Информационните технологии и съобщенията



страница1/6
Дата07.08.2018
Размер0.56 Mb.
  1   2   3   4   5   6
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА


ПРОЕКТ

декември 2015 г.

Национална програма „Цифрова България 2020“

СОФИЯ

2015 г.

СЪДЪРЖАНИЕ



I. ВЪВЕДЕНИЕ 3

II. ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РАМКА И НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА ЕВРОПЕЙСКО И НАЦИОНАЛНО НИВО В СФЕРАТА НА ИКТ 4

2.1.Европейска общност – политически инициативи и правна рамка 4

2.2. България – институционална, политическа и правна рамка 10

2.2.1Институционална рамка 10

2.2.2.Политическа рамка 10

2.2.3.Правна рамка 14

III. Анализ на текущото състояние 14

III.1 SWOT АНАЛИЗ 16

IV. ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА 19

IV.1 Приоритети 19

IV.2 Цели 22

V. МЕХАНИЗЪМ ЗА КООРДИНАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТ НА ПРОГРАМАТА 27

VI. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЦИФРОВА БЪЛГАРИЯ 2016-2020 (ЦИФРОВА БЪЛГАРИЯ 2020) 28

VII. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ 28



I.ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата програма представлява продължение на действащата до момента Национална програма „Цифрова България 2015“, като отчита постигнатото и взема предвид новите европейски стратегически и програмни насоки за постигане на интелигентен, приобщаващ, устойчив и ориентиран към цялото общество цифров растеж за периода 2016-2020 г.

С тази програма се цели модернизиране и повсеместно въвеждане на интелигентни ИТ решения във всички сфери на икономиката и социалния живот, чрез създаване на: среда за широко прилагане на ИКТ, национална инфраструктура, иновативни електронни услуги от нов тип за бизнеса и гражданите, единни стандарти и постигане на висока степен на мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост. В нея са заложени целите, мерките и дейностите, ангажимент на различните ведомства за постигането на основните стратегически приоритети.

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и Интернет са основните елементи, характеризиращи информационното общество (ИО) и представляват важен фактор за изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите. Създаването на условия за повсеместен достъп до ИКТ и Интернет и тяхното широко използване са основна предпоставка за развитието на иновативно и приобщаващо общество, осигуряващо високо качество на живот на гражданите.

Оценявайки значението на ИКТ и Интернет, Европейската Комисия (ЕК) публикува през 2010 г. „Програма в областта на цифровите технологии в Европа“, известна като „Цифровата програма за Европа“ (ЦПЕ)1, която е свързана пряко с решаване на проблемите в областта на информационните технологии и Интернет. Тя е една от седемте водещи политически инициативи в рамките на „Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020“2, имаща за цел подготовка на икономиката на ЕС за предизвикателствата на следващото десетилетие.

С цел гарантиране на успешното изпълнение на Цифровата програма, Европейската Комисия изисква да се изпълнят необходимите политически действия на национално ниво от всички държави-членки, които следва да изготвят своите национални политики, като изцяло вземат предвид заложените ключови действия на ниво ЕС. Това не само ще повиши въздействието на националните политики, но също така ще доведе до синергии на равнище ЕС. По този начин ЕС и държавите-членки ще постигнат по-ускорен напредък.

Република България също провежда активна политика в областта на развитието и широкото използване на ИКТ, която е очертана в националните стратегически планови и програмни документи. С Решение на 230-то заседание на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) от 17 януари 2011 г. бе създадена подгрупа към Работна група № 31 „Европа 2020" с цел координиране на работата, свързана с изпълнението на дейностите по Цифровата програма на Европа, с водещо ведомство Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка бе разработена Национална програма „Цифрова България 2015“ и План за нейното изпълнение.

През новия програмен период (2014-2020 г.), основните приоритетни области, заложени в Цифровата програма за Европа остават да действат, като предвид икономическите процеси в световен мащаб новата Европейска комисия3 поставя особен акцент на изграждането на цифров единен пазар на Европейския съюз. За постигне на тази цел, на 6 май 2015 г. Комисията прие стратегия за цифровите технологии за единния пазар4. Стратегията, която има многогодишен характер, се фокусира върху ключови взаимосвързани действия, които да бъдат предприети на равнище ЕС.

С оглед необходимостта от актуализация на националната политическа рамка в областта на ИКТ във връзка с новия програмен период 2014-2020 г., действащият до момента програмен документ следва да бъде актуализиран с времеви хоризонт 2020 г.

II.ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РАМКА И НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА ЕВРОПЕЙСКО И НАЦИОНАЛНО НИВО В СФЕРАТА НА ИКТ




2.1.Европейска общност – политически инициативи и правна рамка


На европейско ниво приоритетите в областта на ИКТ са очертани в стратегията на ЕС за растеж и заетост „Европа 2020“ и по-конкретно в една от нейните водещи инициативи - Цифровата програма за Европа (ЦПЕ).

Основната цел на ЦПЕ е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от цифровия единен пазар (ЦЕП), основан на високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения, като се очертае пътя за максимално оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на ИКТ главно чрез интернет – жизнено важна среда за икономическа и обществена активност, за извършване на стопанска дейност, работа, игри, общуване и свободно себеизразяване. Успешното изпълнение на ЦПЕ ще доведе до преодоляване на бариерите пред свободното предоставяне и използване на онлайн услуги в рамките на ЕС, независимо от националните граници, създаването на единно пространство за онлайн разплащания, защита на потребителите в киберпространството в рамките на цифровия единен пазар като предпоставка за навлизането на ЕС в цифровата ера. Това ще стимулира иновациите и конкурентоспособността на бизнеса, респективно икономическия растеж и ще осигури на европейските граждани по-добро качество на живот - например чрез подобрено здравеопазване, по-безопасни и по-ефикасни транспортни решения, по-чиста околна среда, нови медийни възможности и улеснен достъп до публични услуги и културно и друго съдържание.

Цифровата програма за Европа съдържа седем приоритни области за действие и едно хоризонтално направление „международна политика“:

Постигане на цифровия единен пазар

Бизнесът трябва да може да предлага на пазара на целия ЕС без ограничения своите продукти, услуги или идеи. От своя страна гражданите на ЕС, където и да се се намират на територията на съюза трябва да могат да се възползват от най-доброто съдържание, сделки и услуги без да е налично необосновано географско блокиране.

Пет години след създаването й, една от основните цели на Цифровата програма е да се изгради цифров единен пазар, който да допринесе за генериране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европа. Създаването на цифровия единен пазар е и един от приоритетите, върху които особено акцентира новоизбраният Председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. През май 2015 г. Европейската комисия обяви стратегията си за цифровия единен пазар. Цифровата програма ще актуализира правилата на ЕС за единния пазар в цифровата ера с цел са да се даде тласък на бизнеса чрез създаването на единна зона за плащания онлайн и допълнителна защита на потребителите в ЕС в киберпространството.

Подобряване на оперативната съвместимост и стандартите

ЕС трябва да подобри оперативната съвместимост на устройствата, приложенията, хранилищата за данни, услугите и мрежите. За да направи това, от съществено значение е, Комисията да продължава прегледа на политиката за определяне на стандартите. Тя трябва също да насърчава подходящи правила за правата върху интелектуалната собственост.

Интернет е чудесен пример за оперативна съвместимост, където са налични множество устройства и приложения, които работят заедно, навсякъде по света. Европа трябва да гарантира, че новите информационни устройства, приложения, хранилища и услуги за данни взаимодействат безпроблемно навсякъде, както в интернет. Цифровата програма идентифицира подобрените процедури за определяне на стандарти и увеличаването на оперативната съвместимост като ключ към успеха.

Укрепване на онлайн доверието и сигурността

Заплахи като злонамерен софтуер и онлайн измами разколебават потребителите и подкопават усилията за насърчаване на онлайн икономиката. Само 12% от европейските потребители се чувстват напълно безопасно при онлайн транзакции. Затова Европа се налага да подобри политиката си за борба с киберпрестъпността, детската порнография, нарушаването на неприкосновеността на личния живот и сигурността на личните данни. Комисията представи мерки в областта на мрежовата и информационна сигурност и борбата срещу кибератаки през 2013 г. Гражданите на ЕС трябва да знаят какво се случва с личните им данни, а правилата за тяхната защита трябва да са едни и същи във всичките 28 държави-членки на ЕС. Едновременно с това, държавите-членки следва да предприемат мерки за установяване на добре функциониращи мрежи на национално ниво и да извършват широкомащабни симулации на кибер атаки, а националните платформи за сигнализиране трябва да бъдат адаптирани към платформата за киберпрестъпност на Европол.

Цифровата програма предлага редица практически решения, включително и координиран европейски отговор на кибератаките и подобрени правила за защита на личните данни.

Насърчаване на бърз и свръхбърз интернет достъп за всички

Европа се нуждае от бърз и свръхбърз достъп до интернет за всички на конкурентни цени. За да се постигне това, ЕС трябва да изгради мрежи за достъп от следващо поколение. Комисията канализира публични средства, чрез различни инструменти, за да стимулира инвестициите в инфраструктура за широколентов интернет.

Новите услуги като телевизия с висока разделителна способност или видеоконферентна връзка се нуждаят от много по-бърз достъп до интернет, отколкото обикновено се предлага в Европа. За да съответства на световните лидери, като Южна Корея и Япония, в Европа трябва да се предлагат 30 Mbps за всички нейни граждани и най-малко 50% от европейските домакинства да са абонати на интернет с над 100 Mbps до 2020 г. Цифровата програма има за цел да превърне тази амбиция в реалност чрез стимулиране на инвестициите и да предложи цялостен план за радиочестотния спектър.

Инвестиране в научни изследвания и иновации

Европа трябва да инвестира в световно значими научни изследвания и иновации в областта на ИКТ, за да се стимулира растежа и заетостта чрез иновативни публично-частни партньорства и чрез използване на наличните възможности на новата програма за финансиране на научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. За да се привлекат най-добрите умове на Европа към научните изследвания, от решаващо значение са инфраструктурата от световна класа и адекватното финансиране. Най-добрите изследователски идеи трябва да бъдат превърнати в продаваеми продукти и услуги. В момента размера на инвестициите на ЕС в научни изследвания в областта на ИКТ са все още по-малко от половината на инвестициите в САЩ. Цифровата програма се стреми да запази конкурентоспособността на Европа чрез повишаване на координацията и елиминиране на фрагментарността на научните изследвания и иновациите.



Насърчаване на цифровата грамотност, цифровите умения и цифровото приобщаване

Въпреки че интернет е част от всекидневието на бизнеса и гражданите, част от населението е изключено все още от цифровата грамотност в новата среда. Отчита се недостиг на работна сила с цифрови умения в целия ЕС. С цел насърчаване на заетостта в сферата на ИКТ и запълването на работните места, които изискват цифрови умения, Комисията създаде Голямата коалиция за цифрови работни места и умения през 2013 г. Това е партньорство на множество заинтересовани страни, което се стреми да улесни сътрудничеството между бизнеса и образованието, да накара публичните и частните участници да предприемат действия за привличане на млади хора в образованието в областта на ИКТ и допълнително да квалифицира заетите и безработните с цифрови умения. С цел преодоляване на различията в достъпа до цифровата грамотност на европейските граждани, държавите-членки следва да насърчават достъпа до електронни услуги и по-специално при прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.



Ползи от ИКТ за обществото в ЕС

Цифровите технологии имат огромен потенциал за използване във всекидневния ни живот и за справяне със социалните предизвикателства. Цифровата програма се фокусира върху възможностите на ИКТ за намаляване на потреблението на енергия, за подкрепа на живота на възрастните гражданите, за революционизиране на здравните услуги и за предоставяне на по-добри публични услуги. Чрез ИКТ също може да се постигне напредък по цифровизацията на културното наследство на Европа чрез предоставяне на онлайн достъп за всички.



Международната политика на Цифровата програма

Тя е от съществено значение за европейския цифров единен пазар.

Европейският съюз си сътрудничи с много страни и международни организации, за да представи интересите на Европа и активно да популяризира ползите от Цифровата програма за действията на Европа насочени към всички хора.

В международен план, трябва да се гарантира че страните извън ЕС създават справедлива и прозрачна регулаторна среда, като по този начин се предоставя равен достъп за европейските компании и се укрепва международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите.

Много задачи от Цифровата програма са международни по своята същност - телекомуникациите, модерните информационни технологии (ИТ), променящия се облик на медиите и др.

Основните елементи на международната политика на Цифровата програма са:

Управление на интернет: сложността на темата за управлението на интернет се е разширила значително в пряка връзка с увеличаването на значението на мрежата като социална и икономическа инфраструктура. Въз основа на подхода на множество заинтересовани страни ЕС се стреми да насърчи предложения, които подобряват прозрачността и засягат всички участващи заинтересовани страни. В продължение на повече от петнадесет години ЕС допринася за укрепването и развитието на интернет в качеството си на съществен елемент на ежедневието и основен стълб на цифровия единен пазар. Интернет спомага за иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека. За интернет икономиката в ЕС се предвижда растеж от почти 11 %, а нейният дял в БВП се очаква да нарасне от 3,8 % през 2010 г. на 5,7 % през 2016 г. Малките и средните предприятия, които интензивно използват интернет, се разрастват почти два пъти по-бързо от другите. Оползотворяването на този икономически потенциал трябва да продължи, като се гарантира достъпът на физическите лица до съдържанието, продуктите и услугите, които желаят да получат, и възможността им да определят кои от личните си данни искат да споделят с други лица. Сигурните, стабилните и устойчивите мрежи формират основата на внушаващата доверие и процъфтяваща интернет икономика. Общодостъпният и свободен интернет, в чиято среда са валидни всички права и свободи на хората в реалния свят, улеснява социалния и демократичния напредък в световен мащаб. От съществено значение за съхраняването на тези блага е устойчивото управление на интернет с участието на всички заинтересовани страни.

Достъп до пазара: достъп до пазарите на големите страни като Китай, Индия, Бразилия и САЩ е приоритет номер едно за много дружества от ЕС в областта на ИКТ. Една от задачите на Цифровата програма е актуализирането на Споразумението за информационните технологии в рамките на Световната търговска организация (СТО). Споразуменията за свободна търговия са основен стълб на нашето сътрудничество и във всяко от тях има важен ИКТ раздел.

Регулаторно сближаване: в рамките на своите глобални, регионални и двустранни дейности ЕС има за цел да гарантира честни и прозрачни регулаторни системи в областта на телекомуникациите, аудиовизуалните услуги и интернет. Законодателството на ЕС, често може да помогне на партньорите при разработването на такава регулаторна система.

Цифровата програма за Европа5 наред със заложените 7 приоритетни области за действие формулира и тринадесет ясно дефинирани цели, които маркират цифровата трансформация, която трябва да бъде постигната като част от целите на стратегията „Европа 2020“. Индикаторите за изпълнението на тези цели са представени в „Рамка за сравнителен анализ 2011 – 2015 г.“6. В ход е работата по Регламента относно статистическите данни на общността за информационно общество. Напредъкът по изпълнението на целите се следи периодично чрез комплекс от индикатори и информацията се публикува в онлайн бюлетина на програмата – Digital Agenda Scoreboard7.

Накратко, трябва да бъде постигнато следното:

До 2013 г.


  1. Покритие с основен широколентов достъп на 100 % от гражданите на ЕС. (Широколентово покритие за всички).

До 2015 г.

  1. Разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да се доближи до нула не по-късно от 2015г. (Роуминг на национални цени)8 .

  2. 33 % от МСП следва да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г. (33 % от МСП да продават онлайн).

  3. 50 % от населението следва да правят покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (50% от населението да купува онлайн).

  4. 20 % от населението следва да правят трансгранични покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (20 % от населението да купува онлайн презгранично).

  5. Нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 % до 2015 г., а за хората в неравностойно положение — от 41 % на 60 %. (75% от населението да са редовни интернет потребители и 60% от хората в неравностойно положение да са редовни интернет потребители).

  6. Не по-късно от 2015 г. да са на разположение онлайн всички основни трансгранични публични услуги, съдържащи се в списъка, по който държавите-членки трябва да се споразумеят до 2011 г.

  7. Намаляване до 2015 г. наполовина (т.е. на 15 %) на дела на населението, което никога не е използвало интернет. (до 15% от населението никога не е използвало интернет).

  8. 50 % от гражданите до 2015 г. да ползват услуги на електронното управление, като повече от половината от тях изпращат попълнени формуляри. (50% от населението да използва електронно управление и 25% от населението да изпраща попълнени формуляри онлайн).

До 2020 г.

  1. Степен на покритие с широколентов достъп със скорост 30 Mbps или повече на 100 % от гражданите на ЕС до 2020 г. (Покритие с бърз широколентов интернет (> 30 Mbps) за всички).

  2. 50 % от домакинствата следва да разполагат с широколентов достъп със скорост над 100 Mbps до 2020 г. (50% от домакинствата да имат широколентови абонаменти с > 100 Mbps).

  3. 100 % нарастване на публичните разходи за научни изследвания и технологично развитие до 11 млрд. евро; Удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR до 2020 г. (100% увеличение на публичните инвестиции за НИРД в ИКТ ).

  4. Общо намаление поне с 20 % на консумацията на енергия за осветление до 2020 г.

Годишният отчет за постигнатото от 2010 до 2015 г. по ключовите индикатори на Цифровата програма за Европа показва отсъствието на цифров единен пазар и служи за база на стратегията за цифров единен пазар (ЦЕП) 9:



  • Достатъчен напредък и съответно вече постигнати цели на европейско ниво са: нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 %, а за хората в неравностойно положение - от 41 % на 60 % до 2015 г.; 50 % от населението да прави покупки онлайн не по-късно от 2015 г.; покритие с основен широколентов достъп на 100 % от гражданите на ЕС, общо намаление поне с 20 % на консумацията на енергия за осветление до 2020 г., 25% от населението да изпраща попълнени формуляри онлайн (услуги на е-управление).

  • Възможно е да бъдат постигнати през 2015 г. целите: намаляване до 2015 г. наполовина (т.е. на 15 %) на дела на населението, което никога не е използвало интернет. (15% от населението никога не е използвало интернет), 50 % от гражданите до 2015 г. да ползват услуги на електронното управление.

  • Не е ясно постигането на целите: 50 % от домакинствата следва да разполагат с широколентов достъп със скорост над 100 Mbps до 2020 г. (50% от домакинствата да имат широколентови абонаменти с > 100 Mbps); 100 % нарастване на публичните разходи за научни изследвания и технологично развитие до 11 млрд. евро; удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR до 2020 г. (100% увеличение на публичните инвестиции за НИРД в ИКТ ).

  • Недостатъчен е напредъка и вероятно няма да бъдат постигнати целите: 33 % от МСП следва да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г. (33 % от МСП да продават онлайн); 20 % от населението следва да правят трансгранични покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (20 % от населението да купува онлайн презгранично); разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да се доближи до нула не по-късно от 2015г. (Роуминг на национални цени) 10.

Мащабът на завършения цифров единен пазар ще помогне на фирмите да развият своята дейност извън пределите на вътрешния пазар на ЕС и ще превърне ЕС в още по-привлекателно място за световния бизнес. Комисията ще работи върху разработването на устойчив подход за управлението на интернет чрез модела с участието на множество заинтересовани страни с цел поддържането на свободен и отворен интернет. Отвореният характер на европейския пазар трябва да се запази и развие допълнително в цифровата сфера. ЕС трябва да продължи да настоява за същата отвореност и ефективно прилагане на правата върху интелектуална собственост от страна на нашите търговски партньори. Пречките пред глобалната цифрова търговия засягат особено силно европейските дружества поради факта, че ЕС е най-големият износител на цифрови услуги в света. Затова трябва да бъде разработена допълнително амбициозна политика за цифрова търговия и инвестиции, включително чрез споразумения за свободна търговия на ЕС.

Действията, които ще предприеме ЕК са описани в Пътна карта за изграждане на цифровия единен пазар и допринасят за изпълнението на целите, заложени в Цифровата програма, за новия период след 2015 г.:


Пътна карта за изграждането на цифровия единен пазар

Действия11

График

По-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа

Законодателни предложения за прости и ефективни трансгранични договорни правила за потребителите и предприятията

2015 г.

Преглед на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите

2016 г.

Мерки в областта на превоза на колетни пратки

2016 г.

Широкообхватен преглед с цел изготвянето на законодателни предложения за преодоляване на необосновано географско блокиране

2015 г.

Секторно проучване на конкуренцията в електронната търговия, свързано с онлайн търговията със стоки и извършването на услуги по интернет

2015 г.

Законодателни предложения за реформа на режима на авторското право

2015 г.

Преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване

2015/2016 г.

Законодателни предложения за намаляване на административната тежест върху предприятията в резултат на различни режими на ДДС

2016 г.

Създаване на подходящи условия за развитието на цифровите мрежи и услуги

Законодателни предложения за реформа на съществуващите правила за далекосъобщенията и на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

2016 г.

Преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

2016 г.

Цялостен анализ на ролята на платформите на пазара, включително незаконното съдържание в интернет

2015 г.

Преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации

2016 г.

Създаване на договорно публично-частно партньорство по киберсигурността

2016 г.

Увеличаване на потенциала за растеж на цифровата икономика

Инициативи относно собствеността върху данните, свободното движение на данни (напр. между доставчиците на компютърни услуги „в облак“) и европейските компютърни услуги „в облак“

2016 г.

Приемане на приоритетен план за стандартите в областта на ИКТ и разширяване на европейската рамка за оперативна съвместимост за обществените услуги

2015 г.

Нов план за действие за електронно управление, в това число и инициатива за прилагане на принципа „само веднъж“, както и инициатива за осигуряване на свързаност на търговските регистри

2016 г.



Каталог: upload -> docs -> 2016-01
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница