Информация за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитена зона “Суха река” с код bg 0000107 по Директива 92/43 за опазване на



Дата28.08.2016
Размер329.95 Kb.
ИНФОРМАЦИЯ
за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитена зона “Суха река” с код BG 0000107 по Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора на ИП за извършване на напояване на площи с технически селскостопански култури, с площ 45,657 дка от собствен плитък водоизточник (кладенец) в землището на с. Плачи дол, община Добричка
Настоящата информация за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за съвместимостта с предмета на защита на защитена зона «Суха река» е в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 31, а на Закона за биологичното разнообразие (Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета на опазване на защитените зони (приета с ПМС 201/2007).

Информация по Приложение № 1, към чл. 10, ал. 1, част Б
1. Информация за възложителя (орган или оправомощено по закон трето лице): име, пълен пощенски адрес, лице за връзка - телефон, факс и адрес на електронна поща.







1.

ИНВЕСТИТОР: Нина Керанова Бусари

2.

Адрес: гр. Добрич, ж.к. “Балик” бл.6, вх.Б, ет.5, ап.10;

3.

ЕГН 7009237974

4.

Лице за контакти – Нина Бусари, тел. (058) 661 188, или GSM: (0899) 115 680


2. Обща информация за предложеното инвестиционно предложение:

а) местоположение на инвестиционното предложение - област и община, землище;

Приложена е скица, показваща разположението и границите на инвестиционното предложение и предоставящи информация за характеристиките на средата и територията за реализация. В непосредствена близост няма разположени елементи на националната екологична мрежа, които да бъдат застрашени от реализацията. Територията е на около 10 километра от защитена зона по “Натура 2000” – “Суха река” (BG 000107).

Предлаганата площадка се намира в землището на с. Плачи дол, община Добричка, извън регулацията на селото. Поливаните парцели са с номера както следва:


  • Парцел 1 – ПИ № 016004, 38 дка, на “Родбуд” ООД, по договор за аренда;

  • Парцел 2 – ПИ № 016011, 8 дка, собствен;

  • Парцел 3 – ПИ № 016020, 5 дка, на Тайво Бусари, по договор за аренда;

  • Парцел 4 – ПИ № 015037, 45 дка, на Тайво Бусари, по договор за аренда;

Територията, предмет на ПУП, не попада в проекта за Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000. Най-близката защитена територия в района е Защитена местност “Орлова могила” с площ 42.7 ха. Отстояща на на около 25 км западно. Обявена е през 1981 г., а със Заповед № РД-819/23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Предмет на защита са останки от степна гора и находище на божур.

Реализацията на инвестиционната инициатива не засяга известни територии за опазване обектите на културното наследство.

Технологично необходима площ по време на строителството върху която да се разположат строителни машини и складовото стопанство за материали не е необходима т.к. няма да се извършва строителство;
б) срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение;

На този етап възложителят подготвя изготвяне на всички разрешителни документи от контролните инстанции. Експлоатацията на кладенеца е свързана със срока на годност на съоръжението. Очертава се експлоатационен период от над 30 години. В бъдеще няма идея да бъде прекратена експлоатацията на обекта.

Технологично необходимото време за възникване на условия за извършване на поливните мероприятия е около 3-4 седмици.

ИП ще се реализира едноетапно след получаване на всички съгласувателни становища от контролните органи и експлоатационни дружества. Сроковете и етапите на изготвянето на инвестиционния проект са съгласно договор между Възложителя и Изпълнителя.


в) засегнати елементи на Националната екологична мрежа;

В непосредствена близост няма разположени елементи на националната екологична мрежа, които да бъдат застрашени от реализацията. Територията не попада в защитена зона по “Натура 2000” но е на около 10 километра от ЗЗ “Суха река” (BG 000107) по Директива 92/42/ЕЕС за опазване на природните местообитания.


г) цел и предмет на инвестиционното предложение - производство, жилищно, пътно и др. строителство;

Като регистриран земеделски производител инвеститорът предвижда реализация на инвестиционно предложение за извършване на поливни мероприятия на собствени и наети земеделски земи с обща площ 96 дка за отглеждане на земеделска култура арония. Поливането ще се осъществи чрез изграждане на собствен плитък водоизточник (нормален кладенец, изграден с бетонови пръстени с дълбочина до 20 метра) в ПИ 015037, землището на с. Плачидол, общ Добрич-селска. Водопотреблението ще се извърши с мобилна моторна помпа и преносими полиетиленови тръби без да се изграждат съпътстващи съоръжения и сгради. Ще се напояват следните парцели:



  • Парцел 1 – ПИ № 016004, 38 дка, на “Родбуд” ООД, по договор за аренда;

  • Парцел 2 – ПИ № 016011, 8 дка, собствен;

  • Парцел 3 – ПИ № 016020, 5 дка, на Тайво Бусари, по договор за аренда;

  • Парцел 4 – ПИ № 015037, 45 дка, на Тайво Бусари, по договор за аренда;

Поливните операции ще се извършват с мобилна моторна помпа с капацитет 36 м3/час, максимална височина на изпомпване 26 м и максимална смукателна височина 8 м. Ще се извършва напояване на 96 дка културни насаждения. Съгласно агротехническите указанията за отглеждане изискването е извършване на поливни операции в периода от юни до август включително с индивидуално количиство вода 100 l/на един стрък (0,1 м3/стрък). При условие, че се засети общо 10000 стръка то изчислителното необходимо сезонно количество е 1000 м3/сезон.
д) необходимост от нова инфраструктура - пътища, електроснабдяване, ВиК.

Районът на реализация е в съседство с относително добре развита инфраструктура. За целите на настоящото инвестиционно предложение не се налага промяна на съществуващите транспортни връзки извън територията. Няма да се променя съществуващата пътна инфраструктура и няма да се изгражда нова пътна мрежа. Не е необходима водопроводна и електропреносна инфраструктура за връзка на площадката.



3. Орган, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение.

Преценяването на необходимостта от ОВОС и оценка за съвместимост с предмета на защита за настоящото ИП, както и процедирането им са в компетенциите на РИОСВ-Варна.


Информация по Приложение № 2, към чл. 10, ал. 2, част Б
I. Характеристики на засегнатата територия - вид и начин на ползване на земите.

Разглежданата територия се намира в землището на с. Плачидол, североизточно от населеното място. Представлява земеделска земя.

Основните проблеми на проучваната територия са: липса на водопроводна и канализационна мрежа, електрификация, и пътна инфраструктура, липса на депа за ТБО, отговарящи на съвременните нормативни изисквания.

Територията, включена в ПУП, се характеризира със следното качество на околната среда:



  1. Атмосферен въздух

Разглежданият район е с умерено континентален климат, омекотен от близостта на водния басейн - Черно море.

Преобладават ветровете от северозападна четвърт- около 50 %. Ветровете със скорост 10 m/s. обхващат около 91% от случаите. Характерни за района са умерените и силните ветрове- средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 m/s. Средногодишната честота на дните с по-силен вятър- над 5m/s, който предизвиква високо ниво на турболенция и ефективно разсейва замърсителите с 20.3 %. Случаите на тихо време са малко под 25%, което е благоприятно за разсейване на замърсителите.

Средната годишна температура е 12.1 Со. Годишния ход на температурата има минимум през януари и максимум през юли. Най-ниска е средната температура на въздуха през януари +1.2 С, а най-високата е за юли +22.6.

Средномногогодишното количество на валежите е около 500mm.

Средногодишната стойност на относителната влажност на въздуха е 77 %, максималната стойност (82 %) е през зимата, а минималната (70 %)- през лятото. Средногодишния общ брой на дните с мъгла в района е сравнително голям- 35. Те оказват неблагоприятно влияние при разпространяването на замърсителите по въздуха, т.е. възпрепятстват ефективното разсейване.

От горе изложеното може да се направи общата оценка, че климатичните и метеорологичните условия в района и свързаната с тях динамика на атмосферата са много благоприятни за разсейване на атмосферните замърсители и за самопречистване на атмосферата.

През последните години за района, както и за региона, се наблюдава ръст на максималните летни температури в сравнение с посочените температури в Климатичния справочник за България, определени за период от няколко десетилетия.

В разглежданата територия не е наситена с промишлените предприятия. Това оказва положително влияние върху качеството на въздуха. Отнжсително големите разстояния до наситени с промишленост градски урбанизирани територии, както и преобладаващите ветрове и характерът на релефа, обуславят високата степен на чистота на въздуха и потенциала му за разсейване на макар и незначителните вредни вещества.

В близост до територията на реализация вредните вещества във въздуха се отделят в резултат на:


  • интензивни селскостопански дейности;

  • гниене на биологични отпадъци в селските сметища;

  • изгаряне на стърнища и запалване на селските сметища и селскостопански отпадъци;

  • междуселищен автомобилен транспорт;

  • ветрова ерозия.

Посочените процеси и дейности са характерни и за териториите, контактни с разглеждани район.

- За замърсяването на района (основно с прах и в по-ниска степен с продукти на горенето от автотракторните двигатели) най-съществено влияние оказват емисиите отделяни при извършване на интензивни селскостопански дейности (есенна и пролетна оран). Макар, че при тях замърсяването е локално в зоната на извършване на дейността се създават предпоставки за пренос на замърсителя прах в последствие. Това се предопределя от условието, че след оранта на повърхността излизат по-влажни земни маси с неравна повърхност, което значително намалява възможностите за унос на прах от повърхността. След време при осушаване на почвата и поява на вятър се създава възможност за увеличаване на еоловия пренос. При тези неблагоприятни условия (комбинация на сух период с наличие на силен вятър) емисиите на прах ще са по-високи.

- Втори по значение фактор, определящ качеството на атмосферния въздух е горенето на растителни остатъци (палене на стърнища или отпадъци от храстовидна и тревна растителност). В тези случаи, които като дейности са забранени, в атмосферния басейн се отделят основно въглероден оксид, аерозоли и летливи органични съединения.

- Реализираното от автомобилния транспорт замърсяване е относително незначително поради това, че районът за реализация е разположен на относително големи разстояния от интензивно натоварени с автомобилен трафик пътища. Поради тази причина автомобилния трафик дори и в нотоварините летни и есенни месици не оказва сериозно въздействие върху повишаване на концентрациите на замърсителите.

- Сравнително минималните количества гниещи отпадъци, предопределят основателно извода, че приносът на отделяните замърсители във въздуха не променя съществено качеството му.


  1. Повърхностни и подземни води

Повърхностни води

Районът на обекта съгласно физико-географското райониране попада в Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини.



Повърхностните води на сушата се отнасят към Черноморската водосборна област. В хидроложко отношение районът се отнася към подобласт с преобладаващо дъждовно подхранване и район с преобладаващо влияние на подпочвеното подхранване.

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата и другите овражни форми при проливни валежи. Повърхностният отток се отвежда към морето, изпарява се или понира в карстовия терен. Районът е беден на повърхностни водни ресурси на сушата – няма реки и езера. Повърхностните води по принцип не са замърсени от производствени дейности.

В района на инвестиционното предложение повърхностните води се формират от атмосферни валежи, повърхностни атмосферни води от водосборната област и от карстови извори над разглежданата територия. Стойността на евапотранспирацията, определена по емпиричната формула на Turk, е 380 mm, т.е. само 18-19% от общото количество валежна вода, което е над 100000 m3/a само за територията на обекта, отива като повърхностен и подземен отток – това е около 19000 m3/a. Част от повърхностните води се оттичат безпрепятствено от естествените релефни форми /локални дерета/, но има и застойни безотточни зони, където водите се акумулират и попивайки в терена влошават общата устойчивост на склона. Повърхностните води са сезонно неравномерно разпределени с пик в края на есента, зимата и началото на пролетта.

Повърхностните води са представени и от водите на Черно море. От хидроложките условия, влияещи върху качеството им, значение имат вълновия режим, режимът на теченията, температурно-солевия режим и др. хидрофизични показатели.

В разглеждания район липсват съществени източници на замърсяване на водите.

Подземни води

От гледна точка на подземните води обектът попада в Мизийския хидрогеоложки район, подобласт Варненска депресия - Източна Добруджа и Варненско плато. Границите на хидрогеоложкия подрайон обхващат причерноморската част на Мизийската платформа и включват платовидните заравнености с надморска височина под 340 m. В източната си част тя граничи с Черно море, което е формирало стръмен и висок бряг. Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони:



  • горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл;

  • средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни;

  • долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен.

В разглеждания район въз основа на установения по архивни данни геолого-литоложки строеж, геоморфоложки и тектонски характеристики, са отделени следните водоносни хоризонти:

  • малм-валанжински;

  • долно-средно еоценски;

  • сарматски;

  • кватернерен.

В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води /изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т0С=30-450С/. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския - напорни.

Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са основните причини за замърсяване на плитките подземни води. Неконтролираното азотно торене през 80-те и началото на 90-те години, неефективно действащите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпадъчни битови води, липсата на ПСОВ, допринасят за замърсяване на подземните води използвани за питейни нужди с нитрати.

В заключение могат да се направят следните изводи:

разглежданият район е сравнително беден на повърхностни водни ресурси;

- в близко бъдеще няма опасност от изтощаване на водите от подземните водоносни хоризонти (особено от малм-валанжския);

- подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване и по принцип вече са замърсени в определена степен;


  1. Геоложка основа

Геоложки строеж В геолого-литоложки аспект районът е изграден от неогентски седиментни скали на “Евксиноградската свита”, представени от сиви варовити глини, често диатомитни, с тънки прослойки от диатомити и тънки декритусни лещи и прослойки. Мощността и стратиграфският й обхват е 100-110 m.

Теренът вземлището на селото е изграден от седиментите на “Одърската свита”, представени от белезникави и жълтеникави здрави варовици, най-често детритусно-черупчести и оолитни с песъчливи и глинести прослойки. Мощността й варира от няколко метра до 40-50 m.

Двете свити са припокрити почти повсеместно от кватернерни делувиални и елувиални седименти, представени от жълтокафяви глини и глинести пясъци.

Според проведени за съседни терени инженерно-геоложки проучвания в кватернерните отложения се отделят 4 инженерно-геоложки разновидности:



  • почвен слой от тъмнокафява глина с мощност 0,70-1,30 m. Не е подходящ за фундиране;

  • кафява ронлива глина с мощност 1 m, обемна плътност 1,78 g/cm3, показател на пластичност 18,18%, обем на порите 43,53%, ъгъл на вътрешно триене 200, кохезия 0,025 МРа, изчислително натоварване 0,30 МРа – здрава земна основа;

  • варовита пъстра глина с непремината при проучванията мощност, обемна плътност 1,88 g/cm3, показател на пластичност 19,61%, обем на порите 42,94%, ъгъл на вътрешно триене 200, кохезия 0,025 МРа, изчислително натоварване 0,30 МРа – здрава земна основа;

  • глинест пясък финозърнест с мощност 1 m, обемна плътност 1,73 g/cm3, показател на пластичност 5,90%, обем на порите 47,3%, изчислително натоварване 0,20 МРа – сравнително здрава земна основа;

От геолого-тектонски аспект разглежданият район е част от Мизийската платформа – т.н. Варненска падина. Това определя и основните особености на тектонския строеж – спокойно залягане на формациите, разседни тектонски нарушения, блоков строеж. По горнището на горния еоцен е оформена моноклинала. Паралелно ориентиран разлом между нос Калиакра и р. Батова е заложил основната конфигурация на брега западно от нос Калиакра. Българското Черноморско крайбрежие е една от най-лабилните в тектонско отношение части от страната. То е обхванато от различни по знак и интензитет съвременни движения. Съгласно сеизмологичното райониране на България от 1987 г. площадката на обекта се намира в район с интензивност от ІХ степен по скалата на М.Ш.К. с коефицент на сеизмичност 0,27.

Геоморфология От геоморфоложки аспект районът се отнася към Дунавската морфоструктурна зона, Източна морфографска област, Черноморско крайбрежие. Разглежданата територия не е обхваната от древни и съвременни свлачища, характерни за Черноморското крайбрежие. Носещата способност на земната основа е сравнително голяма и няма опасност от предизвикване на неблагоприятни склонови процеси. Теренът е достатъчно отдалечен от крайбрежните свлачища и от свлачищата по долината на река Батова.

Не се налага поставяне на специални ограничителните условия.

Ерозията е повсеместно разпространена в седиментните материали на сармата, основно по крайбрежните склонове, където нейното разрушително въздействие е съизмеримо или надхвърля абразионното. Изветрянето се проявява по високите и стръмни терени, изградени от сарматски варовикови материали. Оврагообразуването се проявява в древните свлачищни участъци с по-полегати склонове.

В района на обекта обаче няма ерозионни процеси.




  1. Биоразнообразие

Територията на разглежданата зона попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Добруджанско Черноморие. Във вертикално отношение растителността в района е заета от масиви, принадлежащи на “Долен равнинно-хълмист и хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. В него са разпространени естествено растящите дървесни видове келяв габър, цер, мъждрян, полски ясен, клен, летен дъб и космат дъб. Незначително е разпространението на бряста, мекиша, благуна, елшата, върбата, габъра, източния бук. Преобладават естествените гори от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, черният бор, шестила, клена, явора, ореха, сребролистната липа, махалебката, евроамериканските тополи, бадемът, кайсията, крушата, киселицата, копривката, гръцката ела, атлаският кедър и др. От храстовите видове се срещат: дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина.

Типовете месторастения обхващат пасища и обрастнали терени горски фонд с относително еднакъв растежен статус. Те са пояс на средно влажните горски оврази – средно влажно до сухо месторастене с по-сух режим на подхранване с води, върху хумусно-карбонатна почва, плитко до средно дълбоко с камениста подложка. Доминантeн вид е Ulmus minor Mill. - полски бряст, а придружаващи видове са: Carpinus betulus L. - обикновен габър; Fraxinus ornus L. – мъждрян; Acer tataricum L. – мекиш; Prunus mahaled L. - дива череша; Sorbus torminalis (L.) Crantz – брекиня; Pyrus pyraster Burgsd. - дива круша; Celtis australis L. – копривка; Cornus mas L. - обикновен дрян; Ligustrum vulgare L. – маслинка; Crataegus monogyna Jacq. - едноплодников глог; жасмин (Jasminum fruticans L). Тревният етаж е представен от: Dactylis glomerata L. subsp. glomerata - ежова главица, Brachypodium pinnatum (L.) Beauv. subsp. rupestre (Host) Rchb. - клонест късокрак, Buglassoides purpurocoerulea (L.) Johnst. - виолетова белоочица, M. ovata Stenb et Hoppe - овален пролез, Milium effusum L. - клонесто горско просо, Melica cilliata L. - ресничеста бисерка, Mycelis muralis (L.) Dimort. - стенна салата, Lamiastrum galeobdolon (L.) Ehrend. - жълта мъртва коприва, Festuca heterophulla Lam. - разнолистна власатка, Euphorbia amygdaloides L. - горска млечка, Festuca vaginata W. et K. ex. Willd. - влагалищна власатка, Silene alba (Mill.) E. Krause - бяло плюскавиче, Veronica chamaedrys L. - плоско семенно великденче, Arabis hirsuta (L.) Scop. - влакнеста гъшарка и други.. Развити на места са лиани - Hedera helix L.- бръшлян, Clematis vitalba L. – повет.



Естествената растителност, където ще се реализира инвестиционното предложение, е от ксеротермен (сухоустойчив) тип, формираща пасища с полустепен характер (Янчева и др., 1997), обусловена от почвените и климатични условия на района. Растителната покривка е комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата и в повечето случаи те са отворени, с преобладаване на калцифилни видове. Характерна е засилена деградация на пасищната растителност, за което свидетелства увеличеното разнотревие и присъствието на рудерални видове. Разпространени са белизмови пасища в които са установени три сезонни аспекта, а именно: раннопролетен (ефемерен) с преобладаване на луковичната ливадина (Poa bulbosa); летен с преобладаване на лъжеовчата власатка (Festuca pseudovina), гребеновидния житняк (Agropyron cristatum); късен с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum) и голоосилесто коило (Stipa capillata). Участието на житните в тревостоя варира от 15 до 50%. В по-голямо обилие се срещат гребеновидния житняк (Agropyron cristatum), троскота (Cynodon dactylon) и обикновената овсига (Bromus commutatus). Разнотревието е с най-разнообразен видов състав и най-широко вариране по процентно участие – от 10 до 90%. С по-голяма честота и обилие се срещат видовете, които нямат хранителна стойност и рудералните видове: полски ветрогон (Eryngium campestre), полска паламида (Cirsium arvense), късодръжков магарешки бодил (Carduus acanthoides), млечка (Euphorbia glareosa), австрийски пелин (Artemisia austriaca), обикновен пчелинок (Marrubium vulgare), дребна перуника (Iris pumila) и други, а по-слабо са представени светлолюспестия и лерхианов пелин (Artemisia pedemontana, A. lerchiana), теснолистния живовлек (Plantago lanceolata), лечебното глухарче (Taraxacum officinalis), бялото и обикновеното подъбиче (Teucrium polium, T. chamaedrys), обикновената крупина (Crupina vulgaris), австрийския лен (Linum austriacum), жълтия равнец (Achillea clypeolata), пролетния горицвет (Adonis vernalis), вълнистия напръстник (Digitalis lanata), eдроцветното срамливче (Orlaya grandiflora), обикновеното милосърдниче (Asperula cynanchica), обикновеното и лаксмановото срещниче (Ajuga chamaepytis, А. Laxmanii), чакълната млечка (Euphorbia nicaeensis), уралската звездоглавка (Cephalaria uralensis), южното чапличе (Scandix australis), есенен мразовец (Colchicum autumnale), зимния лен (Linum bienne), теснолистния и обикновения божур (Paeonia tenuifolia, P. peregrina), жълтото асфоделине (Asphodeline lutea), седефчето (Ruta graveolens) и турската мащерка (Thymus zygioides). Бобовите заемат от 5 до 10% от тревостоя и включват главно едногодишни ефемерни или летни видове като извито сграбиче (Astragalus hamosus), дребноплодна люцерна (Medicago minima), фий (Vicia sativa), азиатска глушина (Vicia peregrina), а от многогодишните най-добре представени са обикновен звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupulina), сърповидна люцерна (Medicago falcata) и обикновена комунига (Melilotus officinalis).

Върху по-уплътнените почви са разпространени троскотово-пасищно-райграсови пасища, в които доминират троскот (Cynodon dactylon) и пасищния райграс (Lolium perenne). Житните растения заемат около 60% от тревостоя и освен доминантите се срещат още ливадна ливадина (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), мека овсига (Bromus mollis), полска овсига (Bromus arvensis) и миши див ечемик (Hordeum murinum). Бобовите са застъпени с 3 до 10% като най-често се срещат сърповидна люцерна (Medicago falcata), обикновен звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupulina) и извито сграбиче (Astragalus hamosus). Разнотревието заема 37-40% и включва видове като теснолистния живовлек (Plantago lanceolata), лечебното глухарче (Taraxacum officinalis), млечка (Euphorbia cyparissias), висок лопен (Verbascum thapsiforme), същинско еньовче (Galium verum), горчив пелин (Artemisia absinthium), бял равнец (Achillea millefolium) и двугодишна дрипавка (Crepis biennis). Растителността в тези пасища е с ниски фуражни качества, прегаря още в началото на лятото и не може да се използва.

От храстите се срещат главно видове като източен габър (Carpinus orientalis), обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен люляк (Syringa vulgaris), махалебка (Prunus mahaleb), смрадлика (Cotinus coggygria), трънка (Prunus spinosa), драка (Paliurus spina-cristi), мъждрян (Fraxinus ornus), космат дъб (Quercus pubescens), шипка (Rosa canina) и други, а от лианите се среща повета (Clematis vitalba).

Територията, на която ще се реализира ИП е обработваема земеделска земя.

На територията, където ще се извършва напояването и в контактните зони няма местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове.

Зоографското деление на България отнася животинския свят в регион Каварна към Черноморски зоогеографски район. Фауната, обитаваща региона на Балчик, се характеризира с присъствието на специфични степни елементи и е обусловена от наличието на развито селско стопанство, суходолия и гори.



І. Клас земноводни /Amphibia/;

  • Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от семейство Дървестници /Hylidae/ - дървестна жаба /Hyla arborea/ и семейство водни жаби /Ranidae/ , представени от дългокрака горска жаба;

ІІ. Клас влечуги /Reptilia/;

  • Разред – костенурки представени от: гръцка сухоземна костенурка;

  • Люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Lacertidae/ - кримски гущер /Lacerta taurica /, горски гущер, степен гущер / Podarcis muralis /; Смокове /Colubridae/;

ІІІ. Клас птици /Aves/;

  • Разред Ciconiformes, представен от /Ciconia ciconia/ бял щъркел; през териториите по времена миграция може да бъде срещнат и черен щъркел;

  • Разред Gruiformes, представен от яребица, балкански кеклик, пъдпъдък, гръвек;

  • Разред lariformes, представен от сребриста чайка /Larus argentatus/, чайка смехулка;

  • Разред Columbiformes, представен от видове гугутки /Streptopelia ssp./, гривек, гргулица;

  • Разред Piciformes, представен от зелен, сив, среден, пъстър кълвач;

  • Разред Passeriformes, представен от кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, сиво каменарче, алена лястовица /Hirundo daurica/, голям синигер /Parus major/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/, обикновено коприварче, обикновенна кукувица, малък маслинов присмехулник, горска чучулига, авлига, градинска овесарка, жълта овесарка, обикновен скорец, кадънка, брегова лястовица и селска лястовица, жълта стърчиопашка, полска бъбрица, червеногърба сврачка, орехче, червеногръдка, черногушо ливадарче, ястребогушо и голямо коприварче, жълта и градска овесарка, елхова скатия, чинки, скорци, черешарка и други.

ІV. Клас бозайници / Mammalia/;

От бозайниците се срещат невестука, черен пор, мишки/Apodemus ssp./, сляпо куче, лалугер /Citelus citelus/, таралеж/Erinaceus concolor/, къртица/Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, невестулка, съсел /Glis glis/, заек.

Видовото разнообразие на гръбначната фауна в района на предвидения за реализация ИП се обуславя от общите характеристики на ареала /Северно черноморско крайбрежие/ и местните дадености /близост на земеделски земи на платото, служещи за изхранване; наличието на крабрежен ерозирал и скален клифов бляг; липса на влажни зона и влажни понижения, прилежащи тревни съобщества и пустеещи земи, наличие на активно ползвани крайбрежни зони /.

От гръбначната фауна представена в района, сравнително добре са изучени птиците, докато информацията за херпетофауната и бозайниците е непълна и частична.

В района не са провеждани системни наблюденния на орнитофауната и данните в описа по-долу се базират на общи проучвания за местообитанията в близост до брега при подобни на настоящия ландшафти.

В района няма скални и пясъчни/варовикови венци с трайни местообитания на грабливи птици и такива гнездящи в дупки по оттвесни склонове. Не бяха открити влажни зони, влажни понижения с локални заблатявания – няма местообитание на водоплаващи и водолюбиви птици

По-характерните видове от херпетофауната са стенния гущер (Podacris muralis), зеления гущер (Lacerta viridis) и ивичестия гущер (Lacerta trilineata). На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение от орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Corvus monedula), домашния гълъб (Columba livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Corvus frugilegus) и сивата врана (Corvus corone cornix). От степните видове са наблюдавани главно дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), късопръста чучулига (Calandrella brachydactila) и полска чучулига (Alauda arvensis). Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospalax leucodon), сив плъх (Rattus norvegicus) и заек (Lepus europaeus).

В района са установени малко на брой индивиди от редки и застрашени от изчезване видове животни. От влечугите това са единични екземпляри от двата вида костенурки – шипобедрена и шипоопашата (Testudo graeca, Testudo hermanni) и голям стрелец (Coluber jugularis), които са включени в Приложения 2,3 и 4 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). От животинските видове, характерни за прилежащите територии в Приложение № 2 са включени 25, в Приложение № 3 – 60, в Приложение № 4 – 17 и в Приложение № 6 – 7 вида. 54 вида са включени в Приложение II и 30 в Приложение III на Бернската Конвенция, а 77 вида в Европейския Червен списък. В Червената книга на НРБългария са включени 9 вида. От бозайниците само сляпото куче (Nanospalax leucodon) e включено в Европейския Червен списък с неуточнен статус.

На база на изнесеното по-горе може да се прогнозира, че въздействието на предвижданията на проекта върху флората и фауната в рамките на използваната територия ще бъдат незначителни, временни, с ограничен териториален обхват, без кумулативен ефект.

Територията, предмет на ИП не засяга елементи от НЕМ (защитени територии, КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологично важни места).

Землището на Община Добричка и по-конкретно разглеждания терен не попада в района на предложени по Натура 2000 защитени зони.

Най - близко разположена е Защитена зона са “Суха река”.

Защитена зона BG 0000107 „Суха река” обхваща долината на Суха река с прилежащите й суходолия, скали и скални венци по склоновете. Разположена е в Добруджа и обхваща участъка от най-южните ръкави на реката, между селата Изгрев и Калиманци на юг и до село Краново на север. Реката почти изцяло се губи в карстовия терен. Между селата Ефрейтор Бакалово и Брестница тя преминава в язовир с дължина 7-8 км. Хълмовете по суходолието са обрасли с дъбови гори, по-рядко само от цер /Quercus cerris/, по-често смесени гори от цер и келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/. На места с Откритите пространства около долината са заети със селскостопански земи и пасища формирани от ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. и по-рядко с мезоксеротермна тревна растителност.

В защитената зона попадат 12 типа местообитания от Приложение І на Директива 92/43.

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91AA Източни гори от космат дъб

40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

8310 Неблагоустроени пещери

91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.

6240* Субпанонски степни тревни съобщества

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

91H0* Панонски гори с Quercus pubescens

Защитената зона обхваща 625287,30 dka и е създадена с цел:


  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Целите обхващат опазване и поддържане на местообитанията на описаните застрашени и мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Възстановяване на водния режим на Суха река. Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете обект на опазване. Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване. Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Във формуляра по НАТУРА 2000 с данни за ЗЗ BG 0000107 „Суха река” са включени 32 вида птици от Приложение І на Директива 79/409 и още 33 вида редовно срещащи се мигриращи птици невключени в това приложение. В приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС за Защитената зона са включени 8 вида бозайници, 2 вида влечуги, един вид от клас Земноводни, 11 вида безгръбначни животни и 2 вида растения.




  1. Почви

Почвите са черноземни. Основният почвен подтип са излужените черноземи. Земите са с начин на трайно ползване “лозя”, но по същество представляват изоставени трайни насаждения и състоянието им се оценява като добро. Няма нарушаване на почвените характеристики от промишлени дейности. Ерозионните въздействия са характерни в близост до морето.

Терените предмет на плана попадат във физикогеографската подобласт на Приморска Дунавска равнина в Добруджанско-Франгенската морфоструктурната форма. Според почвената класификация на България /М. Пенков/, почвите в района са представени от следните почвени типове: “черноземи” /Сhernozems/, “рендзини” /Rendzic leptosols/ и “антропогенни почви” (Antrosols). Почвените видове срещани в рамките на площадката и контактни зони са съответно:



  • за черноземи - “излужени черноземи“ с разновидност: средно-излужени, средно мощни, тежко песъчливо-глинести;

  • за рендзини - “рендзина с карбонатна плоча“.

Излужените черноземи /LEACHED CHERNOZEMS - FAO-UNESCO/ са развити в районите, обрастнали с малки горски масиви в западната част на терените предмет на плана. В стръмните участъци съществуващото почвено разнообразие на излужените черноземи е обусловено от склоновите процеси – проявена в различна степен ерозия /от първа до трета/. Ерозиралите терени са със скъсен почвен профил, по-ниско съдържание на хумус /поради неговото отмиване/, по-високо съдържание на карбонати и по високо рН. Почвите имат сравнително по-мощен почвен профил, състоящ се от хумусно-акумулативен хоризонт /50-60 cm/ и безкарбонатен преходен хоризонт /40-50 cm/. Почвите са тежко-песъчливо-глинести, с плътно сложение, средно до силно излужени. Хумусният хоризонт е много тъмно-кафяв, с троховидно зърнеста структура, като карбонатите са измити над 90 cm /карбонатен мицел в профила почти липсва/. Преходният хоризонт е светлокафяв, уплътнен, тежко-песъчливо-глинест и с буцеста структура. Водопропускливостта им е добра и варира от 0,6 до 1,3 м/час. Почвите са добре запасени с хумус (3-5%), отличават се с добри общи физични свойства – добра водопропускливост (0,6 до 1,35м/24h, в зависимост от дълбочината) и добър въздушен режим. Водният капацитет е добър - ППВ при рF=2,5, варира от 24-26,5%. Излужените черноземи са подложени на ветрова ерозия и склонова ерозия.

Почвите са от най–добре запасените с азот и хумус, но поради неравномерното разпределение на валежите в района, нитрификационните процеси не протичат равномерно и снабдяването на растенията с азот през летните месеци е затруднено.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.

По устойчивост на химическо замърсяване /съгласно Инструкция № РД-00-11/1994г на МЗ/ излужените черноземи са от трети клас.



Рендзини (хумусно-карбонатни) почви /RENDZIC LEPTOSOLS-FAO-UNESCO/, са разпространени главно в бедните крайбрежни участъци, склоновете и суходолията, обрастнали с тревна и степна растителност. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, богат на карбонати, хумус и скелет /варовити и скални късове с различни размери/, с рохкаво сложение. Развити са върху варовици. Представен е видът “рендзина с карбонатна плоча”. Профилът им се характеризира с маломощен хумусно-акумулативен хоризонт /~30cm/, карбонатна плоча /изветрели материали – петрокалцит хоризонт/ и хоризонт “С”, представен от мергели и глини. По механичен състав са предимно песъчливо-глинести с различно съдържание на скелета. Хумусният хоризонт се отличава с добра структура, средно богат до богат на хумус /~2,3-2,6%/ и на общ азот /0,1-0,2%/, със скални примеси. Количеството на карбонатите варира като в хумусно-акумулативния хоризонт те са ~ 48-60%, в карбонатната плоча нарастват на ~97%, след което рязко намаляват в “С “ хоризонт до ~54-60%. Реакцията на почвите е от средно до силно алкална. Върху хумусно-карбонатните почви са формирани бедни месторастения.

Във връзка с високата степен на водопропускливост и алкалната реакция на почвата /причина за хлороза по растенията/, напрактика върху рендзините не може да се развива ефективно земеделие.



Антропогенните почви /antrosols-fao-UNESCO/ са представени от почвеният вид ”деградирали антросоли”. Те са условно наречени почви и представляват терени с унищожени почвени характеристики вследствие на човешката дейност. В тази разновидност попадат трасетата на проведената пътна инфраструктура и местата със строежи и благоустроявания в съседни зони.


  1. Отпадъци

Разглежданият район принадлежи към община Добричка. Сметосъбирането на нейната територия се извършва основно от подразделения на фирмата по чистота. Извършва се веднъж седмично и генерираните отпадъци се транспортират за депониране на депо за ТБО Богдан.

Няма провеждани изследвания за определянето на обемната плътност и нормата на натрупване и морфологичния състав на битовите отпадъци конкретно за селото, поради което за целите на анализа са взети средностатистически данни, получени от проучването в рамките на финансирания от МОСВ през 2001 г. проект за оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на отпадъците. Към настоящия момент в общината и конкретно в с. Плачи дол не е въведено разделно събиране на битовите отпадъци.



2. Очаквани въздействия върху околната среда:
1. Атмосферен въздух

Предвидените строителни дейности не са свързани с интензивно използване на строителната техника както със строителство и изграждане на инфраструктурата. Това е означава, че няма да се отделят интензивно отработени газове и замърсители.

Инвестиционното предложение предвижда използване на води от собствен плитък водоизточник за напоителни дейности в добствени и наети земи за отглеждане на културни насаждения.

По предварителна екпертна оценка замърсяването на въздуха от дейностите по напояване ще бъде незначително, отчитайки:

- Благоприятните климатични условия;

- Значителния свободен капацитет на средата;

- Липса на използване на механизация и МПС.

В тази връзка окончателното въздействие върху параметрите на околната среда ще бъде незначително и с ограничен обхват.

Анализът на факторите, предизвикващи замърсяване на атмосферния басейн в района на реализация показва, че състоянието на атмосферния въздух е на почти отлично ниво (ниска замърсеност) и проблемите с качеството му са незначителни. Районът не е обременен с крупни промишлени замърсители. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната.
2. Повърхностни и подземни води

Инвестиционното предложение предвижда използване на води от собствен плитък водоизточник за напояване на посеви от културни насаждения – арония.

В този аспект не се очаква:


  • наднормено замърсяване на водни обекти с отпадъчни битово-фекални води;

  • замърсяване на крайбрежните морски води;

  • нарушаване на водообмена на крайбрежните морски води следствие изграждане на морски и крайбрежни хидротехнически съоръжения;

  • влошаване на качеството на морската вода

Проблеми с количеството на водата не могат да настъпят, т.к. ще е съобразено количеството на ползваните води с експлоатационните запаси на водното тяло.

По тази причина не се очаква замърсяване на води и въздействието на ИП върху повърхностните и подземни води.

Реализацията на инвестиционното предложение е свързана с водоползване на воден обект (за поливане).

В този аспект общото въздействие на предвиденото водоползване върху режима на повърхностните и подземните води може да се оцени като незначително.

Дейностите, които се предвиждат с ИП, по принцип не подлежат на ограничение или забрана за СОЗ ІІ и ІІІ съгласно Наредба №3/2000 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди / ДВ 88/ 2000 г./. Ограниченията и забраните в този аспект за тези зони са свързани с изграждане водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект, но инвестиционното предложение не предвижда такива дейности. В този аспект не се очаква негативно въздействие върху подземните води в разглеждания район.

Съществуващите дълбоки сондажи в района са достатъчно отдалечени за да бъдат повлияни по какъвто и да било начин от реализацията на инвестиционното предложение.

Село Плачи дол и прилежащите му територии нямат изградена канализационна мрежа. Отпадни води от ИП няма да се образуват

Вероятността ИП да предизвика замърсяване на подземните води следствие на извършване на неразрешени дейности в СОЗ на водоизточници или на неправилно сондиране и добиване не съществува.



3. Геоложка основа

По-значимо въздействие върху геоложката среда може да бъде оказано при извършване на строителни дейности, каквито не се предвиждат от ИП.


4. Биоразнообразие

По отношение на местообитанията инвестиционното предложение няма да повлияе върху предмета и целите на опазване на защитената зона като няма да промени тяхната същност и обхват.

При извършването на поливните деиности по инвестиционното предложение, няма да бъде променено естественото местообитане или растителността в поливаните площи. Територията на инвестиционното предложение не е местообитание от Приложение І от Директива 92/43/ЕЕС.

При поливните дейности няма да бъдат засегнати местообитания на видове птици.

От редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC на територията на инвестиционното намерение са установени, сива овесарка /Miliaria calandra/, червеногръдка /Erithcus rubecula/, качулата чучулига /Galerida cristata/ и полска чучулига /Alauda arvensis/.

На територията няма установени видове от клас Бозайници и клас Земноводни, включени в приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. От земноводните е възможно да бъде установена шипобедрената костенурка /Testudo graeca/.


Мигриращите видове птици, както и въздушните коридори няма да бъдат засегнати от предвижданията на инвестиционното предложение.
Въздействието върху защитената зона “Суха река” по “Натура 2000” ще е следното:

Прогноза за въздействието върху съществуващата растителност

При реализацията на проекта не се очаква съществено и недопустимо отрицателно въздействие върху растителността в района. Извършването на напоителните мероприятия няма да засегне площи с висококачествена естествена растителност (тревна, ниско и високо стеблена). Няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР.



Прогноза за въздействието върху животинския свят

Върху представителите на херпетофауната няма да бъде оказано значително негативно влияние, тъй като преобладаващата част от техните малочислени популации обитават синорите. Размножаването им няма да се подтисне, тъй като се очаква само известен прогонващ ефект, който няма да повлияе и върху числеността и плътността на популациите, предвид сходния характер на прилежащите територии. От видовете с природозащитен статус са установени само единични екземпляри от двата вида сухоземни костенурки, като не се очаква унищожаването им както по време на строително-монтажните работи, така и при експлоатацията на обекта.

Броят на видовете птици по данни от проведените досега научни изследвания за района е сравнително малък – 65 или около 15.8 % от всички видове, установени в страната (383). От тях защитените за територията на зоната видове птици, включени в Приложение № 1 на Дир. 79/409/ЕЕС са 32, като повечето, независимо от природозащитния си статус, са видове с различна степен на синантропизация, обитаващи прилежащите територии. В зоната се срещат и 33 вида мигриращи птици, непопадащи в Приложение №1. Размера и числеността на популациите на всички 32 вида гнездещи птици в района са незначителни в сравнение с установените за страната, поради което нямат значение за съхраняването на видовете. На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение няма добри условия за гнездене и укриване на птици. Поради преминаващия в съседство републикански път няма добри условия за гнездене и не се очаква отрицателно въздействие върху орнитофауната с оглед смущаващият ефект от масовия транспорт при използването на прилежащите територии за почивка по време на прелета.

Не се очаква негативно въздействие върху представителите на бозайната фауна, тъй като числеността на популациите им е ниска и е свързана главно с антропогенната дейност предвид близостта на града и републиканския път.



Заключение

  • По отношение на растителния свят, при реализацията на инвестиционното предложение не се очаква отрицателно въздействие.

  • По отношение на животинския свят, при реализацията на инвестиционното предложение не се очаква отрицателно въздействие. Загуба на хабитати няма да има.

Няма да се извършва строителство и поради това няма да се засегне растителността в обсега на имотите.

    Реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение няма да окаже недопустимо негативно въздействие върху потенциално защитената зона “Суха река” поради голямата отдалеченост на територията и слабото представяне в района на защитени биологични видове (животински и растителни) и техните хабитати и местообитания, както и липсата на сериозни производствени процеси при експлоатацията, емитиращи вредни вещества в компонентите на околната среда (въздух, води или почви).


5. Почви

Реализацията на предложения ИП не е свързана с промяна на предназначението на земеделски земи. Застрояване в района няма да се извършва. Не се очаква засягане на съседни земеделски земи и влияние върху почвеното плодородие в тях.


6. Отпадъци

При реализацията на ИП няма да се генерират отпадъци.


II. Актуални скици на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение.

Към информацията са приложени скици и документи за собственост на предвидените за напояване имоти.


III. Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия, схеми, координати на граничните точки на имота и на обекта - предмет на инвестиционното предложение, снимки, партида на имота и др. - по преценка на възложителя.

Приложени са картни материали на защитените зони в близост до които попада територията на обекта.


За Инвеститора:

/Н. Бусари/





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница