Иновационна стратегия за интелигентна специализация на северен централен район

Районът граничи с Румъния, като четири от петте области попадат в обхвата на Дунавския трансграничен регион – Силистра, Разград, Русе и Велико Търново. Основните оси на урбанизация са паралелните Плевен – Русе и Плевен – Велико Търново и меридионалната Русе – Велико Търново – Габрово – Казанлък – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа. Тази ос продължава на север по направлението Русе – Гюргево – Букурещ и се очаква нейното транснационално значение непрекъснато да расте. В района са развити всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, воден и въздушен. През територията на района преминават коридор № 7 – трансевропейският воден път Рейн – Майн – Дунав от Ротердам до Сулина и коридор № 9, който свързва северна, средна и източна Европа с Егейско море.

Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 са над 60, обхващат общо 22.3% от територията на района и са разположени най-вече в централната и в западната му части. В района попада източната част на националния парк „Централен Балкан”, природните паркове „Русенски Лом”, „Българка” и „Персина” и биосферният резерват на езерото „Сребърна”.

Национален парк „Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Общата площ на парка е 72021.07 хектара. На територията на парка има 9 резервата. Паркът включва части от териториите на 5 административни области – Ловеч, Габрово, Стара Загора, Пловдив и Софийска. Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

Природен парк “Персина” обхваща земи в землищата на Никопол, Белене, Свищов, с. Ореш с обща площ 21 762,2 ha. Включва влажните зони „Персински блата”, „Китка”, природна забележителност „Персин-изток” и защитена местност “Кайкуша”.

Природен парк „Българка“ е с площ от 21 772 ha букови екосистеми (80,2% от общата му площ е основно бук) и ландшафти в Габровския и Тревненски дял на Стара планина. Тук са регистрирани над 1380 растителни вида, от тях в Червената книга на Р.България фигурират 32 вида в категориите рядък и защитен. Български ендемити - 10 вида и един подвид, от които 3 са локални ендемити. Балканските ендемити установени за сега са 37 вида, а под защита на Закона за биологичното разнообразие – 22 вида. В Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция) - 4 вида. Установени са и 14 реликтни вида.

Природен парк „Русенски Лом” е с площ 3 259.8 ha и обхваща поречията на реките Мали, Бели, Черни и Русенски Лом между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново (област Русе).

В качествено и количествено отношение полезните изкопаеми в СЦР са ограничени и със слабо влияние върху развитието на добивни и обработващи промишлени отрасли. СЦР не разполага с промишлени запаси от горива и метални руди. Със значително по-голямо значение за стопанското развитие на региона са запасите му от нерудни полезни изкопаеми. Находищата на обикновени и отнеупорни глини край градовете Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Севлиево са основа за производството на тухли, керемиди, цигли, капаци и други строителни материали. Край Полски Тръмбеш се намират също и находища на мергели и шисти. В момента посочените находища в тази част на СЦР не се експлоатират.

В СЦР се намира голямо находище на базалт край селата Върбовка и Димча, област Габрово. Експлоатацията на находището, обаче, предизвиква сериозна тревога относно опазването на околната среда и протести на местното население, включително чрез проведен референдум в двете села на 14.07.2013.

С най-голямо икономическо значение в СЦР са находищата на каолин и варовици край Ветово, Сеново и Русе, които се използват в строителната, керамичната и химическата промишленост.

Водите в СЦР са представени както от повърхностно течащи, така и от подпочвени водоизточници. С най-голямо значение за населението и стопанството на СЦР са водите на реките Дунав, Янтра, Росица, Видима, Дряновска река, Златаришка река, Стара река, Леферджа, Голяма река, Негованка, Осъм, Русенски Лом, Царацар Река, Суха. Те се използват за напояване и за питейна вода. С най-голямо значение са водите на река Дунав, използвани за транспорт, риболов и напояване.


Фигура ….: Водни площи и течения в СЦР, 2011 г., Източници: МРР, Басейнова дирекция Дунавски район
Водите на СЦР попадат в територията на Дунавския речен басейн. Водосборната площ на СЦР възлиза приблизително на 20 488 кв.км или това са 43,4% от общата водосборна площ на Дунавски район за басейново управление.

Идентифицирани са четири значими проблема в управлението на водите, под влияние на антропогенното въздействие, а именно:

• 
  Замърсявания от органични вещества;
  
• 
  Замърсявания от биогенни вещества;
  
• 
  Замърсявания от опасни вещества;
  
• 
  Хидроморфоложки изменения.
  

Река Янтра има тридесет притока с дължина над 10 км. По големи от тях са: р. Росица дълга 164 км и водосборна площ 2 265 кв.км, р. Стара река (р. Лефеджа) – 92 км с площ 2 424 кв.км, р. Джулюница – 85 км с площ 892 кв.км и др. В поречието на р. Янтра, съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела, има дванадесет тела в лошо екологично състояние, четири от тях са разположени на р. Янтра, а останалите на нейните притоци: р. Росица, р. Негованка, р. Бохът, р. Магър, р. Биюк дере и р. Дряновска.

Проблемите, водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати и са предизвикани от зауствания на пречиствателни станции за отпадъчни води, отпадъчни води от селищни канализации без пречистване, индустриални предприятия, селскостопански дейности.

Според категоризацията за качество на течащи повърхностни води поречието на р. Янтра попада в I-ва, II-ра и III-та категории. Към първа категория се отнасят: извори на р. Янтра-кв. Ябълка; извори р. Дряновска-р. Дряновска, първо населено място; извори р. Леферджа-р. Леферджа, първо населено място; извори р. Росица-р. Росица, първо населено място. В първа категория попадат и водите на яз. „Христо Смирненски”. Към втора категория се отнасят: р. Янтра, след кв. Ябълка-р. Янтра, гр. Габрово; р. Янтра, след вливане р. Дряновска-р. Янтра, до Долна Оряховица; р. Дряновска, след първо населено място-р. Дряновска, вливане в р. Янтра; р. Росица, след първо населено място-р. Росица, вливане в р. Янтра. С втора категория са определени водите на язовири „Ал. Стамболийски”, ”Йовковци” и „Ястребино”. Към трета категория се отнасят: р. Янтра, след Габрово-р. Янтра, вливане в р. Дряновска; р. Янтра, след Долна Оряховица-р. Янтра, вливане в р. Дунав.

Във водосбора на река Янтра, въз основа на извършената риск оценка, има 2 подземни водни тела с лош статус. Такива са алувиалните води на река Янтра и междуречният масив между река Янтра и река Осъм. Проблемите са биогенни замърсявания - повишено съдържание на нитрати, манган.

Поречие на р. Русенски Лом и Добруджански реки

Река Русенски Лом извира от сравнително ниската, равнинна част на Дунавската равнина, тече в северна посока и се влива в река Дунав. Образува се от сливането на Бели с Черни Лом. Река Бели Лом води началото си южно от гр. Разград, а р. Черни Лом – югоизточно от гр. Попово. За условно начало на р. Русенски Лом е приет Бели Лом. Двата главни клона –Черни и Бели Лом, имат дължина до сливането си съответно 130 и 140 км с водосборни области 1 549 км² и 1 276 км². Поречието на Дунавските Добруджански реки се намира в източната част на Дунавския район за басейново управление. Реките с по-голямо значение от поречието на Добруджанските реки са Царацар и притоците р. Карапанча, р. Война и р. Чайрлък, река Суха.

В поречието на р. Русенски Лом и Добруджански реки, съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела, има шест тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на р. Русенски Лом.

Проблемите, водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати, вследствие на заустване на битово-фекални и промишлени непречистени отпадъчни води.

Според категоризацията за качество на течащи повърхностни води поречието на р. Русенски Лом попада в I-ва, II-ра категории. Към първа категория се отнасят водите с начало и край, както следва: р. Русенски Лом, извори-р. Русенски Лом, първо населено място. Към втора категория – р. Русенски Лом след първо населено място-р. Русенски Лом, вливане в р. Дунав. Към втора категория се отнасят и водите на яз. „Бели Лом”.

Въз основа оценка на риска е идентифицирано едно подземно водно тяло в риск, намиращо се в Бръшлянската низина. Проблемите са биогенни замърсявания – повишено съдържание на нитрати, манган и свръх водочерпене.³

Към 31.12.2013 година населението на СЦР е 835813 души, което е 11.5% от населението на страната. От тях 66.9% живеят в градовете и 33.1% - в селските райони.

Мъжете са 48.7% от населението в региона, а жените – 51.3% от населението. В селските райони живее 24% от населението на възраст над 60 години и едва 1.67% от населението на възраст от 0 до 39 години включително. Естественият прираст на СЦР за 2013 година по данни на НСИ е отрицателен: -7.7‰, като в градовете на региона той е -5.1‰, а в селата – съответно -13.2‰.

Тази тенденция е особено тревожна с оглед на планираното развитие на региона, тъй като той постепенно се лишава от най-ценния ресурс, който притежава. Ако към тази прогноза се добави и анализ за очаквания състав на населението според степента на образование, демографската картина на СЦР в перспектива е изключително неблагоприятна – намаляващо население в областните градове, обезлюдяване на селските райони и миграция на квалифицирани кадри и обучена работна сила към столицата и чужбина.

Важен прогнозен индикатор е и коефициентът на възрастова зависимост. Коефициентът на възрастова зависимост на Евростат измерва и прогнозира "очаквания брой на хората на възраст 65 и повече като процент от очаквания брой на хората на възраст между 15 и 64 г." Колкото по-голям е процентът, толкова по-застаряващо е населението.

В това отношение данните за СЦР на фона на този показател за страната са неблагоприятни и тревожни. Всяка една от областите е с коефициент по-висок от този за страната в прогноза до 2070 година, като за област Габрово прогнозите са дори до 2050 да надхвърли 100%.


Таблица ….: Прогноза за коефициента на възрастова зависимост (%) в СЦР по области и пол при хипотеза за конвергентност в перспектива до 2070 година, Източник: НСИ
Според последното преброяване на населението през 2011, 16.35% от населението в СЦР има висше образование (което представлява 9.84% от населението с висше образование в страната), 44.10% - средно, 25.93% е с основно образование, а 0.99% от населението над 7 навършени години в СЦР никога не са посещавали училище.

По отношение на етническия състав на населението 76.70% от отговорилите на доброволния въпрос по време на преброяването през 2011 са се самоопределили с българска етническа принадлежност, 18.73% - с турска, 3.18% - с ромска и 0.66% - с друга. В област Разград 50.02% от населението се е самоопределило като принадлежащо към турската етническа група, а 43% са се самоопределили като българи.

С най-висок коефициент на заетост в СЦР през 2013 година е област Габрово с 65.8%, което я прави единствената област в региона с коефициент на заетост над средния за страната. В останалите области, както и общо за СЦР коефициентът на заетост е по-нисък от средния за страната:


Таблица ….: Заети лица и коефициенти на заетост на населението на 15 - 64 навършени години през 2013 година, Източник: НСИ
За същия период, коефициентът на безработица на региона е по-висок от средния за страната – 15.5% в региона и съответно 13.0% за страната. За сравнение през 2012 година за региона той е бил 14.5% за лицата между 15 и 64 години при среден за страната 12.4% за същата година. Тревожна е ситуацията в областите Разград и Силистра, където коефициентът на безработица е почти два пъти по-висок от средния за страната и надхвърля 20%. Най-ниска е безработицата в областите Русе и Габрово.


Таблица ….: Безработни лица и коефициенти на безработица на населението на 15 - 64 навършени години през 2013 година, Източник: НСИ

В СЦР се наблюдава един от най-високите дялове в Европа на безработни и неучащи младежи като процент от населението – 23% за 2013 година. Единствено в Северозападен регион на България ситуацията е по-неблагоприятна. За сравнение в NUTS2 регион Щутгарт, този дял е 5% и се отбелязва стабилна тенденция към намаляване на безработните и неучащи младежи, въпреки че изследваният период обхваща световната финансовата и икономическа криза, при която тази е една от най-уязвимите групи на пазара на труда.

Графиките от проучване на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) за регионалната специализация показват високотехнологична специализация в областта на лекарствените вещества и продукти в област Разград.

По отношение на регионалната специализация на предприятията на средно високо и средно ниско технологични производства, в СЦР се наблюдава специализация в химическата промишленост, производството на машини и оборудване и производството на пластмаси:

• 
  Ивановски скални църкви (област Русе);
  
• 
  Тракийската гробница край Свещари (област Разград);
  
• 
  Биосферен резерват Сребърна (област Силистра).
  

Регионът има изградени трансгранични връзки с Румъния и множество съвместни стратегии, проекти и инициативи за развитие на туризма. Необходими са целенасочени усилия за изграждане на завършен туристически продукт и неговото представяне зад граница.

• 
  Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново;
  
• 
  Стопанска академия „Димитър Ценов“, Свищов;
  
• 
  Русенски университет „Ангел Кънчев“, Русе;
  
• 
  Технически университет – Габрово;
  
• 
  Национален военен университет „Васил Левски“, Велико Търново.
  

В Русенски университет има 44 докторантски програми, във Великотърновски университет също има 44 докторантски програми, а в Технически университет-Габрово те са 25. Националният военен университет във Велико Търново предлага 16 докторантски програми, Стопанска академия – Свищов има 14 докторантски програми.

В СЦР се обучават 43701 студенти за учебната 2013/2014 година, а завършилите висше образование са 12596, което е с около 1000 души повече в сравнение с предходната учебна година.

В СЦР се намира и най-старото огнище на земеделската култура и просвета в България – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Русе, който е създал 33 сорта земеделски култури с широко приложение в селското стопанство.

В региона има изграден и Регионален академичен център на Българска академия на науките.
Културни и креативни ресурси
Културните и креативните индустрии са интердисциплинарни по своята същност и съчетават културата от една страна и икономиката от друга. Изкуствата и културата често се описват като сърцевината на една система, където културните и креативните индустрии заемат ключово място в икономическия контекст. Културните и креативните индустрии представляват огромен потенциал за местното, регионалното и националното икономическо развитие и притежават ефект на разпростиране върху всички останали сектори на икономиката. Ето защо културните и креативните ресурси на региона са от жизненоважно значение за генерирането на растеж.

По отношение на наличната инфраструктура, в СЦР има микс от културни институции в големите градове, като в по-малките населени места такава или липсва, или не се поддържа, или се свежда единствено до дейността на читалищата.

СЦР разполага с 9 театри (включително музикални и оперни) с общо 14 сцени и 3915 места. През 2013 година са направени 1890 представления, което представлява ръст с 11% спрямо предходната година. С над 35 хиляди или близо 15% се е увеличил броя на посещенията на театралните постановки през 2013 спрямо 2012 година. Повечето от тези посещения са на гастролиращи спектакли от столицата. Регионът има потенциал за реализация на собствени продукции с гост режисьори. По отношение на музикалните театри, Русенската опера поддържа изключително високо ниво на професионализъм и качество на продукцията и изнася представления в Гърция, Испания, Португалия, Германия, Белгия, Украйна, Италия, Франция. Музикалният театър във Велико Търново също поддържа високо ниво на програмите си и изнася гастроли в страната и чужбина.

Регионът разполага с 4 кина и 15 екрана и заема предпоследно място в страна по този показател, като съответно и броят посещения е два пъти по-малък в сравнение с останалите региони (с изключение на Северозападен, който е с най-малък брой посещения и Югозападен, който е с най-голям заради данните на столицата София). В две от областите няма кино – Силистра и Разград. Най-малък брой зрители има за българските филми: въпреки че през 2013 година са направени 295 прожекции, те са успели да привлекат само около 1700 зрители. Същата е ситуацията с европейското кино: въпреки значително по-големия брой прожекции (общо 1210), броят зрители е едва около 10 хиляди.

СЦР разполага с общо 30 музея, като области Велико Търново и Габрово разполагат с по 9 музея, област Силистра има 5 музея, област Русе – 4, а област Разград – 3. Тези музеи разполагат с 60462 кв.м. полезна площ през 2013 година, което е увеличение спрямо 2012 година, когато този показател е бил 58158 кв.м. разликата идва от увеличаването на площта за експозиции в област Велико Търново с над 2300 кв.м. По този показател СЦР заема второ място в България след Югозападен район, където данните силно се повлияват от София-столица. По отношение използването на материалната база около 60% от полезната площ се използва за експозиции. През 2013 година тези музеи са били посетени от близо 930000 посетители, което представлява ръст с 16.7% спрямо 2012 година, когато посетителите са били 774677. Музеите на територията на региона бележат ръст и в приходите си, включително и в приходите от европейски проекти.

Уникални обекти на историческото и културното наследство на територията на региона са включените в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство Ивановски скални църкви към Регионален исторически музей-Русе и комплекс „Сборяново“ с тракийската гробница край с. Свещари, област Разград.

Обекти с национално и транснационално историческо значение представляват комплекс Царевец, Велико Търново и етнографски комплекс „Етъра“, област Габрово.

Фигура ….: Материална база на музеите в СЦР по области за 2013 година, Източник: Национален статистически институт (НСИ)
На територията на СЦР има 641 библиотеки, от които 8 са с библиотечен фонд от над 200000 заглавия. По отношение на брой големи библиотеки, брой посещения, брой зает библиотечен фонд и персонал в библиотеките регионът заема второ място след Югозападен регион.

Регионът има важно значение в страната по отношение на издателската дейност, като заема второ място след Югозападен регион, като данните на Югозападен регион са по-високи единствено заради издателската дейност в столицата. През 2013 година в сравнение с 2012 книгоиздаването бележи ръст с над 8.5% с 527 заглавия на издадени книги срещу 482 за 2012. И за двете години област Велико Търново остава водеща в региона със съответно 65% за 2012 и близо 79% от цялата книгоиздателска дейност в СЦР.

СЦР е богат на регионални, национални и международни събития, които се провеждат ежегодно и допринасят за разнообразието на културния и творчески живот в региона. Необходимо е по-добро популяризиране на тези събития и надграждане и разнообразяване на програмите с цел привличане на повече посетители и участници.