Информация за преценяване необходимостта



страница6/8
Дата09.04.2018
Размер1.2 Mb.
#65109
1   2   3   4   5   6   7   8

Сеизмичност на района

Според ,,Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и картите на сътресяемостта за периоди 1000 и 10 000 години терени върху които ще се извършват строителни работи, за да се реализират съоръжения и линейни обекти, могат да бъдат подложена на земетръсни въздействия от VII степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК-64) (Фиг. 6).


Инженерно-геоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физико-механичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др.и ще се определят за всеки отделен обект.

Фиг. 6. Сеизмично райониране на България



Въздействие върху земни недра. По време на строителство се очаква въздействие постоянно, необратимо и в неголям мащаб (само на новозастроените площи на обектите, включени в инвестиционната програма на Регионалния план).

Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.



Възможни въздействия, получени в резултат от аварии. Въздействие върху геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на природни бедствия – земетресения, наводнения и др.

  • Води

Хидрология и хидрогеология

Геологията на общината е разнородна. Отдолу се откроява кристален строеж, покрит с по-млади наслаги. Хидроложките условия са представени от реките: Бързия, Берковска и Златица. Подпочвените води са “пукнатинни подземни води” с наличие на карстови подземни води, които са разположени по линията Берковица –Чипровци.

Инертните материали са представени предимно от базалтови кариери при с. Слатина. На територията около град Берковица са разкрити барит и черни въглища, които не се разработват.

Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. м3 е изграден като източник за водоснабдяване, от който се водоснабдяват 22 селища от област Монтана в т.ч. градовете Монтана, Вършец, Берковица, както и град Враца и други населени места от област Враца. Хидровъзел “Среченска бара” получава суровата вода чрез събирателни деривации, които улавят водите от северните и южните склонове на северозападна Стара планина. Преди акумулирането на тези води в язовира, същите се преработват от три водноелектрически централи (каскада “Петрохан”) за добив на ел. енергия. Към язовира има изградени още четири речни водохващания директно подаващи вода в него. Язовирът е изграден като годишен сезонен изравнител. Водовземането от него се осъществява чрез водовземна кула с възможност за водовземане от четири различни хоризонта.

Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово в община Берковица.

В селата на общината няма изградени пречиствателни станции за питейни води, поради което качеството на водите са изцяло повлияни от климатичните условия. Малките села се снабдяват от подземни води с относително постоянно качество, но прогресивно намаляващ дебит през последните години.

Водни обекти

Дунавските притоци на Северна България събират водите си от северните склонове на Стара планина, която е най-водообилна в най-високите си части: в Западна Стара планина - Чипровска и Берковска планини и в Централната част около в. Ботев (2376м).

Южно от главното било на Берковска планина води началото си р. Височка - извира от масива на вр. Ком. Между Ком и Малък Ком събира води Гинска река, която след гр. Годеч се нарича Нишава. Река Нишава извира от България, но се влива в Морава, а оттам в Дунав на сръбска територия. На българска територия площта на водосборната и област е 700,960 км2. Най-големият й приток е р.Ерма. Тя извира от Р Сърбия, навлиза в България при с.Стрезимировци и се влива в Нишава при с.Градище отново на сръбска територия. На българска територия площта на водосборната й област е 436,350 км2.

Северно от главното било на Берковска планина водят началото си реките Дългоделска, Огоста, Златица и Бързия. Бързия и левият й приток Берковска река имат гъсто развита дендровидна мрежа, която силно и дълбоко е ерозирала северните склонове на Берковска планина. Изворният приток на р. Бързия е Кадийска бара, която идва непосредствено източно от Петроханската седловина - откъм Козница.

Река Огоста се образува от многобройни потоци в Чипровската планина, като за начало на река Огоста е приета р. Чипровска. Тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в река Дунав. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 км; водосборна област 732 км2 ) и Бързия (дължина 35 км; водосборна област 241 км2 ). Основни източници на замърсяване на река Огоста са битовите отпадъчни води на гр.Монтана, гр.Берковица, гр.Бойчиновци, гр.Бяла Слатина и производствени отпадъчни води от промишлени предприятия.

Използването на повърхностните води е минимално. Водите имат типичен “черешов” отток и през летните периоди водите не са достатъчни за напояване. Напояването се осъществява само в частни земи за лично ползване. Минералните извори във Вършец, Спанчевци, Бързия, Слатина, Замфирово и Боровци и признаците за такива води в землищата на Черешовица, Ягодово и Песочница са предпоставка за развитието на балнеолечението и спа-туризма.

"Хайдушки водопади" са няколко малки водопада с височина 2-3 м. Намират се в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица и са образувани от сливане на р. Ценкова бара и р. Сливашка.

Месторазположението на гр. Берковица в полите на Западна Стара планина го прави естествен център за развитието на курортното дело и туризма в региона. Минералните извори в Слатина, Замфирово и Боровци създават благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика.

Имисионно състояние на повърхностните води

Има издадено разрешително за заустване на непречистени отпадъчни води от градската канализация във воден обект- река Раковица. Ежегодно се изследват качествата на отпадъчната вода от акредитирана лаборатория на РИОСВ гр. Монтана. Има изготвен план за собствен мониторинг от ВиК Берковица, както и план с мероприятия и срокове за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води.

В мястото на заустване на непречистени отпадъчни води, водите в приемника е със завишено съдържание на органична замърсеност и биогенни елементи, особено в сухия период на годината, когато реката е с минимален дебит и се създават условия за здравен риск за населението в района и риск за екосистемата в района на въздействие.

Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на В и К Берковица ще доведе до премахване на тези негативни въздействия.



Въздействие на Реализация на Регионалния генерален план на В и К Берковица върху компонент «Води»:

  • Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «Води»;

  • Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите;

  • Ще се осигури високо качество на околна среда;

  • Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества;

  • Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации между 2000 и 10 000 екв. жители до края на 2017 г.;

  • Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.

  • Земи и почви


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница