Информация за преценяване на необходимостта от овос на инвестиционно предложение за
Изтегляне 207.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съгласно Приложение №2 към чл. 6 на
- I. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ
- II . ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ИНФОРМАЦИЯЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА „Изграждане на тръбен кладенец в поземлен имот№016086, местност”Дермен оджа”, с.Твърдица,общ.Бургас” Съгласно Приложение №2 към чл. 6 наНаредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., приета с ПМС №59 от 07.03.2003 г. обн. ДВ. бр. 25 от 18.03.2003 г., обн. ДВ. бр. 25 от 18.03.2003 г., изм. ДВ. бр. 3 от 11.01.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 30.11.2012 г./ Възложител: ДОНКА КИРИЛОВА ПЕТРОВА БУРГАС, декември 2014 ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС ПО ПРИЛОЖЕНИЕ №2 КЪМ ЧЛ. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за: „ИЗГРАЖДАНЕ НА ТРЪБЕН КЛАДЕНЕЦ В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №016086, МЕСТНОСТ”ДЕРМЕН ОДЖА”,С.ТВЪРДИЦА,ОБЩИНА БУРГАС Необходимостта от изготвянето на настоящата информация е обоснована и изискана от компетентния орган РИОСВ-Бургас чрез писмо с изх. № 7828, от 04.12.2014 г. Съгласно последното, ИП попада в обхвата на Приложение №2 точка2,буква „г” от ЗООС:
„г” – за водоснабдяване и подлежи на процедура по преценяване необходимостта от оценка на въздействие върху околната среда.
гр. Бургас ул.”Хан Крум” №54 Лице за контакти: „Биоинформ Консулт” ООД, гр. Бургас, ул. „Успенска” №3; тел.: 056/840045 II. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ1. Резюме на предложението С инвестиционното предложение се предвижда: „Изграждане на тръбен кладенец в поземлен имот №016086,местност „Дермен оджа”,с.Твърдица,общ.Бургас Съгласно Скица №К02910/20.10.2014 г. поземлен имот № 016086, е с трайно предназначение на територията – „Урбанизирана” и начин на трайно ползване – конна база
Основните географски координати на съоръжението са както следва:
Имотът е собственост на Възложителя – Донка Кирилова Петрова, съгласно следния документ за собственост:
2. Целта на инвестиционно предложение е изграждане на тръбен кладенец в поземлен имот № 016086, землище с.Твърдица, община Бургас. 3. Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение Водите, които ще се черпят, след изграждането на тръбен кладенец в района на”Конна база” с. Твърдица ще се използват за питейно битови нужди на кафе клуб,поради липса на водопровод на ВИК Бургас в района. 4. Подробна информация за разгледани алтернативи Не са разглеждани други алтернативи, защото предвидения тръбен кладенец ще усвоява подземни води от водно тяло с код BG2G00000K2035, –Пукнатинно-карстови води в ВК2 ten-st Бургаска вулканична южно от Бургас.към водно тяло с код BG2G00000K2035, същият може да осигури необходимите водни количества за питейно-битови нужди 5. Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията, предвидено водовземане за питейни, промишлени и други нужди - чрез обществено водоснабдяване (ВиК или друга мрежа) и/или от повърхностни води, и/или подземни води, необходими количества, съществуващи съоръжения или необходимост от изграждане на нови: По време на строителството ще се използват следните природни ресурси: филц, PVC обсадни тръби баластра, цимент, вода. 6. Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите за закриване, възстановяване и последващо използване В обхвата на проекта за изграждане на кладенеца се съдържа подробна разработка, касаеща реализацията му и план за безопасност и здраве. Експлоатационният му срок е 10 години. Изграждането му ще се осъществи при следната последователност и продължителност: - Подаване на заявление до БДЧР, за издаване на разрешително за изграждане на водовземното съоръжение; - Издаване на разрешително за строителство на тръбен кладенец от БДЧР; - Изграждане на тръбен кладенец - продължителност - 10 дни; - Усвояване на тръбен кладенец - почистване, опитно водочерпене и вземане на проби - продължителност - 3 дни; - Рекултивация на работната площадка - 2 дни; - Изготвяне на отчет за проведените строителни и изследователски работи за водовземане на подземни води от кладенеца, лабораторни изследвания - продължителност 30 дни. Общото време за реализация на проекта, включващо общественото обсъждане, издаването на разрешително за строителство, изграждането на кладенеца и камералната обработка на резултатите е около 45дни. Изграждането, като организация ще се разгърне само върху имота и няма да засегне съседните имоти. Подходът за транспортна и друга техника към площадката ще се осъществява по асфалтовия път, граничещ с имота. Експлоатацията на кладенеца не е свързанa с действия, които ще доведат до съществени промени на района. При изграждането и експлоатацията ще бъдат използвани природни ресурси като вода, инертни материали и ел.енергия. Проектният тръбен кладенец ще служи за водоснабдяване на клуба, кафето и за нуждите на складова база. Водните количества, черпени от него, се категоризират към категорията „водоснабдяване”, съгласно ТАРИФА за таксите за водовземане. 7. Отпадъци, които се очаква да се генерират и предвиждания за тяхното третиране: Излишните земни маси и строителните отпадъци ще бъдат извозвани на общинското сметище. Хумусният слой ще бъде отделен и депониран преди започването на изграждането. След завършването на строежа, теренът ще бъде подравнен и рекултивиран. При експлоатацията на кладенеца няма да се формират отпадъци. 8. Информация за разгледани мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда Дейностите по време на строителството (изграждането на кладенеца) ще се осъществяват само върху площадката (имота) и няма да засегнат съседните имоти. Всички строителни материали ще бъдат транспортирани готови за ползването им на обекта. Няма да има отрицателно въздействие върху околната среда. След завършване на строителните дейности, територията на обекта ще бъде подравнена и рекултивирана.
В имота, предвиден за реализация на инвестиционното намерение няма изградена водоснабдителна и канализационна мрежа. От обекта ще се генерират единствено битови отпадъчни води. Очакваното максимално отпадно водно количество е 7.6 m3/ден (изчислено съгласно Приложение № 3 на Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни инсталации).
След изграждане на кладенеца, той ще бъде оборудван с потопяема помпа. Технически възможния дебит (експлоатационните ресурси) на ТК1 е определен на Qтвд = 1,46 л/сек. Водата ще се отвежда директно за питейно битови –нужди . Ще бъде изграден водомерен възел за измерване на изчерпените водни количества. Ел.захранването на обекта ще се осъществява от съществуващата електропроводна мрежа. По време на реализацията на инвестиционното предложение не се предвижда добиване на строителни материали, нови водопроводни инсталации, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство и не се генерират отпадъчните води.
Нормативно не се налагат други разрешителни освен разрешително от БДЧР – Варна за ползване на воден обект за изграждане на водовземно съоръжение на подземни води. 12. Замърсяване и дискомфорт на околната среда Предвиденото инвестиционно предложение не предполага замърсяване на почвите, водите и атмосферния въздух в района, както по време на строителството (изграждането на кладенеца), така и по време на експлоатацията. Изграждането на кладенеца ще бъде свързано с извършване на изкопни и транспортни работи. Не се предвижда използване на горивни процеси по време на строителните работи. Ще се използва основно електричество. Атмосферни емисии, които ще се формират само по време на строителството са прахови емисии при изкопните работи. Прогнозната оценка за очакваното емисионно натоварване на атмосферния въздух в района на обекта вследствие неговото изграждане ще бъде незначително, локално, временно и ще засегне предимно територията на работната площадка. Не се предвижда отделяне на емисии на замърсители или опасни, токсични или вредни вещества в атмосферния въздух в района. От реализирането на инвестиционното намерение /строителство и експлоатация/ не се очакват вредни физични фактори-шум, вибрации, светлинни, топлинни, електромагнитни и йонизиращи лъчения. 13. Риск от инциденти Политиката на фирмата при избор на изпълнител за реализация на проекта е да изисква добра организация и използване на най-съвременни методи в строителния процес, които трябва да гарантират недопускане на инциденти – отрицателно въздействие върху околната среда, включително на площадката и прилежащите й територии, както и висока степен на контрол на качество на изпълнение на СМР. ІІІ.Местоположение на инвестиционното предложение. 1.План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа. 
Теренът, на който ще се реализира инвестиционното предложение е поземлен имот № 016086 /образуван от имот № 016049/ местност ”Дермен оджа” ,с. Твърдица,община Бургас, който е с начин на трайно ползване „конен спорт”Инвестиционното предложение ще се реализира изцяло в рамките на имота на възложителя. Границите на имота са съответно са полски път, храсти и ниви, видно от сателитната снимка. Инвестиционното предложение, не попада в границите на защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най близко разположени са защитената зона BG0000271 „Мандра- Пода” за опазване на дивите птици обявена със Заповед №РД-131/10.02.2012г. и защитена зона BG0000271 „Мандра -Пода” за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.
При строителството и експлоатацията на водовземното съоръжение няма да бъдат засегнати съществуващи и бъдещи планирани ползватели на земи. Имотът има осигурен пряк излаз на асфалтов път , който свързва района с път за гр. Бургас и с. Твърдица и не се налага и приспособяване на съседните ползватели на земи и УПИ към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение .
Околните имоти представляват съответно частен промишлен терен,полски път, ниви и улица, видно от сателитната снимка /Приложение 1/ 4. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, санитарно – охранителни зони и др. ; Национална екологична мрежа. Съгласно писмо изх. № 7828 от 04.12.2014г. на РИОСВ-Бургас, територията на която ще се реализира Инвестиционното предложение – изграждане на тръбен кладенец в имот №016086 /образуван от имот №016049/местност „Дермен Оджа” землище с. Твърдица, община Бургас, област Бургас, Инвестиционното предложение, не попада в границите на защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най близко разположени са защитената зона BG0000271 „Мандра- Пода” за опазване на дивите птици обявена със Заповед №РД-131/10.02.2012г. и защитена зона BG0000271 „Мандра -Пода” за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. 
Мандра-Пода е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на комплекса Мандра-Пода са установени 245 вида, от които 74 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 109 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 73 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплексът Мандра-Пода е от международно значение за гнезденето на лопатарката /Platalea leucorodia/ и саблеклюна /Recurvirostra avosetta/, като за бялата лопатарка местността Пода е единственото гнездовище по Черноморското ни крайбрежие (Янков, 1993). В Мандренското езеро до около 1940 г. е гнездила последната в България колония на розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/. Изчезването й вероятно се дължи на превръщането на езерото в язовир и заливането на западната част на Мандра, при което са изчезнали големите тръстикови масиви. Комплексът е едно от трите места по българското черноморие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Езерото е част от “място с тесен фронт на миграция” за къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ и розовия пеликан, белия щъркел /Сiconia ciconia/ и черния щъркел /Сiconia nigra/, както и за грабливите птици, прелитащи по миграционния път Via Pontica. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюн свирец /Numenius tenuirostris/. От световно застрашените видове малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /P. crispus/ и белооката потапница /Aythya nyroca/ редовно използват езерото като място за почивка както по време на миграция, така и по време на зимуване, като се струпват в международно значими количества. На територията на комплекса, главно по време на миграция се срещат още белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. Мандра-Пода е от международно значение и за зимуването на до 69 000 водолюбиви птици от 82 вида. Особено значими са струпванията на големия корморан /P. carbo/, голямата бяла чапла /Egretta alba/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/, качулатата потапница /Aythya fuligula/, както и на 2 световно застрашени вида - червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/. Мандренското езеро е основно място за хранене на двата вида пеликани по време на миграция и зимуване, въпреки че птиците предпочитат за нощуване съседните Бургаско и Атанасовско езера. Комплексът Мандра-Пода е разположен в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. Комплексът е подложен на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано с разрастването на града, разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерото. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Мандренското езеро е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия Нефтохим, разположена запазно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровод, който може да причини значителни щети на влажната зона в случай на авария. Има голям инвестиционен проект за изграждане на международен петролопровод от Бургас за Александрополи в Гърция, който се предвижда също да пресича комплекса, което допълнително ще повиши заплахата от нефтено замърсяване. В последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, което ще доведе до огромни щети за мигриращите, зимуващите и знездещите в района птици. Цели на обявяване на защитената зона:
Предмет на опазване (видове и местообитания): 1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Розово фламинго (Phoenicopterus ruber), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Бойник (Philomachus pugnax), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria); 2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Голям брегобегач (Calidris canutus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidris minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Сребриста чайка (Larus argentatus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia). Режим на дейности: 1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива; 2. Забранява се залесяването на пасища, ливади и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; 3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища, ливади и мери; 4. Забранява се изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия; 5. Забранява се изграждането на фотоволтаични системи за производство на електроенергия в пасища, ливади и мери с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за изграждане на наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия; 6. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания; 7. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август. 8. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност; 9. Забранява се разкриването на нови кариери и разширяването на концесионните площи на съществуващи кариери за добив на подземни богатства с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване по ЗПБ и/или за предоставяне на концесия за добив по ЗПБ и по Закона за концесиите или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Защитените зони са далеч от инвестиционното предложение. Видовете дейности, които ще се извършват на терена (изграждане на тръбен кладенец с дълбочина 25 м) няма вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природни местообитания и дивата флора и фауна, предмет на опазване в защитена зона за опазване на дивите птици BG0000271 „Мандра -Пода” По данни на Басейновата дирекция за Управление на Водите гр.Варна изх.№05-10-186/2 /26.11.2014г.водното тяло с код BG2G00000K2035,има разпологаеми 322л/с, от който 318,31л./с. са свободни. В близост до обекта има съоръжение с издадено разрешително за водовземане №21590083/07.12.2011г. от БДЧР -Варна на “Кремъков-Твърдица”, който се намира на разстояние по-голямо от 300м от ТК. Имота попада в санитарно- охранителни пояси ІІ и ІІІ на минерални водоизточници Б-20 И Б-88 находище Съдиево,учредени със Заповед №877/25.08.2004г. на МОСВ. Предвиденото ограничение/в т.3.1 и т.4.2. от Заповедта за СОЗ за изграждане на водовземни съоръжения в подземния воден обект,не се отнася за ИП,тъй като сондажът ще черпи вода от друг водоносен хоризонт
Няма да бъдат влошени. Подземните води се подхранват от валежите и техния ресурс е ежегодно възобновим. По време на изграждането и експлоатацията на съоръжението ще се използва ел.енергия. Строителните работи за инвестиционнто предложение не включват използване, съхранение, транспорт, производство и работа с материали, които могат да бъдат опасни за околната среда и здравето на хората. 5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение Не са разглеждани други алтернативи, тъй като първото (най-близо до повърхността) подземно водно тяло с код BG2G00000K2035 /Пукнатино-карстови води в ВК2ten-st Бургаска вулканична южно от Бургас може да осигури необходимите водни количества за обекта. ІV.Характеристики на потенциалното въздействие /кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение/ Няма да има отрицателно въздействие върху околната среда след реализация на инвестиционното предложение. Добиваните водни количества от подземните води са възобновим природен ресурс, подхранван от валежите. 1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми Реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху здравето на населението в района поради начина на оборудване на водовземното съоръжение - с потопяема помпа. По време на изграждането на кладенеца, здравният риск на работещите се формира от наличните вредни фактори на работната среда /шум, вибрации, прах/. Определените въздействия са ограничени в периода на строителството и при работна среда на открито в рамките на работния ден. Потенциалният здравен риск е налице при системно неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно изискванията на Наредба №2/2004г. за минимални изисквания за спазване на здравословните и безопасни условия на труд при извършване на СМР. От дейността на кладенеца не се очаква промяна в качеството на атмосферния въздух, т.е няма да се отделят вредности от работата на кладенеца. Монтираната потопяема помпа ще се захранва с ел.енергия. Инвестиционното предложение не крие рискове от замърсяване на почвите или водите вследствие на изпускане на замърсители върху земната повърхност при точно изпълнение на проекта за изграждане и правилна експлоатация на кладенеца. Характерът на инвестиционното предложение не е свързан с промяна на вида, състава и характера на земните недра и ландшафта. Очаквано въздействие: краткотрайно по време на строителството, непряко по време на експлоатацията. Не се очакват негативни въздействия върху компонентите на околната среда. Инвестиционното предложение няма въздействие върху природните обекти, минералното и биологично разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, При изграждането и експлоатацията на тръбния кладенец няма генериране на въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми. 2. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение Разглежданият район попада в границите на подземно водно тяло с код BG2G00000K2035 – Пукнатино-карстови води в ВК2ten-st Бургаска вулканична южно от Бургас Съгласно писмо изх. № 7828 от 04.12.2014г. на РИОСВ-Бургас, територията на която ще се реализира Инвестиционното предложение – изграждане на тръбен кладенец в имот №016086 /образуван от имот №016049/местност „Дермен Оджа” землище с. Твърдица, община Бургас, област Бургас, Инвестиционното предложение, не попада в границите на защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най близко разположени са защитената зона BG0000271 „Мандра- Пода” за опазване на дивите птици обявена със Заповед №РД-131/10.02.2012г. и защитена зона BG0000271 „Мандра -Пода” за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Защитените зони са далеч от инвестиционното предложение. Видовете дейности, които ще се извършват на терена (изграждане на тръбен кладенец с дълбочина 25 м) няма вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природни местообитания и дивата флора и фауна, предмет на опазване в защитена зона за опазване на дивите птици BG0000271 „Мандра -Пода” По данни на Басейновата дирекция за Управление на Водите гр.Варна изх.№05-10-186/2 /26.11.2014г.за водно тяло с код BG2G00000K2035 има разпологаеми 322л/с, от който 318,31л./с. са свободни. В близост до обекта има съоръжение с издадено разрешително за водовземане №21590083/07.12.2011г. от БДЧР -Варна на “Кремъков-Твърдица”, който се намира на разстояние по-голямо от 300м от ТК. На територията на имота и в близост няма други обекти, които могат да бъдат засегнати и да са защитени от Международен или Национален закон, поради тяхната екологична, природна, културна и друга ценност. На територията на инвестиционното предложение и в близост няма други обекти, които са важни или чувствителни от екологична гледна точка. 3. Вид на въздействието / пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно/. Кладенецът ще се изгради в имота на Донка Кирилова Петрова гр. Бургас,ул.”Хан Крум”№54, след провеждане на съответните процедури съгласно Закона за водите. Очакваното въздействие ще бъде:
- Не се очакват негативни въздействия върху компонентите на околната среда. 4. Обхват на въздействието – географски район, засегнато население, населени места / наименование, вид – град, село, курортно селище, брой жители и др./ Очакваното въздействие може да се оцени като: - с малък териториален обхват - на територията на имота по време на строителството - теренът, на който ще се реализира инвестиционното предложение е поземлен имот №016086 „за конна база ” по плана землище с. Твърдица, община Бургас, целият с площ на имота 8482 кв.м., собственост на Донка Кирилова Петрова.Инвестиционното предложение ще се реализира изцяло в рамките на имота на възложителя и няма да има засегнато население и/или населени места . 5.Вероятност на поява на въздействието Няма.
6. Продължителност, честота и обратимост на въздействието Еднократно – в продължение на 1 месец. 7. Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда. По време на строителството е необходимо:
8. Трансграничен характер на въздействието Инвестиционното предложение няма да окаже въздействие с трансграничен характер. Дата: 06.01.2015 г. Съставил:................................ /Д.Петрова/ 
Каталог: ovos Изтегляне 207.85 Kb. Сподели с приятели:
|
