Информация за контакт с възложителя



страница1/4
Дата02.06.2018
Размер0.81 Mb.
  1   2   3   4
Информация по Приложение 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда


  1. Информация за контакт с възложителя:

    1. Име, ЕГН, местожителство, гражданство на възложителя – физическо лице, седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице.


Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Управление на отпадъците – Регион Добрич”

Седалище: град Добрич, ул. „България” 12, Община град Добрич

Регистрирано в Добричкия Окръжен Съд с Решение No 963/04.05.2006г., вписано в Регистър 5, том 15, стр.189, парт. No 16 , БУЛСТАТ: 124686224

Представлявано от Детелина Николова – Председател на Управителния съвет на СНЦ „Управление на отпадъците – Регион Добрич”




    1. Пълен пощенски адрес:

Град Добрич, ул. „България” 12, Община град Добрич


    1. Телефон, факс и e-mail:

Телефон: 058/ 601 203, факс: 058/ 600 166, e-mail: ruo_dobrich@dobrich.bg;
4. Лице за контакти:

Кремена Стефанова – мениджър проект




  1. Характеристики на инвестиционното предложение:

Основната цел на настоящото проектно предложение е да допринесе за изпълнение на задълженията на Република България като страна членка на ЕС във връзка с изискванията за интегрирано управление на отпадъците, произтичащи от Директива 2008/98/ЕО (отменящи Директиви 75/442/ЕИО и 2006/12/ЕС), и Директива 1999/31/ЕИО относно депониране на отпадъци и по-точно намаляване на замърсяването на околната среда и повишаване на ефективността на използване на ресурсите.

С реализирането на проекта по ОПОС се цели изграждане на Регионална система за управление на отпадъци на регион Добрич чрез построяването на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Стожер и две претоварни станции за отпадъци до градовете Тервел и Балчик. Инвестициите ще бъдат изградени на територията на три общини – Добричка, Тервел и Балчик.

Съгласно работния проект и подаденото Заявление за издаване на Комплексно разрешително Регионалното депо при с. Стожер е предвидено да приема годишно 72 хиляди тона отпадъци или 198 тона на ден.

За Регионално депо – Стожер и Претоварна станция – Тервел е издадено положително решение по ОВОС №ВА – 3/2008г. на директора на РИОСВ – Варна.

За претоварна станция за отпадъци Балчик е издадено Решение № 44-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от ОВОС на Министъра на околната среда и водите.


    1. Резюме на предложението

Настоящото инвестиционно намерение касае изменение на инвестиционно намерение за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич”, включваща Регионално депо за отпадъци – Стожер и две претоварни станции за отпадъци – Тервел и Балчик”.

За регионалното депо при с. Стожер в хода на работното проектиране е променен обема на Клетки І, ІІ и ІІІ, без да се променя предвидения общ капацитет на депото.

Инвестиционното предложение включва и разработване на Подробни устройствени планове – парцеларни планове /ПУП-ПП/ с цел осигуряване на инфраструктурно обезпечение на Претоварна станция – Тервел и Регионално депо – Стожер.
1.1 Промяна в обема на Клетки І, ІІ и ІІІ

Предвижда се изменение в първоначално определения обем на Клетки І, ІІ и ІІІ на депото като той бъде редуциран, както следва:



  • Клетка І от предвидената площ 3,5 ха и обем 225 000 м3 става 3,0 ха и обем 240 000 м3

  • Клетка ІІ от предвидената площ 3,2 ха и обем 200 000 м3 става 1,8 ха и обем 145 000 м3

  • Клетка ІІІ от предвидената площ 4,0 ха и обем 370 000 м3 става 3,3 ха и обем 300 000 м3

Изменението в обема на отпадъците в Клетки І, ІІ и ІІІ се постига чрез повишаване коефициента на уплътняване на отпадъците, посредством компактиране с тежък компактор. Изменението в площта на Клетки І, ІІ и ІІІ предоставя възможност за надграждането им и достигане на първоначално предвидения обем на депото от 795 000 м3. Надграждането на Клетки І и ІІ ще позволи приемане на допълнителен обем отпадъци в размер на минимум 110 000 м3 .

За депото са разработени концептуален проект (предпроектни проучвания) и работен проект само на клетка №1.

Съгласно концептуалния проект депонирането на отпадъци на депото ще се извърши на три етапа:


  • Етап I 2010 - 2014, клетка с площ 3,5 ha с капацитет 187 688 t или 225 000 m3

  • Етап II 2015 - 2020, клетка с площ 3,2 ha с капацитет 166 167 t или 200 000 m3

  • Етап III 2021 - 2030, клетка с площ 4,0 ha с капацитет 341 160 t или 370 000 m3

Общият обем отпадъци, който може да поеме депото по идейния проект е 795 000 m3, което е равносилно на 695 000 t (прието е уплътняване до 0,87 т/м3).

Както е известно разработките, направени в ПИП подлежат на уточняване в работния проект. В този аспект в работна фаза на база на детайлни чертежи се прецизират количествените характеристики на клетка №1 на депото. Нейната площ е 30 030 m2, а обемът й е 240 000 m3 (при уплътняване на отпадъците до 1,0 т/м3 капацитетът на тази клетка е 240 000 тона). Площта на клетка І на депото след рекултивация (като проекция без отчитане на наклона на откосите) е 33 586 м2. Площта на купола на депото (с отчитане на наклона 5%) е 17 444,5 м2. Площта на откосите на депото (с отчитане на наклона 1:3) е 16 141 м2.

Обемът на отпадъците е изчислен по профилния метод с отчитане на загубите на обем от долен и горен екран и от ежедневно запръстяване (за сведение в ПИП това не е направено така).

Площта и обемът на втора и трета клетка са определени приблизително и подлежат на уточняване в работна фаза:



  • Клетка ІІ – около 18 000 m2 и 145 000 m3;

  • Клетка ІІІ – около 27 000 m2 – 33 000 m2 и 235 000 m3 – 300 000 m3.

Общият обем отпадъци, който може да поеме депото по работния проект е около 620 000 m3 – 685 000 m3, което е равносилно на 620 000 – 685 000 t (при уплътняване до 1,0 т/м3 с тежък компактор).

Конструктивното решение на клетка №1 позволява нейното допълнително надграждане в североизточна посока за усвояване на свободната територия между обходния път и външната водоотвеждаща канавка на депото. Надграждането може да се осъществи така, че да се използва съществуващата дренажна система за инфилтрат на клетка №1 – страничните клонове на съществуващата дренажна система се свързват (удължават) с дренажните клонове на новата дренажна система. По този начин се създава възможност за увеличаване на общия капацитет на депото и респективно на срока му за експлоатация с още няколко години. В този случай следва да се прецизира степента на изпълнение на горния изолационен екран и рекултивацията. Това надграждане може да се разглежда като етап 1А. Същото важи и за клетка №2, над която от едната страна може да се надгради етап №2А. По експертна оценка площта на 1А е 3 750 м2, а на 2А е 7 125 м2. Количеството отпадък, което може да се събере в 1А е 20 000 м3, а в 2А – 27 000 м3. Общо 47 000 м3 или 47 000 т при максимално уплътнение или 37 600 т при уплътнение до 0,8 т/м3.

Проектната степен на уплътняване на отпадъците е приета 3,125 (обемно тегло на уплътнения отпадък 1,0 т/м3), което изисква уплътняване с тежък компактор. При по-малък компактор степента на уплътняване е 2,5 (обемно тегло на уплътнения отпадък 0,8 т/м3).

Продължителността на експлоатация на клетка І и на депото, като цяло (приблизително) е дадена в следващата таблица в зависимост от степента на оползотворяване на отпадъците. Количеството генерирани отпадъци е прието според част „Технологична” на работния проект за съоръжения за механично и биологично третиране – съоръжения за компостиране; спомагателни съоръжения и машини 40 833 несепарирани ТБО и 15 000 тона строителни отпадъци годишно. От тях към клетките на депото за депониране отиват 24 685 тона остатъчна фракция ТБО, 5 639 тона остатъчна фракция от строителни отпадъци и 485 тона нестандартен компост.




Депониране

Експлоатационен срок клетка І, год.

Експлоатационен срок депо, год.

1

Без оползотворяване и компостиране

5,8

16 ÷ 16,5

2

С оползотворяване и 100% компостиране

7,9

27,5 ÷ 30,0

С изработването на работния проект за Регионално депо с.Стожер е избрано по-ново технологично решение, което позволява да се удължи срока на експлоатация на депото, спрямо този предвиден в Прединвестиционните проучвания (ПИП) и ОВОС – т.е. от 20 на 30 години, без да се увеличава обема на депонираните отпадъци. Това ще доведе до намаляване на експлоатационните разходи и до намаляване площта на увредените терени, вследствие депониране на отпадъци върху тях.


Настоящото инвестиционно предложение на предвижда изменение по отношение на довеждащия път до регионалното депо.

В Доклада по ОВОС (ДОВОС) са разглеждани два варианта на път за достъп – обходен път, започващ западно при входа в селото от към град Добрич и обходен път, започващ западно преди входа в селото от към град Добрич. Втория вариант е разглеждан и в Работното проектиране на обекта и с него е кандидатствано за предоставяне на БФП. Дължината му е около 6 км.. Започва преди началото на с. Стожер , като се отбива от главен път II – 29 Варна - Добрич, който е част от републиканската пътна мрежа. Пътят върви по съществуващи общински черни пътища и стига до регионалното депо.

Разглеждан е и вариант на трасе, което започва от предпоследната пресечка на селото, отбивайки се от главен път Добрич –Варна. Пътят преминава през ул. „Пирин” и продължава по съществуващи черни общински пътища до регионалното депо. В този случай дължината на трасето е около 3 км. Движението на сметоизвозващите автомобили трябва да става по път II – 29, който преминава през с.Стожер. Този вариант отпада поради несъгласие от страна на жителите на с. Стожер.

Като вариант за изграждане на довеждащ път до регионално депо с. Стожер си остава този, при който трасето на пътя започва преди началото на селото, отбивайки се от главен път II – 29 Варна – Добрич, от страната на град Добрич. Така въпреки, че е икономически по-неизгоден вариант, ще бъдат спазени исканията на жителите на с. Стожер, както и условията, поставени в Решението по ОВОС.


1.2 Изграждане на пътна и инженерна инфраструктура за Претоварна станция –Тервел

Претоварна станция за отпадъци – Тервел, ще обслужва две общини Тервел и Никола Козлево. За да се пусне в експлоатация е необходимо да има осигурена обслужваща инфраструктура към нея. В тази връзка е издадено Решение № 2-33 на Общински Съвет - Тервел за изработване на ПУП-ПП за довеждаща инфраструктура.

В тази си част инвестиционното намерение представлява разширение на съществуваща /първична/ инфраструктура и доизграждането й в обслужваща инфраструктура към Претоварна станция за отпадъци гр. Тервел.

За елементите на обслужващата техническа инфраструктура е разработен подробен устройствен план във вид на парцеларен план, трасе на подземен водопровод и пътна връзка на територията на града. Водопроводът е с дължина 835м., а пътната връзка – 900м. Площта на сервитута на водопровода е 835 кв.м, а на пътната връзка -7200 кв.м. Извършени са геодезични заснимания, на чиято база е разработено трасето на водопровода и пътната връзка. Пътната връзка с габарити 5,00/8,00м., представляваща пътно платно с две ленти за движение по 2,50м. и два банкета по 1,50м. По този път ще се осъществява транспортен достъп между Претоварна станция за отпадъци – Тервел и път ІІІ 207. На път ІІІ 207 при км 54+825 ще се изгради пътно кръстовище от първи тип.

Трасетата на водопровода и електропровода ще бъдат в сервитута на пътя. Захранването с вода за питейно-битови нужди ще се извърши от съществуващ водопровод по ул.”Янтра” на селищна водопроводна мрежа – гр. Тервел. Ел.захранване ще се осигури от съществуващ ВЕЛ 20 кV, извод „Зърнени храни” на П/С 110 кV/ 20кV „Тервел” чрез изграждане на електропроводно отклонение до новия трафопост. Във връзка с писмо № 63-00-3240/5/06.03.2012 г. на РИОСВ – Варна е подадено заявление с вх. № 1201005945/05.04.2012 г. в „Е.ОН България” за промяна на трасето на електропровода от въздушно в подземно.

Инвестиционното предложение не предвижда изграждане на канализационна система. Отпадъчните води, които ще се формират при експлоатацията на претоварната станция ще се събират във водоплътна изгребна яма и периодично ще се извозват до ПСОВ гр. Тервел за пречистване. Дъждовните водни количества е предвидено да се отводняват повърхностно.



2. Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение.

Националната програма за управление на дейностите по отпадъците от 2003 год. определя регионите, включващи общините, които ползват общо Регионално депо. В Програмата е определен регион Добрич, който включва в себе си следните общини:

      • Добрич

      • Добричка

      • Балчик

      • Каварна

      • Шабла

      • Никола Козлево

      • Тервел

      • Генерал Тошево

      • Крушари

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на Регионално депо за отпадъци – Стожер и две претоварни станции – Тервел и Балчик.

Целта на изграждането на Регионалното депо за отпадъци „Стожер” и Претоварните станции за отпадъци в Тервел и Балчик е постигане на високо ниво на рециклиране и намаляване на обема на депонираните отпадъци, както и прилагане на други форми на оползотворяване на твърди битови отпадъци и строителни отпадъци, генерирани на територията на общините от регион Добрич.

Регионалните цели за рециклиране и оползотворяване на твърди битови отпадъци, поставени в НПУДО и специфицирани в програмен документ Механизъм за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” на МОСВ от м.април 2009 год., са:


2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

0,00%

14,26%

17,95%

41,62%

41,56%



3. Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение:

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на Регионално депо за отпадъци – Стожер и две претоварни станции – Тервел и Балчик.

Предвиденото с ПУП-ПП инвестиционно предложение е в пряка връзка с намерението за изграждане на Регионална система за управление на отпадъците – регион Добрич. Издадено е положително решение по ОВОС №ВА – 3/2008г. на директора на РИОСВ – Варна относно реализацията на Регионално депо – Стожер и Претоварна станция – Тервел. Издадено е и Решение № 44-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от ОВОС на Министъра на ОСВ относно Изграждане на претоварна станция за отпадъци Балчик.
4. Подробна информация за разгледани алтернативи

В хода на предпроектните проучвания са разгледани 32 алтернативни площадки за изграждане на регионално депо, от които като перспективни от екологична и икономическа гледна точка са предложени две, на тяхна база е направена оценката на въздействие върху околната среда и е избрана площадката в с. Стожер.

Разгледани са алтернативи за транспортиране на отпадъците от общините до регионалното депо. Разгледан е вариант с групиране на общини по пътя към регионалното депо. За целта са обособени три зони:


  1. Централна с общините Добрич, Добричка, Крушари и Генерал Тошево.

  2. Крайбрежна с общините Балчик, Каварна и Шабла.

  3. Вътрешна с общините Тервел и Никола Козлево

Разглеждани са варианти с и без претоварна станция в Балчик, за общините Балчик, Каварна и Шабла и с и без претоварна станция Тервел, за общините Тервел и Никола Козлево и е избран икономически оправдания вариант с две претоварни станции.

Разгледани са и два различни сценария за сортиране на отпадъците, от които зависят решенията за събирането и превозването на твърди битови отпадъци:

a) Отделяне и сортиране на материалите преди събирането на отпадъците при източника, като се използват различни видове контейнери;

б) Сортиране на материалите след събиране на отпадъците в специални за целта съоръжения;

и сравняване на финансово-икономическите показатели с вариант без използване на претоварни станции.

Решаваща роля при взимането на решението играе и финансово-икономическият анализ. Той показва, че за седем от деветте общини от региона по-голямо натоварване на потребителите за целия период на анализ е социално непоносимо, т.е. населението не би могло да понесе допълнителни разходи по третиране на отпадъците.

Разгледани са и няколко варианта на трасе за изграждане на довеждащ път до регионалното депо. В Доклада по ОВОС (ДОВОС) са разглеждани два варианта на път за достъп – обходен път, започващ западно при входа в селото от към град Добрич и обходен път, започващ западно преди входа в селото от към град Добрич. Втория вариант е разглеждан и в Работното проектиране на обекта. Трасето на пътя е прието с Решение на Общински съвет на Община Добричка № 800 от 22.02.2011г.
Разглеждан е и трети вариант на достъп до депото с трасе преминаващо през село Стожер с цел намаляване на разходите за изграждане. Съобразявайки се с исканията на жителите на с. Стожер и Решението на ДОВОС, като вариант на трасе на довеждащия път до депото си остава този при който пътя започва западно преди входа на селото, посока от към град Добрич.
5. Местоположение на площадката, включително необходима площ за временни дейности по време на строителството
Регионално депо ще се изгради в ПИ №000056 с обща площ 217,862 дка, землище с.Стожер

Площадката на бъдещото регионално депо Стожер е разположена на 2.5 км ЮЗ от с. Стожер, община Добричка местността „Абърлък” на границата със землището на с. Крумово, община Аксаково, област Варненска. Отдалечена е от областния център гр. Добрич на около 20 км.




Координати на ъгловите точки на ПИ №000056 (в система WGS-84 и в система 1970 г. зона К-7)


Точка №

N

E

Х

У

1

43024`59,98685``

27047`29,67408``

4708838,53

9630054,40

2

43025`07,56083``

27047`31,51196``

4709073,01

9630091,35

3

43025`05,35856``

27047`46,81740``

4709011,53

9630436,88

4

43025`02,74853``

27047`49,89902``

4708932,30

9630507,71

5

43025`00,83410``

27047`58,25004``

4708876,77

9630696,66

6

43024`56,12468``

27047`58,35443``

4708701,75

9630701,75

7

43024`59,39898``

27047`48,46846``

4708828,34

9630477,48

8

43024`45,56125``

27047`57,68446``

4708405,27

9630692,83

9

43024`42,37859``

27047`55,71541``

4708306,23

9630650,39

10

43024`55,31850``

27047`40,36152``

4708699,00

9630297,50


Претоварната станция за отпадъци Тервел се предвижда на територията на съществуващата площадка на депото за отпадъци на гр. Тервел. Теренът на площадката е в землището на гр. Тервел на около 2 км от града западно от пътя Тервел - Честименско. Заобиколен е от земеделски земи и пасища.Разстоянието между ПСО и новото регионално депо в Стожер е 60 км.

Територията, на която ще се разположи площадката на Претоварна станция – Балчик, е част от депото за строителни отпадъци в м. Момчил. Площадката отстои на 1010 м от главен републикански път I-9 (E 87) Дуранкулак – Варна. Имотът се намира на отстояние 47 км. от площадката на бъдещото Регионално депо за отпадъци „Стожер”.


6. Описание на основните процеси (по проспектни данни), капацитет

Основните инвестиционни компоненти на регионалната система са:



  • Регионално депо за твърди неопасни отпадъци „Стожер”

  • Претоварна станция за битови отпадъци „Балчик”

  • Претоварна станция за битови отпадъци „Тервел”


Регионалното депо за неопасни отпадъци „Стожер” представлява многофункционално съоръжение, в различните зони на което се извършва различни дейност: сортиране на рециклируеми материали от отпадъците, компостиране на биоразградимите фракции от отпадъците, екологосъобразно депониране на отпадъци, рециклиране (смилане и сепариране) на строителни отпадъци, временно съхранение на опасни отпадъци, отделени с битовите отпадъци.

На площадката ще бъде изградена спомагателна инфраструктура за входящ и изходящ контрол, електрозахранване и водозахранване, гараж с ремонтна работилница, съоръжения за измиване на автомобилите и контейнерите, лаборатория за контрол и мониторинг, пътища, ограда с портал, и довеждащ до площадката път от основния път Варна-Добрич, който заобикаля с. Стожер.

На площадката са обособени 11 зони:


Зона

Обект

Застроена площ (м2)

A

Кантари, регистрация, охрана, дезинфекция

55




Административно-битова сграда с лаборатории

500

B

Съоръжение за рециклиране на материали

2000

C

Компостна площадка

5250




Площадка за доузряване на компоста

5545

D

Склад за временно съхранение на опасни отпадъци

415

E

Пункт за зареждане с гориво

90

F

Резервоари с помпени станции

430 (150+280)

G

Гаражи с автомивка и ремонтно-механична работилница

920

H

Трансформаторен пост и авариен генератор за резервно захранване

80

I

Клетка за депониране

30030+18000+27000

J

Локална ПСОВ

565

K

Площадка за раздробяване на строителни отпадъци

2400


Открито компостиране на биоразградими отпадъци по метода Windrow

При компостирането се цели стабилизиране на биогенната фракция. В аеробни условия и при наличие на достатъчно влага в компоста се развиват последователно различни генерации от микроорганизми, които поетапно разграждат свързания въглерод и го превръщат в СО2 и клетъчна тъкан. При остатъчен свързан въглерод с по-ниско съдържание от 5 тегловни-% биологичните процеси, респ. угниването практически се прекъсват. Различават се три степени на аеробното разлагане, като във първата (интензивна), която протича при 55 – 70° благодарение на високата температура се постига унищожаване на присъстващите патогенни организми, тоест до обеззаразяване на компоста.

За да се постигне хомогенизиране и равномерно „узряване” на компоста е необходимо той да се обръща най-малко 3 до 4 пъти с цел аериране и при това да бъде овлажняван. При компостиране на открито в тъй наречените Windrow (лехи) правени изследвания показват, че при нормални условия цялостното протичане на процесите на компостиране трае около 12 до 16 седмици, след което е възможно приемането на компоста на депо. Препоръчително е процесът на компостиране да не е по-кратък от 6 месеца.

Предвидената по проекта площадка за компостиране е с размери 50х105 м. Това позволява да се разположат на площадката 7 трапецовидни лехи с отстояние 7,2 м и височина 3,1 м и дължина 100 м. При сечение на лехата от приблизително 10,5 м2 и спазване на минимален срок на компостиране от 6 месеца площадката ще разполага с капацитет от 14 700 м3 годишно. Разполагаемия капацитет позволява задържането на компоста приблизително 5 месеца на площадката за компостиране. Имайки предвид, че повече от половината от отпадъците се генерират през летните месеци поради флуктуациите, причинени от туризма в областта, когато поради високите температури процесите на „узряване” протичат значително по-бързо, наличната площадка задоволява изискванията за обработка до 2013 година. При тези условия се гарантира протичане на първата (това означава и унищожаване на патогените) и на втората степен на компостиране – разграждане на прости въглеводородни вериги. Високомолекулните въглеводороди (лигнини, целулоза и др.), чието разграждане протича през третата степен на компостиране, ще останат в известна степен незасегнати от процеса, което може да доведе до увеличаване на обема, който ще се депонира.

За доузряване на компоста се предвижда обособяване на допълнителна площадка с площ от 5 545 м2 и бетонова настилка.

За периода от 2013 г. нататък се предвижда компостиране на 50% от биогенната маса, потокът ТБО, подлежащ на обработка, тоест наличните площи за компостиране ще осигуряват само 45% от това количество. Престоя на компоста при тези условия би бил не по-продължителен от 3 месеца и това ще доведе до пълно протичане на процесите на първата и втората степени, третата степен ще остане в голяма степен незавършена. Последното ще има за последици ускореното запълване на депото.


Механична обработка на ТБО

включва следните основни стъпки при обработката на отпадъците:

  • Визуален контрол и ръчно разделяне на едрогабаритни и вредни/опасни отпадъци на входа на инсталацията.

Това става на разтоварната площадка, като за целта преди подаването в захранващите бункери, отпадъците се разстилат на пода в плосък слой с помощта на челния товарач за да се осигури възможността за визуалния контрол и за ръчното отделяне на нежеланите отпадъци

  • Захранване на обработващите линии

След постъпване на отпадъците на депо „Стожер” и сепариране на такива, които не подлежат на обработка, те се подават с челен товарач от разтоварната площадка на питателен бункер с дозиращо устройство и приспособление за разкъсване на торбити, респ. на балите. По този начин на входа на линиите за обработка се формира поток, чиито дебит може да бъде управляван

  • Отсяване на фината фракция за компостиране

Предполага се, че фината фракция е с предимно органичен характер и след отсяването и отделянето на черни метали с магнитен сепаратор тя се подава директно за компостиране. Пресяването се извършва в барабанни сита с размер на отворите 60 – 80 мм (ситата трябва да са оборудвани със сменяеми сегменти, така че големината на отворите да бъде напасвана в процеса на експлоатация към характеристиката на изходния материал).

  • Сепарация на рециклируеми материали

Сепарацията на рециклируемите материали след барабанното сито включва магнитна сепарация на черните метали, ръчно сепариране на хартия, картон, пластмаса (РЕ/РТЕ), стъкло (цветно и бяло), гума, кожа и накрая отделяне на цветните метали с помощта на NE-сепаратор. Остатъчния поток, богат на органична фракция се подава с контейнери за депониране.

С цел намаляване транспортните разходи отделените отпадъци за рециклиране от хартия, картон и пластмаса се пресоват и балират.


Третиране на строителните отпадъци

От постъпващите на депо „Стожер” строителни отпадъци ръчно се отделя дървесната, респ. фракцията на черни метали. Първата се присъединява към материала, подлежащ на МБО, а черните метали, заедно с тези отделени от магнитните сепаратори се отправят към рециклиращи предприятия. Инертните материали се обработват в намиращата се на площадката мобилна инсталация за раздробяване и пресяване на строителни отпадъци. Пресятата фина фракция се смесват с материала постъпващ за компостиране а грубата фракция се подава непосредствено на депото. Съоръжението е предвидено на базата на челюстна трошачка и позволява обработката на цялостния спектър от строителни отпадъци – бетон, керемиди, варовик, асфалт, газбетон, гипс и пр. Размера на предварително отсятата фракция може да се променя чрез използване на сита с различен размер на отворите.



Депониране

Неопасните отпадъци се депонират в предвидените 3 бр. клетки на депото. Депонирането започва от горния югоизточен край на клетка №1 и се извършва последователно в работни участъци в посока от горе на долу (от ЮИ на СЗ) и от талвега към бордовете на депото последователно на пластове с разминаване по височина с един работен участък. Сметоизвозните автомобили се движат по преминаващ по дъното на депото път от пътни плочи. Технологията на депониране се води по предварително съставен оперативен план. Поради сложната форма на депото то е разделено на правоъгълни, трапецовидни и триъгълни участъци, които последователно се запълват от горе на долу в хоризонталната плоскост и послойно на последователни стъпала с височина 2,0 м във вертикалната плоскост. В самия работен участък последователно в план и височина се оформят ежедневни микроклетки. Разтоварените от сметоизвозните автомобили ТБО се разстилат и уплътняват с помощта на тежък компактор на пластове от 30 ÷ 50 см, при което по-едрите фракции ще се разрушават и същевременно ще се осъществи уплътнение на ТБО. След достигане на проектната височина на пласта уплътнени отпадъци (1,84 m), следва полагане на междинен изолационен слой земни маси или дребни фракции строителни отпадъци с мощност 0,16 m.


Параметри на клетките за ежедневно депониране

Параметър

Случай 1

Случай 2

Случай 3

Случай 4


Количество отпадъци за депониране, т/ден

113

75

70

60


Размери на клетката в план, м

15,67

12,75

12,33

11,40

Площ на клетката, м2

245

163

152

130

Ежедневна височина на депонираните

отпадъци след уплътняването, м



0,46

0,46

0,46

0,46

Време за достигане на проектна

височина, дни



4

4

4

4

Пръст за запръстяване, м3/ден

10,75

7,15

6,68

5,70



Забележка: Случай 1 – без оползотворяване и компостиране на отпадъците; Случай 2 – с оползотворяване и 25% компостиране; Случай 3 – с оползотворяване и 50% компостиране; Случай 4 - с оползотворяване и 75% компостиране.
След междинната изолация (запръстяване) започва оформянето на следваща микроклетка, като дейността се повтаря до изчерпване на полезната площ на локализираната функционална зона (работен участък). При приетите параметри на микроклетката запръстяването се извършва в края на четвъртия ден, а ролята на „ежедневно запръстяване” през останалите дни се изпълнява чрез покриване на уплътнените отпадъци с покривало (платнище) с размерите на микроклетката. За запръстяване се използват подходящи земни маси от изкопните работи за оформяне на котлована на депото, „излишни” земни маси от изкопни работи в населените места или дребни фракции строителни отпадъци с мощност 16 см.

Ежедневното запръстяване има за цел предотвратяване разнасянето на леки фракции от битов характер, ограничаване разпространението на неприятни миризми, развитие на насекоми и гризачи, както и възникването на пожари. Депонирането на всеки следващ пласт отпадъци започва едва след като е завършен изцяло първият работен хоризонт (пласт) и е уплътнено запръстяването. Паралелно с натрупването на отпадъците се надзиждат газовите кладенци и ревизионните шахти на дренажната система за инфилтрат. При депониране на отпадъците в работния участък на депото се следи наклона на откосите да не бъде по-голям от 1:3. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло, отпадъците с по-високи якостни и деформационни характеристики се насочват към периферията (откосите) на депото, с цел предпазване от допълнителни напрежения в следствие на диференциални слягания извън допустимите граници. Когато клетка №1 се запълни започва депониране в клетка №2, а повърхността на клетка №1 се запечатва и рекултивира. След запълване на клетка №2 депонирането продължава в клетка №3, която трябва към този момент да е подготвена. Клетка №1 и клетка №2 имат обща система за отвеждане на инфилтрата до една събирателна шахта с възможност за обратна рециркулация и ретензионен басейн. За клетка №3 ще трябва да се изгради собствена събирателна шахта, но може да се използва ретензионния басейн.

Конструктивното решение на Клетка №1 позволява нейното допълнително надграждане в североизточна посока за усвояване на свободната територия между обходния път и външната водоотвеждаща канавка на депото. Надграждането може да се осъществи така, че да се използва съществуващата дренажна система за инфилтрат на клетка №1 – страничните клонове на съществуващата дренажна система се свързват (удължават) с дренажните клонове на новата дренажна система. По този начин се създава възможност за увеличаване на общия капацитет на депото и респективно на срока му за експлоатация с още няколко години. В този случай следва да се прецизира степента на изпълнение на горния изолационен екран и рекултивацията.

Преди излизане на автомобилите, превозващи битовите отпадъци, извън депото се предвижда тяхното измиване и дезинфекциране.



Регионалното депо е изчислено на база годишен капацитет от 57 000 т. ТБО и отпадъци от ПСОВ, който покрива генерираните количества ТБО, които се събират при 100% обхват на сметосъбирането. В депото ще постъпват и 15 000 тона строителни отпадъци на година.
Претоварната станция за битови отпадъци в Тервел ще обслужва общините Тервел и Никола Козлево. На станцията ще постъпват за претоварване до 4 600 тона отпадъци годишно, а максималният оразмерителен капацитет на станцията се приема 400 т/месец. Превозването на отпадъците до регионалното депо „Стожер” за последващо третиране ще се извършва с товарни автомобили с 20-кубикови контейнери.

Годишно ще бъдат изпълнявани 374 курса, средно 1.5 курса на ден.

Пълният проект за ПСО включва сграда за регистрация и охрана, административно-битова сграда, гаражи с автомивка и работилница, производствено хале за сортираща инсталация и компостна площадка.

След направения анализ на разходите и ползите и анализа на поносимостта в първия етап от проекта ще бъдат включени само следните инвестиционни елементи:

- усвояване на площадката и подготовка на строителството

- ограда с портал

- сграда регистрация и охрана

- електронна автомобилна везна – 1 бр.

- вана за дезинфекция на автомобилни гуми

- вертикална планировка и вътрешни пътища и настилки

- подпорни стени и претоварна рампа

- претоварно съоръжение с метален бункер

- площадков водопровод

- резервоар с помпена станция

- площадкова канализация

- комуникации и автоматизация

- кабелни мрежи НН

- районно осветление

- външно електрозахранване и трафопост

- уличен водопровод

- информационни табели

- довеждаща пътна връзка.


Претоварната станция за битови отпадъци в Балчик ще обслужва общините Балчик, Каварна и Шабла. Площадката с площ 15 дка. и се намира в м. Момчил, в землището на гр. Балчик на запад от града и югоизточно от главния път Варна-Дуранкулак.

Съгласно Решение №44/2010 г. на МОСВ на станцията се разрешава да се извършва претоварване на битови отпадъци до 70 т/денонощие, компостиране на зелени отпадъци до 2080 т/год. и сепариране на рециклируеми отпадъци.За претоварна станция Балчик е предвидено на площадката да се изгради сграда за регистрация и охрана,административно-битова сграда, гаражи с автомивка и работилница, производствено хале за сортираща инсталация и компостна площадка.

Освен сградите проектът предвижда:

- усвояване на площадката и подготовка на строителството

- ограда с портал

- електронна автомобилна везна – 1 бр.

- вана за дезинфекция на автомобилни гуми

- вертикална планировка и вътрешни пътища и настилки

- подпорни стени и претоварна рампа

- площадков водопровод

- резервоар с помпена станция

- площадкова канализация

- комуникации и автоматизация

- кабелни мрежи НН

- районно осветление

- външно електрозахранване и трафопост

- уличен водопровод

- информационни табели

- маркировка на съществуващия довеждащ път

На станцията ще постъпват за третиране и претоварване 12 000 до 18 000 тона отпадъци годишно. Като се има предвид, че 10% от отпадъците се генерират от туристите през летния сезон, максималният оразмерителен капацитет на станцията е приет 70 т/ден.


Проектирането и строителството на елементите от регионалната система за управление на отпадъците в регион Добрич ще отговарят на следните нормативни разпоредби:

  • Закон за устройство на територията

  • Закон за управление на отпадъците

  • Закон за опазване на околната среда

  • Наредба 7 / 24.08.2004 г. за изискванията на който трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;

  • Наредба №8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на

  • депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци

  • Наредба 4 от 14.08.2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради

  • Наредба 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации

  • Наредба 2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР

  • Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството

  • Наредба 3 / 09.11.1994 за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции

  • Наредба 2 /05.05.1987 г. за противопожарни строително – технически норми


Основни видове СМР

    1. ВиК мрежи;

    2. Електрическо захранване;

    3. Вертикална планировка;

    4. Земни работи;

    5. Машинна част;

    6. Довършителни работи;

    7. Озеленяване;

    8. Асфалтови и бетонови работи.

По време на строителството ще се използват стандартните строителни материали и метални конструкции. По време на експлоатацията ще се използват електроенергия и вода за битови нужди.




  1. Схема на нови или промяна на съществуваща пътна инфраструктура

7.1 Регионално депо – Стожер

В момента до площадката на регионалното депо се стига по съществуващи черни общински пътища. За осигуряване на транспортна връзка между път II-29 Варна – Добрич и


регионално депо „Стожер” в землището на с. Стожер ще се изгради нов асфалтов път с дължина около 6 км. Трасето на пътя минава през ПИ №,№000112, 000113, 000133, 000134, 000135, 000193-полски пътища и ПИ №000059-пасище, мера в землището на с.Стожер.

Предназначението на пътя е да обслужва депо „Стожер”. Пътя за депото е проектирано по следата на съществуващи черни пътища в землището на с. Стожер. Изборът на конструкцията на пътната настилка е направен съгласно „Типови конструкции на асфалтови пътни настилки” издание на ГУП при МТ-1981г.. Трасето е одобрено с Решение №800 от протокол № 42/22.02.2011г. на Общински съвет на Община Добричка.


Габаритът на пътя за депото е:

пътно платно състоящо се от две ленти с ширина по 3.00 м, ограничени с бетонови водещи ивици 25/10/100;

- банкети вляво и вдясно с ширина по 1.00 м от трошен камък;

- откоси и облицовани окопи с ширина по 0.40 м дъно за предпазване на пътя от повърхностни води;



  • Участък от имот №000059 с предназначение “пасище, мера”

- пътно платно е с широчина 3.5 м;

- банкети вляво и вдясно с ширина по 1.25 м;

- уширение от едната страна на основната крива - 3,0 m
7.2 За Претоварна станция Тервел ще се изгради пътна връзка с дължина около 900м. Пътната връзка с габарити 5,00/8,00м., представляваща пътно платно с две ленти за движение по 2,50м. и два банкета по 1,50м. ще осъществява транспортен достъп между „Претоварна станция за отпадъци” Тервел и път ІІІ 207. На път ІІІ 207 при км 54+825 ще се изгради пътно кръстовище от първи тип.
7.3. За Претоварна станция Балчик няма необходимост от промяна на съществуващата инфраструктура – достъпа до площадката се осъществява по съществуващ общински път/полски път 02508.544.274.



  1. Програма за дейностите, включително в строителството, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване

Инвестиционното намерение ще се реализира през периода 2013-2014 г.

Обектът ще се експлоатира в рамките на икономическия си живот – 30 години;

Строителството ще се осъществява въз основа на одобрени инвестиционни проекти, изработени в съответствие с приложимото законодателство.

Периодът на експлоатация на съоръжението ще бъде съобразен изцяло с условията, заложени в процедираното към момента Комплексно разрешително. При въвеждане на обекта в експлоатация ще бъде изготвена Програма за управление на отпадъците по реда на чл. 29 от Закона за управление на отпадъците.




  1. Предлагани методи за строителство

Ще се използват конвенционални методи за строителство – извършване на изкопни работи, кофраж, армиране, заливане на бетон, асфалтиране. Не се предвиждат специални видове работи (пилотни, взривни, тежки фундаменти и т.н) .


  1. Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията

По време на строителството ще се използват стандартните строителни материали и метални конструкции. По време на експлоатацията ще се използват електроенергия и вода за административно-битови и технологични нужди.


  1. Отпадъци, които се очаква да се генерират – видове, количества и начин на третиране

През строителния период ще се образуват минимални количества строителни отпадъци, изкопни земни маси и метални отпадъци и отпадъци от опаковки.

Предвидено е изкопаните земни маси да се използват за направа на горния изолационен екран на депа за отпадъци, подлежащи на закриване или на терени за рекултивация. Хумусният пласт ще се съхранява в съответствие с нормативните изисквания (Наредба № 26/ 1996 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт /АВ 89/1996 г., 30/2002/).


Наименование

Описание и природа на отпадъка

Източник

К-во

К-во за 1 тон продукция кг/тон

Период (и) на образуване

Анализ, методи за тестване

Код

м3 и т/год.

/база 753 500 т./

дървесен материал

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

65 м3

50 т


0,067

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

17 02 01

стъкло

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

35 м3

50 т


0,067

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, ASTM-D-5658, БДС 17.1.4.01

17 02 02

пластмаса

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

80 м3

50 т


0,067

по време на строителството

охарактеризиране, визуален метод, БДС 13137

17 02 03

мед, бронз, месинг

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

2 м3

10 т


0,013

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 12506

17 04 01

желязо и стомана

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

2м3

10 т


0,013

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 12506

17 04 05

калай

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

2 м3

10 т


0,013

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 12506

17 04 06

смеси от метали

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

2 м3

10 т


0,013

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 12506

17 04 07

кабели, различни от упоменатите в 17 04 10

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

5 м3


5 т

0,0067

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 12506

17 04 11

почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03 

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

500 м3

1 000 т




1,33

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

17 05 04 


изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

8 000 м3


10 000 т



13,27

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

17 05 06

смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03

Твърди, Неопасни

От строителни дейности

500 м3


1 000 т

1,33

по време на строителството

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

17 09 04

По време на експлоатацията на Регионалното депо за отпадъци „Стожер” ще се генерират:

  • отпадъци за депониране до 58% от обема на входящия поток ТБО и строителни отпадъци;

  • технологични отпадъци от поддръжка и експлоатация на механизацията и инсталираното оборудване;

  • утайки от каломаслоуловители и от пречистване на отпадни води на мястото на образуване и от административно-битовите дейности.

Избраната технология за третиране и обезвреждане на отпадъците в Регионалното депо за отпадъци „Стожер” е физико-механична, нискоотпадъчна и по време на експлоатацията генерира следните видове технологични отпадъци, по класификатора на НАРЕДБА №3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците:

Генерирани отпадъци по време на експлоатацията на РД с.Стожер

Наименование

Описание и природа на отпадъка

Източник

К-во

К-во за 1 тон продукция кг/тон

Период (и) на образуване

Анализ, методи за тестване

Код

м3 и т/год.

/база 753 500 т./

І. От технологичните процеси на сепариране и компостиране на ТБО и раздробяване на строителни отпадъци

І-1. От Съоръжението за възстановяване на материали

текстилни материали

Неопасни

от СВМ след процеса на сепариране

6 600 м3

2 200 т


2,92

по време на експлоатацията

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

19 12 08

некомпостирани фракции от битови и сходни с тях отпадъци

Смесени, неопасни

от СВМ след процеса на сепариране

40 000 м3

16 132 т


21,41

по време на експлоатацията

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

19 05 01

І-2. От Инсталацията за компостиране

нестандартен компост 

Смесени, неопасни

от инсталацията за компостиране - след процеса на открито компостиране

25 000 м3

19 176 т


25,45

по време на експлоатацията

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137

19 05 03 

І-3. От Инсталацията за раздробяване на строителни отпадъци

други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11 

Смесени, неопасни

от СВМ след процеса на сепариране, от инсталацията за раздробяване на строителни отпадъци - след раздробяване

15 000 м3

9 750 т


12,94

по време на експлоатацията

охарактеризиране, проверка на място, БДС 13137, БДС 12457

19 12 12 


ІІ. От поддръжка на съоръженията, обслужващата техника и административното обслужване на РД

утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 06 05 02

Полутечни, неопасни

Кал от каломаслоулови-тел, от почистване на резервоари и ЛПСОВ на територията на депото

450 м3


500 т

10,42


по време на експлоатацията

охарактеризиране, проверка на място, БДС EN 12176, БДС 12880, БДС 12879, БДС 13346

06 05 03


други хидравлични масла

Смесени, Течни, опасни, С51 въглеводороди и техните кислород-, азот- и/или сяра съдържащи производни

От експлоатация на машините и съоръжения, инсталирани на РД „Стожер”, от дейности по поддръжка и ремонти

12 м3

10 т


0,21

по време на експлоатацията

охарактеризиране

13 01 13*


синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки

Смесени, Течни, опасни, С51 въглеводороди и техните кислород-, азот- и/или сяра съдържащи производни

От експлоатация на машините и съоръжения, инсталирани на РД „Стожер”, от дейности по поддръжка и ремонти

12 м3

10 т


0,21

по време на експлоатацията

охарактеризиране

13 02 06*

други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки

Смесени, Течни, опасни, С51 въглеводороди и техните кислород-, азот- и/или сяра съдържащи производни

От експлоатация на машините и съоръжения, инсталирани на РД „Стожер”, от дейности по поддръжка и ремонти

12 м3

10 т


0,21

по време на експлоатацията

охарактеризиране

13 02 08*

утайки от масло-уловителни шахти (колектори)

Полутечни, опасни,

От експлоатация на машините и съоръжения, инсталирани на РД „Стожер”, от дейности по поддръжка и ремонти

18 м3

10 т


0,21

по време на експлоатацията

охарактеризиране

13 05 03*

 


абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла, различни от упоменатите в 15 02 02

Твърди, Неопасни

От дейността на депото

12 м3

4 т

0,142


по време на експлоатацията

охарактеризиране

15 02 03

инфилтрат от депа за отпадъци, съдържащ опасни вещества 

Течен, опасен, с неизяснен състав – подлежи на изследване и пре-класификация след стартиране работата на РД с.Стожер, С51 - въглеводороди и техните кислород-, азот- и/или сяра съдържащи производни

От клетки за депониране на отпадъци на РД за отпадъци „Стожер”

2 000 м3
1 825 т

38,02


по време на експлоатацията

охарактеризиране, ISO 10523, БДС EN 27888, БДС ISO 5664, ISO 9297, БДС 3097, ВВЛМ 24/2007, БДС ISO 6059, БДС EN 26777, БДС EN ISO 6878, БДС 3097, ISO 5815, БДС 16911, БДС 17.1.4.18, БДС 15109, БДС 15107, БДС 7214

19 07 02* 


флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак

Твърди, опасни, С16 съдържащи живак; съединения на живака

От административно-битовата сграда и работните халета на РД „Стожер”

10 м3

5 т

0,1


по време на експлоатацията

охарактеризиране

20 01 21*

Забележка: Инфилтратът ще бъде изследван и едва тогава ще бъде класифициран като съдържащ неопасни вещества, тъй като липсват достатъчно достоверни данни за състава на отпадъците. Според проектантския екип, инфилтратът ще бъде без опасни свойства, тъй като разделно ще се събират и съхраняват опасните отпадъци от бита, които съдържат опасни вещества – батерии, акумулатори, електрическо и електронно оборудване и др.

Въздействието е непряко и кумулативно в местата на обработка на отпадъците, макар че е съвсем незначително поради възможността за рециклиране и оползотворяване на отпадъците, която е заложена в технологичното решение за съоръжението.
На РД с. Стожер ще се приемат ТБО и строителни отпадъци, както и отпадъци от решетки и сита,  отпадъци от песъкоуловители и утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места от ВиК ЕООД – Добрич.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница