Информация за преценяване необходимостта
Физикогеографска характеристика
Изтегляне 0.98 Mb.
|
Физикогеографска характеристикаОбласт Перник е част от Югозападния район. На север и североизток граничи с територията на области София-град и Софийска област. На изток и югоизток областта граничи с Кюстендилска област, а на запад – с Република Сърбия. Общата територия на областта е 2392,7 км2. Релефът е планински и полупланински като голяма част от площта на народен парк „Витоша” попада на територията на областта. Средната надморска височина е 700 м като населените места са разположени в границите на 650 – 950 м надморска височина. Най-голяма по територия е община Трън, а най-малка – община Ковачевци. През територията на областта преминават главни пътни връзки с европейско и балканско значение: път Е–79 Видин – София – Кулата и път Е–871 Гюешево – София – Бургас. Железопътните линии, преминаващи през областта, са част от международната линия София – Кулата и все още националната София – Гюешево. Тези транспортни оси са оказали съществено влияние върху формирането на селищната мрежа и на цялата транспортно- комуникационна система на областта. РелефПернишка област е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и река Конска. От север и от изток границата на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле. От запад се ограничава от Брезнишката котловина и Голо бърдо, разсечен от река Струма под местността Кракра. Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност. Релефът на водосбора на Струма e мозайка от планини и котловини. Средната надморска височина на водосбора при Перник е 1018 м, при Ръждавица - 884 м, при Невестино- 856 м, при Бобошево 974 м, при Крупник 973 м и при границата 898 м.КлиматРегионът попада в умереноконтиненталната област, като само Витошкия склон е в планинската климатична област. Климатът е силно повлиян от местните особености на релефа и средната надморска височина (700 м-750 м). Средната температура през пролетта е +9°С. Средната температура през лятото е +19,9°С. Най–горещи са температурите през юли, като средното за месеца е 29,6°С. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6°С под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18°С под нулата. В котловинните полета се наблюдава сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2°С под нулата, но не спада по-ниско от -20° --25°С. За тези полета са характерни и т.нар. температурни инверсии. Преобладаващите ветрове са западни и югозападни. Сравнително голям е средният брой на дните с мъгли през годината - 28.8, съответно 2,5 през топлото полугодие и 26,3 през студеното. Валежите имат подчертано континентален характер. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 628 мм, като средните валежи по сезони са както следва: пролет - 162, лято - 165, есен - 152, зима - 128 мм. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март.В рамките на настоящия проект на база съществуваща информация са изготвени валежни сценарии с хоризонт 2038 г., които са използвани за прогностични цели. В проекта сценариите за валежите са класифицирани като песимистичен и реалистичен. В тази връзка са сравнени моделните резултати за условията на бъдещия климат, симулирани от специално разработени климатични модели. При среден годишен валеж за района при съвременния климат (1961-1990) от 628 мм, при реалистичния сценарий за 2038 г. средният годишен валеж намалява с 9,08%, а при песимистичния сценарий с 16,56%. При средни летни валежи при съвременния климат от 178 мм, съответните проценти на намаление при реалистичен и песимистичен сценарий за 2038 г. са 20,79% и 37,64% (Таблица 5). Таблица 5. Годишен и летен валеж за 2038 г. според реалистичен и песимистичен сценарий
Състояние на околната среда
Текущо състояние на атмосферния въздух в град Перник се явява една от т.н. „горещи екологични точки” в страната. Регистрирани са средногодишни превишения над пределно допустимите концентрации (ПДК) на прах, серен оксид, азотен оксид, сероводород. Замърсяването и влошаването на качеството на въздуха рефлектира крайно негативно върху човешкото здраве и чувствителните екосистеми. Основен емитиращ източник на вредни вещества в атмосферния въздух е ТЕЦ „Република”. Голям екологичен проблем създават двете шламохранилища – „7-ми септември” и „Кудин дол”, които се намират южно от гр. Перник и са на по-високо надморско равнище спрямо града. Други по-малки замърсители на атмосферния въздух в областта са: „Стомана индъстри” АД – Перник, „Радомир-Метали”АД - Радомир, „Кариери и вародобив” АД – Земен, „Нефтошисти”ООД с. Красава – община Брезник, „Галко” АД – Радомир, „Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник, асфалтовите бази и др. Голям източник на неорганизирани емисии на вредни вещества се явяват нерегламентираните сметища, мините, кариерите и недоброто поддържане и почистване на пътищата. Въздействие на Плана При реализацията на обектите, включени в инвестиционните програми на Регионалния генерален план на обособената територия Перник върху компонент въздух въздействието ще бъде локално предимно в периодите на строителство, а при спазване на условията в предложените мерки ще бъде сведено до минимум. (изграждане на пречиствателни съоръжения при рехабилитация на ПСОВ Перник и строителството на нови ПСОВ в други населени места, участъци на водопроводни и канализационни системи, помпени станции, съоръжения при рехабилитацията на ПСПВ ). В периода на експлоатация на ПСОВ при строг контрол и ефективно управление на технологичните процеси в съвременните пречиствателни съоръжения не се очаква негативно въздействие върху качеството на компонент атмосферен въздух.
Земни недра. Разглежданата територия се намира в югозападната периферия на Пернишкия въглищен басейн в Пернишката котловина, която в структурно отношение представлява падина (грабен), запълнен с палеогенски отложения. Те залягат с размивна граница върху пъстра подложка от допалеогенски скали и на места са покрити от неогенски седименти и кватернерни образувания. Палеогенските седименти се поделят на пет литостратиграфски единици: конгломератно-пясъчникова задруга (първи хоризонт), битумолитна задруга (втори хоризонт), пъстра подвъглищна задруга (трети хоризонт), въгленосна задруга (четвърти хоризонт) и глинесто-мергелна задруга (пети хоризонт). Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|