Информация за приватизационния процес в България



Дата20.07.2018
Размер55.71 Kb.

Информация за приватизационния процес в България


 ( актуализация към 31.12.2016 г. – доклад ) 

Приватизационният процес в България започна през 1992 година с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация (АП). Продажбата на държавните предприятия в този период се осъществяваше както от Агенцията за приватизация - за по-големите предприятия, така и от отрасловите ведомства.

През 1996 - 1997 година Центърът за масова приватизация извърши приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1 050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58% от общите активи на държавни предприятия или 22.08 % от подлежащите на приватизация държавни активи.

През 2002 година е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), съгласно който цялата дейност по продажбата на държавното участие в предприятията е съсредоточена в Агенцията за приватизация, а приватизацията на общинската собственост се извършва от общинските съвети или определени от тях органи. Отрасловите министерства запазват ролята си на приципал и представител на държавата, като собственик на държавното участие в капитала на дружествата.

С влизането на ЗПСК в сила, дейността по следприватизационния контрол е отделена от АП и е съсредоточена в Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), която е със статут на самостоятелна агенция към Министерски съвет. Нейната функция е да контролира изпълнението на задължения на новите собственици, поети с приватизационните договори за продажба на държавните предприятия.

През 2010 година с промяна на ЗПСК бе взето решение АП и АСК да се обединят. Новосформираната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол стана единен орган за осъществяване на приватизационни продажби на държавни активи и на следприватизационен контрол.



Резултати от приватизацията

Към настоящия момент е раздържавена по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката и ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен.


Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.). В резултат от осъществените през 2011 г. продажби на държавни активи, беше завършено раздържавяването на подлежащите за приватизация активи към 1997 г. (изчислени на 383 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.)


Към 31.12.2016 г. са продадени дялове и акции от 5 278 държавни предприятия – 2 939 цели предприятия и 2 339 обособени части. Извършени са 4 253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на US$ 12 552 млн., включително US$ 6 502 млн. договорени плащания по сделките, US$ 1 192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, US$ 4 857 млн. поети ангажименти за инвестиции.

Най-голям е броят на приватизираните предприятия и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1 647 броя), търговията (1 177 броя), земеделието (621), строителството (536), туризма (526) и други.

Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.)  и много други.

От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други  (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).

С приемането през 2002 година на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха регламентирани основните принципи при приватизацията:


- ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса на приватизация;
- равнопоставеност на инвеститорите;
- осъществяване на икономически ефективна приватизация като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност на приватизираните дружества.

Във връзка с това основни методи за продажба на пакети от акции и дялове на предприятията станаха публично оповестеният конкурс и публичният търг. Отменен беше методът преговори с потенциални купувачи. През периода след влизане в сила на ЗПСК (31.03.2002 година) до настоящия момент, са осъществени 2 445 продажби на пакети от акции/дялове на предприятия, обособени части и имоти-частна държавна собственост, или 25.60% от осъществените продажби през периода 1993 – 2016 година.

С измененията в нормативната база се ускориха продажбите на миноритарни пакети от акции/дялове на предприятия. Осъществени бяха 1 963 продажби от дружества с под 50 % държавно участие, което представлява 46.16% спрямо общия брой на осъществени продажби на миноритарни пакети от началото на приватизационния процес.

Последвалите изменения и допълнения в подзаконовата нормативна база през 2003 година доведоха до ускоряване на приватизационния процес чрез по-широко използване на механизмите на “БФБ-София” при провеждането на неприсъствени публични търгове, централизирани публични търгове и публично предлагане. До влизане в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха осъществени само 46 продажби чрез публично предлагане на пакети от акции на “БФБ-София” АД.

Новият ЗПСК регламентира списък от дружества, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. По този начин се създаде възможност за максимално усвояване на ресурса от компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове и реално обезщетяване на бивши собственици на одържавени имоти. Създаден беше специален “Приватизационен пазар” с четири сегмента – “Приватизационен сегмент за плащане с пари”, “Приватизационен сегмент за плащане с компенсаторни инструменти”, “Централизиран публичен търг” и “Неприсъствен публичен търг”. Това даде възможност за осъществяване на прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Общо реализираните продажби на “БФБ-София” АД след влизане в сила на ЗПСК са 1 903 броя (77,83% от всички продажби през този период – 2 445 броя). Осъществени са 36 централизирани публични търгoве. Предстоящо е провеждането на 40-ти централизиран публичен търг.

Преобладаващото използване на публичния търг като приватизационна техника позволи през този период да бъде постигната максимална цена на продаваните обекти. Договорените плащания от продажбите след 31.03.2002 г. (5 405 071 хил. лева) са 53.92% от общия размер на договорените плащания от началото на приватизационния процес (10 023 904 хил. лева).

Реалните плащания във всички разрешени платежни средства, получени за периода след влизане в сила на ЗПСК до сега (5 803 997 хил. лева), са 62,43 % от общия размер на приходите от началото на приватизационния процес (9 296 864 хил. лева).

През 2016 година Агенцията за приватизация осъществи 24 приватизационни продажби, от които 4 продажби на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, 12 сделки за обособени части и 8 сделки за имоти-частна държавна собственост.

През 2016 година АПСК продължи своята активна политика да предлага за продажба чрез “Българска фондова борса – София” АД пакети от акции/дялове на дружества. Бяха осъществени 37-ми, 38-ми и 39-ти централизирани публични търгове. На проведените през 2016 година централизирани публични търгове са изкупени изцяло пакети акции от капитала на 3 дружества. В резултат на осъществените продажби са усвоени компенсаторни инструменти по номинална стойност в размер на 37 860 лева и са постъпили приходи в парични средства в размер на 4 194 418 лева.



През 2016 година в АПСК са постъпили и счетоводно отразени съгласно чл. 8 от ЗПСК, парични постъпления от приватизационни продажби, платени неустойки, лихви и разсрочената част от цената по приватизационни сделки, подлежащи на контрол на обща стойност в размер на 19 560 хил.лв., в т.ч. 86,46 хил.лв. в непарични платежни средства (компенсаторни инструменти).

Към настоящия момент приватизацията в България се осъществява в условията на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие в капитала, подлежащи на приватизация.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница