Институции от групата на Световната Банка



Дата18.12.2018
Размер72.1 Kb.

Институции от групата на Световната Банка

Живеем в толкова богат свят, че годишният доход е повече от 31 трилиона долара глобално. В този свят "средният" човек в някой страни печели повече от 40 000 долара за една година. Но в същия този свят 2,8 млрд. души - повече от половината от които от развиващите се страни - живеят с по-малко от 700 долара годишно. От тях 1,2 млрд. печелят по-малко от един долар на ден.

В резултат 33 000 деца в развиващите се страни умират всеки ден. Там всяка минута повече от една жена умира по време на раждане. Бедността е причината повече от 100 млн. деца да не ходят на училище, повечето от които са момичета.

Днес най-голямото предизвикателство е как да бъде намалено нивото на бедност при положение, че населението на планетата продължава да нараства - според изчисленията през следващите 50 години се очаква увеличение с 3 млрд. души.

На официалната уеб страница на Световната Банка може да прочетете, че Банката работи за преодоляване на разделението между много богати и много бедни и превръщане ресурсите на богатите страни в растеж за бедните. Световната Банка, която се оказва една от най-значимите институции, отпускащи заеми за развитие, трябва да подкрепя усилията на правителствата в развиващите се страни, да строят училища и здравни центрове, да осигуряват вода и електричество, да се борят с болестите и да опазват околната среда.
Стратегията на Световната Банка за намаляване на бедността е основана на изграждането на инвестиционен климат и инвестирането в бедните хора.
Световната Банка подкрепя както развитите, така и развиващите се страни със эаеми, гаранции, аналитична и консултантска дейност, облекчаване на дългове, повишаване на капацитета, глобален мониторинг и застъпничество.

На практика обаче Световната Банка продължава да прави бедните страни още по-бедни. Условията й за заеми изискват от страните да отглеждат ескпортни култури вместо храна за препитание на местните.

 
Световната Банка, един от най-мощните двигатели на икономическата глобализация, налага политики, които нарушават човешките права, правата на работещите и разрушават околната среда под диктата на мултинационалните корпорации и влиятелните правителства. Световната банка заедно с Международния валутен фонд (МВФ) насърчават приватизирането на държавните публични услуги, налагат по-ниски стандарти за труд и подкопават основите за развитие на малкия бизнес и фермерството. Чрез нейната унищожителна политика за стуктурно приспособяване, Банката кара бедните страни да увеличават таксите за здравеопазване и образование, като изисква орязване на разходите за жизненоважни държавни услуги. С помощта на Световната банка и МВФ корпоративните гиганти стават по-богати, докато обикновените хората по света - по-бедни. 
Банката освен това е силно критикувана за финансирането на проекти, които са пагубни по отношение на човешките права и околната среда.
Промяна 

През 80-те Банката е притисната за промяна в много насоки: в началото на десетилетието банката е изправена лице в лице с макроикономически проблеми и такива, свързани с планирането на дълга. По-късно официално фокусът на дейност се премества върху социалните и екологичните проблеми. Всъщност обаче гражданското общество все повече надига своя глас в обвинение към банката за неспазване на собствените си политики в повече от проектите си.

За да се вземат предвид притесненията относно качеството на операциите на банката, е публикуван докладът WAPENHANS и скоро след това са предприети стъпки към реформа, включващи създаването на Комисията за инспекции, разследваща оплаквания срещу банката. Въпреки това критиката нараства и достига своя връх през 1994г. на годишната среща на банката в Мадрид.

 
Въпреки нарастващата критика и призивите на многобройни граждански организации и правителства от Севера и Юга, Световната банка продължава да повишава размера на заемите за структурното преструктуриране и пагубни проекти.


История и организационнна структура

 
Зачената през Втората Световна война в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, Световната банка основно помага за възстановяването на Европа след войната. Първият и заем от 250 млн. долара е през 1947 за следвоенната реконструкция на Франция.


Групата на Световната банка

 
"Световната банка" е станало нарицателно име за Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международната асоциация за развитие (МАР). Заедно тези две организации осигуряват нисколихвени заеми, безлихвени кредити и безвъзмездни финансирания за развиващите се страни. Освен МБВР и МАР още три организации допълват групата на Световната банка. Международната финансова корпорация (МФК) подпомага инвестирането в частния сектор, като подкрепя високо рискови сектори и държави. Агенцията за многостранни инвестиционни гаранции (АМИГ) осигурява гаранции срещу политически рискове за чужди инвеститорите и за заемодателите в развиващите се страни. И накраяМеждународният център за уреждане на инвестиционни спорове (МЦУИС) урежда инвестиционни спорове между инвеститорите и страните, в които те оперират.

Световната банка е собственост на 184 страни. България също е член на банката. Според учредителния договор на МБВР, за да стане член на Банката дадена страна трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ). Членството в МАР, МФК и АМИГ зависи от членството в МБВР.

Всяка страна членка е представена в Борда на управителите. Управителите взимат крайните решения в банка. Те се срещат веднъж годишно, за да решават ключови въпроси относно политиката на Банката, да приемат или изключат страна член, да решават как да реагират на промени на стоковите пазари, да определят разпределението на нетните приходи на МБВР и да одобряват финансовите отчети и бюджети.

В момента Банката има 24 изпълнителни директори, които се намират във Вашингтон. Учредителният договор гарантира, че петима от тези директори представляват страните с най-голям дял. Тези страни са Франция, Германия, Япония, Великобритания и САЩ. Световната банка работи на принципа на кооперация, чиито акционери са страните членки. Дяловото участие на дадена страна се определя приблизително според размера на нейната икономика. САЩ са най-големият акционер с 16.41% от гласовете, следвани от Япония със 7.87%, Германия 4.49%, Великобритания 4.31% и Франция 4.31%. Останалите 19 изпълнителни директори представляват избирателна колегия; всеки се избира от дадена страна или група страни на всеки 2 години. Останалите дялове са разпределени сред другите страни членки.

Изпълнителните директори и президентът на Световната банка, който е и председател на Борда, ръководят основните дейности на банката и изпълняват своите задължения според властта делегирана им от Борда на управителите.

По традиция президентът на банката е от страната с най-голям дял - САЩ. Избран за период от пет години с възможност за продължение, президентът на Световната банка председателства срещите на Борда на директорите и е отговорен за цялостното управление на Банката. Настоящият Президент на Световната банка е г-н Джеймс Д. Уолфенсон, който е избран през 1995 г.

"Мечтата ни e свят, в който няма бедни"

Целите 
"Целите за развитие през хилядолетието", приети от 189 страни през 2002г. на срещата на върха на Обединените нации, олицетворяват безпрецедентния консенсус относно това, което е нужно за намаляването на бедността. Целите определят специфични насоки, към които цялата развиваща се общност - донори и бенефициенти трябва да работят по един и същи начин:


  1. Премахване на бедността и глада

  2. Осигуряване на основно образование в цял свят

  3. Подкрепа за равенство на половете и правата на жените

  4. Намаляване на детската смъртност

  5. Борба с ХИВ/СПИН, маларията и други болести

  6. Осигуряване устойчиво състояние на околната среда

  7. Установяване на глобално партньорство за развитие



Секторни стратегии

 
Определени дейности по подпомагане се прилага не само за всяка отделна страна, но и сектор по сектор. Секторните стратегии помагат за изграждане подхода на банката и предприемане на дейности в даден сектор или определена сфера, и спомагат да се идентифицират основни слабости в развитието на страните. Те се допълват и ревизират на всеки 3 години след широк процес на консултации, която става все по-отворена, включвайки online участие.

 
Банката наскоро представи новите секторни стратегии за горите, водните ресурси, развитие на провинциите, околна среда, права на жените, информация, комуникации и технологии, развитието на частния сектор.

Допълнителни секторни стратегии има за:



  • Анти-корупция

  • Образование

  • Управление и реформа на публичния сектор

  • Здравеопазване, храна и население

  • Минодобив (Регионални стратегии)

  • Градско и местно управление

  • Управление на водните ресурси



Оценка и контрол

 
Банката разполага както с вътрешни, така и външни системи за контрол.



  • Най-стар и голям е Отделът за оперативна оценка (ООО), създаден преди около 30 години, той докладва директно на страните членки за работата на Банката.

  • През 1993г. членовете създават независимата Комисия за инспекции в отговор на безпокойството на хората, засегнати от проекти на банката, и за да се осигури приложението на защитни политики.

  • За разлика от ООО, който разглежда програмите след тяхното завършване, вътрешниятОтдел за оценка на качеството следи за тяхното изпълнението, когато все още могат да се направят корекции. Вътрешният одитен отдел наблюдава управлението на риска и вътрешните механизми за контрол.

  • През Ноември 2000 г. е създадена Обща комисия за политика по измамите и корупцията. Целта на комисията е да се увери, че банката разработва антикорупционни политики и стратегии, които допринасят ефективно за постигането на целите, свързани с намаляванетно на бедността. Звеното за разследване на измами и корупция към банката сега е известно като Отдел за институционално интегриране. Отделът разследва всяко обвинение за измама и корупция в групата на Световната банка или във връзка с договори за финансирани от банката проекти, както и всяко твърдение за неетично поведение от страна на персонал на Банката. Освен това Офисът по етика докладва директно на президента на банката и е отговорен за комуникацията и достигането до всички нива на информацията, засягаща въпроси на етиката.



Как да се свържа с някого от персонала на Световната банка?

Универсалната формула по която се определят и-мейл адресите на работещите в Световната банка е първата буква от името им последвана от фамилното им име и след това @worldbank.org




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница