Иновационна стратегия за интелигентна специализация на северен централен район



страница5/8
Дата09.09.2016
Размер1.15 Mb.
#8636
1   2   3   4   5   6   7   8


Таблица ….: Университетски програми, свързани с компютърни науки в региона за прием 2013/2014, Източник: Интернет страници на РУ, ВТУ и ТУ
Съгласно Рейтингова система на висшите училища в България на Министерството на образованието и науката, която класира университетите в България по групи индикатори като учебна среда, учебен процес, научни изследвания, социално-битови и административни услуги и реализация и връзка с пазара на труда в областта на информатиката и компютърните науки Великотърновски университет заема 5-то място от общо 10 ВУЗ, предлагащи такива специалности. Акредитационната оценка на компютърните специалности в Университета е 8.68 за 2013 година с коефициент на приложение на придобитото образование 61.57%. и осигурителен доход на завършилите средно 864.45 лева. 18

Относно програмите по ИКТ на Русенски университет, той заема 9-то място от общо 10 университета, предлагащи тези специалности през 2013 година, като в сравнение с 2012 година показва сериозен спад с 4 позиции в рейтинга, след като съгласно рейтинговата система за тези специалности позицията на РУ през 2012 е била 5-та преди Великотърновски университет. Акредитационната оценка на РУ за 2013 за направление „Информатика и компютърни науки“ е 8.20, като РУ е с много висок рейтинг по отношение на практическата подготовка на студентите – 9.23. Степента на приложение на придобитото висше образование е 60.68 и бележи спад спрямо предходната година, а осигурителния доход на завършилите е 819.78 лева. За направление „Комуникационна и компютърна техника“ РУ заема 5-то място от 12 университета в страната.

Що се отнася до Технически университет-Габрово, специалностите, свързани с ИКТ са с акредитационна оценка 8.80, което отрежда на университета 9-то място в направление „Комуникационна и компютърна техника“. Осигурителният доход на завършилите бележи спад в сравнение с предишния период на акредитация и е 774.15 лева.
По отношение участието на ученици от СЦР в национални и международни турнири и състезания по математика и информатика, в Календарния план на състезанията по математика, информатика, информационни технологии и лингвистика за учебната 2013/2014 година са включени следните състезания, които се провеждат в СЦР и са под егидата на Министерство на образованието и науката и Съюза на българските математици:


  1. Пролетни математически състезания 4-8 клас – Русе;

  2. Зимни състезания по информатика, В. Търново;

  3. ІI Национална студентска олимпиада по компютърна математика „Акад. Стефан Додунеков“, Русе;

  4. Математическо състезание “Хитър Петър”, Габрово;

  5. Математически турнир на Великотърновския университет за ученици от 11. и 12. Клас, Велико Търново.

В СЦР има отличен преподавателски състав и обучение по математика и информатика на ниво средно образование. Възпитаниците на русенската математическа гимназия „Баба Тонка“ са завоювали през 2014 година 1 златен и 3 сребърни медала от Балканската олимпиада по информатика в Сърбия и един сребърен медал на Националния пролетен турнир по информатика.19

Проблемът е, че тези перспективни млади хора напускат региона, за да продължат образованието си в чужбина или в столицата, което лишава региона от младия му иновативен потенциал.



Бизнес подкрепящи структури и мрежи
В Северен централен район съществуват множество активни нестопански организации в подкрепа на бизнеса, които привличат ресурс по европейски програми и подпомагат бизнеса с консултации, помощ за кандидатстване за европейско финансиране, намиране на чуждестранни партньори, консултации относно българско и европейско законодателство.

Бизнес подкрепящите организации активно участват в регионални комисии и икономически съвети и са неделима част от динамиката на предприемаческата среда на региона. Необходимо е обаче по-добро коопериране и координация между тях с цел използване на пълния им професионален потенциал и експертиза за икономическото развитие на региона.



В Таблица …. са обобщени бизнес подкрепящите структури и европейски мрежи в региона, като акцентът е поставен на структурите, които осъществяват активна дейност. Освен тях съществуват и множество по-малки структури с ограничен капацитет и дейности, които биха могли да бъдат полезни при развитие на региона, особено онези от тях, позиционирани в по-малките населени места.





Име

Услуги

Центрове в СЦР по области

ЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ

ЕВРОПА ДИРЕКТНО

  • политики на ЕС и възможности за участие в програмите на ЕС;

  • работа, образование и обучение, пътуване и живот в ЕС;

  • потребителски и граждански права;

  • социални, здравни и други въпроси;

  • информация за контакт с европейските институции;

  • други въпроси, свързани с ежедневието в Европейския съюз.

Русе, Габрово и Велико Търново

ENTERPRISE EUROPE NETWORK

  • интегриране на бизнеса в европейския пазар – услуги по интернационализация на МСП (брокерски услуги, business-to-business (b2b) събития, match-making);

  • консултации и b2b за технологичен трансфер и иновации;

  • рамкови програми за финансиране;

  • помощ за Европейската комисия относно обратна връзка с МСП относно ново европейско законодателство.

Организация-домакин за области Русе, Силистра, Разград и Велико Търново – Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия-Русе;

Организация-домакин за област Габрово – ТПП Стара Загора



ЕВРОДЕСК

  • безплатен отговор и съвет по въпроси, свързани с Европа;

  • Европейския младежки портал (http://www.europa.eu/youth);

  • специално развити информационни средства и подкрепа за професионалисти, работещи с млади хора и с европейска информация;

  • обучения за професионалисти, които работят с млади хора и с европейска информация;

  • промоция и представяне на европейска информация.

Русе, Велико Търново и Силистра

EURES

  • информация за свободните работни места в страните-членки на EURES и използване на базата данни от търсещите работа лица и работодатели;

  • информация за условията за живот и работа, за пазарите на труда в страните от ЕС/ЕИП;

  • информация за ограниченията в свободното движение на работната сила, въведени от старите страни членки на EURES по отношение на новоприетите страни в ЕС;

  • информация за възможностите за образование и професионално обучение в ЕС.

Велико Търново и Русе

СТОПАНСКИ КАМАРИ И ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНИ ПАЛАТИ

РЕГИОНАЛНИ ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНИ ПАЛАТИ И ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНИ КАМАРИ В СИСТЕМАТА НА БТПП

  • информация и консултации за предоставяне на бизнес информация, стандартизация и системи за управление на качеството, за патенти, търговски марки и защита на интелектуалната собственост, правни въпроси, проекти за финансиране, маркетингови проучвания, данъчни въпроси;

  • изготвяне на икономически анализи;

  • организиране на бизнес делегации в страната и чужбина, двустранни срещи между заинтересовани фирми от съответните страни.

Русе, Силистра, Велико Търново, Габрово, Разград

БЪЛГАРО-РУМЪНСКА ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

  • информационно обслужване;

  • директното консултиране;

  • реклама, промоция;

  • организиране на бизнес срещи и кооперационни борси.

Русе

РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В СТРУКТУРАТА НА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА

  • Бизнес услуги – издаване на сертификати за произход на стоки за износ и др.;

  • Правни услуги за бизнеса;

  • Икономическа и социална политика;

  • Трудово законодателство;

  • Външноикономическо сътрудничество и бизнес контакти.

Велико Търново,

Габрово,


Русе,

Разград,


Силистра

БИЗНЕС ЦЕНТРОВЕ

БИЗНЕС ЦЕНТРОВЕ

  • информационни и консултантски услуги за фирми и организации от региона;

  • организация на семинари, форуми, конференции, обучения;

  • финансови услуги и схеми за подпомагане;

  • външноикономическо сътрудничество и брокерски услуги за бизнес контакти (Русе);

  • подкрепа за създаване на клъстъри (Русе);

  • подкрепа за регионално развитие и стратегическо планиране (Русе).

Русе, Исперих, Кубрат

БИЗНЕС ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ИННОБРИДЖ

  • предлага интегриран пакет от услуги за иновативни предприемачи;

Към Русенска търговско-индустриална камара

ОБЛАСТНИ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ

ОБЛАСТНИ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ

  • повишаване на капацитета на администрациите в региона;

  • информационни и консултантски услуги за възможностите по Оперативките програми;

  • сътрудничество с други мрежи за информация на ЕК, областните управи и регионалните структури на министерствата.

Русе, Силистра, Велико Търново, Габрово, Разград


Таблица ….: Бизнес подкрепящи организации и европейски мрежи в СЦР, Източник: Проучване на БЦП МСП

4) SWOT анализ
Динамика на предприемаческата среда

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Основните икономически индикатори като БВП, БВП на глава от населението, годишна заплата, брой експортни предприятия са по-ниски от националните;

  • Ниски нива на иновации в МСП:

  • Ниска иновационна дейност;

  • Липса на ресурси за финансиране на иновациите;

  • Ниско ниво на сътрудничество с изследователски институти и университети;

  • Ниска степен на използване на ИТ-базирани системи за управление;

  • Продуктовите иновации са ограничени;

  • Ниска патентна активност сред МСП;

  • Ниска степен на осведоменост за стойността на интелектуалната собственост и нисък капацитет за регистриране на патенти в Европейското патентно ведомство;




  • Слаби експортни позиции:

  • Само 5% от МСП имат експортна дейност;

  • Изнасяната продукция е с ниска добавена стойност;

  • Ниско ниво на продуктивност;

  • Ниско ниво на интернационализация на МСП;

  • Ниска степен на активно участие в клъстърни системи;

  • Ниско ниво на работа в мрежа;

  • Ниско ниво на използване на наличните безплатни услуги по интернационализация, предлагани от местните бизнес подкрепящи организации и мрежи;




  • Ограничен достъп до финансиране:

  • Липса на оборотен капитал;

  • Ограничено предлагане на банкови продукти за финансиране на иновациите;

  • Ниско ниво на използване на рамковата програма за иновации и на Структурните фондове;

  • Липса на регионални финансови инструменти за целенасочено финансиране на иновации.

  • Принос на МСП към заетостта:

    • Растящ брой заети в МСП;

    • Нарастващо използване на обучение на персонала;

    • Повишаване качеството на работната среда и условията на труд;




  • Въвеждане на добри практики:

    • Въвеждане на ИКТ за обучение на персонала, маркетингови анализи, онлайн продажба на стоки и услуги и Интернет банкиране;

    • Въвеждане на добри практики за повишаване качеството на човешките ресурси и намаляване на разходите;

    • Подобрени възможности за достъп до информация;

    • Повишени изисквания към представянето на персонала;

  • По-стриктен контрол относно стандартите на продуктите и върху доставчиците;

  • Наличие на европейски фондове в подкрепа на бизнеса;

  • Наличие на безплатни услуги по интернационализация, предлагани от европейските мрежи в региона.




ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Създаване на регионални финансови инструменти, насочени към специфични потребности на бизнеса (старт, разработка и внедряване на нови продукти, иновации);

  • Стимулиране на кооперирането и работата в клъстъри, включително на транснационално ниво;

  • Стимулиране на предприемаческата култура;

  • Възможности за инкубиране на нов бизнес, нови идеи и нови продукти;

  • Възможности за бизнес сътрудничество на трансгранично (Румъния-България) и макрорегионално ниво (Дунавска стратегия);




  • В резултат от финансовата криза:

    • Намалена склонност за нови инвестиции в МСП;

    • Свиване на потреблението;

    • Свиване на публичното финансиране;

    • Намалени разходи за развойна дейност;

    • Безработицата сред хора със средно и по-високо образование може да доведе до загуба и неактуализиране на умения;




  • В резултат от бизнес средата:

    • Голям дял на сивата икономика;

    • Замразени инвестиционни планове в МСП;

    • За микро- и малките предприятия опасност бизнесът да не бъде предаден в семейството на подходящ човек с предприемачески умения.

Иновационен, технологичен и научен продукт

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Съществуващи университети като предпоставка за създаване на клъстъри, основани на знанието;

  • Съществуващ опит на бизнес подкрепящите организации и европейски мрежи;

  • Съществуващи предпоставки за клъстъри на трансгранично и макрорегионално ниво;

  • Съществуващи възможности за работа в мрежа и технологичен трансфер в макрорегионален контекст;

  • Осведоменост на различни нива за фундаменталното значение на технологичния трансфер за развитието на региона;

  • Съществуващ креативен потенциал в региона;

  • Инициативи за подкрепа на креативните индустрии в региона;

  • Налична критична база от културни и креативни индустрии, които могат да бъдат подкрепени и развити.




  • Слабо изпълнение на регионални и национални иновационни стратегии;

  • Слаби или ограничени дейности по технологичен трансфер;

  • Липса на регионални финансови инструменти за иновационни дейности;

  • Липса на твърда бизнес инфраструктура – технологични паркове, бизнес инкубатори с фокус върху иновациите и креативността;

  • Липса на силни връзки между академичната общност, бизнеса и бизнес подкрепящите организации;

  • Липса на достатъчно практически опит в осъществяването на технологичен трансфер;

  • Съществуващите инициативи и опит в подкрепата на нетехнологични иновации е развит на ad-hoc база и е ограничен по мащаб;

  • Липса на регионални стратегии, инкорпориращи използване потенциала на културните и креативните индустрии за икономически растеж;

  • Липса на регионални креативни платформи за обмен между креативните индустрии;

  • Слаби познания и умения, свързани с управление на интелектуалната собственост;

  • Ограничен достъп до финансиране за малки креативни играчи и за креативни стартиращи предприятия;

  • Липса на развита мека и твърда инфраструктура за подкрепа на креативните индустрии.

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Използване на установените партньорства по Дунавската стратегия за трансфер на експертиза за подкрепа на иновациите;

  • Повишаване на експертизата на съществуващите бизнес подкрепящи организации за улесняване трансфера на знания и технологии;

  • Специализация в специфични за региона сектори като биотехнологии и храни, туризъм, мехатроника, ИКТ, креативни индустрии и логистика;

  • Развитие на клъстъри, основани на иновациите и трансфера на знания и технологии;

  • Развитие на твърда и мека бизнес инфраструктура за подкрепа на иновациите;

  • Развитие на регионални инструменти за финансов инженеринг в подкрепа на иновациите;

  • Надграждане и разширяване на съществуващия опит и инициативи в подкрепа на креативните индустрии в региона;

  • Развитие и насърчаване разработката и маркетинга на креативни продукти и решения, включително в сътрудничество в макрорегионален и трансграничен контекст;

  • Развитие на нови бизнес модели, включващи креативността в регионалната иновационна структура;

  • Разширяване използването на културните и творчески индустрии в развитието на цялостен регионален туристически продукт;

  • Създаване на живи лаборатории за разработка на нови продукти от фирмите.

  • Негативни демографски тенденции – застаряващо население и ниска раждаемост;

  • Изтичане на мозъци в резултат от липсата на целенасочена подкрепа за иновационни дейности;

  • Слаба иновационна и предприемаческа култура на МСП;

  • Конкуренция на другите европейски и Балкански държави, в сравнение с които регионът изостава;

  • Ниска покупателна способност на населението;

  • Липса на национална и регионална политика, вземащи под внимание хоризонталния ефект на културните и творчески индустрии върху останалите сектори на икономиката.




Селско стопанство и селски райони

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ




  • Добри климатични условия;

  • Богат поземлен фонд;

  • Наличие на естествени и изкуствени водоизточници;

  • Опит в производството на традиционни селскостопански продукти;

  • Използване на програмата за развитие на селските райони;

  • Наличие на Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ със собствени разработени сортове.






  • Неефективно използване на природните ресурси;

  • Остаряла материално-техническа база;

  • Неразвита подкрепяща инфраструктура;

  • Демографски срив в селските райони;

  • Липса на капитал за инвестиции при малките земеделски производители;

  • Липса на организация сред производителите и слабо сдружаване в клъстъри;

  • Слабо разнообразие на продукцията;

  • Сравнително слабо използване на знанията и опита на агрономи;

  • Бавно и слабо развитие на органично земеделие;

  • Неадекватна пазарна инфраструктура за дистрибуция на селскостопанска продукция.

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Рехабилитация и активно използване на напоителни системи;

  • Отглеждане на нови трайни насаждения с качествен посадъчен материал, конкурентни видове и разнообразие;

  • Развитие на пазарна инфраструктура за маркетинг на продукцията и насърчаване на инвестициите в селското стопанство;

  • Развитие на информационни и консултантски системи за земеделски производители;

  • Сътрудничество между малки и средни производители;

  • Насърчаване развитието на органично фермерство;

  • Развитие на сертифициращи системи за малки производители и продукти домашно производство;

  • Развитие на мерки за стимулиране на домашното производство на продукти с добавена стойност и опазване на традиционните сортове и продукти;

  • Обучение и инфраструктура за старт в бизнеса в селските райони.




  • Забавено изграждане на специализирани борси за селскостопанска продукция;

  • Липса на маркетингова стратегия и практика за местните производители;

  • Наличие на множество прекупвачи по веригата на доставки;

  • Липса на местни преработващи мощности в области с потенциал и традиции в зеленчукопроизводството.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница