Информационните технологии и съобщенията
България – институционална, политическа и правна рамка
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2.Политическа рамка
- 2.2.3.Правна рамка
2.2. България – институционална, политическа и правна рамка2.2.1Институционална рамкаПолитиката в областта на информационните и комуникационни технологии е секторна политика с хоризонтално действие във всички социални и икономически сектори и като такава тя може да се провежда само чрез съгласувани и координирани усилия на всички държавни институции и с участието на представителните организации на бизнеса и гражданското общество Тази политика трябва да допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да гарантира максималното използване на иновационния икономически и социален потенциал на ИКТ. Изпълнението й е споделена цел в държавата, което в условията на децентрализирано управление изисква добре работещ координационен механизъм, обхващащ всички нива на управление. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) има координираща роля. От една страна, като отговорно ведомство има за задача да събира, обобщава, анализира и отчита събраната информация, която публикува на официалния си сайт, и от друга страна, МТИТС в лицето на Подгрупата към РГ 31 „Европа 2020“ в МФ изпълнява функциите на интерфейс между българските и европейските институции в областта на ИКТ. МТИТС координира цялата дейност по провеждане на държавната политика в областта на информационните технологии и съобщенията, като усилията са насочени основно към разработване на необходимата нормативна база, изграждане и поддържане на модерна електронна съобщителна инфраструктура за нуждите на публичната администрация и електронното правителство, гъвкаво управление на радиочестотния спектър, развитие на електронното управление, вкл. осигуряване на висока степен на оперативна съвместимост и на мрежова и информационна сигурност за предоставяне на електронни административни услуги на бизнеса и гражданите. Основните институции на изпълнителната власт, ангажирани с провеждане на държавната политика в областта на ИКТ и съобщенията са МТИТС и Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС), като второстепенен разпоредител с бюджет към министерството. Останалите министерства също изпълняват мерки в областта на ИКТ в рамките на секторни и национални стратегии, в които ИКТ най-често са хоризонтален приоритет.
В изпълнение на поетите ангажименти в НПР са разработени следните стратегически документи: Национална програма „Цифрова България 2015“14, дефинира параметрите (мерки, отговорни институции, срокове, бюджет) за развитие на информационното общество в България и има за цел да подпомогне изпълнението на европейските приоритети и задачи, описани в Цифровата програма за Европа (ЦПЕ) по отношение на социалния и икономически потенциал на ИКТ, както и Интернет до 2015 г. Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп 2012 -201515е актуализирана и допълнена с разширен времеви хоризонт до 2020 г. и тематично насочена в най-голяма степен към осигуряване на бърз и свръх-бърз интернет на всички граждани. Тя е в съответствие с препоръките на ЕК. Национален план за широколентова електронна съобщителна инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA)16 е логично продължение на действащата стратегия за развитие на широколентовия достъп. Ангажиментът за разработване на такъв програмен документ на национално ниво е заложен в предварителните условия за ползване на средствата от Европейския съюз за следващия програмен период 2014 – 2020 г., в съответствие с Анекс IV към „Регламента за определяне на общо приложими разпоредби за фондовете обхванати от Общата стратегическа рамка“. Националният план определя средствата, начините и сроковете за реализиране на целите, заложени в Цифровата програма за Европа до 2020 г., за предоставяне на бърз и свръхбърз широколентов достъп на всички европейци, чрез изграждане на мрежи за достъп от следващо поколение. На практика NGA мрежите ще имат скоростта и капацитета в бъдеще да доставят съдържание с висока разделителна способност (видео или телевизионно), да осигурят предоставянето на множество модерни комбинирани цифрови услуги с много висока скорост, да поддържат по поръчка взискателни към скоростта приложения, както и да доставят на клиенти (предприятия) ценово достъпни симетрични широколентови връзки. Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 202017, насочена към превръщане на администрацията от фрагментирана и бюрократична структура в интегрирана, ефикасно действаща единна система чрез предоставяне на съвременни висококачествени публични електронни услуги за гражданите и бизнеса. В нея са залегнали цели и мерки в съответствие с редица европейски стратегически документи, а основнате й цел е да очертае рамката на всички текущи и нови дейности в областта на електронното управление, свързани с изграждането на основните системи и ресурси в т.ч. и облака на електронното правителство, както и с изграждане и предоставяне на иновативни широколентови услуги за гражданите и бизнеса. Стратегията предвижда интеграция на информационните процеси с цел структуриране на администрацията в съответствие със съвременните управленски технологии и постиженията на информационните и комуникационните технологии и трансформирането й в цифрова администрация. Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 г. – 2020 г.18 е приета с Решение № 531 на Министерския съвет от 21.07.2014 г. Тя представлява естествено продължение на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България 2014-2020 г. в областта на правосъдието. Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ – „е-Митници“ 2014 – 2020 г. дефинира и интегрира целите, приоритетите и очакваните резултати по отношение на въвеждането на електронно управление в АМ (е-Митници), произтичащи от глобалната реформа на Европейската комисия в областта на Митническия съюз, включваща глобализацията и необходимостта от гарантиране на сигурност и улеснения за търговията, Лисабонската стратегия за конкурентоспособност и развитие прерастнала в „Европа 2020“, създаването на възможности за работа на митниците в електронна среда, инициативата за „по-добро регулиране” на митническите процеси и процедури. Секторна стратегия „е-Митници“ (2014-2020 г.) е създадена от Агенция „Митници“ (АМ) като компонент към „Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020“. Секторна стратегия „е-Митници“ очертава технологичните приоритети за АМ по създаване на е-митници към 2020 и определя подхода и принципите за тяхната реализация.
На 2 юли 2014 г. с Протокол № 27.1 на Министерския съвет е приета Стратегия за ефективно прилагане на информационните и комуникационните технологии в образованието и науката на Република България (2014-2020г.)20, която задава основните цели, задачи, направления за информатизация на системата на образованието и науката в Република България до 2020 година, а също и определя базовите принципи, подходи и условия за успешна реализация на процеса на информатизация. Национална здравна стратегия (2014 – 2020)21, възприема цялостният интегративен принцип, заложен в стратегията на Европейския съюз и основана на разбирането, че сложните и преплетени проблеми на здравето, които са винаги многофакторно обусловени наложително изискват ясна представа за подходите и времевите параметри за тяхното решаване. Една от стратегическите й цели е свързана с подкрепяне на приемането и целесъобразното използване на информационните технологии чрез стимулиране и техническа помощ. Стратегия за развитие на държавната администрация22 е националният стратегически документ, който задава визията за развитието на българската администрация за следващия програмен период. Ежегодно се изготвя Доклад за състоянието на администрацията23. Основните аспекти на стратегията са увеличаване на продуктивността в работата на институциите, оптимална институционална среда и по-ефективно използване на ограничените ресурси за предоставяне на качествени публични услуги. Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015-2018 г.24 е приета с Решение на МС №149 от 11 март 2015 г. Политиката за развитие на съобщителния сектор, за постигане на ускорен икономически растеж в рамките на единния европейски пазар, повишаване на конкурентоспособността и разкриване на нови работни места. Националната секторна политика в областта на електронните съобщения за периода 2015-2018 г. се базира на натрупаната практика в процеса на изпълнение на настоящата политика, прилагането на действащата правна рамка и отразява тенденциите в ЕС, като включва конкретни мерки за подобряване на действащата нормативна уредба и във възможно най-голяма степен намаляване на административната тежест, насочени към стимулиране на инвестициите в сектора, устойчив икономически растеж и заетост. Актуализираната политика залага параметри за развитие на модерна електронна съобщителна мрежа за нуждите на държавното управление. Мерки за внедряване на ИКТ в различни сфери на човешката дейност, които способстват за възникване и развитие на цялостния процес на информатизация и електронизация на обществото са набелязани и в стратегически документи, които са в процес на подготовка, като: Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България (2014 – 2020)25, приета с Решение на МС №857 от 03.11.2015 г., в която е отделено специално внимание на мерките за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, базиран на развитието на балансирана иновативна екосистема в областта на ИКТ посредством ИКТ инфраструктура за научни изследвания и иновации - технологични паркове, бизнес инкубатори, клъстери, центрове за компетентност, е-инфраструктура и др., подкрепа за растежа на ИКТ сектора и подкрепа за широкото внедряване на ИКТ в приоритетните индустриални сектори и особено в малките и средни предприятия. Иновационна стратегия за интелигентна специализация е едно от задължителните предварителни условия по Споразумението за партньорство на Република България26, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съобразно с Общата стратегическа рамка на Европейския съюз и Специфичните препоръки на Съвета от юли 2012 г. Проект на Стратегия за е-архивиране (2014 – 2020)27 е в съответствие с Общата стратегия за електронно управление, която поставя рамката и определя националните стратегически цели за ускорено изграждане и развитие на електронното управление в България. E-архивирането включва процесите по създаване, управление, експертиза, опазване и съхранение на електронните документи, и предаване и използване на ценните електронни документи в държавните архиви. Проект на Национална стратегия за прилагане на облачните технологии в държавното управление, чието значение за развитие на цифровото общество е безспорно и е изключително важна част от политиката на цифровия единен пазар. Облачните информационни технологии са нов модел информационни технологии и услуги, достъпни дистанционно. чрез тях е възможен мрежовия достъп до споделени ресурси като сървъри, интернет мрежи, хранилища от масиви от данни и софтуерни приложения. Тя се базира на Стратегията за оползотворяване на потенциала на изчислителия облак в Европа и цели да улесни и направи възможно по-бързото внедряване на изчислителни облаци във всички сектори на икономиката, в които могат да бъдат намалени разходите за ИКТ и където, в съчетание с новите цифрови бизнес практики, това може да доведе до повишена производителност, растеж и работни места. Проект на Национална стратегия за защита на интелектуалната собственост, чиято роля е създаване на по-конкурентна икономика и по-високо равнище на заетост. Тя съдейства за капитализиране на иновациите и творчеството в България, като дава възможност на бизнеса да реализира икономическия потенциал на творчеството и иновациите на основа на ефективна защита на интелектуалната собственост. Проект на Стратегия за киберсигурност определя мерки за редуциране на риска и гарантиране на ползите в киберпространството за гражданите и бизнеса и публичната администрация и управлението на страната в средносрочен план. Стратегията определя киберсигурността като система от мерки за осигуряване на конфиденциалност, наличност, цялостност и автентичност на информацията, която се създава, използва и съхранява в националната електронна среда. Постигането на ниво на киберсигурност, достатъчно за предотвратяване на технологичните и информационните рискове е от първостепенно значение за правилното функциониране на организациите и страната. Напредъкът по изпълнението на тези стратегически и програмни документи се следи, като се използват комплексът от ключови индикатори, с който се следи изпълнението на Цифровата програма за Европа и индикаторите на Националния статистически институт за развитието на информационното общество в България, както и на Комисия за регулиране на съобщенията. Документът Цифрова България е съобразен с основни препоръки от методическите указания за стратегическо планиране в Република България28, включително и реализиране на публично обсъждане с всички заинтересовани страни (университети, НПО, бизнес организации и граждани).
Каталог: upload -> docs -> 2016-01 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|