Информация за състоянието на подготовката за участие на република българия в стратегията на ес за развитие на дунавското пространство



Дата02.02.2018
Размер83.88 Kb.
#53978




ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОДГОТОВКАТА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКОТО ПРОСТРАНСТВО
(7 април 2010)
Разработването на т.н. „Дунавска стратегия” е нова инициатива на Европейската Комисия. Тя се следва методиката на успешно приложената през последните няколко години Стратегия за развитие на Балтийския регион. Идеята е регионалната политика на ЕС през следващия планов период да се базира на партньорството между страните членки и по-успешно и целенасочено да постигне приоритетите за конкурентоспособност, иновации, енергийна ефективност и териториално сближаване. По същество целта е чрез общо стратегическо планиране на един голям регион с обединяващи го характеристики, да се създаде макро регионална програма и да се реализират конкретни проекти, значими за развитието дунавските страни и на целия Европейски съюз (навигация, мостове, пристанища, пътища, енергетика, превенция на риска, влажни зони и биоразнообразие, туризъм, историческо и културна наследство … това са областите в които ще бъдат финансирани крупни проекти).

Приоритетните области за разработването на стратегията са очертани на базата на предложените три „стълба” от Комисията:



  • свързаност – достъп, връзки по и към Дунава, - транспорт, енергетика;

  • околна среда – качество на водите, биоразнообразие, превенция и управление на риска;

  • „отключване на потенциала” – икономическо развитие, образование, култура, туризъм.

България изцяло подкрепя общия процес на планиране на развитието на Дунавското пространство в контекста на Европейската регионална политика, заявявайки волята си да бъде активен участник в него. Този процес ще осигури не само възможност за преодоляване на социално-икономическите различия между по-старите страни членки и новоприетите държави, които формират Дунавското пространство, чрез планирането на наднационални и междурегионални инициативи от взаимен интерес, но и ще създаде предпоставки за хоризонтална синергия в развитието на местните общности, посредством установяването на устойчиви партньорства, които водят до обмен на know-how, добри и иновативни практики и мултикултурен диалог.


Какво е извършено до сега?

  1. С решение на Министерския съвет (протокол №44 от заседанието на 11 ноември) МРРБ е определено за отговорна институция по разработването и прилагането от страна на България на „Стратегия на Европейския съюз за развитието на Дунавското пространство”. Министърът на РРБ е определен за национален координатор, който да представлява България при разработването и прилагането на тази стратегия;




  1. Със заповед на Министъра на РРБ е назначена междуведомствена работна група със съпредседатели: г-жа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и г-жа Лиляна Павлова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и с участието на представители на:

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството:

  • Министерство на външните работи

  • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

  • Министерство на околната среда и водите

  • Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

  • Министерство на труда и социалната политика

  • Министерство на финансите

  • Национално сдружение на общините в Република България

  • Асоциацията на дунавските общини „Дунав”

  • Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове

  • Областните управи на Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.

Основната задача на работната група е да разработи и представи за приемане от МС на документ „Позиция на Р. България за участие в Стратегия на Европейския съюз за развитието на Дунавското пространство”


  1. В контекста на общата цел за стратегическо планиране на развитието на Дунавския регион и създаването на макро регионална програма за реализацията на конкретни проекти, значими както за дунавските страни и така и за целия Европейски съюз, е разработена т.н. национална позиция – това е документ, който отразява Българската визия за развитие в съответствие с очертаните европейски и национални приоритети в рамките на които ще бъдат финансирани крупни проекти).




  1. При разработването на Българския принос към стратегията, участниците в процеса използваха подхода отдолу нагоре, който дава възможност за реално включване на общини, регионални и областни структури и неправителствения сектор в планирането чрез създаване на база данни от проектни предложения и тяхната приоритизация, както и отчитане на националните приоритети при идентифицирането на мащабни инфраструктурни проекти, базирани на междуинституционално и междурегионално включване.




  1. Работната група обсъди направените предложения за конкретни проекти от министерства, областни управи, всички Дунавски общини, НПО и други заинтересовани страни. Разполагаме с огромен брой предложения – над 250 идеи за проекти. Критериите за подбора на проекти са свързани с очакваните ползи в социално-икономически аспект и по отношение на опазването на природата, енергийната ефективност и развитието на културните връзки. Особено важен критерий в подбора е комплексната характеристика на проектите и най-вече – състоянието на проектната готовност, ясните източници за финансиране и наличния капацитет за управление и реализация.




  1. Съветът по европейски въпроси към МС на свое заседание на 25 февруари 2010 прие Националната позиция на Република България в разработването и прилагането на „Стратегия на Европейския съюз за развитието на Дунавското пространство”;




  1. Разработени са критерии за съответствие и групиране на проектни предложения, имащи принос за формулиране на българските приоритети и идентифициране на интегрирани проекти, които да бъдат селектирани и предложени от българска страна за включване в План за действие. Критериите позволяват групиране на предложените проекти по отношение на:

  • Съответствие с визията, целите и основните стълбове на Дунавската стратегия;

  • Съответствие с приоритетите на българската национална позиция (първи вариант);

  • Проектна готовност

  • Период на изпълнение

  • Институционален капацитет за водещ партньор, партньор, вкл. административен капацитет, правила и процедури за управление, съфинансиране

  • Обвързаност с национални, регионални и местни планови документи;

  • Целеви групи обхванати от проекта;

  • Очаквани резултати и въздействие (за България и Дунавския регион);

  • Възможни източници за финансиране и съ-финансиране;

  • Устойчивост, вътрешна и външна интергрираност;

  • Други.




  1. Работната група прие план за действие за разработване на Стратегията и назначи експертна трупа за преглед на проектните предложения и съставяне на списък с проектни предложения.




  1. Направен е преглед на проектните предложения и е съставен списък с проекти съобразно определените критерии и са идентифицирани пакети от интегрирани проекти:

  • преглед на проектните предложения на министерства и централни ведомства, на регионални и местни власти и партньори;

  • изготвяне на пакет (списък) от интегрирани проекти, от които ще бъдат селектирани окончателните проекти от Съвета по европейските въпроси (СЕВ).




  1. Описаните комплексни приоритетни направления и конкретните проекти към тях илюстрират Българската национална позиция за подготовката и реализацията на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Те са съобразени с възприетите от Европейската Комисия основни области на сътрудничество и отразяват нуждите и намеренията на всички заинтересовани страни, участници в процеса на формиране на българския принос към Дунавската стратегия. Изводите и препоръките, получени в процеса на публичните консултации са основа за формулиране, както на общата визия, цели и приоритети, така и на обхвата на интервенциите (проектите) за тяхната реализация.




  1. В рамките на Дунавската стратегия, България предлага реализирането на комплексни проекти в следните основни направления:

  • Развитие на Общоевропейски транспортен коридор №7 посредством подобряване на навигацията по р. Дунав, модернизация на пристанищната инфраструктура, насърчаване на интермодалните превози, осигуряване на напречните връзки през реката, довеждащата транспортна инфраструктура и развитие на информационните системи;

  • Приоритетно развитие на транспортната инфраструктура (пътна и железопътна) по Общоевропейските транспортни коридори 4, 9 и 10 като част от направлението Централна Европа - Егейско море;

  • Опазване водите на реката и нейното биоразнообразие;

  • Използване на река Дунав като фактор за съживяване на Дунавското крайбрежие, за преодоляване на негативните тенденции в икономиката, демографията и изграждането на дунавските селища, общини и области;

  • Мащабно експониране и социализиране на изключително богатото културно наследство и вписване в дунавски културен коридор, с ясно изразено европейско съдържание и значение;

  • Оформяне на цялостен туристически продукт със своя специфика и туристически маркетинг на река Дунав и Дунавското крайбрежие, базиран на специфичния природен, културен ландшафт и историческа среда;

  • Развитие на дунавските селища в органично единство и хармония с реката, чрез прилагане на нов подход в устройственото планиране, който да подобри качествено архитектурната среда и да създаде специфичен облик и колорит на българските крайдунавски селища;

  • Развитие на териториалното сътрудничество със страните от Дунавския басейн.




  1. На 12 март по инициатива на Министър Плевнелиев се организира на информационна среща – дискусия с народните представители в българския и европейския парламент.




  1. На 22, 23 и 25 март бяха организирани информационни срещи за Дунавската стратегия в общините Видин Лом и Свищов под надслов „Дунавската стратегия - шанс за по-добро бъдеще на дунавските общини”. Срещите бяха осъществени със съдействието на г-жа Бригит Чарнота, директор на Double Base SPRL, Сдружение Европейски пространства 21 и Институт „Отворено общество”. Срещите имаха за цел да популяризират публичните консултации сред гражданите и да насърчат хората да споделят гледни точки, да задават въпроси, да получат информация. По време на срещите беше разпространен въпросник на ЕК, който участниците попълниха, като по този начен изразиха становището си за развитие на региона. Организаторите се ангажираха да обобщят и предадат към правителството в София и на ЕК в Брюксел мнението на местите хора. Европейската комисия дава шанс на всеки, който желае гласът му да бъде чут, независимо дали е съгласен с официалната позиция или не, чрез онлайн консултация. Процесът стартира преди няколко седмици и ще продължи до 12 април 2010 г.




  1. На 29 март във Видин се проведе разширено заседание на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в РБ, на което зам. Министър Лиляна Павлова представи Националната позиция на България по Дунавската стратегия на ЕК и напредъка по подготовката на пакета от проектни предложения.




  1. На 31 март в Русе с участието на Натали Ферскелде – представител на ЕК, представители на община Русе, делегация от община Гюргево и представител на МРРБ беше проведена работна среща за подготовка на Конференцията в Русе на 10 и 11 май 2010, посветена на управлението и координацията в изпълнението на Дунавската стратегия.




  1. На 1 април в Силистра беше организирано публично обсъждане „Бъдеще за регионите по Дунав” по инициатива на г-жа Филиз Хюсменова – евродепутат, АЛДЕ, ДПС. В обсъждането участваха Натали Ферскелде – представител на ЕК, ГД „Регионална политика”, Белин Моллов – представител на МРРБ, С. Велев – представител на МВнР, инж. Иво Андонов – кмет на община Силистра, кметове на общините Кълъраш, Слабозия и Остров, народни представители, неправителствени организации, представители на бизнеса и медиите, граждани.


Последващи действия:

  1. Приоритизиране и определяне на основните пакети от проектни предложения, които България ще представи на своите партньори по Дунавската стратегия – на базата на всички изводи и заключения от проведените до сега консултации със заинтересованите страни;

  2. Окончателно приемане на програмата за провеждане на конференцията в Русе на 10 и 11 май;

  3. Съгласуване на списък от поканени за участие в Конференцията;

  4. Изпращане на покани за участие в Конференцията;

  5. Подготовка на изказвания и презентации за Конференцията.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница