Инсталиране и поддържане на програми Урок 1: Инсталиране на програми



Дата04.08.2017
Размер205.63 Kb.

ГЛАВА 6

Инсталиране и поддържане на програми

Урок 1: Инсталиране на програми

Урок 2: Конфигуриране на съвместимостта на програми

Урок 3: Управление на инсталираните и работещите в момента програми

За тази глава


В следващите три урока се разглежда как се инсталират програми под Windows Vista, обсъждат се някои съображения за съвместимостта на програмите и настройките, които се правят, за да може стари програми да работят безпроблемно под новата операционна система на Майкрософт. Разглеждат се инструментите, които предоставя Window Vista, за следене и управление на програмите, както и настройката на програмите по подразбиране за различните файлове.

Преди да се продължи с тези неща, няколко думи за механизма, който защитава потребителите от възможността да се инсталират незабелязано зловредни програми (като вируси и троянски коне).

Ползите от това да се работи през повечето време със стандартен (не администраторски) акаунт са ясни отдавна. Понеже потребителят, работещ със стандартният акаунт няма права да инсталира приложе­ния, потенциално зловредните програми също няма да могат да се ин­сталират. Факт е обаче, че преобладаващата част от потребителите ра­ботят изключително и само с административните акаунти, което съз­дава сериозни проблеми за сигурността. Това се насърчава и от мно­жество производители на софтуер, чиито програми не работят корект­но, когато са стартирани от стандартен акаунт.

За това Майкрософт са въвели контрол на потребителските акаунти (User Account Control). Това е механизъм, чрез който всеки потребител, без значение дали е администратор или стандартен потребител, работи с правата на стандартен потребител. В случай, че трябва да се извърши дейност, която изисква по-високи права, се прави запитване към потребителя. Така, ако потребителят работи със стандартен акаунт, той ще бъде запитан за идентификационни данни (име и парола) на някой от административните акаунти. Ако потребителят работи с административен акаунт, на него ще му бъде поискано потвърждение за използването на неговите по-високи права.

След приключване на дейността, която изисква административни права, потребителите продължават работата си като стандартни потребители.

По този начин никоя програма, която инсталира приложение или прави някаква промяна в настройките на операционната система, няма да остане незабелязана.

Понеже има стари програми, които не поддържат контрола на потребителските акаунти, е въведена виртуализация на определени системни области. Така, ако някоя стара програма се опитва да промени (и евентуално повреди) системният регистър или папка Програмни файлове, за работещия с програмата потребител ще бъде създадено локално копие на това, което се модифицира. Така общият регистър и папка Програмни файлове остават непокътнати, но и програмата работи безпроблемно, без да забелязва, че променя само нейното собствено копие на системните данни.

Урок 1: Инсталиране на програми


Инсталирането на програми под Windows Vista е сравнително лесно. Не толкова просто е справянето с проблемите, които могат да възникнат. За справяне с тях потребителят трябва да разбира целия процес на инсталиране на програми.

Различните програми се инсталират по различен начин. Най-често обаче те биват сваляни от Интернет или пристигат записани на CD или DVD диск. В първия случай, приложението обикновено има инсталационна програма, която след като се стартира, води потребителя стъпка по стъпка през инсталационния процес. Ако няма инсталационна програма, файловете на приложението трябва да бъдат копирани на подходящо място и да бъдат създадени кратки пътища до работния плот и менюто “Старт”.

Ако програмата се инсталира от CD или DVD диск (наречен инсталационен диск), обикновено инсталацията започва със самостартираща се програма Autorun. Тя от своя страна стартира инсталационната програма.

Част от инсталационния процес включва проверка на идентификационните данни на потребителя, за да се гарантира, че той има нужните правомощия, за да инсталира програмата. В случай, че ги няма, се търси изричното му съгласие.

Част от инсталационния процес може да включва въпрос да се направи ли програмата достъпна до всички или само до избрани потребители на даден компютър.

Автоматично стартиране на програма с Autorun


Когато в CD или DVD устройството се постави диск, Windows Vista проверява дали на него има записан файл с име Autorun.inf. Ако има, в него са зададени действия, които операционната сиситема трябва да изпълни - например стартирането на инсталационна програма. Повечето инсталационни дискове на програми използват точно този механизъм.

Autorun.inf е обикновен текстов файл и може да бъде отворен с произволен текстов редактор като например Notepad. Обикновено инсталационните дискове на програмите имат Autorun.inf със съдържание подобно на следното:



[AutoRun]

open=setup.exe

icon=office.ico

Този код инструктира операционната система, че при поставянето на диска в устройството, трябва да се стартира програмата setup.exe и че в работното поле на Windows Explorer устройството трябва да се показва с иконата, записана във файл office.ico.

Чрез Autorun.inf могат да се отварят и други видове файлове, освен програми. Например в следния пример се отваря зададената Уеб-страница default.htm:

[autorun]

OPEN= ShelExec default.htm

За целта първо се извиква помощната програма ShelExec, която от своя страна отваря Уеб-браузъра и го насочва към страницата default.htm.



Забележка: Автоматичното стартиране на програми при поставянето на CD/ DVD може да бъде изключено. Ако при поставяне на диска в устройството, инсталационната програма не се стартира, се натиска десен бутон върху устройството във Windows Explorer и от контекстното меню се избира „Отваряне на автоматично изпълнение (AutoPlay)”.

Съвместимост при инсталирането на приложения


Повечето приложения имат инсталационна програма, която е базирана на InstallShield, Wise Install или Microsoft Windows Installer. Когато тя бъде стартирана, инсталационната програма помага за избирането на правилните настройки за приложението, а също така дава възможност в последствие то да бъде деинсталирано безпроблемно. Ако приложението, което се инсталира, е сравнително старо, възможно е инсталационната му програма да не извършва инсталацията според изискванията на Windows Vista. Ако подобна програма бъде инсталирана, е възможно при деинсталация, не всички нейни компоненти да бъдат премахнати, т.е. програмата ще бъде деинсталирана само частично.

Дори и потребителят да е абсолютно сигурен, че инсталиращата програма е последна версия, трябва да се допусне възможността, че може да се наложи системата да се възстанови, ако нещо много сериозно се обърка при инсталацията. За да си гарантира безпроблемно възстановяване на системата при срив, потребителят трябва да създаде „точка на възстановяване” (System Restore- вж. гл. 13) преди започване на инсталацията. Тогава, ако възникне проблем, системата винаги може да се върне в състоянието си точно преди инсталирането на програмата.

Преди да се инсталира някое приложение, трябва да се провери дали то е съвместимо с Windows Vista. За да се разбере това може:


  • да се погледне опаковката на приложението, на която трябва да пише дали то е съвместимо. Това се означава с логото на Microsoft Windows Vista

  • да се потърси в Уеб-сайта на разработчика на приложението списък със съвместимите операционни системи.

При инсталиране на стари програми под Windows Vista, е възможно да се използва Помощник по съвместимостта на програмите, който може да направи промени в настройките за справяне с вече известни проблеми със съвместимостта. Той се стартира автоматично, когато системата открие несъвместимост с някое приложение и предлага възможни решения. Ако и това не помогне, промени в настройките на съвместимостта могат да се направят и ръчно, както е обяснено в “Конфигуриране съвместимостта на програмите” в тази глава.

Майкрософт предоставят и още един инструмент за справяне с проблемите на съвместимостта на приложенията. Той се нарича Compatibility Administrator (CompatAdmin.exe) и е част от пакета с инструменти Windows Application Compatibility Toolkit. Той се използва за създаване на манифест на приложението, който задава какви права трябва да има потребителя, за да стартира програмата. Windows Application Compatibility Toolkit може да бъде свален от



http://www.microsoft.com/technet/prodtechnol/windows/appcompatibility/default.mspx.

Разрешения, нужни за инсталиране, деинсталиране и поддържане на приложения


За да инсталира приложения, потребителят трябва да използва или акаунт с администраторски права, или да осигури администраторки права при запитване от операционната система. Трябва да се има предвид следното:

  • Ако се работи със стандартен потребителски акаунт и се направи опит да се стартира инсталационна програма за някое приложение, от потребителя ще се изиска да въведе идентификационните данни на акаунт с административни права. В случай, че е зададено да не се търси съгласието на потребителя, такова запитване няма да се изведе и приложения няма да могат да се инсталират въобще

  • Ако се работи с администраторски акаунт, при стартиране на инсталационна програма ще бъде потърсено само съгласието на потребителя. Ако запитването за съгласие е изключено, инсталационната програма ще се стартира направо.

Администраторски права се изискват и при деинсталиране на приложения. В много случаи задачи по поддръжката на приложения, като например промяна на настройките или ремонтиране на приложението, могат да се извършват и от стандартен потребителски акаунт.

Даване на достъп до програма на всички или само на определени потребители


Обикновено, когато някоя програма се инсталира, до нея се дава достъп на всички потребители на даден компютър. Това става като кратък път към програмата се записват в менюто Старт за всички потребители (%SystemDrive%\ProgramData\Microsoft\Windows\Start Menu), като по този начин всеки потребител, който влиза в системата, може да работи с тази програма. Обаче има и програми, които се инсталират само за текущият потребител.

Ако инсталационната програма инсталира приложението, така че то е достъпно само за потребителя, който го е инсталирал, а е нужно и други потребители да могат да ползват това приложение, трябва:



  • Да се влезе подред с всеки от потребителските акаунти, които трябва да имат достъп до приложението и да се пусне инсталационната програма. По този начин до него се дава достъп на съответните потребители. Обаче трябва да се запомни, да се пуска инсталационната програма отново, всеки път когато се създава нов потребителски акаунт, който ще ползва това приложение

или

  • Всички програми, които не изискват запазването на настройки в системния регистър за всеки потребител поотделно, в много случаи могат да бъдат направени достъпни за всички потребители на даден компютър, като се добавят кратки пътища в папката на менюто „Старт” за всички потребители. Това става най-лесно, като се копират или преместят кратките пътища от профила на потребител, за който програмата е инсталирана, в папката на Старт-менюто за всички потребители.

Ето как може програма да се направи достъпна за всички потребители чрез преместване или копиране на кратките пътища:

    1. Натиска се десен бутон на мишката върху Старт бутона и се избира Преглед. Така се стартира Windows Explorer с отворена в него папката на менюто Старт за потребителя, който е влязъл в момента в системата

    2. В папка Програми се намира програмната група или конкретния кратък път на приложението, което трябва да стане достъпно за всички и върху него се натиска десен бутон на мишката. След това се избира Изрежи или Копирай.

    3. Отново се натиска десен бутон на мишката върху Старт бутона, но този път се избира Преглед на “Всички потребители”. Така в Windows Explorer се отваря папката на менюто Старт за всички потребители

    4. Натиска се десен бутон на мишката върху Програми и след това се избира Постави. Така програмната група или краткият път трябва да са вече достъпни за всички потребители на този компютър.

Ако е нужно да се ограничи достъпа до някоя програма, така че само текущият потребител да има достъп, може да се действа по обратната последователност, като краткият път се премести от папката на Старт-менюто за всички потребители в тази на конкретния потребител.

Забележка: Преместването на програмната група или на краткият път само скрива приложението от Старт-менюто, но по никакъв начин не би попречило на потребителите да го стартират от прозореца Изпълнение или от Windows Explorer.

Урок 2: Конфигуриране съвместимостта на програми


За да се инсталират и използват стари 16-битови Windows приложения или дори програми за MS-DOS под Windows Vista, обикновено се подхожда по различен начин. Може да се наложи и промяната на настройки за съвместимостта. Тези стъпки се разглеждат в настоящия урок.

Специфични съображения при инсталирането на 16 битови и MS-DOS програми


Някои 16-битови и MS-DOS програми работят директно с хардуера на компютъра, а не както е в съвременните операционни системи като Windows Vista, индиректно, чрез обръщения към самата операционна система. Старите програми, които не изискват директен достъп до хардуера, ще се инсталират и ще работят безпроблемно под Windows Vista. Останалите може да изискват допълнителни настройки или няма да работят въобще.

Освен това, старите програми не поддържат дълги имена на файловете (до 255 символа). Те работят със стария формат от 8 символа за име плюс 3 символа за разширение. Windows Vista поддържа съответствието между кратките и дългите файлови имена, така че 16-битовите и MS DOS програмите работят безпроблемно.

Някои 16-битови и MS-DOS програми изискват 16-битови драйвери, които не се поддържат от Windows Vista и за това тези стари програми няма да работят.

Програмите, за които става дума, са писани за първите комерсиални операционни системи на Microsoft – MS-DOS, Windows 3.0 и Windows 3.1. Windows Vista ги изпълнява като използва виртуална машина, която наподобява работата на компютър от онова време, работещ с Windows 3.1. Във виртуалната машина всички 16-битови и MS-DOS програми споделят обща памет, без да са изолирани една от друга по какъвто и да било начин. При това, ако някоя от програмите блокира, това често води до блокиране и на останалите програми. За да не се случва това, може нестабилната програма да бъде стартирана отделно от останалите:



  1. Натиска се десен бутон на мишката върху иконата на краткия път до програмата и се избира Свойства. Ако програмата няма кратък път, се създава такъв и след това се отваря прозорец със свойствата му

  2. На страницата Пряк път, се натиска бутона Разширени. Така се появява прозорецът Разширени свойства

  3. Включва се настройката Изпълни в отделно място в паметта

  4. Натиска се два пъти OK, за да се затворят всички прозорци и да се запазят промените в настройките.

Забележка: За стартирането на програма в отделно място в паметта се използва допълнителна памет. От друга страна, обикновено в този случай програмите работят по-бързо.

Твърдо задаване на настройките на съвместимостта


Някои програми няма да се инсталират под Windows Vista дори и да са работили безпроблемно под предишни версии на операционната система. Ако потребителят се опита да инсталира програма, която има проблеми със съвместимостта, които вече са известни, Windows Vista би трябвало да изведе предупреждение за проблема. В болшинството случаи потребителят няма да иска да инсталира тази програма, особено ако тя е антивирусна или програма за поддръжка на диска, защото работата с несъвместими системни програми може да доведе до сериозни проблеми. Други видове програми също биха могли да причинят сериозни вреди, ако работят със системната информация по диска.

Въпреки това, дори и една програма да не може да се инсталира или да се пусне под Windows Vista, това може и да стане след промяна на настройките на съвместимостта . Windows Vista разполага с два механизма за управление на настройките на съвместимостта. Може да се използва Съветникът за съвместимост на програмите или настройките могат да се редактират директно от прозореца Свойства за дадената програма. И двата подхода имат едно и също действие. Но само чрез съветника може да се задават настройките за програми, разположени на споделени мрежови устройства и на CD или DVD дискове.



Как се използва Съветник за съвместимост на програмите

  1. Натиска се Старт, Контролен Панел, Програми и след това
    С тази версия на Windows използвайте по-стара програма.

  2. Когато се стартира съветникът, се натиска Напред. Както е показано на фигура 6.1., трябва да се зададе къде ще се търси програмата. Дали в списъка на вече инсталираните програми, дали на CD-ROM или друго устройство със сменяеми носители, или ще се търси сред директориите и файловете на диска.



Фигура 6.1. Къде да се търси програмата

  1. Натиска се Напред и на следващата страница се задава коя е програмата. След това се натиска Напред отново.

  2. Избира се операционната система, за която е писана програмата. Възможностите са Windows 95, Windows NT Service Pack 5, Windows 98 / Windows Me, Windows 2000 и Windows XP Service Pack 2, както е показано на фигура 6.2. Този избор задава режима на съвместимостта. Когато се стартира програмата, Windows Vista симулира зададената операционна система.



Фигура 6.2. Избор на операционната система, за която е писана програмата

  1. Натиска се Напред. Ако програмата изисква специфични настройки на екрана, те могат да се зададат тук. За програми, които имат проблеми с работа при по-големи дълбочини на цветовете или разделителни способности, те могат да се ограничат до 256 цвята и 640 х 480. Освен това могат да се изключат визуалните теми, изграждането на работния плот и мащабирането на екрана при голяма резолюция на екрана (DPI).

  2. Натиска се Напред. Ако програмата трябва да работи с административни права, се избира Изпълни тази програма като администратор.

  3. Натиска се два пъти Напред. Тогава помощникът ще стартира програмата със зададените настройки на съвместимостта.

  4. Ако програмата работи коректно, в съветника се задава винаги да се използват тези настройки за съвместимост. В противен случай може да се пробват други настройки или просто да се прекрати процеса по настройка на съвместимостта.

Как се задават настройките на съвместимостта директно

Ако някоя програма е вече инсталирана, но не работи коректно, настройките могат са се зададат директно, без съветника.



  1. Натиска се десен бутон на мишката върху иконата на краткия път до програмата и се избира Свойства

  2. На страница Съвместимост, както е показано на фигура 6.3., се задават настройките на съвместимостта, такива каквито Windows Vista трябва да използва при работа с програмата. Програми, които са част от операционната система Windows Vista не могат да работят в режим на съвместимост. За това настройките от страница Съвместимост са недостъпни за вградени програми



Фигура 6.3. Задаване на настройките на съвместимостта директно

  1. Избира се Стартирай тази програма в режим на съвместимост с: и след това се задава операционната система, за която е правена програмата.

  2. Ако е нужно, от Настройки се ограничават дълбочината на цвета или разделителната способност.

  3. При необходимост могат да се изключат визуалните теми, съставянето на работен плот и мащабирането на екрана при голяма резолюция на екрана (DPI).

  4. Натиска се OK. Стартира се програмата чрез двойно щракване върху иконата, за да се провери дали тя работи коректно с тези настройки на съвместимостта. Ако проблемите продължават, настройките се променят отново.

Урок 3: Управление на инсталираните и работещите в момента програми


Windows Vista предоставя няколко инструмента за управление на програмите. Това са:

  • Software Explorer – Чрез него могат да се определят и настройват програмите, които се стартират при зареждане на операционната система, работещите в момента програми, свързаните през мрежата и Windows Sockets (Winsock) доставчиците

  • Диспечер на задачите – Чрез него се разглеждат и управляват работещите в момента програми, както и натоварването и производителността на компютъра

  • Компоненти на Windows – Дава възможност за преглеждане и управление на компонентите на операционната система, които са инсталирани

  • Програми – Чрез този инструмент могат да се разглеждат инста­лираните на компютъра програми, да се добавят нови или да се премахват ненужните, да се разглеждат инсталираните ак­туализации и т.н.

  • Програми по подразбиране – Дава възможност за проследяване и конфигуриране на общите програми по подразбиране, личните програми по подразбиране, настройките за автоматично изпълнение на мултимедия и асоциациите на файлове с програми.

Тези инструменти се разглеждат в по-надолу.

Управление на програмите, които се стартират автоматично при стартиране на Windows и на работещите в момента програми с помощта на Software Explorer


Windows защитника (Windows Defender) е вградената в Windows Vista антивирусна програма. Windows защитникът следи потенциално злонамерените програми на компютъра чрез компонент, наречен Software Explorer. Software Explorer е отговорен за определянето на всички програми, работещи на дадения компютър и проследяването на тяхното използване.

С помощта на Software Explorer лесно могат да бъдат определени:



  • Програмите, които се стартират автоматично при зареждането на Windows

  • Работещите в момента програми

  • Програмите, които са свързан през мрежата

  • Доставчиците на услуги Winsock.

За да се стартира Software Explorer се натиска Старт, Всички програми и след това Windows Defender. В Windows защитника се натиска Инструменти и тогава се избира Software Explorer.

Управление на програмите, които се стартират при стартиране на Windows

Програмите, които работят във фонов режим и тези, които се зареждат, когато потребителят влиза в системата, се намират в папките Стартиране за всички потребители (%SystemDrive%\ProgramData\ Microsoft\Windows\Меню “Старт”\програми\Стартиране) и за конкретния потребител (%UserProfile%\AppData\Roaming\Microsoft\Windows\ Меню “Старт”\програми\Стартиране). Тези програми могат лесно да се управляват от Software Explorer.

За тази цел в Software Explorer от полето Категория се избира Програми за стартиране. По подразбиране програмите, които се стартират автоматично, са групирани по производител (фигура 6.4.). Могат да бъдат подредени и по тип стартиране, като се натисне десен бутон на мишката в лявото поле и се избере Тип стартиране.



Фигура 6.4. Software Explorer

Когато се избере някоя от програмите в лявото поле, в дясното се извеждат детайли за нейните настройки. По-важните от тях са:



  • Издател – фирмата, която доставя програмата

  • Път към файла – къде върху диска се намира програмата

  • Тип стартиране – показва дали е в папката Стартиране на конкретния потребител или в тази за всички потребители

  • Местоположениекой точно е краткият път, чрез който се стартира програмата при зареждане да Windows

  • Класификация – показва дали е позволено или забранено програмата да се стартира автоматично при зареждането на Windows

  • Доставя се с операционната система – указва дали програмата е част от Windows Vista.

За всяка от програмите са достъпни следните възможности чрез бутоните в долната част на прозореца на защитника,:

  • Премахни – чрез него се изтрива краткият път или записът в системният регистър, чрез който се стартира програмата автоматично

  • Забрани – чрез този бутон се изключва автоматичното стартиране, без да се премахва краткият път

  • Разреши – чрез него се задава автоматично стартиране на програма, която по-рано е била забранена.

Управление на работещи в момента програми

В Windows Vista работещите в момента програми и процеси могат да бъдат следени и управлявани или от категорията Текущо изпълнявани задачи на Software Explorer, или чрез Диспечерът на задачите на Windows.

При избиране на категория Текущо изпълнявани задачи в Software Explorer могат да се управляват всички програми, работещи в момента на дадения компютър. По подразбиране те са групирани по издател, но могат да бъдат подредени и по потребители чрез щракване на десния бутон на мишката в лявото поле и избиране на Потребителско име. Детайлна информация за всяка работеща програма може да бъде видяна в дясното поле след избирането на програмата в лявото. Информацията е подобна на тази за програмите, които се стартират автоматично, но са добавени и потребителят, който е стартирал програмата, и идентификаторът на процеса.

В долната част на прозореца на категория Текущо изпълнявани задачи има два бутона. С бутона Край на процеса, изпълнението на програмата, която е избрана в лявото поле, се прекратява. Другият бутон – Диспечер на задачите, стартира диспечера, все едно е натисната клавишната комбинация Ctrl + Alt + Delete.

Диспечерът на задачите има две страници, които се отнасят за работещите процеси и програми (фигура 6.5.). Това са:


  • Приложения – тази страница представя списък на всички приложения, които работят, като за всяко показва и състоянието му (дали работи нормално или е блокирало).

  • Процеси – това е списък на всички процеси, работещи на компютъра (включително и на програмите, работещи във фонов режим). За всеки от процесите се показва името на изпълнимия файл, името на потребителя, който го е стартирал и какви компютърни ресурси консумира той. За да се спре някой процес, той се избира и се натиска бутона Край на задачата.



Фигура 6.5. Диспечер на задачите на Windows

По подразбиране в страницата Процеси на диспечера за задачите се показват само процесите на потребителя, който работи в момента с компютъра. За да се появят всички процеси, които работят, трябва да се избере Покажи процесите на всички потребители.



Управление на програми, свързани през мрежата и на Winsock доставчици

Software Explorer предоставя още две възможности. Ако се избере категорията Мрежово свързани програми, се появява списък на всички програми, които са свързани или очакват връзка през локалната мрежа, през Интернет или и през двете. Когато се избере някоя от тези програми, може да се разгледа в детайли нейната конфигурация. Тук специфичната информация е:



  • Външен адрес – това са IP адреса на компютъра и номера на порта, към които е свързана програмата през мрежата

  • Локален адрес – това са локалният IP адрес и порт

  • Протокол – показва, кой точно мрежов протокол е използван за връзката

  • Състояние – показва в какво състояние е комуникационния порт, като например дали очаква входящи връзки (Listening).

За всяка от програмите в тази категория потребителят може да спре програмата чрез бутона Стоп на процеса или да блокира входящите връзки към нея, като избере Блокиране на входящи връзки.

Winsock доставчиците са програми, изпълняващи мрежови функции на ниско ниво и за това няма да бъдат разглеждани в подробности. Те често имат достъп до важни системни ресурси, за това в последната категория на Software Explorer може да се види списък с всички доставчици на услуги Winsock.


Управление и поправка на инсталирани програми


За Windows Vista всяка програма, която е инсталирана на диска на компютъра или до която е даден достъп през мрежата, се счита за инсталирана програма. В по-ранните версии на Windows се използваше Add Or Remove Programs за инсталиране и управление на приложенията. Под Windows Vista за инсталиране се използват само инсталационните програми, а за управление – Програми и компоненти в Контролния панел.

За да се отвори Програми и компоненти, се прави следното:



  1. Натиска се Старт, Контролен панел и след това Програми

  2. Избира се Програми и компоненти. При това се отваря списъка с инсталираните програми.

Оттук, натискайки десен бутон на мишката върху някоя от програмите, може да се избере:

  • Деинсталирай – за да се премахне от компютъра

  • Промени – за да се промени конфигурацията

  • Поправи – за да се поправи инсталацията на програмата.

Задаване на програми по подразбиране


Чрез програмите по подразбиране се определя кои програми с кои типове файлове се използват и какво прави Windows с файловете върху CD и DVD носители и върху преносими устройства. Програмите по подразбиране се задават на база на това какви типове файлове поддържат програмите. Настройките могат да бъдат глобални, т.е. за всички потребители или отделно, само за текущия потребител. Индивидуалните настройки на програмите по подразбиране винаги са с по-висок приоритет от глобалните. Например, Windows Media Player може да е настроен като глобална програма по подразбиране за файловите типове, които поддържа. Тогава всички потребители ще го използват за аудио и видео файлове. Но ако някой от потребителите предпочита например WinAmp, той може да го настрои като програма по подразбиране за аудио и видео файлове и тази настройка ще важи само за него. Всеки път, когато той щракне два пъти върху видео файл, файлът ще се отваря в WinAmp вместо в Windows Media Player.

Глобалните настройки за програмите по подразбиране се променят по следния начин:



  1. Натиска се Старт и след това Контролен панел. Там се избира Програми

  2. Натиска се Програми по подразбиране и тогава Задаване на достъпа до програми и на настройките по подразбиране на този компютър

  3. Избира се една от следните конфигурации (виж фигура 6.6):

  • Microsoft Windows – задават се като програми по подразбиране за разглеждане на Уеб-страници, e-mail и аудио / видео файлове тези, които идват с операционната система

  • Не от Microsoft – задават се като програми по подразбиране за разглеждане на Уеб-страници, e-mail и аудио / видео файлове тези, които са инсталирани в момента

  • По избор – дава възможност да се изберат ръчно конкретните програми по подразбиране за разглеждане на Уеб-страници, e-mail и аудио / видео файлове




Фигура 6.6. Задаване на глобални програми по подразбиране

  1. Натиска се ОК, за да се запазят настройките.

За да се отменят глобалните настройки, се задават индивидуални. Задаването на програмите по подразбиране отделно за някой потребител става така:

  1. Натиска се Старт, Контролен панел. След това Програми.

  2. Избира се Програми по подразбиране и след това Задайте вашите програми по подразбиране

  3. От списъка Програми се избира се програмата, с която иска да работи потребителят,

  4. Ако това е програмата, която трябва да бъде програма по подразбиране за всички файлови типове и протоколи, които поддържа, се натиска Задай тази програма по подразбиране.

  5. Ако за програмата трябва да се зададат конкретни типове и протоколи, се натиска Избери настройките по подразбиране за програма. На следващата страница се избират типовете, за които програмата трябва да бъде програма по подразбиране и след това се натиска Запиши.

Конфигуриране на настройките за автоматично изпълнение


В Windows Vista настройките за автоматично изпълнение определят как Windows се справя с файловете на CD и DVD носители и с преносими устройства.

За да се зададат конкретни настройки за автоматично изпълнение за всеки тип се действа в следния ред:



  1. Натиска Старт, Контролен панел. След това Програми.

  2. Избира се Програми по подразбиране и след това Промени настройките за автоматично изпълнение. Така се отваря прозорецът Автоматично изпълнение

  3. След това за всеки отделен тип носител се задава действието по подразбиране (фигура 6.7)



Фигура 6.7. Настройки за автоматично изпълнение

  1. Натиска се Запиши, за да се запазят настройките.

Добавяне и премахване на Windows компоненти


В по-ранните версии на Windows се използваше Add / Remove Windows Components в Add Or Remove Programs, за да се добавят или премахват компоненти на операционната система. В Windows Vista компонентите се считат за характеристики, които могат да бъдат активирани и дезактивирани.

За да бъде включен или изключен някой компонент на Windows Vista:



  1. Натиска се Старт, Контролен панел. След това Програми.

  2. Избира се Включване и изключване на компоненти на Windows, точно под Програми и компоненти. Така се отваря прозорецът Компоненти на Windows

  3. За да се включи или изключи даден компонент, просто се поставя или премахва отметката до него, както е показано на фигура 6.8.



Фигура 6.8. Добавяне и премахване на компоненти на операционната система

  1. Когато се натисне ОК, Windows Vista реконфигурира компонентите съобразно направените промени.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница