Институцията омбудсман в

В повечето от разгледаните държави (Естноия, Молдова, Унгария, Швейцария, Югославия) право на жалба до омбудсмана има лицето, чиито права са пряко засегнати от действия/бездействия на администрацията. Изключение от това правило се наблюдава в Полша и Република Хърватия, където всеки гражданин има право да подаде жалба до омбудсмана, без значение дали неговите конституционни и законни права са нарушени пряко или индиректно.

Процедурата по подаването и разглеждането на жалбата до омбудсмана е безплатна. Жалбата може да бъде подадена в устна или в писмена форма. В случаите, когато тя е подадена устно, се протоколира (Македония) или се привежда в писмен вид във възможно най-кратък срок. В Босна и Херцеговина, Словения и Румъния условие за допустимост на жалбата е тя да бъде подадена в писмена форма.

Жалбата до омбудсмана не може да бъде анонимна. Тя трябва да съдържа:

• 
  точно и ясно формулирано оплакване;
  

• 
  име и адрес на жалбоподателя.
  

В повечето от изследваните държави са въведени изисквания относно давността на нарушенията, срещу които е подадена жалба. Едногодишна давност е установена в Македония, Румъния. В Литва жалбата трябва да бъде подадена не по-късно от три месеца след извършване на нарушението, срещу което се подава.

Законодателното проучване установи, че едно от условията за разглеждане на жалба от омбудсмана е тя да бъде подадена след изчерпване на всички други средства за защита. Това изискване не важи в Полша.

По принцип всеки гражданин, гражданин на чужда държава, както и лице без гражданство може да подаде жалба до омбудсмана. В повечето държави, лице, което е задържано или изтърпява наказание лишаване от свобода, както и лице, намиращо се в психиатрия, може свободно да подава жалба до омбудсмана (като служителите в съответното заведение са длъжни да препратят жалбата до омбудсмана във вида, в който са я получили от лицето). Изключение се наблюдава в Чехия, където молбата на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода, не подлежи на разследване.

 Действия на по омбудсмана по жалбата

Отказ да се разгледа жалбата

Омбудсманът може да откаже да разгледа жалбата, когато тя:

• 
  е очевидно неоснователна (необоснована);
  

• 
  се отнася до случай, по който омбудсманът не е компетентен;
  
• 
  е формулирана неясно или с намерението да навреди на другиго.
  

Когато омбудсманът прецени, че отправената до него жалба засяга въпрос извън сферата на неговите правомощия, той я препраща на компетентния орган. Особеност се наблюдава в Нова Зеландия, където омбудсманът може да се обърне към Върховния съд с искане да се произнесе относно това дали той разполага с правото да разследва даден случай.

Омбудсманът провежда разследване по жалбите, които са от неговата компетентност, както и ex officio (по собствена инициатива).

По време на разследването омбудсманът има право да:

• 
  изисква и получава ясна, точна, изчерпателна и навременна информация по случая от съответните държавни органи;
  

• 
  има пряк достъп до наблюдаваните институции;
  
• 
  разпитва всяко лице, което по негова преценка има отношение към случая;
  
• 
  изисква експертно мнение;
  
• 
  има достъп до документи, представляващи държавна тайна, когато те са от значение по случая, като запазва поверителната информация.
  

При констатирани нарушения омбудсманът отправя препоръка до органа, срещу когото е подадена жалба, за преустановяване на констатираното нарушение и за възстановяване на причинените щети. Особеност представлява основната задача на Службата по човешките права на Латвия (омбудсмана) за постигане на помирение между страните (помирението се подписва от страните и се одобрява от директора на службата).

 Доклад

Омбудсманът представя пред парламента ежегодно доклад за дейността си. Той съдържа информация за:

• 
  броя на получените жалби;
  
• 
  броя на удовлетворените жалби, по които е проведено разследване;
  
• 
  резултатите от разследването, отправените препоръки за преустановяване на нарушението и за възстановяване на причинените щети;
  
• 
  действията, предприети от съответните държавни органи;
  
• 
  случаите, в които не са предприети необходимите действия и причините за това.
  

 Административна служба (секретариат, канцелария, бюро)

Във всички разгледани държави омбудсманът се подпомага от служители. В Албания административната служба на адвоката на народа (омбудсмана) се състои от три специализирани отдела, управлявани от комисари (commissioners), които се избират измежду най-престижните и отлични адвокати. В Словения омбудсманът разполага с екип от експерти, консултанти и генерален секретар, който управлява административната служба на омбудсмана. В Узбекистан омбудсманът при осъществяване на своята дейност се подпомага от секретариат и получава съдействие от Комисията от Oliy Majlis (Олий Меджлиса). В Молдова парламентарните адвокати заедно с административната служба образуват самостоятелно учреждение - Център по правата на човека. За подпомагане на Центъра може да бъде създаден експертен съвет от специалисти в областта на конституционните права и свободи на човека.

 Бюджет

Правилото е, че омбудсманът се ползва с финансова независимост. В повечето държави бюджетът на административната служба на омбудсмана се изготвя от него и се приема от законодателния орган като част от парламентарния бюджет или като самостоятелна част от държавния бюджет.

Възнаграждението на омбудсмана на гр. Цюрих (Швейцария) се определя от Общинския съвет.

Наблюдава се особеност в Албания, където адвокатът на народа може да получава дарения в пари или в натура. Даренията не могат да съдържат условия, които биха засегнали независимостта или безпристрастността на адвоката на народа. Те се декларират и се регистрират в специален регистър към административната служба на адвоката на народа.
3. ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН

Институцията на Европейския омбудсман е създадена чрез Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г., който предвижда учредяването на Европейски омбудсман, като урежда начина за неговото избиране, задачи, правомощия и отговорности. В този договор е закрепено правото на всяко физическо и юридическо лице с местоживеене или седалище в държава-членка да подава жалба до Европейския омбудсман. Договорът възлага на Европейския парламент, след като последният получи съгласието на Комисията и одобрението на Съвета на министрите, да приеме акт, с който да определи правното положение на Европейския омбудсман и общите условия за неговата дейност.

Основната задача на Европейския омбудсман е да разкрива случаи на неправилно осъществяване на функциите на институциите и органите на общността с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд, когато действат в качеството им на правораздавателни органи. Гражданите на общността уведомяват омбудсмана за случаи на неправилно осъществяване на функциите на администрацията най-вече посредством жалби, адресирани до него, които той проучва. Омбудсманът може да води разследване и по своя инициатива.

Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз или живеещ в държава-член може да подаде жалба до Европейския омбудсман пряко или чрез член на Европейския парламент. Жалбите са публични, освен ако няма изискване за поверителност.

3.2. Нормативна основа

Европейският омбудсман осъществява своята дейност въз основа на чл.195 (чл.138е по старата номерация) от Договора за създаване на Европейската общност, на статута на омбудсмана и на правилата за приложението му, приети от омбудсмана в съответствие с чл.14 от решението на Европейския парламент за правилата и общите условия, регулиращи изпълнението на задълженията на омбудсмана.

3.3. Правомощия

Всички жалби до омбудсмана се регистрират и всеки жалбоподател се уведомява писмено за процедурите за разглеждане на неговата жалба, както и за името и телефонния номер на служителя, който е натоварен с това, след което се проверява дали разглеждането на жалбата е в правомощията/от компетенциите на омбудсмана.

Омбудсманът според чл.195 (чл.138е по старата номерация) на Договора за ЕО, е оправомощен да получава жалби от всеки гражданин на съюза както и от всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или регистрирано в държава-членка на ЕС, относно случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на органи и институции на общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд.

За точното осъществяване на правомощията на омбудсмана е важно да се изясни съдържанието на понятието "неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията". В отговор на призива на Европейския парламент за ясна дефиниция на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията, в Годишния си доклад за 1997 г. Европейският омбудсман предложи следното определение: Неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията е налице тогава, когато публичен орган не работи/функционира в съответствие със задължителните правила и принципи/ се изразява в нарушаване на задължителните правила и принципи за функциониране на който и да е публичен орган.

През 1998 г. Европейският парламент прие Резолюция, с която одобри това определение, а през 1999 то беше одобрено и от Европейската комисия. По силата на тази дефиниция като нарушаване на задължителните правила и принципи на функциониране на администрацията могат да бъдат характеризирани, например: административно нарушение, административно бездействие, злоупотреба с власт, небрежност, незаконни процедури, недобросъвестност, бездействие или некомпетентност, неспазване на предвидени/определени срокове, липса или отказ на информация, неспособност за изпълнение на задълженията, липса на прозрачност и др.

3.4. Допустимост на жалбите

• 
  Една жалба е допустима за разглеждане от Европейския омбудсман, когато попада в кръга на неговите правомощия и освен това съгласно статута на омбудсмана отговаря на следните допълнителни критерии за допустимост:
  
• 
  Подателят и предметът на жалбата трябва да са посочени; Омбудсманът не може да участва в дела пред съд или да оспорва силата на съдебни решения;
  
• 
  Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 2 години от датата, на която фактите, описани в нея, са станали известни на жалбоподателя
  
• 
  Жалбата трябва да е била предшествана от съответните административни процедури пред заинтересования орган или институция
  
• 
  Ако жалбата се отнася до работните взаимоотношения между органите и институциите на Общността и техни служители и длъжностни лица, преди да подаде жалба до омбудсмана, заинтересованото лице трябва да е изчерпало възможностите за предявяване на жалби и искания по вътрешен административен ред.
  

Когато жалбата отговаря на всички изброени по-горе критерии омбудсманът решава дали има достатъчно основания да започне разследване. Когато в нея се засяга дейността на институция на общността, той най-напред изпраща жалбата и всички анекси към нея на заинтересования орган за мнение и когато то се получи го изпраща на жалбоподателя. Ако органът или институцията предприемат необходимите действия и сами решат случая по начин, който удовлетворява жалбоподателя, той се прекратява като "решен от институцията". Ако жалбоподателят оттегли жалбата си случаят се прекратява по тази причина. Ако обаче случаят не е решен от институцията и жалбоподателят не е оттеглил жалбата си, омбудсманът продължава своето разследване. Ако в процеса на разследване не се установи неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията омбудсманът уведомява жалбоподателя и институцията или органа и случаят се прекратява по тази причина.

В случай че по време на разследването си омбудсманът открие факти на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията, той полага усилия за решаването му чрез споразумение за отстраняване на нарушението, удовлетворяващо жалбоподателя. Ако споразумението се окаже невъзможно, а опитите за сключването му безуспешни, омбудсманът или прекратява случая с критична забележка, или изготвя препоръки до заинтересованата институция или орган.

Критична забележка е подходяща за случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията, в които не е необходима сериозна намеса и по-нататъшни действия на омбудсмана.

В случаите, когато са необходими последващи действия на омбудсмана (това са по-сериозните случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията или случаите, в които има предположения за това) омбудсманът взема решение и изготвя препоръки към заинтересованата институция или орган. В съответствие с изискванията на чл.6 (3) от статута на омбудсмана заинтересованата институция или орган са длъжни да изпратят на омбудсмана подробно мнение в срок от три месеца, в което да се посочва дали приемат решението/препоръките и какви мерки ще предприемат за тяхното изпълнение. Ако отговорът не е удовлетворителен, чл.3 (7) от статута дава право на омбудсмана да изпрати специален доклад до Европейския парламент и до засегнатата институция или орган, като в него могат да бъдат посочени направените препоръки . (3)

 3.6. Избор. Назначаване

Европейският омбудсман се назначава от Европейския парламент след всеки избор за Европейски парламент за срока на неговия мандат. Той може да бъде преизбиран.

Омбудсманът се избира измежду гражданите на Европейския съюз. Той трябва да има граждански и политически права, да предлага всички гаранции за независимост и да отговаря на изискванията за упражняване на най-високата юридическа длъжност в своята страна или да отговаря на изискванията за заемане на длъжността омбудсман според националното си законодателство. Първият Европейски омбудсман е избран от Европейския парламент през 1995 г.

Голяма част от жалбите, внесени при Европейския омбудсман, касаят административни закъснения, липса на прозрачност или отказ за даване на достъп до информация. Някои касаят трудовите отношения между институциите и техните служители, попълването на личния състав, както и провеждането на конкурси. Други жалби са свързани с договорните отношения между институциите и частни фирми, например в случаите на внезапно прекратяване на договор.

Бюрото на омбудсмана предоставя на разположение брошура озаглавена "Как може да Ви помогне Европейският омбудсман", в която се съдържа формуляр за подаване на жалба. Всяка година омбудсманът представя пред Европейския парламент своя годишен доклад, който се превежда на всички официални езици на Съюза. Омбудсманът притежава също така интернет страница, която предоставя детайлирана и актуализирана информация за неговата дейност. Освен това омбудсманът предприема официални посещения във всички страни членки, където има възможност да представи работата си пряко пред гражданите.

Сътрудничеството между омбудсманите от различните държави се осъществява от два международни института – Европейския институт по проблемите на омбудсмана със седалище в Инсбрук (Австрия) и Международния институт на омбудсмана със седалище в Едмънтън (Канада).

Настоящият Европейски омбудсман Никифорос Диамандурос публикува брошура за граждани със заглавие "Кратко представяне". Кратката публикация обяснява какво може и какво не може да прави Европейският омбудсман и предлага примери с вече разрешени от него случаи. Брошурата е достъпна на 21 езика от Общността, плюс български, румънски и турски – езиците на страните кандидати. Съдържанието на Брошурата е включено като Приложение №1 в настоящата разработка.
Според г-н Диамандурос "Брошурата може да помогне да се повиши общественото знание на широката общественост за ролята на европейския омбудсман. Предвид високия брой жалби, които получавам и които остават извън мандата ми, бих желал да съм сигурен, че гражданите знаят къде точно да се обърнат с жалбите си и въпросите по теми, свързани с Европейския съюз."

4. 
   ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗВИТИЕ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
   

• 
  На 26 април 2005 г. Коалиция 2000, съвместно с Центъра за изследване на демокрацията, организира семинар на тема “Местните обществени посредници в България: една година по-късно”. По време на дискусиите са разгледани различни аспекти от дейността на местните обществени посредници в България от въвеждането на институцията в началото на 2004 г. Интерес представляват изложените проблеми, с които се сблъсква институцията, както и тенденциите в нейното развитие.
  

Първата част от дискусията беше посветена на дейността на местните обществени посредници през 2004 г. като се акцентира на проблемите и тяхното решаване. Отчете се, че най-често жалбите са свързани с проблемите с устройство на територията, обществени поръчки, лошо администриране и др. Броят на неоснователните жалби и тези, които не са от компетентността на обществения посредник, вече намалява значително, тъй като хората са вече по-добре информирани за функциите и правомощията на институцията благодарение на доброто сътрудничество между нея и медиите. От първостепенно значение е добрата комуникация не само с общинската администрация, но и с други органи и институции, които предлагат обществени услуги. Подчертана е значимостта на недопускането на каквото и да било политическо или партийно влияние върху работата на обществения посредник. Изтъкнат е и един много основен проблем, стоящ пред институцията.

Типичен е примерът в община Ботевград, където по проект на Сдружение “Бъдеще за всички” е избран обществен посредник и макар институцията да е станала доста популярна сред жителите на общината, общественият посредник не е могъл да продължи дейността си поради липсата на достатъчно финансови средства. Общинският съвет се e оказал в състояние да му осигури само минимални средства и това е попречило общественият посредник да продължи дейността си.

Това обстоятелство потвърждава още веднъж, че основната трудност пред установяването на местни обществени посредници е невъзможността на много общински съвети да си позволят финансирането на офиса на посредника.

Поставен беше и друг актуален проблем от “Регионален фонд – ИГА”, Пазарджик – липсата на политическо съгласие сред общинските съветници и използването на институцията като инструмент за политически сделки на местно ниво.

Друга интересна тенденция в развитието на институцията в България е темата за специализираните омбудсмани като ефективен механизъм за защита на правата на човека в различни чувствителни сфери на обществения живот. Първият академичен омбудсман на България проф. Добринка Темнискова, осъществява дейността си по пилотен проект в СУ “Св. Климент Охридски”, Установено е, че неформалното общуване, добрата воля и поверителността са сред най-важните характеристики за успешна работа. Дейността на обществения посредник се осигурява в рамките на проект “Антикорупционно образование и гражданско противодействе на корупцията в “СУ Св. Климент Охридски” по програмата “Гражданското общество срещу корупцията”, финансиран от организацията застъпник, в сътрудничество с университета, въз основа на договор между университета и организацията застъпник. Общественият посредник отстоява и се застъпва за осъществяването на правата и свободите на всички лица, които се обучават в рамките на програмите на университета или на индивидуални планове, както и тези на преподавателите, работниците и служителите в университета пред университетските власти. Общественият посредник е независим от административната структура на университета и се отчита за своята дейност пред ректора в рамките на редовния си доклад.

• 
  Друг интересен момент е развитието на институцията като цяло в контекста на присъединяването на страната ни към ЕС и какво отражение би имало приемането на България и другите страни – кандидатки за членство.