, а вторият засяга обществото като цяло. Той е свързан с факта, че за всеки, повишил образователно-професионалния си статус, са налице перспективи за по-високо възнаграждение, израстване, в кариерата промяна на статуса в обществото, семейството, неформалните и формални групи.

Външният ефект се изразява в изменения на темповете на икономически растеж, повишаване качеството на производството, подобряване на обществената атмосфера, нарастване на интелектуалния потенциал на нацията. За надстроечното явление „образование“, където се създава специфична “стока”, явно проличава ограничеността на пазарния (ценови) механизъм на регулиране. Затова държавата в лицето на МОН трябва да реализира най-пълно финансиращите и регулиращите функции, за да създаде необходимия баланс при проявлението на двата ефекта.

В съвременната педагогическа и икономическа литература съществуват множество опити за определяне същността на понятието “образователна услуга”.

Ф. Котлер дава следното определение за услугата: “всяко мероприятие или изгода, които една страна може да предложи на друга и които, общо взето, са неосезаеми и не водят към завладяване на нещо” [4, 1998, c. 93]. Образованието като явление и отрасъл представлява сложна съвкупност от учреждения, организации и предприятия, осъществяващи предимно образователна дейност, насочена към удовлетворяване многобройните потребности на населението от образователни услуги, към възпроизводство и развитие на кадровия потенциал на обществото.

Според Е. Н. Попов услугата на образованието в процеса на потребление се трансформира в работна сила, чието качество зависи не само от съвкупността на ползваните образователни услуги, но и от количеството и качеството на личния труд, изразходван в процеса на потребление на тези услуги, от личните способности, от степента на тяхната реализация и от множество други субективни фактори. Според него “именно образователните услуги (т.е. съвкупността от труда на преподавателите), а не знанията, уменията, навиците, както често се утвърждава в литературата, могат да се разглеждат като пазарна продукция на учебното заведение” [9, 1996, с. 34].

- Несъхраняемост. Проявява се в два аспекта. От една страна, образователната услуга не може да се натрупва нито у продавача (преподавателя), нито у потребителя (обучаемия), тъй като е невеществено благо. От друга страна, чрез материални носители (касети, дискети, компактдискове, книги, речници, енциклопедии, справочници, учебници, помагала), в които образователната услуга може да бъде частично подготвена и зафиксирана, тази черта загубва част от своята еднозначност.

- Образователната услуга е обществено благо. Тя удовлетворява обществените, социалните и личните потребности, които нямат паричен еквивалент и поради това не могат да се получат на пазара на материални стоки и услуги. Те са продукт на духовното развитие на обществото и по-специално на преподавателите във всички видове и степени училища – от детската градина до университетите. Получават се както в училище, така и в курсовете за преквалификация и следдипломна специализация.

- Отсъствие на парично измерение. Цените и ценовият механизъм на обществото не са в състояние да измерят реалната стойност на образователната услуга, тъй като не могат да се обхванат всички материални и нематериални разходи за нейното получаване.

- Образователната услуга е част от процеса на създаване на духовни ценности и развитието на индивидуални черти на личността на обучаемите. Чрез нея се реализират познавателните интереси, удовлетворяват се личностните им очаквания, създават се условия за развитие на способностите и талантите.

- Съавторство в дейността между преподаватели и учащи се. Образователната дейност, т.е. образователната услуга, е съвместното дело на субектите на процеса на обучение. От активността на обучаемите зависи степента на реализиране на образователните задачи, качеството на преподаването, оттам и качеството на образователната услуга.

- Образователните услуги се радват на огромно обществено внимание и извънпазарен натиск. Всяка политическа сила, партия, движение има изработена образователна програма, която защитава и предлага за реализиране, в случай че получи вот на доверие от страна на избирателите. Често пъти образованието се разглежда като елемент от процесите на запазване на националната идентичност, традиции, постижения и като средство за съхраняване на националната сигурност.

3. Образователен продукт

Под това понятие в научната литература се разбира крайният резултат от дейността на образователните учреждения, институции и организации. Образователният продукт е мощно средство за просперитет на всяко висше училище. Затова продуктовата политика на академичните ръководства има най-голямо значение за образователната дейност. Тя осигурява стабилна и нарастваща пазарна част на конкурентното образователно поле както у нас, така и в чужбина. Създава условия за реализация на образователните цели, за изграждане у младите специалисти на висока конкурентоспособност и осигурява трайното им присъствие на пазара на труда. За важността на образователния продукт в съвременното образование А. Ников пише: “Факторът, от който най-много зависи просперитетът на едно общество, е образованата, квалифицирана работна сила – хората, развили своя човешки потенциал, тяхната добра подготовка, допринасяща за развитието на икономиката и културата, за обществото в цяло” [8, 1997, c. 5]. Като сериозна причина за забавен просперитет и благоденствие, заплаха за информационното общество, се посочват неквалифицираните и слабо квалифицираните управленци и изпълнители, работници и служители.

Образователният продукт включва степента на интелектуална, емоционално-волева и нравствена подготвеност на личността на студента като бъдещ специалист за участие в процесите на производство на материални и духовни блага и в сферата на услугите. Отчита се равнището на развитие на общата и специалната култура, професионалните качества, уменията за трансфер на знания, способностите за екипна работа, адаптационните възможности на личността. Проблемът се усложнява от факта, че образователният продукт не е резултат само от действието на образователните институции и предлаганите от тях образователни услуги. Тук действат и множество странични фактори – наследственост, среда, възпитание, семейство, роля на факторите на социално-педагогическата система, лични качества, интереси, способности, ценностни нагласи, мотивационни процеси, идеали и мечти.

Образователният продукт е факторът, съдействащ най-силно за просперитета на всяко образователно заведение, за неговото оцеляване в условията на национална и международна конкуренция на пазара на работна сила. Политиката на висшите училища в областта на образователния продукт е пряко свързана с целите и средствата, насочени към реализация на качествени образователни услуги. В крайна сметка тя е елемент от осъществяване на идеята за конкурентоспособността на подготвените кадри. Новата парадигма за подготовката на висши икономически кадри, която се асоциира с конкурентоспособността им като професионално значимо личностно качество, изисква активен иновационен подход за преосмисляне на системата, зрез която да се постигнат нови образователни резултати. В контекста на това на преден план излиза иновационният смисъл на синергетичната парадигма, на второ място, конкурентоспособността и нейното развитие предполага засилване на когнитивността като иновационен момент на всички образователни и организационно-управленски нива в университета.

Конкурентоспособността е сложна социално и професионално значима особеност на личността, съвкупност от интелект, чувства и воля, психични процеси, състояния и свойства, качества, гарантиращи на индивида възможности за успешно професионално вработване и оцеляване при конкуренцията на пазара на интелектуалния труд. Гарантирането на професионална конкурентоспособност на кадрите с висше образование изисква реализация на комплексния подход при подготовката им, както от процесуален и съдържателен, така и от организационно-управленски аспект. Това, от своя страна, налага приложението и реализацията на образователни иновации и стратегии, които усъвършенстват, допълват, коригират, направляват професионалното израстване на кадрите в теоретическо и практическо направление.

ІV. Специфика на дейността на преподавателя в новите информационни условия

Тя се характеризира със следните особености:

- Значително се усложнява дейността на преподавателите, свързана с подготовката на лекционните курсове, поради бързото развитие на тяхната технологическа основа. Освен това ИКТ поставят и допълнителни изисквания към качеството на разработваните учебни единици. В основата си трябва да залегне възможността за открит достъп за всички обучаеми, а също така за асистентите, колегите и експертите. Това от своя страна усилва контрола, насочен към по-високо качество на обучението.

- Особеностите на съвременния образователен процес се заключават в това, че за разлика от традиционното образование, където централна фигура винаги е преподавателят, центърът на тежестта при използването на новите информационни технологии постепенно се пренася към студентите, които активно участват в процеса на обучение, избирайки определена траектория на движение в развитата образователна среда.

Една от важните функции на преподавателя е да поддържа младия човек в неговата дейност: да способства за успешното му придвижване в морето от учебна информация, да облекчава решаването на възникващите проблеми, да помага при усвояването на голямата и разнообразна учебна материя. В световното образователно пространство, във връзка с тези изисквания, за преподавателя се налага нов термин, подчертаващ голямото значение на тази педагогическа функция (А. Bork въвежда термина Facilitator - фасилитатор, т.е., който способства, помага да се учи, облекчава интелектуалната дейност) [14, 2001, c. 7].

- Представянето на учебния материал, предполагащ осъществяване на комуникация между преподавателя и обучаемите, изисква в съвременното образование по-активно и интензивно взаимодействие между тях. Този контакт е по-различен от реализирания в традиционната група, където съществува обобщена обратна връзка между всички студенти и асистента, а взаимодействието с отделния обучаем е относително слабо. Съвременните ИКТ позволяват да се постига много по-активно взаимодействие, а това изисква от страна на преподавателя допълнителни усилия.

Във връзка с приложението на съвременните ИКТ в образованието, възникват и редица съществени и значими изменения в дейността на преподавателя, мястото и ролята му в процеса на обучение, в неговите основни функции.

• Усложняват се дейностите, свързани с подготовката и разработката на семинарите и лекциите.

• Появява се необходимостта от специални навици и прийоми за разработка на учебните курсове.

• Засилват се изискванията, отнасящи се до качеството на учебния материал.

• Променя се мястото и ролята на студентите в процеса на обучение. Реализира се класическата педагогическа идея за субект-субектно обучение с равнопоставеност на двете страни.

• Усилват се функциите, свързани с поддържане нивото на интелектуалната дейност на студентите.

• Осигурява се възможност за резултатна обратна връзка на преподавателя с всеки студент.

Посочените изменения, а не притеснението на преподавателите от компютрите и видеоустановките, са характерни за съвременното образование, основано на модерните ИКТ. Промените в образованието, продиктувани от приложението на ИКТ в университетите в развитите страни, показва, че не са обосновани на опасенията от това, че приложението на тези технологии у нас ще доведе до съкращения и увеличаване на безработицата сред преподавателите.

Във всички отрасли на стопанската дейност с появата на нови технологии, ново оборудване често се задават въпроси как всичко това ще се отрази върху степента на заетост, няма ли да се стигне до замяна на живия труд с технически средства. Най-сериозните изследвания в областта на компютърните и телекомуникационни технологии и тяхното влияние върху заетостта в различните отрасли показват, че тези технологии влияят основно не на количеството работни места, а на изискванията за качество на труда. Те променят организацията на труда, съдържанието и изискванията към квалификацията на работещите.

Аналогични промени, свързани с приложението на новите ИКТ, настъпват и в преподавателската дейност. Ако в традиционното образование преподавателят отделя голяма част от учебното време за четене на лекции и провеждане на занятия от катедрата, то в основата на ИКТ лежи смяната на съдържателната част на преподавателската дейност. Преподавателят е длъжен да разработи нов учебен курс, да обучи и студентите да се ориентират в научната информация, да осигури ново съдържание на общуването си със студентите в процеса на обучение, както и на общуването между самите тях. В ситуацията на отворено обучение студентите са в по-голяма зависимост от образователните ресурси, отколкото при традиционното. Ролята на преподавателите се концентрира предимно върху създаването на пакети обучаващи материали и осигуряването на индивидуална подкрепа за всеки студент, отколкото върху преподаването.

Литература

1. Данилчук, Е. В., Методологические предпосылки и сущностние характеристики информационной культуры, Педагогика, 2003, кн.1.

2. Жилкин, В. В., Проблемы усвоения современной информационной культуры, Педагогическая информатика, 2003, кн. 3.

3. Кларк, Ч., Информационные и комуникационные технологии: революция в образовании, Информатика и образование, 2003, кн. 4.

4. Котлер, Ф., Маркетинг менеджмент, Питер, Санкт Петербург, 1998.

5. Милков, Л., Иновационна дейност и информатизация на образователната система, Педагогика, 2005, кн. 8.

6. Милков, Л., Информатизацията на образованието като иновационен процес, Юни експрес, С., 2005.

7. Милков, Л., З. Марков, Целеполагането в обучението и образованието, Педагогика, 2002, кн. 7.

8. Ников, А., Иновационна дейност. Психологични измерения в образованието, Стопанство, С., 1997.

9. Попов, Е. Н., Услуги образования и рынок, Российский экономический журнал, 1996, кн. 6.

10. Танась, М., Образование и информационная эпоха, Народное образование, 2003, кн. 4.

11. Фридланд, А. Я, Основные понятия информатики: информация-информационный процесс-информационная культура, Информатика и образование, 2003, кн. 7.

12. Шостром, Э. А., Анти-Карнеги или Человек – манипулятор Полифакт, Минск, 1992.

13. Aubept, J.-L., Du berceanu a l’ecole, Editions Albin Michel, Paris, 1996.

14. Bork, A., Learning Technology, Educom Review, USA, 2001, N 6.

15. Changing the Conversation about Teaching, Learning & Technology a Report on 10 Years of ACOT Research, Apple Computer, Inc. 2000.