Информационни технологии и 10. клас (задължителна подготовка)

Методическо помагало

УВОД

Въвеждането на предмета Информационни технологии като задължителен в учебната програма на 9 и 10 клас, успоредно с предмета Информатика, е ключов момент в преподаването на компютърните дисциплини в средното общообразователно училище. Наличието на два предмета дава възможност да се разграничат ясно преподаването на темите, свързани с теоретичните основи на компютърната наука и основите на програмирането, от преподаването на компютърните технологии (читателят навярно се досеща защо предпочитаме този термин пред термина информационни технологии). В резултат се създаде възможност да се подхожда по специфичен начин във всеки от тези два силно свързани предмета (всъщност две страни на един и същ медал) и съответно да се търси по-висока ефективност на учебния процес. Разбира се, че едно такова разделяне поражда и проблеми – за взаимното разположение на двата предмета във времето, за точното разпределяне на материала в теми, които са общи и т.н.

Настоящото пособие има за цел да подпомогне учителите, решили да работят с учебниците по Информационни технологии за 9 и 10 клас (задължителна подготовка) на издателска къща “Анубис”, в условията на радикална смяна на характера на обучението. То е разработено успоредно със съответното пособие за преподаването на Информатика с учебниците на ИК “Анубис” и е изградено по сходен начин - започва с коментар на някои общи принципи на преподаването на Информационните технологии в средното училище, тъй като в сегашния си вид това е нов предмет и такъв коментар ни се струва задължителен. Коментират се и взаимоотношенията с преподаването на предмета Информатика. Предложено е примерно годишно разпределение на учебното съдържание за всяка от двете години. Включени са методически разработки на уроци, коментари, отговори или решения на някои от въпросите и задачите, дадени в края на уроците за самостоятелна работа. За да може пособията да се използват самостоятелно, частите касаещи връзките между двата предмета са повторени във всяко от тях.

Пособието по принцип е предназначено само за преподаването на Информационни технологии в задължителната подготовка. При написването на учебниците обаче сме се опитали в някои от уроците да дадем повече материал отколкото налагат държавните изисквания. Причината е, че по тези учебници ще преминат задължителната си подготовка и ученици, които ще се профилират в областта на Информационните технологии и Информатиката. Очевидно е, че тези ученици ще бъдат с по-големи възможности и е добре по-задълбочено да се запознаят с някои теми, които за учениците, не профилирани в тези две области, могат да бъдат застъпени в по-малък обем. Затова една от целите на пособието е да очертае първо ядрото на съответния урок и да посочи явно това, което е необходимо само за учениците от съответните профили.

Фактът, че материалът по Информационни технологии е предвиден да се изучава в две последователни учебни години не е сериозно основание да се търси някаква специфика във всяка от двете години. Напротив, ние ще разглеждаме предмета Информационни технологии като един. Двата учебника също са разработвани като учебници по един и същ предмет, но формално са разделен в две книжни тела. Например, всичкият материал който касае знания или технологичните елементи, общи за всички изучавани в двете години приложни програми, е събран на едно място (в учебника за 9 клас). Подходът за преподаване, предложен в пособието следва това наше разбиране.

Това методическо пособие, както и самите учебници (за краткост двата учебника заедно ще наричаме УИT, а поотделно УИT9 и УИT10, съответно), не бива в никакав случай да се разглеждат като задължаваща инструкция за това какво и как да се преподава. Основната цел на учебниците е била да предоставят на читателите колкото е възможно по-широка представа за базовите техники за работа със съвременни компютърни приложения, които учениците от средното общообразователно училище би трябвало да владеят. С това пособие бихме искали да подпомогнем учителя да избере от учебника материала, който да преподава и да го подреди по такъв начин, по който най-лесно ще постигне образователните цели.

Бихме искали да благодарим на учителите, избрали учебниците на ИК “Анубис” и се надяваме на обратна връзка с тях, за да стават тези учебници все по-добри и по-полезни.

I. ПРЕПОДАВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Няколко принципа

- приоритет на практиката пред теорията – ще използваме следната терминология: занятия, в които преобладава запознаване на учениците с някакъв теоретичен материал ще наричаме, макар и малко условно, лекции, а практическите занятия, в които тежестта е върху работата с компютър, ще наречем упражнения. Преподаването на ИТ предразполага към повече упражнения (за разлика от преподаването на Информатика, което предразполага към относително равновесие в броя на лекциите и упражненията). Прекаляването с теория в часовете по Информационни технологии е безсмислено, може да доведе до загуба на интереса на учениците. За въвеждане на необходимите теоретични знания препоръчваме кратки и добре обмислени изложения на принципните въпрос и преминаване към илюстрации с използване на компютър. Една добра възможност е, да се възлага запознанването с теорията като самостоятелна работа в къщи, а в клас да се проведе кратко събеседване за изясняване само на нещата, които не са разбрани;

- обучаване с помощта на образци (templates) – използването на предварително подготвени образци при преподаването на ИТ, не само в задължителната, но и в профилираната подготовка, няма алтернатива. В повечето теми, опредленото от програмите време няма да бъде достатъчно за друго, освен да бъдат разгледани някои образци и да бъдат направени неголеми изменения в тях. Освен това, за създаването на документи и разработването на приложения с изучаваните инструментални средства, освен владеене на тези средства, е необходимо, например, учениците да могат да оформят добре визуално документите и екранния интерфейс. Това са качества, развиването на които не може да бъде основно задължение на преподавателите по ИТ. Много по-лесно и по-естествено е обучаваните да използват готови елементи на дизайна и оформлението, като по-този начин се научат първо да ценят този елемент на разработките, а по-късно да се опитват да подражават на образците и да търсят свой “почерк”;

- обучаване с използване на “чародеи” – по-тежките инструментални средства предлагат използването на “чародеи”, т.е. системи от напътстващи диалози такива, че само чрез задаването на параметри в тeзи диалози да може да се изгради един или друг елемент на приложението или документа. Въпреки че чародеите са ограничени във възможностите си, те позволяват на учениците да навлязат бързо във възможностите на инструменталното средство и да получат, сравнително бързо, сравнително добри резултати. Постигането на подобни резултати, без използването на съорветния чародей, изисква много повече време и работа, а резултатите на по-неопитните могат да бъдат далеч по-лоши от тези получени с помощта на чародея. След като учениците се научат да работят с чародея, тогава би могло да им се посочат някои елементи, които той не може да прави и така да се демонстрират възможностите и на “ръчната” изработка или по-скоро дооформяне на документа (интерфейса).

А ето и няколко принципа, които са общи за преподаването както на Информатиката, така и на ИГ:

- избирателност – както вече споменахме обемът на материала включен в УИТ надхвърля рамките на хорариума, предвиден за двата предмета (по 36 часа в 9 и 10 клас). При това положение, всеки преподавател трябва внимателно да прецени кои от темите да включи и в какъв обем. Възможни са два подхода - да се изключат от преподаването цели теми или да се изключат от преподаването по-трудните неща от някои теми. Предпочитанието на авторите, разбира се, е към втория подход, който повече съответства на общообразователния характер на обучението. Но не можем да не си даваме сметка, че най-различни обстоятелства могат да направят преподаването на някои теми трудно или практически невъзможно. Затова е сигурно, че и първият подход ще бъде прилаган. Бихме препоръчали на учителите, избрали първия подход, да опитат да подготвят малко теоретично изложение за всяка от темите, които са решили да не преподават (или да го възложат като самостоятелна работа на някои от по-опитните ученици), за да се запознае класът поне на концепционно ниво със съдържанието на съответната тема;

- свобода в подреждането на материала – при подреждането на материала, в началото на УИТ9 бяха включени няколко урока, които разглеждат най-общите техники при използването на съвременните компютърни ситеми и широко разпространения прозоречен интерфейс. Такова разполагане е дискусионно, но е добър начин да се запознаят учениците с тези неща еднократно (например с компонентите на графичния интерфейс, процедурите по отваряне на файл, запазване на файл и т.н.), вместо при всяка нова група от теми да се губи време за тези неща. Независимо от това всеки учител би могъл да се откаже от предложения от нас подход и да включи този материал като част от съответните уроци, в които това се налага. Подреждането на останалите теми следва учебния план и съответства на нарастващата трудност на изучаваните приложения.

- проверка на знанията чрез проверка на уменията - колкото и важни да са знанията които ще получат учениците за предметната област, все пак решаващо за успеха на обучението па ИТ е умението им да използват компютърната техника, системния и инструменталния приложен софтуер. Затова проверката и оценката на знанията би трябвало непременно да съдържа, и то в достатъчен обем, проверка на това умение. Ако преподаването на ИТ допуска някакъв неголям брой занятия, които нарекохме лекции (съотношението на лекции и упражнения според нас не бива да е по-голямо от 1:4), то проверката на знанията би трябвало да се извършва изключително с използване на компютър. Само недостигът на компютърен ресурс би могъл да бъде причина да се извършва проверка и оценяване на знанията без използване на компютър, но това е крайно нежелателно.