Според ,,Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и картите на сътресяемостта за периоди 1000 и 10 000 години ерени върху които ще се извършват строителни работи, за да се реализират съоръжения и линейни обекти, могат да бъдат подложена на земетръсни въздействия от VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК-64), на която сградите и съоръженията се осигуряват със сеизмичен коефициент Кс = 0,15 за обекти, разположени предимно в землищата на общините Перник, Батановци и Земен. Обектите в землищата на Трън и Брезник могат да бъдат подложени на земетръсни въздействия от IХ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, на която сградите и съоръженията се осигуряват със сеизмичен коефициент Кс = 0,27 (Фиг. 2). Динамичният коефициент βi следва да бъде определен съгласно чл. 152 на Наредба № 2/23.07.2007 г.
Фиг. 2. Сеизмично райониране на България
Инженерно-геоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физико-механичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др.и ще се определят за всеки отделен обект.
Въздействие върху земни недра. По време на строителство се очаква въздействие постоянно, необратимо и ив неголям мащаб (само на ново застроените площи на обектите, включени в инвестиционната програма на Регионалния план).
Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСПВ, ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.
Възможни въздействия, получени в резултат от аварии. Въздействие върху геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на природни бедствия – земетресения, наводнения и др.
Добивът на подземни богатства на територията на област Перник се извършва по открит, кариерен способ. РИОСВ-Перник осъществява пряк контрол върху обекти от геолого–проучвателната, минно–добивната и преработвателната промишленост. Контролът е по отношение спазването изискванията за рационално и екологосъобразно използване на подземните богатства, както и по отношение опазването на останалите компоненти на околната среда при извършването на търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства. По данни на РИОСВ-Перник нарушените площи в резултат от минни дейности възлизат на 35 368 дка, а рекултивираните площи са 13 510 дка, като е извършена техническа и биологична рекултивация. Нарушените площи в резултат на добив на неметални полезни изкопаеми и строителни материали (кариери и баластриери) са 437,3 дка, а площта на сгуроотвалите (съдържащи производствени и технологични отпадъци) са 1400 дка.
Нарушените терени могат да се използват за оползотворяване на утайките от ПСОВ.
Хидрология и хидрогеология
Районът на проекта попада основно в подбасейна на р. Струма. Тя води началото си от южните склонове на планината Витоша на 2180 м н. в., което е на около 0,6 км южно от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 м н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 км. Р. Струма приема водите на около 42 притока от първи и втори порядък. Водосборът на р. Струма е 10 797 км2. От хидрогеоложка гл.т. разглежданата област попада в горното поречие на р.Струма, Западносредногорска зона, Пернишки седиментационен басейн (котловина).
Пернишката котловина (грабенов седиментен басейн, известен като Пернишки въглищен басейн) е разположен на територията на Западносредногорската структурна област. На север се огражда от планините Вискяр и Люлин, на изток – от Витошкия масив, на юг – рида Голо Бърдо и на запад от Черна гора и Любаш планина.
Пернишкият басейн е запълнен от дебели моласови седименти с въгленосни и битуминозни задруги със средно-горноолигоценка (до долномиоценска) възраст. Общата им дебелина достига 1300-1700 м. Литоложки пъстрите палеогенски пластови свити в котловината, както и в съседния Бобовдолски въглищен басейн и в другите седиментогенни басейни от Крайщето са практически неводоносни скални задруги. Неогенските, предимно глинести, седименти заемат малки участъци върху палеогенските свити в околностите на градовете Перник и Брезник и са неводоносни. Кватернерната покривка от чакъли, пясъци и песъчливи глини заема тясна ивица в ниските тераси на р. Струма и р. Конска, с площ около 80 км2 и обща дебелина от 0 до 10 м.
Речните (aQ) чакъли и пясъци акумулират неголямо количество порови безнапорни води. Те са хидравлически свързани с водните стоежи на реките, като имат плитко ниво под теренната повърхност и ограничени експлоатационни ресурси. Алувиалните отложения в терасата на р. Конска имат нисък коефициент на водопроводимост (Т=k.h) 20 м2/ден.
Оградните планински склонове и допалеогенската скална подложка на котловината са изградени предимно от горнокредните – вулканска (андезитна) и вулканогенно-седиментна задруги, а в южната окрайнина на Пернишкия басейн – от юрски (титонски), триаски и палеозойски свити. Със силикатните скали са свързани малки пукнатинни извори с дебит най-често 0,01-0,2 до 0,5 л/сек., които се използват за водоснабдяване на селищата. В Пернишка община такива (без по-големите) са каптирани около 15 извора с общ дебит 2,3 л/сек.
Геоложката и хидроложката характеристика на района, в който попада област Перник, е сред най-благоприятните в страната от гледна точка на осигуреност с пресни повърхностни и подземни води
Водни обекти
През територията на област Перник протичат реките Струма, Конска, Мещичка, Селска, Арката, Треклянска, Оролачка (Косматица) и др. Реките се характеризират със значително снежно подхранване, с понижена водоносност при по-малък отточен ефект на валежите. По степен на поройност посочените реки попадат в групата на слабо поройните, а по честота на речните прииждания – в групата от 3 до 8 случая годишно.
Река Струма е главният източник на питейни и промишлени води за гр. Перник. Същевременно тя е и водния обект, в който се заустват всички води от предприятията и от канализационната система.
Оттокът на реката се регулира от два язовира – „Студена“ и „Пчелина“:
-
Язовир „Студена“ е с общ обем от 25,2 милиона м3 и се използва за подсигуряване на цялостното водопотребление на град Перник, както и за напояване.
-
Язовир „Пчелина“ е с общ обем от 54,8 милиона м3 не се стопанисва от ВиК „Перник” и не се използва за питейно водоснабдяване. Водите на язовира се използват за риболов от любители рибари, но има възможности и за промишлен риболов.
Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци с температура 28,9°С. Минералните води се използват за балнеопрофилактични цели. Друго находище на минерална вода в общината е в кв. Белата вода на гр. Перник. Тя е с температура 26°С и в миналото се е използвала за отопление на оранжерии.
В община Радомир има находище на минерална вода в с. Долни Раковец. Температурата на водата е 20,0-26,3°С. Водата е с питейни качества и се ползва за водоснабдяване на селата Долни Раковец и Стефаново.
В община Трън има находище на трапезна минерална вода в с. Банкя. Тя е с постоянна температура 18°С, леко минерализирана, като по състав се доближава до Евианската вода.
Една от забележителностите на гр. Брезник е прочутата „желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк „Бърдото”, в местността „Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 г. и има високи лечебни свойства.
Област Перник разполага с богати водни ресурси, като главният източник на питейни и промишлени води за гр. Перник е водосбора на р. Струма. Същевременно р.Струма е и водният обект, в който се заустват всички води от предприятията и от канализационната система
Имисионно състояние на повърхностните води
Към момента основен приемник на канализациите на населените места в област Перник е р. Струма и нейните притоци. В местата на заустване на непречистени отпадъчни води водите в приемниците са с завишено съдържание на органична замърсеност и биогенни елементи, особено в сухия период на годината, когато реките са с минимален дебит и се създават условия за здравен риск за населението в района и риск за екосистемата в районите на въздействие.
Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на ВиК Перник ще доведе до премахване на тези негативни въздействия.
Въздействие на Реализация на Регионалния генерален план на В и К Перник върху компонент «Води»:
-
Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «Води»;
-
Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите;
-
Ще се осигури високо качество на околна среда;
-
Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества;
-
Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации с над 10 000 еквивалентни жители до края на 2015 г., а до края на 2017 г. и за агломерации между 2000 до 10000 екв. жители.
-
Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.
Сподели с приятели: |